Южнославянски езици


Категория на документа: Литература


Южнославянски езици-Южният праславянски макродиалект,който се оформя в епохата на второто разчленяване на праславянската езикова територия,протекло в посока север-юг,се отличава със сравнително динамичен характер.Тази склонност към ускорен развой от праславянски продължава и по-късно в епохата на самостоятелното съществуване на южнославянските езици.Съвременните южнославянски книжовни езици възникват в епохата на Възраждането успоредно с формирането на нациите.В процеса на изграждане и на установяване на трите книжовни езика (български,сърбо-хърватски(хърватско-сръбски)и словенски) има някои общи особености,но и редица специфични моменти.Общото освен в генетичната близост на езиците,които се издигат до равнището на съвременни културни книжовни езици,се открива в историческите условия,при които се осъществява тяхното формиране.Процесът на Възраждането при всички южни славяни се извършва почти навсякъде в условия на(макар и различно по характер и степен)национално потисничество,при липса на собствена държавна организация.Тези неблагоприятни условия се преодоляват по различен начин, като борбата за изграждане на свой национален език се преплита с борбите за национално и културно освобождение.Не представяме отделно писмената норма в Република Македония.Българският,сърбо-хърватският(хърватско-сръбският)и словенският съвременен книжовен език са висша форма на трите реално съществуващи и структурно различни южнославянски езика.Те са възникнали и са се развили по естествен път,като национални езици,едновременно с формирането на нациите.Писмената норма в Република Македония,създадена с декрет през 1945 г. и развивана изкуствено,почива върху югозападни български говори,които споделят всички структурни белези на българския език.Независимо от умишленото сърбизиране на лексикалната система на македонския език през последните 40-50 години,тази норма в същността си е българска регионална писмена норма. Процесът на нейното изграждане,затруднен от съзнателния отказ от историческата връзка с българския език,вероятно все още не е завършил.Наблюдава се тенденция към изместване на българските книжовни езикови елементи и замяната им със сърбизми или с новообразувания по сръбски модел(за повече подробности виж Величкова,1992).Поради тези причини въпросите на писмено-регионалната норма в Република Македония и на аналогичната и форма в областта Банат в Румъния се разглеждат от българската диалектология.Независимо от близкото родство на южнославянските езици техните фонологични системи са напълно обособени.Те притежават ясно разграничени типологични характеристики,които се изразяват както в различния фонемен инвентар,така и в разпределението му в отделните езици.Особен отпечатък върху отношенията в тези системи дават силно диференцираните прозодични особености.Техните отношения в типологичен план са твърде сложни и не са в пряка зависимост от близкото им географско разположение и по-конкретно-сърбо-хърватският език,въпреки средищното си териториално разположение, не представлява свързващо звено между останалите езици.Както се предполага в последно време,заселването на Балканския полуостров от славяни става на две главни вълни.Една голяма вълна се е придвижила от задкарпатската родина направо на юг,през Трансилвания и Дунавската равнина,като пресича Дунава и достига до областите Епир и Тесалия в Гърция.Първите заселвания по този път се появяват още през V в.,но особено интензивно преселенията стават през VI в.,когато славяните се появяват като компактна маса.Именно за тази вълна е характерен признакът*tj > st, *dj > zd, широко застъпен в старинната славянска топонимия в Гърция.Друга вълна на по-малки групи през Карпатите,Бескидите и Судетите заема територията на днешната чешка и моравска област в Чехия и достига до източните Алпи,откъдето се спуска на юг към Балканския полуостров,където се смесва с племена,идващи откъм Черно море.Общите черти,които се наблюдават между източнославянските и южнославянските езици,показват,че в новите си поселища южните славяни идват вече,след като в късния праславянски са били осъществени редица процеси.Между общите черти на източния и южния праславянски макродиалект ще отбележим следните:1.Опростяването на групите *tl, *dl. 2.Промяна на *x > s по втора и трета палатализация.3.Развитие на епентетично /l/. Днес то е широко застъпено в словенски и сърбо-хърватски.4.Развитие на праславянските групи *kv, *gv + e (2), i (2) > cv, zv: бълг. цвят, звезда, цъвтя; срхрв. цвйет, цвjетати, звезда; слов. cvet, cvesti, zvezda.5.Развитие на праславянското начално съчетание *jь > i.Някои явления са били общи в източния и южния праславянски макродиалект само в началния период на техния развой(т.е.в рамките на стария източен праславянски макродиалект).Такъв характер в началния си стадий са имали праславянските групи *tj, *dj, *ktь, *kti.Наред с тези черти южният праславянски макродиалект притежава особености, които го сближават с отделни области на западния праславянски макродиалект (прачешко-словашката област).Най-характерната от тях е общото развитие на ликвидната метатеза: *gordъ, *storna, *borda > чеш. hrad, strana, brada; словаш. hrad, strana, brada; стб. ГРАДЪ, СТРАNА, БРАДА; бълг. град, страна, брада; срхрв. град, страна, брада; словен. grad, strana, brada.Отделни особености го свързват само с горнодунавската област на западния праславянски макродиалект. Това са преди всичко:1.Развитието на праславянските групи *ort-, *olt- > rat-, lat- (при циркумфлексна интонация).2.Развитието на сонантични *r, *l. По всяка вероятност тази черта не се е развила равномерно по цялата южнославянска територия, а е застъпена, макар и по-непоследователно, и в чешки. Сравни стб. ВЛЪКЪ, ДЛЪГЪ; бълг. вълк, дълг; срхрв. вук, дуг (*l > u); словен. volk, dolg; словаш. vlk, dlh; чеш. vlk, dluh.Наред с тези особености, които имат паралел в едни или други области, южният славянски макродиалект притежава някои свои типични черти. Между тях можем да посочим:1.Окончание /e/ при стари *ja и *jo основи срещу /e/ в западния и източния макродиалект:стб.duse (род. п. ед. ч.), konje (вин. п. множ. ч.).2.Окончание /y/ в именителен падеж единствено число мъжки род на сегашните деятелни причастия (срещу /a/ в западния и източния). Сравни стб. NЕСÛ, ВЕДÛ; струс. NЕСА, ВЕДА (подобни форми са налице в старочешки и в старополски).3.Окончание /-омь, -емь/ срещу /-ъмь, -ьмь/ в източния и западния: стб. РАБОМЬ, КРАIªМЬ, струс. РАБЪМЬ, КОNЬМЬ.Между VII - IX в. в южния праславянски макродиалект се очертават постепенно три области със свои специфични езикови особености. Тези области се превръщат в основа, върху която с по-голяма или по-малка интинзивност протича консолидацията на южнославянските езици. Покрай старите черти, най-вече различията в рефлексите на *tj, *dj, *ktь се добавят и нови, например различията в развоя на носовките - праслав. *dcbъ, *kctja, *mcka > бълг. дъб, къща, мъка; срхрв. dub, kuca, muka; словен. dob, koca, moka.Но този (а и редица други процеси) протичат вече в периода на самостоятелния развой на южнославянските езици.

Западнославянски езици-По степен на родство помежду си западнославянските езици се делят на три по-малки групи:чешко-словашка(чешки и словашки език),лужишка (или лужишкосръбска с представители горнолужишки и долнолужишки език), лехитска(полски с кашубски, като към тази подгрупа отнасят и отмрелия полабски език).Надделява мнението,че западнославянските езици водят началото си още от времето на диалектната диференциация на праславянския език и няма основания те да се разглеждат като резултат от раздробяване на предполагаем западнославянски праезик.Западните славяни граничат на запад с Германия,на юг -с Австрия и Унгария,а на изток-с източните славяни.Северната граница на западните славяни е Балтийско море.Не се наблюдават преходни говори между западните и източните славяни.В хода на съвместното историческо съществуване са се оформили обаче говори от смесен характер,чиято езикова принадлежност трудно може да бъде определена(напр. на словашко-украинската езикова граница,а също така и на полско-белоруската езикова граница живее двуезично население).Западнославянските езици се характеризират със следните по-важни езикови особености:1.Зпазване непроменени на праславянските групи *kv’, *gv’ +*e(2),(i)>kv,gv(hv):*kvetъ>ч.kvet,п.kwiat,слш.kvet,глуж.kwet,длуж.kwet;*gvezda>ч.hvezda,п.gwiazda,слш.hviezda,г.луж.hwezda,д.луж.gwezda.2.Запазване неопростени/праславянскитегрупи*tl,*dl>tl,dl:*radlo,*mydlo,*pletlъ,*vedlъ>ч.radlo,mydlo,pletl,pletla,vedl,vedla,п.radlo,mydlo,plotl,plotla,wiodl,wiodla,слш.radlo,mydlo,plietol,plietla,viedol,viedla,глуж.radlo,mydlo,pletl,pletla,wjedl,wjedla,длуж.radlo,mydlo,pletl,pletla, wjadl, wjadla.3.Праславянският съгласен*x+*e(2),i(2)>s(в някои случаи в среднословашките наречия на словашкия език се получава и s):ч.mouse,vsak, vsecek,п.musze,wszak,wszystek, слш.vsak,vsetok,но muche,mnisi,Cesi,глуж.muse, wsako,wson, длуж.muse,wsako,wsen (срв.рус.мухе,весь,вся,всякий).4.Развой на праславянските групи*tj(*ktь,*gtь,*kti,*gti),*dj>c,dz(z-в чешки и лужишките езици): *svetja, *medja, *noktь > ч. svice, meze, noc (vracet, sazet), п. swieca, miedza,noc(wracac,sadzac),слш.svieca,medza,no (vracat’,sadzat’),глуж.sweca,mjeza, noc (wracac, sadzec),длуж.sweca,mjaza,noc (wracas, sajzas).5Тенденция към фиксиране на ударението: на първата сричка в чешки, словашки и лужишките езици и на предпоследната сричка в полския език.6.Склонност към развиване на протетични съгласни:v, w, h.7.Загуба на епентетично /l/ при устнени съгласни:ч. zeme, hrabe, kupeny, zhubeny, п. ziemia, grabie, kupie, gubie, kupiony, zgubiony, слш. kupeny, zhubeny, глуж. zemja, hrabje, kupju, hubju, длуж. zemja, grabje, kupju, gubju.8.бразуване на форми за именителен падеж единствено число на показателното местоимение *tъnъ (> ten, г. луж. ton) чрез контаминация на местоименията *tъ ,*onъ. В източните славянски езици то възниква или чрез удвояване (*tъ - tъ > рус. тот), или чрез свързване на *tъ с *jь (> срхр. taj, укр. той).9.Във формите за родителен и дателен падеж единствено число на местоименното и на сложното склонение на прилагателните се установяват след контракция окончанията -ego, -emu (по склонението на показателното местоимение п. tego, temu, ч. toho, tomu ), в другите славянски езици се срещат -ogo, -omu: ч. dobreho, dobremu, п. dobrego, dobremu, слш. dobreho, dobremu, глуж. dobreho, dobremu, длуж. dobrego, dobremu (срв. рус. доброго, доброму, срхр. доброга, доброму).10.На мястото на окончанието за творителен падеж единствено число *o- основи -омь (срв. стб. ВЛЪКОМЬ) се настанява окончанието от *u- кратко основи -ъмь > -ем:ч. vlkem, п. wilkiem.11.Употреба на съюза aby за въвеждане на подчинени изречения за цел: ч. aby, (-ch, -s), п. aby (-m, -s), слш. aby, глуж. aby zoby, длуж. aby (срв. рус. чтобы, срхр. да) - ч. Chce, abych mu prinesla vodu. рус.Он хочет, чтобы я принесла ему воды.12.Обща морфологична особеност е окончанието за родителен падеж единствено число от *ja- основи, за именителен, винителен падеж *ja- основи и за винителен падеж множествено число от *jo- основи *e срещу *e в южнославянските езици: запслав. *duse, *zeme, *kone, южнослав. *duse, *zemje, *konje.
