Южнославянски езици


Категория на документа: Литература


Вокалната система под ударение различава пет вокала: а, о, е, у, i (след твърди съгласни се бележи с ы). Ударението в белоруския език е силово и свободно и има голямо значение за фонемния облик на думата. В неударени срички се пазят непроменени вокалите /i, ы, у/ (без началото и края на думата). Вокалите /а, о, я (’а), э (’е) / в неударено положение се променят. Това явление, наречено “акавизъм, якавизъм”, се отразява и правописно. Изброените вокали се променят в /а, ’а /, когато са в първата сричка пред сричката с ударение (вада, гара, зямля, сястра, вясна). В думи от белоруски произход началните вокали о, у под ударение получават протетични съгласни /в, г, j, i/: возера, вуха, вулiца, гэты, ён, яна, iлгаць. Характерен за фонетичната система е и билабиалният звук, отбелязван графично с /ў/. В историята на белоруския език са се употребявали три графики - кирилица, латиница и арабско писмо. В белоруския вариант на т. нар. “гражданка” се въвеждат нови графични знаци, които отразяват специфичните белоруски звукове. Това са графемите: дз, дж, ў. През XIX в. широко се използва латиницата. Някои вестници се издавали паралелно на кирилица и латиница. Белоруските текстове, написани с арабски букви, са възникнали през XVI - XVIII в. През XIV в. в Белорусия се заселили татари, които постепенно възприели белоруския език, но запазили мюсюлманското си вероизповедание. Арабските паметници са предимно преводи от източни езици, но имат голямо значение за историята на белоруския език, тъй като отразяват негови народноразговорни особености. В белоруския правопис са застъпени фонетичният и морфологичният принцип, но превес има фонетичният. Негово най-ярко проявление е отбелязването на акавизма и якавизма. Графичното представяне на меките съгласни става по силабичен принцип. Твърдостта на предходния съгласен се сигнализира от графемите /а, о, у, э, ы/, а мекостта - от графемите /я, е, ё, ю, i/: дым - нiва, мова - мёд, мяжа, разумны - малюнак, рэч - лес. След затвърделите съгласни /ш, ж, ч, дж, ц, р/ се пишат само гласните /ы, э, а, о, у/: тры, цэлы, гавару, жоўты, цыбуля, шыць, жыць, чысты, чалавек, мора, рака. Графемата /ь/ не означава никакъв звук - тя предава мекостта на съгласния (пiсьмо) или разделителното произношение на мекия съгласен и следващия гласен: мiльярд, канферансье. В същата разделителна функция се използва и знакът апостроф /’/: iнтэрв’ю, бар’ер, раз’езд, сям’я. Апострофът се пише след представки, завършващи на съгласен, и разделя твърдите съгласни от следващите предни гласни: кап’ё, саф’ян. Морфологичните системи на източнославянските езици се характеризират с голяма близост. Особеностите в изразяването на някои вербални и именни категории в белоруски се дължат най-често на фонетичното развитие. Една от най-ярките белоруски особености в сегашната парадигма и при повелителните форми на коренните глаголи е резултат на различното развитие на еровите гласни, които в позиция пред /j/ са дали рефлексите [ы], [i]: мыю, выю, б’ю, п’ю, мый, бi. Формите за мъжки род единствено число на прилагателните имена и в повелително наклонение (стары, малады, сiнi, бi, лi) се дължат на изпадането на [й] след [ы, i] в изгласно положение. Резултатите от втората палатализация на задноезичните се пазят в склонението на съществителните от мъжки и женски род: луг - на лузе, мука - аб муцэ, муха, аб мусе. Редуванията [к-ч], [г-ж] са характерни и за повелителните