Източнославянски езици-След разпадането на праславянския език най-многобройната група славянски племена, заемаща обширна територия в източната част на Европа, преживява процес на консолидация. Източнославянските езици произлизат от староруския език (появил се на базата на източнославянските диалекти на праславянския език), който до нашествието на татарите и завземането на западните и южните земи от полско-литовските феодали е бил относително единен. Вследствие на тези исторически събития се задълбочава набелязалата се преди това диалектна диференциация (резултат от феодалното разпокъсване на Киевска Рус) и се оформят по-нататък три отделни езика: руски, белоруски и украински. От XV век нататък в писмените паметници започват да се забелязват особености, говорещи за окончателната диалектна разпокъсаност на староруския език.Източнославянските езици наследяват от времето на праславянския език следните по-важни особености:1.Праславянските групи *kv’, *gv’ + e (2), i (2) > cv’, zv’.Например праславянските инвариантни форми *kvetъ > рус. цвет, укр. цвiт (квiтка), брус. цвет; *gvezda > рус. звезда, укр. звiзда, брус. звязда.2.Праславянският съгласен звук *x + e (2), i(2) > s (в източните и в южните славянски езици, а в някои случаи и в среднословашките наречия на словашкия език); *x + e (2), i(2) > s (в западнославянските езици).Например праслав. лексема в номинатив *mucha > рус. муха, укр. муха, брус. муха, чеш. moucha. Същата лексема в датив или локал единствено число се развива по следния начин : *muche(2) > рус. мухе, укр. мусi, брус. мусе, чеш. mouse.3.Опростяване на праславянските групи *tl, *dl > l. Срещу запазени неопростени групи в западнославянските езици. Праславянската инвариантна форма *mydlo > рус. мыло, чеш. mydlo; *pletlъ > рус. плел, чеш. pletl.4.Запазено е епентетично l между устнени съгласни и j. В западната група славянски езици епентетично l не се пази. Праславянската лексема *zemja > рус. земля, брус. зямля, чеш. zem, пол. ziemia.5.Праславянските групи *ort-, *olt- при низходяща (циркумфлексна) интонация се развиват като *rot-, *lot-, подобно на западнославянската група езици, но без среднословашките наречия на словашкия език.Праславянската лексема *orvьnъ > рус. ровный (и равный - старобългарска книжовна заемка), укр. рiвний, брус. ро?ны, чеш. rovny, слш. ravny, пол. rowny. Източнославянската група езици (като цяло) се характеризира и с редица други езикови особености, които дооформят нейния различен облик от останалите славянски езици. Ще разгледаме някои от тях. В областта на фонетиката:1.На мястото на праславянските съчетания *tort, *tolt, *tert, *telt (където t сигнализира който и да е съгласен звук) се получават пълногласни съчетания, т. е. *tort, *tolt, *tert, *telt > torot, tolot, teret, tolot.Например: *korva > рус. корова, брус. карова, укр. корова; *solma > рус. солома,с. салома, укр. солома; *dervo > рус. дерево, брус. дзерева, укр. дерево; *melko > рус. молоко, брус. малако, укр. молоко.Паралелните непълногласни форми в руския език (глава, страна, а също така время и още много други) се определят като книжовни заемки от старобългарския език. Старобългарският език е функционирал през известен период от време като книжовен език в Киевска Рус.2.Праславянските групи *tj, *dj се развиват като c, z, т. е. *tj > c (в руски, украински и белоруски), *dj > z (в руския език, украинския и белоруския език), dz (в някои случаи в украинския и белоруския език).Например: *svetja > рус. свеча, брус. свяча, укр. свiча; *medja > рус. межа, брус. мяжа, укр. мiжа. Формата за първо лице единствено число изявително наклонение на праславянския глагол *choditi е *chodjc > рус. хожу, брус. хаджу, укр. ходжу.3. Наличие на начално о- вместо начално е- в някои общославянски думи: рус. озеро, осень, олень, один.4.Лабиализация на е >о пред твърда съгласна. Праславянската инвариантна форма *veselъ > весeлый; *jego > укр. його; *tьmьnъ > брус. цeмны.5.Праславянските носовки се развиват като *c > u; *e > [’a].Например *rcka > рус. рука, брус. рука, укр. рука; *petь > рус. пять, брус. пяць, укр. п’ять.6.Праславянските ерове в силна позиция се вокализират като: *ъ >o, *ь >e.Например: *dьnь > рус. день, брус. дзень, укр. день; *sъnъ > рус. сон, брус. сон, укр. сон.7.Праславянските сричкотворни *r, *l се развиват като: *r > or, er; *l > ol. Например *gъrdlo > рус. горло, брус. горла, укр. горло; *vьlkъ > рус. волк, брус. во?к, укр. вовк.8.Праславянската ятова гласна се развива като: *e > е (в руския и белоруския език); *e > i (в украинския език).Например:* dedъ > рус. дед, брус. дзед, укр. дiд; *lesъ > рус. лес, брус. лес, укр. лiс.9.Отличават се и със свободно подвижно силово ударение със смислоразличителна функция.В областта на морфологията:1.При личните съществителни нарицателни имена в множествено число винителен падеж приема окончанието на родителен падеж.Например: рус. Я люблю этих мальчиков. Вчера я видел девушек, о которых ты мне говорил.2.Не се пазят резултатите от втора праславянска палатализация при имената от мъжки род множествено число в именителен падеж. Настъпила е унификация на основите на именителен и винителен падеж. За именителна се е наложила праславянската винителна форма (без палатализация). Например руската форма волки (в именит. падеж, мн. ч.) е равна на праслав. форма за винит. падеж, мн. ч. *vьlky. Праславянската форма за именителен падеж в множествено число е била *vьlci.3.Настъпва неутрализация на родовите различия в множествено число при прилагателните, местоименията, еловите причастия, редните числителни и др. Например:рус. добрый, добрая, доброе; добрые;брус. добры, добрая, добрая; добрыя;укр. добрий, добра, добро; добрi;4.Обобщаване на окончанията за дателен, творителен и местен падеж в множествено число на всички склонения около женския тип на *а-основи.Например: рус. Он все дарит людям. Я купила это девушкам. Она приблизилась к окнам. Он любит разговаривать с девушками (ребенками, полями). Вчера мы весь день разговаривали о ребенках (девушках, морях).5.Не се пази праславянската грамема двойствено число на категорията число.6.Не се пазят праславянските грамеми аорист и имперфект на категорията време.Функциите им се поемат от грамемата перфект. В източнославянската група обаче перфектът се образува без формите на спомагателния глагол *byti, защото не се пазят неговите сегашни форми.Например праславянската перфектна форма (за първо лице, единствено число, изявително наклонение, деятелен залог) *dalъ jesmь > рус. я дал, брус. я да? (за мъжки род), дала (за женски род), укр. я дав (за мъжки род), дала (за женски род).
Чешки/език
A a, Á á, B b, C c, Č č, D d, Ď ď, E e, É é, ě, F f, G g, H h, Ch ch, I ii, Í í, J j, K k, L l, M m, N n, Ň ň, O o, Ó ó, P p, Q q, R r, Ř ř, S s, Š š, T t, Ť ť, U u, Ú ú, ů, V v, W w, X x, Y y, Ýý, Z z, Ž ž
Чешкият език е официален език в държавата Чехия. Чешкият език принадлежи към западнославянската езикова група. Племенните диалекти на славянските племена, живели по чешките земи в предфеодалната епоха (чехи, дечани, доудлеби, лемизи, литомержици, лучани и др.), твърде малко са се различавали помежду си и при доминиращото положение на племето чехи те постепенно са се обединили в един език. След като са влизали в държавата на Само (623-658) и във Великоморавското княжество, в началото на X век чехите образуват независима държава, основана от легендарния Пршемисъл. През феодализма се създава ново диалектно делене, този път на териториална основа - възникват териториалните диалекти, чието развитие окончателно завършва през XVII - XVIII в. Чешките диалекти в Чехия, Моравия и Силезия, така както са известни от XIX в. и отчасти са запазени до днес, се обособяват в четири групи: чешки диалекти (в Чехия и Западна Моравия), ханацки диалекти (в Централна Моравия), моравскословашки (в Източна Моравия) и лашки диалекти (в Североизточна Моравия и Силезия). Най-голямо е диалектното разнообразие в Моравия. Основните разлики между диалектите на чешкия език са преди всичко в звуковия им облик, но има и доста лексикални, както и отделни морфологични разлики. Много стари диалектни разлики (XII - XIV в.) са т. нар. чешки прегласи - прегласът ’а > ě (*оvьca > ovce, *zemja > země), проникнал дълбоко и в Моравия, и прегласът ’u > i (*ljudъ > lid), обхванал само чешките географски области. Най-ярки са разликите по отношение на дългите гласни. В ханацките диалекти дългите гласни в някои думи са се съкратили, а вместо еj, ou те имат é, ó (stréc, dobré človjek, móka, vozík). Моравскословашките диалекти, чийто фонетичен облик е най-старинен и консервативен, пазят добре старите дълги гласни í, ú (stríc, vozík, múka). Лашките диалекти пък изобщо нямат дълги гласни (stryc, muka). Моравскословашките диалекти имат и някои словашки черти (напр. запазване на а, u непроменени след меки съгласни (ležat, cuzí), наличие на кратко и дълго сричкотворно r (vrch, vŕšek), а лашките диалекти пък имат някои полски черти (напр. твърдо ł, различаване на i - y, наличие на меки ś, ź, ć, dź, ударение на предпоследната сричка на думата, форми в генитив множествено число на -uv при съществителните от мъжки род и други. Но тези диалектни групи са съществували при едни и същи икономически, културни и политически условия с останалите диалекти на чешкия език, поради което и носителите им винаги са имали народностното чувство на чехи, а не на словаци или поляци. За свой книжовен език те имат чешкия език. В по-ново време чешките диалекти все повече взаимно си влияят и постепенно изчезват, като се запазват само най-характерните черти на големите диалектни групи. Възникват т. нар. “общи” диалекти (obecná nářečí), т. е интердиалектите. Такъв интердиалект на чешките диалекти, формирал се на основата на един от тях - средночешкия диалект, представлява и т. нар. obecná čeština, който поради стопанското и културното влияние на Прага взема надмощие над останалите интердиалекти и прониква широко и извън територията на чешката група диалекти - до големите градове на Моравия,като все повече се сближава с говоримата форма на книжовния език. Съвременно състояние. Фонологичната система на чешкия език притежава някои характерни особености, появили се като резултат от действието на специфични исторически развойни тенденции. При вокализма трябва да се отбележи наличието както на кратки, така и на дълги гласни. Дългите вокали са отражение в едни случаи на праславянската акутна интонация (kráva), а в други случаи са резултат от контракцията на група гласни или на съчетанията гласен + j + гласен звук (miesto > místo, zdravie > zdraví, dobrъjь > dobrý, dobroje > dobré, pojasъ > pás). Фонемата /u:/ (означавана с графемат ů) се е появила на мястото на удължено старо /o:/ при изпадането на слабите ерови гласни (затова днес е налице редуването /o/ - /u:/, срв. domu - dům, stojím - stůj). Друго важно явление представляват т. нар. чешки прегласи [’а] > [е], [’u] > [i] (XII - XIV в.), които, макар и да не променят чешката вокална система, влияят върху обособяването на меките склонитбени типове и върху формата на някои глаголни окончания (*duxja > duše, *duxjç > duši, píšu > píši). Пълният инвентар на чешките гласни включва десет фонеми. От тях пет са кратки - /i/, /e/, /a/, /o/, /u,/, и пет - дълги - /i:/ /e:/ /a:/ /o:/ /u:/. Противопоставянията между чешките гласни са устойчиви и не са в зависимост от ударението, което е фиксирано на първата сричка, следователно няма смислоразличителна функция. Неударените гласни се произнасят също така отворено и ясно, както и ударените, т. е. те никога не се редуцират, срв. žena, nebe, oko, svoboda. Главното фонологично противопоставяне в системата на чешките гласни е противопоставянето по дължина (квантитет). То обхваща всички гласни фонеми. Срв. следните примери за смислоразличителна и форморазличителна функция на квантитета в чешки: rada - ráda, váha - váhá, psi - psí, byla - bílá, car -cár, pas - pás. Произнасянето на дългите гласни звукове е с около два пъти по-голяма продължителност от тази на кратките. Дистрибуцията на дългите гласни в думата е свободна и не е зависима от ударението - дълъг гласен може да има не само в първата сричка, върху която пада ударението, но и в която и да е друга сричка на думата, като непросредствено една до друга може да има няколко срички с дълги гласни: národ, rukáv, polévka, údolí, krátký, chápání, pronásledování. Дълго /o:/ се среща предимно в думи от чужд произход: citrón, móda, stadión. Характерна особеност на фонетичната реализация на чешките гласни при някои морфофонематични условия е появата на предхождащ гръклянен експлозивен звук, т. нар. “твърдо начало” (ráz). Твърдото начало се среща по-редовно в Чехия, а по-рядко в Моравия. Във вокалната система на чешкия език има и един дифтонг - ou: mouka, louka, vodou, berou. В думи от чужд произход се срещат и дифтонгите au, eu: auto, restaurace, pneumatika. Консонантизмът в чешкия език представлява интерес преди всичко с това, че е запазил палатален ред, състоящ се само от три фонеми: /d’/, /t’/, /n’/. В резултат на двете вълни на депалатализации ( проявили се между X - XIV в.) всички меки съгласни, намиращи се пред предни гласни, затвърдяват, като /d’/, /t’/, /n’/ затвърдяват само пред /e/, срв. den, tebe, nebe, но остават меки пред останалите стари предни гласни: /i, ě/ - divoký, tichý, nit, dědeček, dílo, dítě, tělo, němý, těžký, kůň, lod’. Най-общото разграничаване на съгласните фонеми въз основа на акустичните им качества е на сонорни и несонорни (шумови). Сонорните фонеми в чешкия език са шест: /r/, /l/, /m/, /n/, /n’/ /j/. Някои от сонорните съгласни в чешкия език могат да бъдат сричкообразуващи. Фонемата /ř/ е много характерна за чешкия език и днес не се среща в никой друг славянски език. Появява се през XIII в. вследствие на специфичен развой на меко /r’/, което пред предните гласни е започнало да се асибилира, т. е. да се произнася със съскащ шум, съпровождащ звука от трептенията на езика: moře, řeka, říčka, řada, tři, lékař. Учленява се с по-голямо сближаване на челюстите в сравнение с [r]; затова [ř] има характер и на вибриращ, и на проходен съгласен, като при това е с отслабена сонорност и може да има и беззвучен вариант. Задната част на езика има положение както /ž/. Само в един случай - при думата žebro, вибриращият елемент се е изгубил (за разлика от полски, където такава е била съдбата на всяко меко [r’]).Съгласният [h] е гръклянен (ларингален) - противопоставя се на веларния [x] по място на учленение; учленява се в ларинкса (съответно без участието на езика), като издишната струя се трие между тясно сближените гласилки: noha, hora, hlava, Praha. Фонемата /h/ се появява в системата на мястото на /g/ в края на XI в. като последица от преустройството на консонантната система след трите палатализации на веларните съгласни /k/, /g/, /x/. Доколкото фонемата /g/ се включва днес във фонологичната система на чешкия език, то е заради наличието и в думи от чужд произход, възприети след XI в., напр. guma, generál, gratulovat (в чешки думи [g] се среща само като позиционен вариант на /k/: kdo, kde, kdy). Според изследвания вокалите и консонантите в чешкия език са в еднакво съотношение. Преобладават отворените срички (тип C - V). Често явление е вокализирането на еднофонемните консонантни предлози, както и на тези, които завършват на съгласен, и на някои представки - se, ze, ke, ku, beze všeho, den ode dne, sešít, bezejmenný, nadepsat, odemknout, podebrat. Много характерна прозодична особеност на чешкия език е фиксираното начално ударение: /'voda, 'moře, 'komín /. Когато думата се съчетава с едносричен предлог, обикновено ударението се поема от предлога, като по този начин се образува една акцентна цялост: 'do vody, 'nad mořem, 'před domem.През цялото си съществуване като книжовен език чешкият език е бил записван с латински буквени знаци. Тъй като латинската азбука не е можела да предаде специфичните славянски звукове, първоначално с една латинска буква са означавали няколко чешки звука, а по-късно (XIV в.) са се използвали комбинации от две графеми, напр. ss = [š], cz = [č] и др. Принципна промяна в чешката графична система настъпва след предложението на Ян Хус, имащо дълбоко фонологично оправдание, за въвеждане на надредни различителни (диакритични) знаци. Така възниква чешкият диакритичен правопис, който по принцип се използва и днес и който са заимствали някои други славянски народи - словаци, лужичани, словенци, хървати. След XV в. графичната система претърпява още редица промени, приспособяващи все по-сполучливо латинските графеми към чешката фонологична система. Днешната чешка азбука е установена през 1848 г. В чешката графична система се използват следните диакритични знаци: 1) чертичка (čárka) - за означаване на дългите гласни: á, é, í, ý, ó, ú; 2) кръгче (kroužek) - за означаване на ů [u:], произлязло от изконно дълго /o:/ и кукичка (háček) - за означаване на палаталните съгласни - ž, š, č, ň, ř, а също и над /d’/, /t’/ ръкописно - печатно те се означават с апостроф - d’, t’. Чешкият език е типично флективен език. Притежава богата склонитбена система, в която се откриват редица елементи от праславянските склонитбени типове, дори някои от парадигмите като цяло са запазили почти непроменени праславянските падежни форми. Междупарадигматичните противопоставяния по мекост на основата и по род са доста отчетливи, като родът се изявява не само в единствено, но и в множествено число. Специфичните формални особености са закономерен резултат от действието на историческите морфонологични процеси и парадигматични преобразувания (оформянето на мекостната корелация, тенденцията към синхармонизъм на сричката, т. нар. чешки прегласи, изгласната контракция и др.). В едни случаи е налице падежен синкретизъм (омоформия), а в други - вариантност (дублетност) на падежните форми. Темпоралната система се състои от три грамеми - сегашно, минало (претерит - аорист и имперфект не се пазят) и бъдеще време; в условно наклонение тази система е двучленна - с форма за минало време и за сегашно време. Инфинитивът е напълно жива категория. Съществуването на две исторически обособили се форми на общонационалния език - разговорен чешки език и книжовен чешки език, обуславя и днес наличието на противоречие между стремежа да се запази стабилността на нормата на книжовния език, от една страна, и процесите на развитие на останалите устни форми на езика, от друга. Движещата сила на еволюцията на чешкия език се крие именно в борбата между нормата на разговорната реч, отличаваща се с простота и последователност, и богатото разнообразие от морфологични варианти в нормата на книжовния език, даващо възможност за по-тънко смислово и стилистично нюансиране на езиковия израз. Съществителното име в чешкия език притежава категориите род, число и падеж. Прилагателното име притежава категориите род, число, падеж и степенуване. Формите за изразяване на степените за сравнение в чешки са главно синтетични. Сравнителната степен се образува със суфиксите -ejš-(-ějš-) и -š-. Превъзходната степен се образува чрез присъединяване на nej- към формата за сравнителна степен: nový - novější - nejnovější. Числителните имена според лексикалното си значение се разделят на бройни, редни, видови (събирателни), кратни и неопределителни.Местоименията в чешкия език се делят на следните видове: лични (и възвратни), притежателни, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни и обобщителни. Граматичните категории на чешкия глагол са: лице, число, наклонение, залог, време (миналото време се образува от еловото причастие на пълнозначния глагол плюс сегашните спрегаеми форми на глагола ( съм), като те се изпускат в трето лице единствено и множествено число; бъдеще време се образува синтетично от глаголите от свършен вид и аналитично от глаголите от несвършен вид).Ще приведем примери за отделните части на речта.1.Съществително име: pán, hrad, muž, stroj, předseda, soudce, žena, město, nůše, moře, sokol, učitel, den, hajný, průvodčí, paní, zelí, píseň, kost, stavení, člověk, bůh, čtvrtek, vlk, krk, prst, peníze, přítel, lidé, ulice, klíč, kámen, hřeben, plamen, týden, loket, vlast, radost, chut’, pamět’, zed’, věc, řeč, noc, myšlenka, myš, lež, tvář, pec, mrkev, postel, chvíle, košile, velikonoce, kuchyň, kuře, štěně, ptáče, děvče, zvíře, hrabě, kníže, oči, uši, hnízdo, zahrada, čert, kout, břeh, bříza, řeka, stařec, obět’, zed’ и други.2.Прилагателно име: mladý, kamenný, rybí, otcův, matčin, bílý, vysoký, krásný, sladký, svatý, živý, stříbrný, vlčí, pražský, knižný, noční, bradatý, spací, dospělý, slepý, červený, nízký, plný, prázdný, hodný, špatný, špinavý, krátký, moudrý, tichý, křepký, drahý, strohý, lidský, praktický, zlý, sestřin, tetin и други.3.Числително име: jeden, jedna, dva, dvě, tři, čtyři, pět, šest, sedm, osm, devět, deset, jedenáct, dvanáct, třináct, dvacet, třicet, čtyřicet, padesát, šedesát, devadesát, sto, tisíc, první, druhý, třetí, čtvrtý, pátý, dvojí, trojí, čtverý, paterý, dvojnásobný, pateronásobný, jednou, dvakrát, oba, obě и други.4.Местоимение: já, ty, on, ona, ono, oni, ony, ona, my, vy, sebe, můj, má, mé, tvůj, tvá, tvé, náš, váš, jeho, její, jejich, svůj, ten onen, takový, tyž, tentýž, tento, tenhle, kdo (koho, komu, koho, kým, kom), co (čeho, čemu, co, čím, čem), jaký, který, čí, kdopak, copak, cože, jenž, kdož, což, kdosi, cosi, všechen, každý, sám, nikdo, nic, nijaký, ničí, žádný и други.5.Глагол: být, bít, mýt, mít, moci, péci, říci, nést, tisknout, minout, krýt, kupovat, prosit, dělat, chtít, jíst, vědět, jít, jet, spát, stát, bát se, trpět, sázet, vzít, brát, položit, klást, leknout se, vycházet, obětovat, věnovat, děkovat, muset, smět, umět, jmenovat se, pít, volat, ležet, dát, sednout, skočit, přinést, chytat, ohlásit, ohlašovat, zjistit, vychovat, zvednout, hodit, házet, zkusit, zkoušet, vyrobit, vyrábět, zkusit, ozdobit, říct, mrknout и други.6.Наречие: rychle, velmi, vlevo, naměkko, nahoře, hrdě, nemocně, pěkně, krátce, draze, hezky, česky, idylicky, tam, tudy, tak, tehdy, kam, kdy, kde, tma, zima, blízko, pohromadě, dokonce, zticha, pomalu, potom, zatím, najednou, poprvé, provždy, doprava, doleva, narychlo, znova, zamlada, řídko, málo, mnoho, dobře, zle, dlouho и други.7.Предлог: do, na, v, za, po, během, místo, pomocí, blízko, před, pod, z hlediska, pod vlivem, vedle, prostřednictvím, kromě, dle, podle, skrze, s, z, ke, ku, mezi, mimo, místo, okolo, přes, pro, vyjma, kvůli, vůči, díky и други.8.Съюз: a, ale, že, ač, zatímco, dříve než, i kdyby, a proto, i, nebo, anebo, avšak, nebot’, proto, totiž, protože, leda, leč, kdežto, sotva, aniž и други.9. Частица: at’, necht’, což, kéž, copak, jestlipak,ani, kdyby asi, znad, nejspíš, možná, zrovna, ano, ne , prý и други.10. Междуметие: břink, prásk, sakra, vid’te, achach, ajajaj, jéjé, nono, hurá, hejsa, sláva, žel, buch, bác, hej, haló, pozor, že jo и други.Исторически промени. Старият чешки книжовен език започва да се формира през XII в. на основата на средночешкия диалект, като отразява засилващото се единство на говорите по онова време, особено в границите на Чехия. Развитието на някои фонетични явления обаче, характерни за този диалект, в чешкия книжовен език изкуствено се прекратява, поради което те запазват по-старинния си вид (срв. dobrý, dobrého). Още от самото си възникване чешкият книжовен език не се е опирал изцяло на говоримия език, а се е изграждал предимно като писмен език, пазещ дълго време редица старинни черти. Затова и днес в много отношения чешкият книжовен език е с най-архаичен облик сред славянските езици. Най-старият период от историята на книжовността по чешките земи е свързан със старобългарския книжовен език, изпълнявал сред чехите ролята на богослужебен, литературен и правен език цели две столетия - от IX до края на XI в. През този период в чешкия език (а оттам и в полския) навлиза почти цялата старобългарска църковна терминология. Отглас от този период е и религиозната песен, запазена чрез устно предание, “Господине, помилуй нас”, носеща старобългарски езикови особености, макар че нейното звучене е било по-късно бохемизирано. Тази песен свързва старобългарската култура, която не се е запазила в Чехия, със зараждащата се чешка култура. Най-старите писмени паметници произлизат от XII в., когато временно се е употребявал латинският език като писмен. В края на XIII и началото на XIV в. настъпва истинският разцвет на чешката литература и на чешкия език.Голямо значение за развитието на чешкия книжовен език има дейността на Ян Хус (1369 - 1414), който е първият реформатор на чешкия правопис. Разцветът на чешкия език през XV и XVI в., представен в такива литературни образци като словата на Ян Хус, Кралицката библия и др., е прекъснат през 1620 г. след неуспешната битка при Била хора (Bílá hora). Чехия и Моравия изгубват политическата си независимост, стават част от централизираната Австро-унгарска империя и това се отразява и на книжовния език. Чешкият език постепенно престава да изпълнява функцията си на културен език и се говори само от селското население. Времето на упадък продължава приблизително 200 г. - до края на XVIII в. - началото на националното възраждане. За утвърждаването на нормата на книжовния чешки език допринася Йозеф Добровски, а за установяването на речниковия състав голямо значение има чешко-немският речник на Йозеф Юнгман.Книжовният чешки език е оказал плодотворно въздействие върху словашкия език, полския език и лужишките езици.По-важни фонетико-морфологични особености:1.Праславянската група *dj (>dz) > z (в чешки и лужишките езици, докато полски и словашки пазят dz): *medja > meze, *nçdja > nouze.2.Приблизително през XIII в. *r’ > ř [rž, rš] и rz [ž, š] в полския език: *rěka > ч. řeka, п. rzeka, слш. rieka, *berza > ч. bříza, п. brzoza, слш.brieza, *bergъ > ч. břeh, п. brzeg.3.Преглас (от XIII - XIV в.) на гласните: а) а (все едно от какъв произход) след мека съгласна в края на думата или между меки съгласни се променя в ě, т. е. *’a > ě; б) u (все едно от какъв произход) се развива в i, т. е. *’u > i - *duchja > ч. duše, п. dusza, *ulica > ч. ulice, п. ulica, акуз. ед. ч. *duchjç > ч. duši, *ljudъ > ч. lid.4.В чешкия език праславянско сричкотворно *l’ > lu > lú > lou, докато в словашкия език се пази като сричкотворно: *dъlgъ > ч. dluh, слш. dlh, *dьlgъ > стчеш. dlúhý, ч. dlouhý, слш. dlhý. Изключение прави само меко сричкотворно *l, което пази сричкотворния си характер в чешки, когато се е намирало след устнени съгласни и v (а в словашкия език във всички случаи):*vьlna > ч. vlna, *pьlnъ > ч. plný, *mьlčati > ч. mlčet, *vьlkъ > ч. vlk.5.Праславянско сричкотворно *r губи сричкотворността си в чешкия език в позиция след съгласните č, ž > еr: *črvь > ч. červ, *črtъ > ч. čert.6. В чешкия език е настъпила дифтонгизация на дългите монофтонги: а) ý(í) > ej - характерно е за разговорния чешки език: *dobrъjь > dobrý - dobrej, *byti > být - bejt;б) *ç > ú > ou (*u > ú > ou): *lçka > ч. louka (слш. lúka), *mçka > ч.mouka (ч. múka), *kçpati sę > ч. koupat se (слш. kúpat’ sa), *kupiti > ч. koupit (слш.kúpit’)7.През XV - XVI в. е настъпила монофтонгизация на някои дифтонги:а) */o:/ > /uo/ > /u:/- ů, *ě > /ie/ > /i:/- í: *konь > ч. kůň, *domъ > ч. dům,*dvorъ > ч. dvůr, *stolъ > ч. stůl, *věra > ч. víra (слш. viera), *měra > ч. míra (слш. miera).8.През XVI в. в повелителните форми групата /-aj/ > /-ej/: dej! udělej! (в словашкия език тази промяна, както и много от изброените дотук, не е настъпила, т. е. словашкият език е запазил по-архаично състояние).9.През X в. е настъпило пълно изравняване на еровете в силна позиция, след което те са се изяснили в един гласен звук (това означава, че чешкият език е монорефлексен по отношение на силните ерове, подобно на сърбохърватския език):*ь, *ъ > e -*dьnь > ч. den (срхрв. дан), *sъnъ > ч. sen (срхрв. сан).10.Чешкият език се отличава от словашкия с по-малко на брой архаизми във фонетиката и морфологията. В словашкия език много от изброените протекли в чешкия език промени просто не са настъпили, а са запазили по-стария си облик.11. В чешкия език праславянските групи *kv’, *gv’ + ě (2), i (2) > kv, hv: *květъ>ч.květ,*gvězda>ч.hvězda.12.Запазват се неопростени и праславянските групи*tl,*dl>tl,dl:*mydlo > ч. mýdlo, *vedlъ > ч. vedl, *pletlъ > ч. pletl. 13. В разговорния език и в диалектите се срещат протетични съгласни (v, h).14. Праславянските групи *tort, *tolt, *tert, *telt > trat, tlat, trět, tlět (т. е. получили са се чрез метатеза на вокала, след което той се е удължил):*korva > ч. kráva, *solma > ч. sláma, *dervo > ч. dřevo, *melko > ч. mléko15. Праславянските носови гласни се развиват в чешкия език по следния начин: *ç > u (ou) , *ę > e, ’e, a, í - *mçžь > ч. muž, *rçka > ч. ruka, *sçdъ > ч. sud, *mçdrъ > ч. moudrý; *desętь > ч. deset, *pętь > ч. pět, *męso > ч. maso, *žęžda > ч. žízeň. 16. Фрикатизация на праславянско *g > h (подобно на словашки и горнолужишки от западнославянската група езици и подобно на украински и белоруски от източнославянската група езици): *gora > ч. hora, *noga > ч. noha17. Праславянските вокали *i и *y са на етимологичните си места. В произносително отношение те вече са изразени, а разликите между тях са предимно в правописно отношение и от гледна точка на техния произход: *byti > ч. být, *bylъ > ч. byl, *biti > ч. bít, *bilъ > ч. bil, *myti > ч. mýt, *mylъ > ч. myl.18. В чешкия език са запазени общо взето архаични окончания в склонението, характерни за книжовната норма. В разговорния чешки език са често явление промени, срещани и в други славянски езици.19. В множествено число при прилагателните, някои местоимения, еловите причастия и редните числителни е налице родова диференциация: dobrý (muž, strom), dobrá (žena), dobré (děvče); dobří (muži), dobré (stromy, ženy), dobrá (děvčata).20. В областта на спрежението архаизъм представлява деепричастието (със запазени категории род и число).21. Инфинитивният завършек в чешкия език е: -t < *-ti, -ct (-ci) < *-kti, *-gti *dati > ч. dát, *byti > ч. být, *pekti > ч. péci, *mogti > ч. moci.22. Не се пазят грамемите аорист и имперфект на праславянската категория време. Функциите им са поети от перфекта, който се образува от еловото причастие на пълнозначния глагол плюс сегашните спрегаеми форми на глагола *byti, като в чешкия език той липсва в трето лице единствено и множествено число: *dalъ jesmь > ч. dal jsem, *dalъ jesi > ч. dal jsi, *dalъ jestъ > ч. dal, *dali (-y, -a) jesmъ > ч. dali (-y, a) jsme, *dali jeste > ч. dali jste, *dali sçtъ > ч. dali.