форми: пячы, пячыце, ляж, ляжце. Редукцията на неударения гласен [е] се отразява върху окончанията на глаголите от първо спрежение: кажу, кажаш, кажа, но вязу, вязеш, вязе. Както в украинския език, тези глаголи са изгубили окончанието -т в трето лице единствено число сегашно време : ён пiша, ён бярэ. Оригинална флексия има числителното два, дзве. Опростено е склонението на съществителните от среден род на -мя, които имат варианти с разширена основа (племя- племенi), но по-често се употребяват неразширените основи ( iмя, бярэмя). Най-съществени различия между белоруския и руския или украинския език се явяват в употребата на някои граматични категории. Това са загубването на звателните форми в белоруския език, съвсем ограничената употреба на кратките прилагателни и съкращаването на системата от причастия. Сегашните деятелни причастия от типа гаварачы се срещат много рядко, а сегашни страдателни причастия отсъстват. Белоруският език притежава форми за плусквамперфект, които обаче са с много ниска фреквентност. Ще приведем примери за отделните части на речта.1. Съществително име: ваявода, музыка, дзядзя, стол, луг, двор, плашч, гнеў, агонь, вугаль, край, хата, зямля, сталь, радасць, ноч, мыш, шыр, кроў, косць, вучань, дзень, матыў, сяло, пачуццё, воблака, поле, парася, шчаня, служака, злюка, п’янiца, звяруга, дэпутат, доктар, касiр, хлебароб, сын, селянiн, акно, вокны, бяроза, трыко, жалеза, цэгла, проса, мяса, каноплi, дрожджы, лекi, студэнцтва, дзетвара, моладзь, валоссе, выбар, бераг, цёця, месца, дарога, малако, вiшня, вясна, сястра, мужчына, косць, сусед, калена, неба и други.2. Прилагателно име: стары, вясёлы, малы, добры, цёмны, дрэнны, вялiкi, просты, малады, тонкi, строгi, глухi, смелы, блiзкi, страшны, дарагi, сiнi, краўцоў, сынаў, студенцкi, бабiн, сястрын, парасячы, воўчы, сланоў, лiхi, сталы, быстры, рашучы, радавы, гарачы, бацькаў, белы, перший, другi, чацвёрты, трэцi и други.3. Числително име: адзiн, адна, два, дзве, тры, чатыры, пяць, тысяча, пяцьдзесят, дзевяцьсот, некалiкi, стлькi, колькi, гэтулькi, многа, мала, трохi, шмат, багата, безлiч, процьма, поўна, дзесяць, пяцёра, шасцёра, трое, абодва, абодзве, адная пятая, пяць дзевятых, дзве трэцiя, сто, сорак и други.4. Местоимение: я, ты, ён, яна, яно, яны, мы, вы, сябе, мой, мая, мае, твой, свой, наш, ваш, яго, яе, iх, ягоны, ейны, iхнi, наскi, нашынскi, той, тое, тая, тыя, гэты, гэтая, гэтае, увесь, усякi, кожны, iншы, сам, самы, уся, усё, хто (каго, каму, каго, кiм, кiм), што (чаго, чаму, што, чым, чым), колькi, якi, каторы, чый, чыя, чые, нiхто, нiшто, нiякi, нiчый, нiколькi, нехта, нешта, некаторы, нейкi, нечы, хто-небудзь, што-небудзь, хтосьцi, абы-хто, абы-што и други.5. Глагол: быць, балаганiць, важнiчаць, падрэмваць, прыплясваць, сунуць, ачнуцць, заблiшчаць, нассыпаць, пазакрываць, абдумаць, затрацiць, абглядзець, падсалiць, адабраць, праспаць, абляпiць, стукаць, крычаць, гаварыць, сказаць, легчы, класцiся, бегаць, хадзiць, iсцi, ездзiць, ехаць, насiць, ганяць, поўзаць, ляцець, рваць, мыць, смяяцца, кружыцца, садзiцца, чытаць, несцi, бегчы, пячы, секчы, сячы, есцi, мець, цвiсцi, магчы, рабiць, бачыць, глядзець, чакаць и други.6. Наречие: настойлiва, глубока, чуць, вельмi, даастатку, дапоўна, дасыта, там, сюды, дзе, заўсёды, бягом, гуртам, аберуч, зайцам, вiхрам, дамой, ранiцой, вечарам,накрыж, насмех, назло, насмерць, услед, увечар, увосень, улева, дома, ўчора, долу, троху, зiмой, ноччу, стралою, дымам, пешкi, злева, змалку, дабяла, напросту, пацiху, зацемна, нароўнi, збоку, бясконца, мiжволi, затым, унутры, па летняму, па мойму, па беларуску, па воўчы, добра, дрэнна, многа, мала и други.7. Предлог: а, ад, аб, з, за, без, да для, на, над, к, па, пад, праз, паўз, у, перад, цераз, са, ва, з-за, з-пад, па-за, па-над, вакол, замест, акрамя, побач, каля, памiж, за выключэннем, у параўнаннi з, у сувязiз, на працягу, начынаючы з, выключаючы, вынiк и други. 