Украински/език
А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Є є, Ж ж, З з, И и, I i, Ї ї, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Щ щ, Ю ю, Я я, ь
Украинският език, близкородствен с руски и белоруски, спада към източнославянската езикова група, създала се в резултат на диференциация на староруския език, езика на държавното обединение Киевска Рус (X - XIV в.). Югозападната част на старата Киевска Рус е заемала основната част от територията на днешна Украйна. Някои особености на съвременния украински език се очертават още в югозападните паметници на староруската литература, датиращи от XII - XIII в. (например смесването на праславянско *i и *y). От края на XIII и началото на XIV век е регистриран преход на *o и *е (в отворени срички) в i (в затворени срички). Това явление определя в голяма степен спецификата на фонетичния строеж на съвременния украински език. Основните фонетични и граматични черти на украинския език се оформят в периода между XII и XIV в.Писмените паметници, отразяващи ранния период от историята на езика (XIV - XV в.), са доказателство за развитие на традициите на староруския език, при все че са налице и значителни влияния на местните югозападни говори. Към края на XVI и началото на XVII век в Украйна се оформят два типа книжовен език - “славяноруски език” и т. нар. “проста (или “руска”) мова”. Първият се оформя на базата на взаимодействието на староруския и старобългарския език и се употребява предимно в църковната по характер литература. Вторият - на базата на взаимодействието между староруския книжовен език и живата разговорна украинска реч и се употребява в интензивно развиващите се през този период литературни жанрове: летописен, художествен, научен, полемичен. Преводите на църковна литература свидетелстват за голямото влияние на “простата мова”. От голямо значение за развитието на украинския език е и отпечатването през 1581 г. в гр. Острог на превода на Библията. Основа на текста на Острогската библия е Генадиевската библия - превод на Библията, направен през 1499 г. от новгородския епископ Генади. Исторически процесът на консолидация на украинската нация и формирането на украинския език като национален съвпадат с националноосвободителната борба на украинците срещу владичеството на полската шляхта. В резултат на освободителната война (1648 - 1654 г.) източната част на Украйна, по левия бряг на река Днепър, се съединява с Русия. Частта на Украйна, разположена по десния бряг на река Днепър и Волин, се освобождават от полско господство и се съединяват с Русия едва в периода 1793 - 1795 г. в резултат на Втората и Третата подялба на Полша. Западните украински земи (т. нар. Галиция), завладени от Полша през 1349 г. , в резултат на Първата и подялба (през 1772 г.) се оказват в границите на Австро-Унгария. След разпадането на Австро-Унгария ( 1918 г.) през 1919 г. Източна Галиция е окупирана от Полша. През 1939 г. тя е присъединена към Украйна.Диалектна основа на съвременния украински език представляват средноднепърските говори на югоизточното наречие. Това наречие се характеризира с най-голяма (в сравнение със северното и югозападното наречие) унифицираност. В процеса на развитието си украинският език синтезира най-общите черти на всички говори. Важен етап в развитието на езика бележи творчеството на Иван Котляревски, в което широко се използват живата народна реч и езиковото богатство на украинския фолклор. Основополагащо значение относно създаването на нормирана система на езика във фонетичен, граматичен и лексикален аспект има творчеството на украинския поет Тарас Шевченко (1814 - 1861). Основавайки се на народния език (средноднепърските говори и езика на украинските “думи” - епични народни песни), Шевченко въвежда и социално-политическа, и научна лексика, и фразеология. Съвременните украински диалекти се обособяват в три групи: югоизточна (залегнала в основата на съвременния украински книжовен език), северна и югозападна. При все че не се противопоставят рязко, трите диалектни групи се характеризират с редица специфични черти. Съвременно състояние. Фонетичният строеж на съвременния украински книжовен език, както и фонетичният строеж на руския и белоруския език, се характеризира със сравнително опростен вокализъм и по-богат консонантизъм. Характерна за украинския език особеност представлява сравнително слабото влияние върху качествените характеристики на гласните на такива фактори като мястото им по отношение на ударението и съседството им с твърди и меки съгласни. Подобна комбинаторна и позиционна обусловеност, ярко изразена в руски и белоруски, е характерна само за някои говори на северноукраинското наречие. Украинският език не познава фонетичното явление редукция на неударените гласни, като например приближаването на артикулацията на неударен гласен [о] към артикулацията на гласния [а]. Наред с прехода на /о/ и /е/ в /i/, отсъствието на фонема /ы/, наличието на горносредна фонема /и/ може да се отбележи и наличието на позиционно редуване на гласните [i] - [й], представляващо следствие на възможността от изменение на звука [i] в неударена позиция, в началото на думата пред съгласен в несричкообразуващо. В правописа това редуване е отразено чрез употребата на графемите i- й: Овес i жито, жито й овес. За разлика от руския език в позиция пред гласния [е] съгласните не се смекчават. Гласният [е] в украинския е “по-заден” по място на учленяване от руския гласен [е]. Украинският вокализъм включва шест фонеми /а/, /о/, /е/, /и/, /i/, /у/. Характеристиките на основните варианти на общите за източнославянските езици гласни съвпадат с изключение на някои незначителни разлики. Така например гласният [а] в украинския език по място на образуване е по-заден от [а] в руски и белоруски език, в които при артикулацията на [а] предната част на езика е изтеглена напред. Характерен признак на украинския вокализъм е слабото влияние на палаталните съгласни върху съседните гласни от заден ред. В украинския език, за разлика от руския и белоруския, липсва гласен [ы] от смесен (средно-заден ) ред, висок по начин на учленяване. Етимологичните [ы], [и] са се слели в гласния [и], пред който съгласните не се смекчават. Наред с основния вариант на фонемата [о], реализиращ се в повечето случаи независимо от ударението, налице е и позиционен вариант [у]. Слабото “укане” е характерна особеност на украинския език. В руския и белоруския език качествената редукция на неударения гласен [о] се свежда до произнасянето му като [а]. Специфична фонетична особеност на украинския език е редуването /о/ : /е/ : /i/, реализиращо се както в системата на словоизменението, така и в системата на словообразуването. Наличието на /о/ или /i/, както и на /е/ или /i/ зависи от това, дали сричката е отворена, или затворена: нога - нiжка, гора - гiрка, робота - робiтник, радiсть - радостi, зело - зiлля, село - сiльский, болото - болiтце. В някои случаи тези редувания липсват (например в пълногласните съчетания -оро-, -оло-, -ере-, -еле-, в които вторият гласен не е етимологичен - мороз, берег, както и съчетанията -ор-, -ер-, -ов- от -ър-, -ъл-, -ьр-, -ьл-: довгий, серце, жердь). В други случаи тези редувания са резултат на аналогия. Така например наличието на [i] във формата кiнець е резултат на аналогия с форми, в които е налице затворена сричка, напр. кiнця. За украинския език е характерен последователен преход на /е/ в /о/ в позиция след [ж], [ч], [ш], [j], независимо от мястото на ударението (една от причините за редуването /е/ : /о/ в руски и белоруски език е произнасянето на ударено [е] като [о] пред твърди съгласни: рус. [в’ос] -вёз): жонатий, жовтий, книжок, чотири, чоловiк, пшоно, шостий, бджола, щока, його, знайомий.За украинския консонантизъм е характерно преобладаване на твърди звучни, в това число и сонорни съгласни.Така например в украинския език звучните съгласни в краесловие не се обеззвучават: дуб [дуб], мороз [мороз]. Характерна черта на украинския консонантизъм представлява и отсъствието на преминаване на лабиалния сонорен съгласен [в] в лабиален беззвучен [ф]. По такъв начин фонемата /в/ (в слаба позиция пред беззвучни съгласни и в края на думата) не може да се реализира като звук [ф]. В украинския език липсват меки предноезични съскави, лабиални, задноезични и фарингални фонеми. Полумеки позиционни варианти на тези фонеми са налице пред [i]. Фонемата /в/ в основния си вариант се реализира като билабиален сонорен съгласен [w]. Несричкообразуващо [ў] (правописно в) в украинския език, както и в белоруския език, е налице и на мястото на съгласния [л] в случаите, в които този съгласен се е намирал след еровете, пред следващ съгласен: [воўк] - вовк (от ВЪЛКЪ). Несричкообразуващо [ў] вместо [л] е налице и в еловите причастия: дав [даў] < *dalъ. Задноезичният съгласен [g] в украинския език се среща в незначителен брой думи, главно от чужд произход, и в някои звукоподражателни междуметия: гвалг, ганок, гнiт, гава, гелготати. Далеч по-фреквентен е гърленият съгласен [г] (правописно г): говiр, грати, гарний. Характерно за украинския (както и за белоруския) език е наличието на удължени меки съгласни (геминати): стаття, знання, весiлля, життя. Удължени могат да бъдат африкатите и съскавите съгласни: нiччю, збiжжя, пiддашшя. В украинския език липсва фонологична корелация краткост / дължина на съгласните. Функциите на удължените съгласни са идентични на функциите на съчетанията от две различни фонеми: вiдбити, вiддати.Ударението в украинския език е експираторно, подвижно. То е свободно (батько, Україна, учитель, молодий) и подвижно (бути, було, голова - голови). Ударението може да е свързано с изменението на лексикалното значение на думата (дорога - дорога), както и с изменението на граматичното значение (сестра - сестри). В сравнение с руското и белоруското ударение украинското ударение е “по-слабо”, ударената сричка не се отделя рязко от другите срички, силната редукция на гласните не е присъща за украинския език.
Характерна особеност на украиския език е също така и наличието в началото на думи (и срички) на протетичен съгласен [г]: гарба, Ганна, горiх. Налице е и протетичен съгласен [в]: вугол, вулиця, вухо. Голяма фреквентност имат сричките с нарастваща звучност: лю-ди, мо-ва. Значителен е и броят на затворените срички: хлiб, гарба. Друга особеност на украинската графична система е наличието на апостроф [’]. Той се поставя след букви, означаващи съгласни, пред я, ю, є, ї - ако те не служат за обозначаване на мекостта на предходния съгласен, а обозначават две фонеми. Апостроф се пише след б, п, в, ф, м, р, както и след префикси, завършващи на твърд съгласен, и след твърд съгласен, на който завършват първите части на сложните думи: матiр’ю, об’ява, з’єднання. Украинският език, както и другите източнославянски езици, е типичен флективен, синтетичен език, характеризиращ се с някои елементи на аглутинация (напр. при образуване на превъзходна степен на прилагателните, при образуване на непреходни глаголи от преходни посредством присъединяване на афикса -ся) и широко застъпени аналитични структури (образуване на формите за бъдеще време, на плусквамперфекта, на някои форми на наклоненията и др.). Като типичен флективен език украинският език разполага с развита система на словообразуване и формообразуване. В областта на морфологичните категории и формообразуването за него са характерни следните основни признаци: 1) наличие при съществителните и прилагателните имена на падежни форми, намиращи израз в няколко типа склонения; 2) изменение по родове на прилагателните и ориентиране на съществителните имена към един конкретен род; 3) наличие на лексикално-граматичната категория вид на глагола; 4) образуване на глаголните форми от две основи - основата на инфинитива и основата на сегашно време; 5) запазване на значителен брой глаголи с непродуктивно формообразуване; 6) значимост на подвижността на ударението при диференциацията на отделните форми. По отношение на състава и системата на частите на речта украинският език не се различава от другите източнославянски езици. Налице са обаче ред специфични черти при изразяването на граматичните категории, граматикализация на определени значения, определени особености при употребата на едни или други форми. Специфични за украинския език са следните структурни признаци: 1) запазване на старата инфинитивна форма с окончание -ти (наред със стилистично ограничената употреба на инфинитивни форми с окончание -ть); 2) наличие на синтетични форми за бъдеще време, образувано в резултат на съчетание на инфинитивни форми от несвършен вид и лични форми на глагола *jęti: ходитиму, бачитиму; 3) наличие на глаголно окончание -мо за първо лици мн. ч. сегашно време - знаємо; 4) образуване на деепричастия със суфикс -чи ходячи; 5) образуване на формите за сравнителна степен на прилагателните както със суфикс -ш-, така и със суфикс -iш- (добрiший, ширший); 6) алтернацията [о], [е] : [i], широко разпространена както при словообразуването, така и при формообразуването; 7) широко застъпена вариативност и дублетност на окончанията, засягаща формообразуването на съществителните, прилагателните, числителните и местоименията; 8) наличие на безлични изречения с предикативни форми, окончаващи на -но, -то, генетично развили се от кратки страдателни причастия: виконано, написано, характеризиращи се с общо перфектно значение.Наред с отбелязаните вече особености украинският език се характеризира и с редица черти, които го отличават от руския език и го сближават със западно- и южнославянските езици: 1) запазване на звателната форма в склонитбената система на съществителните; 2) запазване на окончанията -ов, -ев при съществителните от мъжки род, второ склонение, в дателен падеж и с някои ограничения и в местен падеж; 3) алтернация [г], [к], [х] : [з], [ц], [с] пред окончанието -i при съществителните имена (у лузi, на руцi); 4) изчезване на окончанието -ть във формите за трето лице единствено число сегашно време при глаголите от първо спрежение (знає, пише); 5) наличие на (макар и рядко употребявани в съвременния език) плусквамперфектни форми.В лексикално отношение за украинския език е характерен по-ограничен (в сравнение с руския език) брой думи от старобългарски произход. Така например в украинския има и думи със съчетанието -жд- (< *dj): страждати, но за разлика от руския липсват думи с -щ- (< *tj). “По-източнославянският ” характер на украинската лексикална система намира израз и във факта, че на думите, запазили непълногласните съчетания -ра-, -ла-, -ре-, -ле- в руския език, в украински им съответстват думи с пълногласие: хоробрий (рус. храбрый), солодкий (рус. сладкий). За украинския език не са характерни и думите с начално ра-: робота (рус. работа), розум (рус. разум), рiвний (рус. равний).
Украинската лексикална система, както и белоруската, се характеризира със значителен брой заемки от руски (напр. завод, мислитель, артель), полски (напр. варта, гудзик, дах, жебрак, келих) и чешки език, заети главно чрез полски (напр. власний, праця, брама).Ще приведем примери за отделните части на речта.1. Съществително име: стiл, зошит, батько, суддя, гайдамака, ровесниця, радiсть, кров, плече, море, болото, ягня, весiлля, iм’я, теля, росiянин, росiянка, жiнка, сiромаха, вiтрище, морозище, дiвчище, бабище, бурлак, птах, плес, небо, дитина, болгарин, селянство, пiхота, хоробрiсть, молоко, окуляри, ворота, сани, дрова, дрiжджi, заробiтки, Карпати, Черкаси, стiл, сито, горе, колосся, знання, лiкар, читач, прiзвище, нiч, мати, курча и други.2. Прилагателно име: ясен-ясний, певен-певний, новий, дешевий, веселий, далекий, багатий, дорогий, дужий, низький, високий, гарний, поганий, пiзний, худий, близький, жовтий, убогий, молочний, дубовий, англiйскький, академiчний, Сергiїв, перший, другий, давнiй, середнiй, нижнiй, вчорашнiй, ближнiй, синiй, королевий и много дуги.3. Местоимения: я, ти, вiн, вона, воно, вони, ми, ви, себе, мiй, наш, твiй, ваш, свiй, його, її, їх, їхнiй, хто (кого, кому, кого, ким, кому, кiм), що (чого, чому, що, чим, чому, чiм), який, котрий, чий, скiлький, той, та, те, тi, цей, ця, це, цi, такий, стiлький, сам (самий), увесь, усякий, кожний, жодний (жоден), iнший, дехто, дещо, деякий, хтось, щось, чийсь, хто-небудь, що-небудь, будь-що, будь-хто, нiхто, нiщо, нiякий, нiкотрий, нiчий и други.4.Числително име: один, одна, одно, однi, два, двi, три, чотири, п’ть, одинадцять, двадцять, п’ятдесят, сто, двiстi, тисяча, двоє, троє, четверо, шестеро, восьмеро, одна п’ята, пiв, пiвтора, багато, небагато, мало, чимало и други.5.Глагол: спати, бачити, говорити, плисти, стягувати, бути, замовляти, чорнiти, ревiти, нести, любити, кричати, велiти, бiгти, бiжати, ткати, писати, полоскати, довбати, хотiти, водити, могти, дати, їсти, думати, ненавидити, молити, ректи, брати, взяти, сказати, ловити, пиймати, рiшити, кiнчити, зробити, жити, ходити. Причастие: ревучий, лежачий, осиротiлий, змерзлий, бетонований, велений, виражений, вбитий, подерти.Деепричастие: чорнiючи, везучи, iдучи, викладавший, читавши, вiзши.6. Наречие: тихо, добре, дуже, трохи, догола, вволю, дотла, давно, iнодi, завжди, де, куди, здуру, згарячу, на радiсть, помоєму, дорого, важко, високо, вдень, додому, посерединi, праворуч, лiворуч, нашвидкуруч, натщесерце и други.7. Предлог: в, на, вiд, од, до, у, про, пiд, з, за, над, через, коло, край, кiнець, внаслiдок, на випадок, у справi, з метою, близько, навколо, спереду, навкруги, ззаду, вiдносно, з-за, з-над, з-мiж, помiж, посеред, заради, поза, у зв’язку з, на вiдмiну вiд, згiдно з, одночасно з, нарiвнi з и други.8. Съюз: а, та, але, бо, i (й), нi, чи, якщо, щоб, проте, тому що, через те що, того щоб, незважаючи на те що, i…i, нi…нi, то…то, не то…не то, або…або, чи…чи, не тiльки…але i, як…так, хоч…але, ак що…то, тим що, для того, аби, коли, коли б, якби, тобто, а саме, як от, або, мов, мовби, немов, наче, неначе, нiби, хоч, дарма що, хай, нехай, незважаючи на те що, пiсля того як, скоро, ледве, поки, коли и други.9.Частица: чи, хiба, що за, невже, як, який, що то, за, можливо, мабуть, сумнiвно, навряд, так, еге, егеж, атож, аякже, авжеж, не, нi, анi, ось, от, онде, ото, майже, приблизно, мало не, трохи не, чи не, леве не, бодай, годi, ну, давай, на, -бо, -но, навiть, тiльки, лише, хоч, також, геж, ж, ще й, хай, нехай и други.10. Междуметие: а!, е!, ай!, ей!, ах!, ех!, ох!, ага!, агей!, ого!, мугу!, ану!, нате!, господи!, леле!, гвалт!, бiда!, даруйте!, побачимо!, гляди!, бач!, отаке!, так!, геть!, спасибi!, айда!, алло!, браво!, а воно так!, оце так!, ой лелечко!, їй богу! и други. Исторически промени. 1.Съгласните пред е и i затвърдяват (XIII - XIV в.).2.Праславянските гласни *i и *y съвпадат (вследствие на затвърдяването на съгласните) в една гласна у (правописно кирилско и, приблизително еднакво като звуков тип с руското ы ): син < *synъ, сила < *sila.3. Гласният /i/ в украинския език се получава по няколко начина:3.1. Праславянската ятова гласна рефлектира в /i/:*ě > i, *věra > вiра, *dědъ > дiд, *sněgъ > снiг, *chlěbъ > хлiб, *sěno > сiно, *lěto >лiто.3.2.Поява на ново /i/ на мястото на о и е в затворена (вследствие на изпадането на слаб ер) удължена (за компенсация на изпадането на ера) сричка: *kotъ > кiт, *kostь > кiсть, *mostъ > мiст, *domъ > дiм, *gromъ > грiм, *ledъ > лiд, *pektь>пiч.4.Полувокализация на v, l >/w/ в позиция между гласна и съгласна и пълна вокализация между съгласни: вдова, вовк, жовтий, рiвний.5.Геминация на меките съгласни пред праславянския суфикс *-ьje (общо за украинския и белоруския език): *žitьje > життя, *veselьje > весiлля, *znanьje > знання,*sъbоžьje>збiжжя.6.Фрикатизация на праславянско *g > /h/, правописно /г/.7.Наличие на протеза /v/ пред гласни в началото на думата:*onъ > вiн, вона, воно;вони, *otъ > вiд, *ognь > вогонь, *ucho > вухо, *ulica > вулиця, *çzьkъ > вузько, *ovьca > вiвця.8.Пренасяне (факултативно) на окончанието за дателен падеж единствено число в местен падеж единствено число (мъжки и среден род): на Чорному морю, у зеленому полю, при старому дяковi, в гаєвi, на ньому.9.Разпространение на окончанието -оvi // - evi в дателен падеж единствено число (в книжовния език главно при одушевени от мъжки род): синовi, Петровi, вороговi, коневi.10.Контракция при окончанията на прилагателните за женски род, среден род и множествено число: ( *dobrъjь > добрий ), *dobraja > добра, *dobroje > добре; добрi.11.Изравняване на основите за сегашно време на глаголите от първо спрежение по палатализуваните варианти: можу, можуть < *mogç, *mogçtь.12.Окончанието за първо лице множествено число сегашно време е по-често -мо, отколкото редовното -м < *-mъ: робимо, бачимо говоримо, несемо, держимо.13.Съкращаване на императивното окончание за второ лице множествено число -t’ <-te, когато ударението пада на гласната пред окончанието: берiть, пишiть, хвалiть,но сядьте,вiрте.14.Глаголите от несвършен вид образуват бъдеще време не само аналитично (с футурните форми на глагола *byti, ), но и синтетично чрез аглутинация на формите на глагола *jęti (*jьmç, *jьmeši, *jьmetъ, *jьmemъ, *jьmete, *jьmçtъ, > -му, -меш, -ме, -мемо, -мете, -муть) към инфинитива на глагола: бачити (буду бачити) - бачитиму, бачитимеш, бачитиме, бачитимемо, бачитимете, бачитимуть.15.Архаична особеност е запазената мекост на /ц’/: кiнця, цiлий, вулиця, границя. /ц’/ липсва в позиция пред гласните е, и и в заемки: лице, пальцем, палац України.16.Украинският език пази по-често рефлекс dž, отколкото ž на мястото на праславянската група *dj (*dj > dž (ž)): *xodjç > ходжу; вiдродження, народження.17.Пазят се резултатите от втора праславянска палатализация в дателен и местен падеж единствено число женски род *a-основи и местен падеж единствено число *o-основи: у бiблiотецi, руцi, нозi, на стрiсi, у лузi.
Сърбо-хърватски//Хърватско-сръбски/език
Кирилица: А а, Б б, В в, Г г, Д д, Ђ ђ, Е е, Ж ж, З з, И и, Т т, К к, Л л,
Љ љ, М м, Н н, Њ њ, О о, П п, Р р, С с, Т т, Ћ ћ, У у, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Џ џ, Ш ш;
Латиница: A a, B b, C c, Č č, Ć ć, D d, Dž dž, Đ đ, E e, F f, G g, H h, I i, J j, K k, L l, Lj lj, M m, N n, Nj nj, O o, P p, R r, S s, Š š, T t, U u, V v, Z z, Ž ž.