8. Съюз: тым часам як, для таго каб, перад тым як, а, але, дык, або…або, альбо…альбо, нi…нi, цi…цi, ды i, адкуль, пакуль, калi, раз, толькi, як - то, бо, што, паколькi, як таму што, з прычыны таго што, каб, для таго каб, дзеля таго каб, абы, хоць, хай, хiба, неглядзечы на тое што, чым, нiбы и други. 9. Частица: так, не, няхай, давай, цi, анi, та, то, ж, такi, вось, вун, гэта, якраз, iменна, проста, амаль, сапраўды, толькi, адно, ледзь, бы, нiбы, як бы, быццам, бадай, бадай што, моў, абы-, -небудзь и други. 10. Междуметие: ах, ох, ай, ух, хо, ха, ало, стоп, брава, марш, бацюхны! матухна! божа! годзе! досыць! о-то-то! дабранач! дабрыдзень! здароў, будзьче и други. Исторически промени. 1. Неударено /о/ > /а/, промяната се отразява правописно: ламлю (срв. рус. ломлю), вада (срв. рус. вода), гара (срв. рус. гора), балота (срв. рус. болото), малако (срв. рус. молоко).2. Неударено /е/ > /’а/, промяната се отразява правописно: зямля (срв. рус. земля), вясна (срв. рус. весна), сястра (срв. рус. сестра), сям’я (срв. рус. семья), бяроза (срв. рус. береза), мяжа (срв. рус. межа).3. Пази се старото окончание -i за дателен и местен падеж единствено число *ja- основи и за местен падеж единствено число jo- основи, което след затвърделите съгласни /р, ц, ч, ш, ж/ се променя в -ы: на канi, на плячы, на зямлi, на мяжы, на вулiцы.4. При някои имена от мъжки род се пазят звателни форми: браце! сынку!5. Наличие на цетизъм (промяна на меко t’ > c’) и на дзетизъм (промяна на меко d’ > dz’): *desętь > дзесяць (п. dziesięć), *tьmьnъ > цëмны ( п. ciemny), рус. дети, брус. дзецi, п. dzieci.6. Някои съгласни затвърдяват: р, ч, ш, ж, ц (бура, рака, мора, гарачы, радавы, чысты, чорны, чалавек, жыць, шыць, цыбуля).7. Обобщаване на формите без начално н- при косвените падежни форми на третоличното местоимение ëн: пра яго (срв. рус. про него), пра iх (срв. рус. про них).8. Праславянското окончание за *u- кратко основи родителен падеж множествено число (*-ăvъ > -оў, -аў) е окончание както за *о- основи, така и за *а- основи: сыноў, азёраў, бярозаў.9.Изравняване на окончанията за именителен и винителен падеж множествено число при мъжки и среден род *о- основи: сыны, азёры, вокны (срв. рус. сыны, озера, окна).10. Инфинитивният завършек се получава от: -ць /-цi/ > -*ti, -чы > *-kti, *-gti *žiti > жыць, *šiti > шыць, *byti > быць, *nesti > несцi, *pekti > пячы.11. Промяна на аглутиниралата възвратна частица *sę > -ця: красавацца (срв. рус. красоваться).12. Контрахирана форма за прилагателните в мъжки род единствено число именителен падеж: добры, добрая, добрае; добрыя.13.Праславянската група *dj > dž (по-рядко ž): гляджу, сiджу, ураджай.14. Актуалност на алтернацията к: ц, г:з, х:с, резултат от втора палатализация в дателен и местен падеж единствено число *а- основи и в местен падеж единствено и множествено число *о- основи: назе, руцэ, мусе, на лузе.15.