Сърбо-хърватският // хърватско-сръбският език е кодифициран като книжовен език на сърби, хървати, черногорци и босненци. Той заема средищно място между южнославянските езици. Прадедите на днешните сърби, хървати и словенци се заселват в сегашните си земи към средата на VII в., групирани в три племенни обединения: сръбско, хърватско и корутанско, представители на щокавския, чакавския и кайкавския диалект (по рефлексите на праславянското въпросително местоимение *čьto > što, ča, kaj). Смята се, че това първоначално диалектно разчленение е резултат на предбалканска диференциация. Кайкавският диалект по-късно се отдалечава от чакавския и щокавския, а с формирането на словенската народност се обособява в отделен език - словенския. В същото време някои югоизточни кайкавски говори влизат в тесен контакт с щокавските говори и след XIV в. образуват нов, вторичен кайкавски диалект на сърбо-хърватския език. Преди XIII - XV в. диалектната диференциация на сърбо-хърватския език е била различна от днешната, като щокавските говори са заемали значително по-ограничена територия, а чакавските и кайкавските - по-обширна. Трите диалекта невинаги съвпадат по разпространение с делението по националности. Кайкавските говори, разпространени в северозападната част на Хърватско, както и в района на Загреб, се явяват преходни говори към словенския език. Чакавският диалект е разпространен в югозападната част на Хърватско, на островите на Адриатическото крайбрежие и в района на Сплит. Щокавският диалект е разположен във всички останали области на езиковата територия на сърбо-хърватския език: на изток и югоизток от кайкавския и чакавския диалект. Сърбо-хърватският език има кирилска и глаголическа писмена традиция. Най-старите засвидетелствани писмени паметници са: Мирославово евангелие - от края на XI в., и Грамота на Бан Кулин - от XII в. Глаголическата традиция в Хърватско продължава по-дълго - до XIV в. , като азбуката е била реформирана от католическото духовенство и е била изведена като ъглеста (хърватска) глаголица, за разлика от старобългарската обла глаголица. По-късно в католическите среди се разпространява латиницата заедно с романското езиково влияние. В езиково отношение старите хърватски паметници се определят като хърватска редакция на старобългарския език, като старохърватски. Използването на старобългарския език (сръбската редакция на старобългарския език) наред със старосръбския в Сърбия продължава и след падането и под турско владичество, предимно за нуждите на църквата. През XVII и XVIII в. онези части на Сърбия, които са разположени на север от р. Сава и р. Дунав и влизат в границите на Австрия, започва да се разпространява руската редакция на старобългарския език. Този книжовен език остава до средата на XIX в., като паралелно с него от XVII в. започва да се използва едно новообразувано койне, което представлява съчетание на църковнославянска основа с езика на градското население. Това състояние се преустановява с утвърждаване на книжовната реформа на Вук Караджич през 1850 г. Според нея се установява единен книжовен език за сърби, хървати и черногорци въз основа на щокавските източнохерцеговинските говори с йекавско произношение. По-късно към него се включват и говорите от Централна Сърбия с екавско произношение. Този факт е узаконен през 1960 г. със сключването на Новосадския книжовен договор, който разширява книжовното произношение (йекавско и екавско вече). Езикът е номиниран като сърбохърватски или хърватскосръбски (главно за територията на Република Хърватско, а също и в части от Босна и Херцеговина). За Република Хърватско отдавна се употребява и терминът “хърватски език”. От седемдесетте години там се забелязват тенденции за отделяне и самостоятелна кодификация на хърватския език, като доказателствата за неговата автономност се търсят предимно в областта на фонетиката и лексиката. Еднаквият граматичен строеж с незначителни вариативни разлики за сръбски и хърватски ще затрудни окончателното диференциране на последния (за повече информация виж Лашкова 1985).Съвременно състояние. За фонетичната система на сърбо-хърватския език са характерни следните особености: сравнително богат вокализъм, съчетан със запазване на политонията, която не е пряк наследник на праславянското състояние, а е качествено нова; липса на вокална редукция в книжовния език; стремеж към максимална отвореност на сричката; липса на дифтонги; наличие на сричкотворни сонори; липса на консонантна геминация; сравнително беден консонантизъм; нетърпимост към натрупване на консонанти в границите на една сричка; беден инвентар от палатални съгласни.Вокалната система в сърбо-хърватския език се състои от пет гласни звука: [ а, о, у, и, е]. Върху степента на отвореност на вокалите влияят ударението, интонацията и квантитетът. Дължината и възходящата интонация допринасят за по-затворена интонация. Широко са разпространени вокалните съчетания, възможни в начална, средисловна и краесловна позиция. Освен в чужди думи и на морфемната граница те се срещат и в домашни думи като вторично явление - много често при вокализация на сонора /л/ в края на сричката или в резултат на различни деривационни процеси. Например: аорта, еуфориjа, идеал, кооперациjа, jедноок, наоштрити, маукати, вео, сеоба, заова, био, бео, чуо, зао и други. В определени морфологични позиции вокалните съчетания са засегнати от действието на асимилация и контракция, което е по-добре представено в източния вариант на езика, напр.: моjега > моога > мôга, троjема > трôма. Като характерни вокални съчетания понякога се разглеждат резултатите от ятовия преглас в част от езиковата територия - в югозападния вариант на книжовния език. В този случай се признава решаващото влияние на прозодията, напр.: при историческа дължина на сричката рефлексът на *ě > иje, а при краткост - *ě > je, диjете, дjело. В зависимост от квантитета на сричката рефлексът закономерно се сменя.Сърбо-хърватското ударение е тонично. Прозодията включва квантитета и интонацията и поради това ударението се реализира в четири разновидности - кратко низходящо ("), дълго низходящо (^), кратко възходящо (`), дълго възходящо ('). Така според квантитета и интонацията се установяват четири акцентни опозиции: кратко възходящо / кратко низходящо, дълго възходящо / дълго низходящо, кратко възходящо / дълго възходящо, кратко низходящо / дълго низходящо. При първите две разграничителен признак е интонацията, а при вторите две - квантитетът. Ударението е само отчасти свободно. Това състояние е последица от изпадането на слабите ерове, при което ударението се премества от сричките с низходяща интонация върху предходните срички, при което краесловието се освобождава от ударението, а новите ударени срички променят качествата на интонацията си (от низходяща към възходяща). Политоничното ударение в сърбохърватския език има и фонологична стойност - играе смислоразличителна роля при определяне на отделни форми и лексеми. Мястото на ударението също играе смислоразличителна роля, напр.: средина (част от хляб) - средина (среда), машина (мъх, лишей) - машина (машина). Неударените думи в сърбохърватския език (проклитики и енклитики) са резултат от обединяване в рамките на една акцентна дума на едносрични думи със следходната и предходната дума. Проклитиките най-често са едносрични предлози или съюзи, напр.: у школу, пред ноге, над главу, не могу, не знамо. Сърбо-хърватската консонантна система се състои от 26 съгласни звука. В групата на сонорите се включват: /р/, /л/, /љ/, /м/, /н/, /њ/, /j/, /в/. Консонантната фонема /в/ е сонор и не е звучен корелат на /ф/. Сонорът /р/ може да бъде сричкотворен: Србин, Хрват, прст. В по-старите етапи от развитието на езика и фонемата /л/ е могла да бъде сричкотворна, но сега това се наблюдава само в някои диалекти. Връзката между сонори и вокали потвърждава старата вокализация на /в/ в /у-кратко/ и съкращаването на вокала /и/ в /j/, напр.: унук, унука, удова. Противопоставянето по мекост - твърдост не е активно развито. Съществува палатален ред фонеми: (љ, њ, ћ, ђ, j). Те са резултат на вторична фонологизация на палатализирани консонанти и не действат асимилативно. Изконните палатали са затвърдели: /ш/, /ж/. Опозицията звучност - беззвучност не се неутрализира в краесловието. При артикулацията на звучните консонанти в тази позиция се забелязва известно затъмняване, но до пълно обеззвучаване не се стига. В останалите позиции се наблюдават асимилативни промени, които водят до нарушаване на корелацията, напр.: сват - свадба, косити - косидба, сбогом - збогом, приповедати - приповетка.
В сърбо-хърватския език носител на сричката може да бъде както гласна фонема, така и сонант, напр.: дрво, крв. Преобладават отворените срички.Съществува подчертана тенденция към вокализация на сричката. Консонантните натрупвания имат значително по-малка честота. Където е възможно те се отстраняват чрез елизия, напр.: безакоње (без закоње), оца (отац). Сръбската кирилица е наследник на старобългарската кирилица. Тя е възприела сегашния си вид след книжовната реформа на Вук Караджич през XIX в. Латиницата е установена след книжовните реформи през X - XI в. При използването на графичните системи се забелязва стремеж към симетрия. За съществуващите в езика 30 фонеми в кирилицата се употребяват 30 знака. Всички знаци са единични, за разлика от латиницата. При провеждането на книжовната реформа Вук Караджич изключва от състава на азбуката знаците без фонемно покритие (ь, ъ) въвежда /j/ от латиницата, /џ/ - от румънските и старосръбските кирилски паметници за означаване на съответните твърди фонеми, /љ, њ/ - за означаване на съответните палатализирани фонеми, /ћ/ - от старите сръбски паметници и /ђ/ - за означаване на съответния палатален африкат. До началото на XIX в. латиницата е била повлияна от румънски и унгарски език. В резултат на правописната реформа се утвърждава новата хърватска латиница, като за палаталните и палатализираните съгласни са възприети от чешката и полската латиница знаците /š, ž, č, ć, j/. За разлика от кирилицата в латиницата са налице и двойни знаци за означаване на една фонема. Това са /lj, nj, dž/ (а често đ = dj). От двойните знаци единствено при /dž/ може да се получи известна омонимия в случаите, когато означава два звука, напр.: на морфемната граница nadživjeti. Двете графични системи се употребяват в различните части на сърбо-хърватската езикова територия: кирилица - в Сърбия, Войводина, Черна гора; латиницата - в Хърватско, Босна и Херцеговина. Сърбо-хърватската правописна система се основава на последователен фонематичен принцип с единични отклонения, напр.: групата /дс/, в която не е отразена асимилацията по звучност - председник. Отстъпления от фонематичния принцип прави още Вук Караджич при суфиксите -дски,
-дство: градски, господство. Л. Гай и другите хърватски книжовници оставят етимологичния принцип в употреба до 1892 г., когато се приема Вуковият правопис. В него са отразени всички видове фонетични промени. Прозодичните особености не се отразяват задължително. Сърбо-хърватският правопис не е претърпял някакви особени изменения от времето на неговото утвърждаване. Спецификата на сърбо-хърватската фонетична система, която се изразява в: симетричност в разпределението, непознаване на редукции, ограничена асимилация по звучност, непознаване на редукции, слабо развита палаталност и други особености способстват за утвърждаването на фонематичния правопис. Характерно за морфологичната система на сърбо-хърватския книжовен език е запазването на падежите - включително и на вокатива. Иновации се забелязват главно в множествено число, където под влияние на изчезналия дуал е настъпило пълно изравняване на датив, инструментал и локатив. Качествените прилагателни имат две форми: неопределена (кратка) и определена (пълна). За глагола е характерно запазването на синтетичните глаголни форми (например аорист на глагола трести: тресох, тресе, тресе, тресосмо, тресосте, тресоше), чиято фреквенция не е висока (имперфектът е вече почти изчезнал, напр.: имперфект на глагола гледати:гледах, гледаше, гледаше, гледасмо, гледасте, гледаху) за сметка на перфекта (певао, певала сам, певао, певала си, певао, певала, певало jе, певали, певале смо, певали, певале сте, певали, певале, певала су). Плусквамперфектът се образува от перфекта на спомагателния глагол бити и миналото деятелно причастие на глагола, който най-често е от несвършен вид, напр.: беjах певао, бех певао или био сам певао. Това глаголно време е на изчезване, но се употребява значително по-често от имперфекта. В последно време функциите на плусквамперфекта се поемат от перфекта + различни лексикални заместители (Када сам jа дошао у град, он jе већ отишао). Характерно е също така заместването на инфинитива с да-конструкции в източния вариант на книжовния език (морам да читам = морам читати). Бъдеще време се образува с помощта на глагола хтети (т. нар. футур I), като сегашните му спрегаемите форми функционират като частици (ћу, ћеш, ће, ћемо, ћете, ће), които могат и да аглутинират към глагола: (jа) ћу певати = певаћу. Т. нар. футур II се образува от свършения презенс на спомагателния глагол бити - будем, будеш, буде, будемо, будете, буду и миналото деятелно причастие на спрегаемия глагол: будем писао, писала, будеш писао, писала, писало. По-често футур II се образува от глаголи от несвършен вид (Кад будем хтео купити нешто теби купићу ову књигу. Може да бъде заместен със сегашно време - Кад хоћу купити нешто теби купићу ову књигу.). За сегашно време на глаголите са характерни обобщените окончания: за 1 л. мн. ч. -мо и за 1 л. ед. ч. -м. Интресни явления са многократното префигиране на глаголите от несвършен вид (поиспреламати, испопрекидати), както и използването на деминутивни суфикси при образуването на глаголи (смешкати се, водакати се, трчкарати). Инфинитивът като изходна форма на глагола е обобщил две окончания: -ти, -ћи: хтети, моћи.Ще приведем примери за отделните части на речта.1. Съществително име: пас, мачка, перо, син, уjо, петао, сестра, кобила, момче, девоjче, младост, старост, момчад, неjач, сиромаш, ствар, кост, лаж, пећ, слуга, воjвода, младожења, судиjа, брале, бифе, жири, пепео, мисао, око, ухо, наочари, врата, леђа, присталица, господин, брат, властелин, дете, теле, дугме, гусле, груди, прси, њедра, богиње, брацо, стрико, зеко, медо, грбо, вук, мати, мисао, стриц, име, мртвац, муж, бубрег, трбух, отац, судац, jунак, брег, дрво, коло, тело, унуче, слика, сврха, плесан и други.2. Прилагателно име: пуст, пун, добар, мудар, мокар, кратак, сретан, тежак, болестан, гладан, лак, мек, леп, паметан, лукав, црн, црвен, гласан, jужни, нов, стар, топао, дуг, jак, сух, брз, млад, чест, скуп, близак, низак, узак, сладак, горак, кротак, љубак, витак, висок, дубок, жесток, широк, далек, дебео, велик, мали, рђав, зао и други.3. Числително име: jедан, jедно, jедна, два, две, двиjе, три, четири, стотина, хиљада, тисућа, седам, десет, сто двадесет пет, двоjица, троjица, четворица, петорица, двоjе, обоjе, троjе, четверо, петоро, десеторо, хиљада, двеста, триста, четиристо и други.4. Местоимение: jа, ти, он, она, оно, ми, ви, они, оне, она, себе, ми, му, моj, твоj, његов, њезин, њен, наш, ваш, њихов, своj, (т)ко (кога, ког; кому, коме, ком; кога, ког; ким, киме; ком, коме), шта, што (чега, чег; чему; што, шта; чим, чиме; чем, чему), коjи, чиjи, какав, каква, колик, колика, где, гдjе, камо, куда, одакле, кад, оваj, ова, ово, оваков, оваква, оволико, овамо, овако, одавде, овде, таj, та, то, такав, таква, толико, одатле, ту, неко, нешто, неки, неколико, ико, ишта, штошта, понеки, штогод, нико, ништа, никакав, нигде, никад, свако, свашта, сваки и други.5. Глагол: моћи, хтети, трести, бити, орати, бринути, чути, ковати, павати, умети, носити, видети, држати, ићи, доћи, спати, звати, гнати, дати, писати, играти, вратити, враћати, мерити, меркати, викати, викнути, трчати, вечерати, вековати, ловити, радити, пасти, загристи, рећи, говорити, наћи, налазити, доћи, читати, jахати, имати, љубити, крстити, брати, прићи, умрети и други.6. Наречие: лепо, добро, хитро, готово, сувише, врло, пуно, увек, сад, доле, свугде, остраг, стога, случаjно, нехотице, скупа, посебице, пешице, брзо, jасно, зло, мало, силом, зими, ноћу, весело, jуначки, вашки, нашки, jедном, првом, двоjином, двоjако, увек, снова, здесна, напред, никако, негде, никад, зимус, летос, данас, jеданпут, дваред, свакад, свакако и други.7. Предлог: без, до, од, осим, ван, ка, према, против, кроз, мимо, при, с, о, по, на, међу, под, над, пред, у, за, до, због, поред, ради, близу, више, место, против, код, након, низ, осим, прама, преко, супрот, унаточ, у, уз, помоћу, посредством, поводом, путем, силом, доврх, заради, изван, наоколо и други.8. Съюз: а, ако, али, да, дакле, док, и, или, ма, макар, иако, премда, камоли, а некмоли, а оно, а то, будући да, истом што, као да, осим ако, па, те, ни, нити, већ, да, како, нека, ако и, ма да и други.
9. Частица: не, ли, зар, ево, ето, ено, да, jест, дабоме, дакако, свакако, никако, бар, баш, чак, и, jедва, jош, опет, само, тек, већ, ма, доиста, заиста, одиста, скоро, готово, међутим, управо, само, jедино и други.10. Междуметие: ух, ох, ех, их, ах, jоj, охо, уф, пи, фуj, пфуj, ао, хеj, пст, па-па, пљус, крц, бум, звизгац, миjау, вау-вау, кварг, кукуригу, пућ-пурић, кокодак, му, бе, мхм, хм, тс и други.Исторически промени. Ще отбележим по-важните от тях.1. Предвижване (в XIV - XV в.) на праславянското ударение с една сричка напред, в резултат на което възникват два нови вида възходящо ударение (в зависимост от дължината на сричката, върху която се премества): кратко и дълго.2.Съвпадане на праславянската новоакутна интонация (представена в чакавските, кайкавските и някои щокавски говори от дълго възходящо ударение) с първоначалното дълго циркумфлексно (низходящо) ударение.3.Квантитетът се пази и в неударена сричка (докато словенският език го свързва с ударението) - в книжовния език само в сричка след ударение.4.Праславянският сричкотворен *l (*l’) > u (у) през XIV в.: *dьlgъ > срхр. дуг, *čьlnъ > срхр. чун, *vьlkъ > срхр. вук, *pъlkъ > срхр. пук.5. Праславянският съгласен *l > o (след гласни в края на думата или сричката; XIV в.): *dalъ > срхр. дао, *kotьlъ > срхр. котао, *bělъ > срхр. бео, *dělъ > срхр. део, *selьskъ > срхр. сеоски, *bylъ > срхр. био.6. Праславянската група *čr- > cr- (цр-): *čьrvь > срхр. црево, *čьrnъ > срхр. црн, *čьrta > срхр. црта, *čьrvenъ > срхр. црвен.7. Праславянските предлози (и префикси) *vъ, *vъz (*vъ, *vъz) > у, уз,( у-, уз-), u, uz, (u-, uz-): *vъpadъ > срхр. упад, *vъzdъxъ > срхр. уздах, *vъnukъ > срхр. унук, *vъtorъkъ > срхр. уторак, *vьdova > срхр. удова, *vъšь > срхр. уш.8. Звучните съгласни в краесловие не се обеззвучават, а запазват функционалната си релевантност: рад (доволен) - рат (война), рог (рог) - рок (срок), сад (градина) - сат (час).9. Забелязват се редица нововъведения във флексията, от които най-характерно е съвпадането на окончанията за дат., тв. и мест. мн. ч.:
-ima // -ama.10. От XIV в. е въведено окончание за род. мн. ч. за трите рода -а (с удължение на предходната гласна): jелен - jелена, село - села, жена - жена.11. Окончанието за творителен падеж единствено число -om (< *-omь) от
*о-основа се е обобщило и за трите рода (т. е. обхванало е и имената от женски род): коза - козом (тв. п. ед. ч.).
12. Праславянското въпросително местоимение *čьto > што (шта), ча, каj. По формата на въпросителното местоимение сърбо-хърватските диалекти се делят на щокавски, чакавски и кайкавски.13. Праславянската ятова гласна се развива в сърбо-хърватския език като: *ě > е, jе, иjе, i (е - главно на изток, в Сърбия и частично в Хърватско; jе- и иjе- - главно на югозапад, в Черна гора, Босна и Херцеговина и частично в Хърватско; и- - на много маста, но главно в Хърватско). Разпределението на рефлексите на ятовата гласна в сърбо-хърватските диалекти е доста пъстро, което е обусловено от сложността и разнородността на носителите на езика на отделните територии.14. За разлика от българския език, където се пази противопоставянето между еровете, в сърбо-хърватския език през X - XI в. двата силни ера съвпадат в една гласна, от която впоследствие се развива /а/, от което следва, че сърбо-хърватският, подобно на чешкия език, е монорефлексен по отношение на силните ерове: *ь, *ъ > а, *sъnъ > срхр. сан, *dьnь > срхр. дан, *pěsъkъ > срхр. песак.15. Праславянските групи *tj (*kt’), *dj > ћ, ђ (ć, đ): *světja > срхр. свећа, *medja > срхр. међа, *sadja > срхр. сађа, *noktь > срхр. ноћ.
16. Запазване на епентетичен /l/ между устнени съгласни и /j/: *zemja > срхр. земља.17. Окончанието за род. ед. ч. на местоименията и прилагателните е -га < *-go (с -а от флексията на съществителните): тога младога.18. Разпространение на окончанието -м за 1. л., ед. ч. сег. вр. (от атематичните глаголи) и на окончание -мо за 1. л., мн. ч. сег. вр. (подобно на украинския език): несем, плетем, речем; гледамо, чинимо. 19. Запазване сричкотворността на /r/: црн, црвен, дрво, крв.
20. Смесване на праславянски *i с *y: *byti > срхр. бити, *synъ > срхр. син.21. Праславянските *ç > u, *ę > e: *mçžь > срхр. муж, *rçka > срхр. рука, *pętь > срхр. пет.
Словенски/език
A a, B b, C c, Č č, D d, E e, F f, G g, H h, I i, J j, K k, L l, M m, N n, O o, P p, R r, S s, Š š,Tt,Uu,Vv,Zz,Žž
Словенският език заедно с българския и сърбо-хърватския образува южнославянската езикова група, която обаче от типологично гледище се състои от два дяла: словенски и сърбо-хърватски са тясно свързани и противопоставени на български с наличието на квантитет и интонация, синтетична граматична структура и др.Предците на днешните словенци през VI в. заселват Източните Алпи до Дунава, областта Крас и югозападната част на Панонската низина, настанявайки се между романизирани илирски и келтски племена. В тези територии словенците са граничели на запад с германското племе лонгобарди, в Истрия - с романски племена. На северозапад словенците са запазвали контакти със севернославянските племена, а на изток - с останалите южнославянски племена, най-вече с чакавските хървати. В Панония те са били за няколко века в допир с аварите.През цялото средновековие словенците са били силно застрашени в народностно и езиково отношение. Почти всички заселени от тях земи попадат в границите на Източнофранкската империя (IX в.), а по-късно (от XII в.) - в границите на Австрийската империя. През IX в. в част от словенските области се образува за кратък период автономна държава - Панонското княжество, с център край Балатонското езеро, в което благодарение на сътрудничеството с Великоморавското княжество прониква старобългарската писменост. През X - XII в. германизацията се усилва; тя продължава и през XIII - XV в. По това време стават значителни промени в словенската езикова територия, главно стесняване поради германизация и романизация на населението. Известно разширяване става по посока към Триест. Поради голямата географска разширеност на територията и феодалната политическа, икономическа и църковна разпокъсаност словенският език още през XI - XV в. успоредно със своето обособяване от останалите славянски езици се подлага на значителна диалектна диференциация. Освен съвременните диалекти главен извор за изследване на историята на словенския език са топонимията, словенските глоси в латински и други несловенски писмени паметници и паметниците на самия словенски език. Поради неблагоприятните исторически условия през цялото средновековие словенският език е бил почти изключително език на устното общуване на народа. До средата на XVI в. неговите обществени функции са били ограничени в черковната и отчасти юридическата сфера. В писмеността господстват латинският и немският език. Запазените паметници не свидетелстват със сигурност за наличие на книжовна традиция. Фрайзингенските откъси от края на X или началото на XI в. са свързани със старобългарската традиция. Те отразяват и първите промени в праславянския диалект на алпийските славяни, които го превръщат по-късно в самостоен славянски език. През втората половина на XVI в. разпространението на протестантството става стимул за издигането на словенския до ранга на книжовен език. Появяват се първите печатни книги. Въпреки отдалечаването на книжовния език от говоримия поради нови фонетични процеси в диалектите особено през XVII - XVIII в. в произведенията на словенските книжовници намира известно отражение развоят на звуковата, граматичната и лексикалната система на езика. Съчиненията на епископ Примож Трубар (? - 1586, смятан е за основател на словенския книжовен език), Далматин, Светокрижки, Басар и др. са извори за изучаване историята на централните горенско-доленски диалекти, трудовете на Гутеман - за историята на каринтийските диалекти. Езикът на Трубар се опира на говора на Любляна и околностите и, който съдържа елементи от долнокраинския и горнокраинския диалект. След продължителни колебания и борби за една или друга насока в неговото развитие словенският книжовен език около средата на XIX в. постига единство на нормите си, в чиято основа лежат централните народни диалекти.Съвременно състояние. Общият характер на фонетичния строй на съвременния словенски книжовен език се определя от богатството на вокализма - преди всичко фонемно, но и прозодично, от неговото доминиране над консонантизма, който е сравнително беден и опростен - главно поради отсъствието на палатални съгласни, типични за повечето славянски езици. Много типична за словенския език е силната зависимост на качеството на гласните от квантитета и свързаното с него ударение. Вокалната система се състои от следните (неударени) гласни: i, e, a, o, u, [ъ]. Специфична фонема в словенския книжовен език е така нареченият полугласен вокал [ъ], който се отбелязва графично с /е/. В съвременния книжовен език квантитетът е свързан с ударението, тъй като в езика липсват дълги вокали вън от ударение. Фонологично (смислоразличително) противопоставяне кратък / дълъг гласен съществува в рамките на ударените срички, и то само при някои от гласните. Тесните /е/ и /о/ са винаги дълги, докато /ъ/ е само кратък. Дълги ударени гласни могат да се намират във всички срички - начална, средна или последна, напр.: dúša, grózdje, môkro, prisíliti, golóbi, govôri! kupúj! mladá, storíš. Кратки ударени гласни стоят само в последна или единствена сричка, напр.: pogled, pokop, miš, kruh. Винаги е дълго и съчетанието [ъr]: Vŕhnika, smŕt.Ударението в словенския книжовен език е два вида: музикално (тонично) и експираторно (динамично).При тоничното ударение се противопоставят фонологично две интонации в еднакво фонемно обкръжение: акут // циркумфлекс (или възходяща // нисходяща). Интонационните опозиции са ограничени само в рамките на дългите гласни, [ъr] и [ъ]. Останалите кратки гласни са само циркумфлексни. Музикалното ударение на дългите ударени гласни е свойствено на около половината от словенското население (повечето жители на Горна Крайна, Долна Крайна и Каринтия, както и част от населението по горното течение на р. Соча). Лишените от ударение гласни се изговарят по-неизразително от ударените, но в книжовния изговор качеството им обикновено се запазва. Не се препоръчва от правоговорната норма широко развитата и проникваща в разговорния език диалектна редукция на [i], [u] до [ъ]: nič, kruh, изговор на [u] вместо [о] и на [а] вместо [о] и [е] (акане). Редукцията засяга и кратките ударени гласни. При съгласните в словенския книжовен език липсва фонологична корелация по признака палаталност // непалаталност. Единственият палатален съгласен е /j/. Праславянските палатални съгласни [n’] и [l’] не са самостойни фонеми. В позиция пред гласен съчетанията nj, lj представят двуфонемни съчетания, напр.: kônja, pólje. В края на думата пред пауза и пред консонант се намира палаталният вариант [n’] на фонемата /n/, напр.: kónj, kónjski. Сонорните съгласни в словенския език се отличават с богатство на позиционните си варианти. Това важи в най-висока степен за фонемата /v/. Тя се реализира като лабиодентален звук [v] само в позиция пред гласен звук в същата дума, напр.: videti, vesel, svoj, žival. В позиция пред звучен шумов консонант в началото на думата се реализира като билабиално [w], напр.: vzeti, pevka, siv, črv. Фонемата /l/ се представя освен от основния си вариант [l] често и от варианта [w], когато се намира след гласен пред съгласен или в краесловието, напр.: volna, bralca, poln, volk, misel, molčati, nesel, videl. Някои особености при дистрибуцията на фонемите в словенския книжовен език обуславят разпадането на известни консонантни групи. Така например на словенски не са свойствени съчетанията от шумов и сонорен консонант в краесловието, съчетанията от сонорните [rj] и [vj] в краесловието или пред съгласен и съчетанието [mr]. Носители на сричката в словенския книжовен език са само вокалите. По-голямата част от сричките завършват на вокал или дифтонг (към дифтонгите се отнася и съчетанието [ъr]), напр.: be-se-da, go-ra, maj-hen, voj-ska, bol-ha, prav-da, kr-ti-na, но: smrt, konj. Сричкотворното [r] се среща само в някои народни говори. В книжовния език и повечето диалекти днес вместо [r] се произнася [ъr]: Vrba, Vrhnika.Днешната словенска графична система е въведена през 1845 г. и представлява приспособената за хърватския език от Л. Гай чешка латиница. Графиката обикновено не отразява мястото на ударението, дължината на гласните, нито качествените им отсенки. Словенският правопис се основава преди всичко на етимологическия и историческия принцип, т. е. не се отразяват на писмо асимилативните и други позиционно обусловени промени на звуковете. Отстъпленията в полза на фонетичния принцип са сравнително малко. Словенският език е типичен флективен славянски език, но наред с това в морфологичната му структура участват и аналитични, и аглутинативни елементи. Архаичният му флективен изглед се дължи преди всичко на запазването в една или друга степен на праславянските категории и форми: двойствено число, определеност-неопределеност при прилагателните, родовите опозиции в множествено число на адективните думи, шестчленната падежна система с умерен синкретизъм на падежите, широката употреба на инфинитива, запазването на супина, възможната употреба на независимия презенс с футурно значение и др. Аналитичните форми са запазени главно в спрежението. Освен праславянските перфект, плусквамперфект и условно наклонение тук в съвременния език се прибавят условното наклонение за минало време, оптативът, образуван от презенс или кондиционал, и частицата naj, футур с еловото причастие при глаголите от двата вида и др. В склонението прояви на аналитизъм се откриват в изчезването на вокатива, в изключително предложната употреба на инструментала и др. Аглутинативните черти имат периферийно положение: образуване на относителните местоимения и наречия от въпросителните с помощта на елемента -r и др. Морфологичната специфика на словенския по отношение на другите синтетични славянски езици се проявява както в състава на граматичните категории и техните форми, така и в някои техни функции.Системата на съществителното име се характеризира с граматичните категории род, число, падеж; категорията одушевеност // неодушевеност не е развита категория: само при одушевените имена от м. р. акуз. = ген. Категорията число е тричленна: единствено, двойствено и множествено число.Граматичните категории на прилагателните са зависими от съществителните, които поясняват: род, число, падеж, степенуване, определеност. В номинатив множествено число са запазени праславянските родови различия: м. р. -i, ж. р. -е, ср. р. -а. Съвременният словенски книжовен език е запазил частично старата общославянска опозиция определеност // неопределеност на прилагателните имена: mlad - mladi, gozden - gozdni, uspel - uspeli. Разликата се изразява фонетично с -i само в номинатив и съвпадащия с него акузатив единствено число на мъжки род, напр.: Živela sta dva kmeta: eden je bil bogataš, drugi pa pravi sirota. Nekeda dne se je bogati kmet odpravil na semenj. Темпоралната система на словенския глагол е изградена от форми за презенс, претерит и футур. Словенският перфект се образува от презенсните форми на спомагателния глагол biti и еловото причастие на пълнозначния глагол в съответния род и число, напр.: delal (-a) sem, delal (-a) si, delal (-a, -o) je, delala sva, delala sta, delali (-e) smo, delali (-e) ste, delali (-e, -a) so. Плусквамперфектът се образува от претерита на глагола biti и еловото причастие, напр.: bil sem videl, bil si videl, bila sem videla. Бъдеще време се образува независимо от вида на глагола от еловото причастие и футурните енклитични форми на глагола biti: bom, boš, bo, bova, bosta, bomo, boste, bodo, напр.: bomo brali, Pravil je, da tam bo imel delo.В словенския език инфинитивът завършва на -ti или -či: pisati, misliti, videti, gasniti, nesti, moči, reči, striči. В разговорния език се употребява и инфинитив на -t. Той се различава от пълната инфинитивна форма и по интонация, и по ударение, което е пренесено с една сричка към началото на думата, срв.: spati - spat, krasti - krast, prositi - prosit.Супинът се образува от инфинитивната основа предимно на глаголи от несвършен вид със суфикс -t, напр.: pi-ti - pit. От краткия инфинитив се отличава по акцента: супинът има дължина и възходяща интонация, докато краткият инфинитив има кратко ударение, срв. напр.: Pojdimo spat! Ne morem spat. При основа на -k, -g (pek-el, strig-el) суфиксът е -č: peč, strič. Супинът се употребява след глаголи, означаващи движение или предизвикване на движение, и означава действието - цел на това движение. Такива са например глаголите: hoditi, odpraviti se, napotiti se, goniti, vabiti, pošiljati, а също и dati (поръчвам), напр.: Pojdi si sest ali leč. Vsako utro se je hodil umivat v studencu. Mati je poklicala sina jest. Janez je dal obleko delat. Супин се среща и след глаголи, които не означават движение, а само опосредствано могат да го имплицират или предизвикват, като hiteti, morati, ukazati, braniti, pustiti и други, напр.: Moram (iti) orat. Ne pustim te (iti) sekat drv. Hitel je kosit. Вместо супин се прибягва до финално подчинено изречение обикновено тогава, когато главният глагол-сказуемо е от свършен вид, напр.: Pošli koga, da kupi olja. Допълнението на глагола в супин в съвременния език се означава обикновено с акузатив (в стария словенски език е бил задължителен генитив), напр.: Grem deteljo kosit. Šla je jabolk pobirat.