Фрикатизация на праславянско *g > h (графично г).16. Наличие на билабиално [w] - ў > v, l: Еўропа, праўда, заўтра, кароўка, пiсаў, любiў, быў, жоўты, роўны.17. Наличие на протетични съгласни /в, г/ пред начални лабиализувани гласни (*ovьca > гаўца, вуха, вока, возера - азёры, гэты) и на протетични i, j пред начални сонорни р, л, м, н: iлгаць, iмгла, ён, яна, яно;яны.18. Образуване на сегашно деятелно причастие със суфикс -ч < *-tj- срещу-щ- в руския език, което се смята за старобългаризъм: брус. прыкрываячы - рус. покрывающий.19.Замяна на -t- в праславянския предлог *-ăt- с d под влияние на предлози като под, над - ад (срв. укр. вiд).20.Отпадане на грамемите аорист и имперфект на праславянската категория време, като функциите им са поети от формите на перфекта, но без формите на спомагателния глагол *byti. Ограничена употреба на плусквамперфект (любiў быў).
3..Индоевропейско минало на славяните. За да се отправи вниманието към въпроса за произхода на езика на първобитните славянски племена, необходимо е предварително да се установи до колко представата за общността, езика или диалектите на така наречените индоевропейски племена и племенни обединения и тяхната досегашна локализация в съответната научна литература. Известно е че индоевропейците са били не само земеделци, но и скотовъди-номади и техните миграции се извършили чрез колесници, впрегнати с коне, волове или бикове. Що се отнася до езиковото им развитие, те произлезли от близкородтвени племенни диалекти, започват своето съществуване към средата на второто хилядолетие пр.н.е., а може би и по-рано, според на някой сравнително ограничена територия, на север от Черно море.Опитите за териториална, ганеологична и типологична класификация на тези езици показват, че по-големи трудности и съмнения се създават в изобразяването и групирането на южните индоевропейски езици, а от друга страна убеждават, че традиционното на източна(сатемна) и западна( кентума) група индоевропейски езици, поддържано все още от някои, има само относителен и типологичен, а не решителен характер. Що се отнася до обаче до германско-славянско-балтийското единство, изтъкано като хипотеза, най-правилно е компромистно за сега е становището, според което по данните на лексиката между германски и балтийски има повече сходства от колкото между германски и славянски. И все пак що се отнася до взаимните връзки изобщо на индоевропейските езици те са били различни в разните исторически епохи, при което се считало че германските езици се образували първоначално в общ ареал с прабългарски, а по-късно и с италиански келтски, докато праславянският език бил още в своето развитие. Хипотезата за югоизточно-европейската праоснова на този значителен клон от населението на стария свят, придобива по-голяма вероятност. Това население е претърпяло различни миграции в югизточна и западна посока. Тази езикова общност се очертава като обширна група от близкородствени в различна степен племенни диалекти, известна част от които в продължителния развой и в следствие на различни причини е изчерпила, а друга е погълнала и асимилирала равномерно неиндоевропейски племенни диалекти. Разбира се дългия низ от столетия са търпели изменения в седствия на миграциита (от които най-особено изглеждат тези на тохарски и анталийски езици) и на двата противоположни процеса – диференциация и интеграция. В крайна сметка съчетанието на генеалогично с конвергентно развитие, подхождат с различни епохи за модел на индоевропейското езиково единство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Южнославянски езици 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.