Ще приведем примери за отделните части на речта.1. Съществително име: dečko, mel, sled, brat, mož, noč, foto, ataše, voda, sluga, cerkev, kotva, sablja, ladja, lučca, vrvca, zarja, žemlja, ovca, deska, treska, žena, lipa, roka, noga, cesta, trava, glava, tema, steza, guba, megla, bol, čud, miš, nit, smrt, grudi, prsi, lahet, pesem, bukva, mati, hči, kri, mladost, kost, kokoš, ostrv, namoč, oblast, pamet, plesen, starost, topol, kopel, deber, korak, sir, izraz, dohod, kovač, pastir, študent, gospodar, breg, vrh, veter, hlapec, dedek, jarem, semenj, hlad, lan, las, mah, med, mir, most, nos, zob, mož, voz, jezik, človek, jesen, medved, trebuh, prag, dom, meh, mraz, pes, sen, dež, pekel,mesto, morje, usta и други.2. Прилагателно име: majhen, velik, bel, star, priden, zlat, jelenji, bratov, sestrin, mlad, gozden, uspel, bukov, očetov, slovenski, lepši, debel, bogat, rojen, mrtvaški, božji, bližnji, silen, sladak, prelepi, črviv, ljubezniv, sramežljiv, zdrav, domač, temen, kesen, medel, lesten, krotek, gnojen, miren, težek, črn, smiseln, hladan, lahak, droban, dolžan, bolan, kalen, glasen, grenek, mehek, gorek, debel, rojen, zelen, pošten, ljubezniv, čist, mil, nov, lep, čist, drag, tih, nizek, visok, kratek, širok, sit, suh, divji, vsakdanji, bratski, moški и други.3. Числително име: eden, en, ena, eno, dva, trije, štirje, dve, tri, štiri, pet, šest, sedem, osem, devet, deset, sto, enajst, dvanajst, trinajst, devetnajst, dvajset, enaindvajset, triinšestdest, devetindevetdeset, dvesto, petsto, tisoč, milijon, milijarda, tri tisoč, dva milijona, peti, prvi, drugi, tretji, četrti, stoti, peter, enoj, četver, stoter, peteren, stoteren и други.4. Местоимение: jaz, mi, midva, ti, vi, vidva, on, ono, oni, one, onadva, onidve, sebe, se, moj, tvoj, njegov, njen, naš, vaš, njihov, najin, vajin, njun, svoj, ta, tisti, oni, tak, takšen, tolik, tolikšen, ta, kdo (koga, komu, koga, kom, kom), kaj (česa, čemu, kaj, čem, čim), kateri, čigav, kolik, kolikšen, kakšen, kdor, kar, čigar, kolikršen, kakršen, kateri, nekdo, marsikdo, malokdo, nikdo, nihče, vsakdo, redkokdo, nekaj, marsikaj, malokaj, mnogokaj, nič, nobeden, nekateri, neki, ves, oba и други.5. Глагол: začeti, nehati, kositi, nesti, znati, peti, dobiti, leči, reči, kupiti, pasti, raniti, vreči, nehati, sahniti, mahniti, krikniti, dati, deti, darovati, žrtvovati, krstiti, roditi, utegniti, analizirati, fotografirati, odkriti, obvladati, tresti, cvesti, leči, grebsti, čuti, viti, greti, znati, giniti, sedeti, videti, čisti, misliti, gledati, lagati, brati, svetovati, biti, dati, jesti, vedeti, skočiti, pasti, deti, plačati, nastati, prenesti, odpisati, pogasiti, reči, govoriti, narediti, delati, najti, vreči и други.6. Наречие: temno, sladko, gotovo, prijetno, veliko, jezikovno, celotno, večina, groza, silo, letos, paroma, križem, mestoma, večinoma, jutri, lani, jeseni, sinoči, dovolj, poleti, počasi, všeč, skrivaj, meže, nenadoma, prvič, zadnjič, prvikrat, morebiti, seveda, morda, menda, kje, kam, kod, kdaj, kako, tu, tam, tukaj, tule, potlej, dotlej, tja, tedaj, sedaj, sem, onod, ondi, doma, gori, doli, notri, zunaj, zgoraj, tam, domov, gor, dol, noter, kam, doko, koder, lani, zdaj, letos, milo, zato, čemu, počemu, zakaj, dovolj, veliko, toliko, srčno, skupaj, malokrat, slabo, tiho, dobro, težko, veselo, deževno, vetrovno, megleno, prijetno, grozno, čudno и други.7. Предлог: brez, do, k, na, nad, ob, pri, v, za, kraj, konec, sredi, dno, blizu, mimo, okoli, zraven, nasproti, skozi, čez, vpričo, zoper, izmed, izpred, izpod, dno, iz, izza, okrog, onkraj, onstran, poleg, spod, spred, vzdolž, zarad, zmed, znad, kljub, naproti, proti, vkljub, med, pod, pri, zaradi и други.
8. Съюз: in, ter, sicer, ali, čeprav, četudi, zato, prav, tudi, medtem ko, s tem da, kakor da, kakor hitro, brž ko, i - i, ali - ali, ne - ne, niti - niti, včasih - včasih, tako - kakor, ne - ampak, čim - tem, pa, a и други.9. Частица: ne, ni, nikar, niti, a, ali, jeli, kajne, li, ka-li, le, pa, še, pač, tudi, vendar, že, prav, na, nate, nata, nuj, nujte, nujta, no, lej, viš, torej, češ, baje, ja, da, prav, seve, kajpa (da), res (da), gotovo (da), bi, naj, le, ga, jo, si и други.10. Междуметие: oh, ah, ha, lej no, živio, mhm, a, aha, haha, o, ho, hoj, oj, joj, ojoj, jo, jojmene, hu, uh, hm, fej, ajs, av, ej, hajdi, proč и други.Исторически промени. В съответствие със своето географско положение словенският език има най-много черти, свързващи го със западнославянските езици, както и словашкият език от западнославянските езици притежава най-много особености, с които се родее с южнославянските езици. Може да се каже, че словашкият и словенският език представляват зона на преход между западнославянските и южнославянските езици. Словенският език има най-отдалечения от говоримата реч славянски правопис, като това се отнася най-вече за вокалната му система (редукциите на гласните). Ще отбележим по-характерните особености на словенския език.1. Свързване на квантитета с ударението (праславянското състояние на независимост на двете прозодически средства се пази частично само в чешкия и сърбо-хърватския език). Дълга в словенския език може да бъде само ударената гласна. Неударените континуанти на праславянските дълги гласни в словенския език се съкращават, а ударените гласни подлежат на удължаване.2. Двата силни праславянски ера съвпадат в една гласна, от която впоследствие се развива: *ь,*ъ > а, е [ъ] - *sъnъ > слвн. sen, sanja,*dьnь > слвн. dan, *pěsъkъ > слвн. pesek3.Праславянската ятова гласна се развива като *ě > слвн. /e/: *věra > слвн. vera, *sěno > слвн. seno.4.Запазване на епентетично /l/ между устнените съгласни и /j/:
*zemja > слвн. zemlja.5. Праславянските групи *tj,*dj > č, j: *světja > слвн. sveča, *noktь > слвн. noč,
*medja > слвн. meja, *žędja > слвн. žeja, *prędja > слвн. preja.6. Праславянската голяма носовка се развива като *ç > o: *dçbъ > слвн. dob, *rçka > слвн. roka.7. Праславянският сричкотворен *l > ol [ow]: *vьlkъ > слвн. volk, *mьlčati > слвн. molčati, *sъlnьce > слвн. sonce, *sьlza > слвн. solza.8. Интервокално ž > r: *ka-že > слвн. kar, *kъdo-že > слвн. kdor, *kъde-že > слвн. kjer, *možešь > слвн. moreš.9. Праславянският вокал *i = *y > i: *byti > biti.10. Опростяване на праславянските групи *tl, *dl > l: *šidlo > слвн. šilo.11. Метатеза на ликвидните в средисловие с удължаване на гласната (характерно за цялата южнославянска група и за чешко-словашката подгрупа): *tort, *tolt, *tert, *telt > trat, tlat, tret, tlet - *korva > слвн. krava, *solma > слвн. slama, *melko > слвн. mleko.12. Окончание за род. п. ед. ч. на местоименията и прилагателните -ga < *-go: слвн. tega lepega.13. Не се пазят простите минали времена - имперфект и аорист.14. Бъдеще време се образува с еловото причастие на пълнозначния глагол и спомагателния глагол biti < *byti: delal bom (boš, bo, bova, bosta, bomo, boste, bodo), а не с глагола *xotěti, както е в български и сърбо-хърватски.15. Пази се употребата на инфинитива, докато в сърбо-хърватския той постепенно отстъпва на да-конструкциите.16. Разпространение на окончание -m (за 1. л. ед. ч. сег. вр.) и на окончание -mo (за 1. л. мн. ч. сег. вр.): pletem, nesem, rečem; pletemo, delamo.
Словашки език
A a, Á á, ä, B b, C c, Č č, D d, Ď ď, Dz, dz, Dž dž, E e, É é, F f, G g, H h, Ch ch, I i, Í í, J j, K k, L l, L’ l’, ĺ, M m. N n, Ň ň, O o, Ó ó, Ô ô, P p, Q q, R r, ŕ, S s, Š š, T t, T’ t’, U u, Ú ú, V v, W w, X x, Y y, Ý ý, Z z, Ž ž
Словашкият език заедно с чешкия език образуват чешко-словашката подгрупа на западнославянската група езици. Словашкият език е официален език в държавата Словакия. В словашкия език се отделят три групи диалекти - от една страна, западните и източните, а от друга - среднословашките; всички те се формират постепенно, от X до XV в. в рамките на етнически пъстрия състав на Унгарската държава, на базата на част от първоначалните великоморавски наречия. Но докато западните и източните словашки диалекти спадат към групата на генетично свързаните чешко-словашки наречия, групата на среднословашките диалекти притежава редица структурни особености, сближаващи я с южнославянските езици. Така че в рамките на чешко-словашката езикова подгрупа е налице една стара дихотомия: среднословашки диалекти - спрямо всички останали чешкословашки диалекти. Днес словашките диалекти се различават помежду си по такива фонетични особености като: 1) рефлексите на праславянските групи *ort-, *olt- > rat-, lat- (в среднословашките наречия), rot-, lot- (в западните и източните словашки наречия), рефлексите на еровите гласни, на малката носовка, 2) промяната на *tj, *dj > c, dz (в западните и източните словашки диалекти), промяната на *x + ě (2), i (2) > s (в среднословашките диалекти), 3) опростяване на групите *tl, *dl > l (в среднословашките диалекти), 4) пълна липса на дълги гласни и ударение на предпоследната сричка (в източните словашки говори, докато т. нар. закон за ритмичното съкращаване на дължините е налице само в среднословашките диалекти) и 5) редица особености в словоизменението на имената и глагола. Някои от специфичните среднословашки черти са много стари и те лежат в основата още на праславянското диалектно делене. Тези и други езикови особености говорят, че среднословашката група диалекти не принадлежи изцяло към западнославянските езици и макар и, от друга страна, да не може да се квалифицира като изконно южнославянска, то обикновено се отбелязва нейният преходен характер. Създателите на съвременния словашки език начело с Л. Щур и М. Ходжа добре са съзнавали, че именно среднословашкото наречие най-силно отразява езиковата специфика на словаците; ето защо този факт, заедно с някои екстралингвистични причини изиграва решаваща роля за възприемането на среднословашки като основа на съвременния книжовен словашки език. Между трите групи словашки диалекти постепенно се осъществява процес на интеграция, съпровождан от по-нататъшно разграничаване от чешкия език, особено след XII в., за което допринасят и настъпилите в чешкия език фонетични промени (преди всичко прегласите на [’a], [’u] в [e], [i], промяната на *r’ > ř и дифтонгизациите на дългите вокали). Съвременно състояние. Фонологичната система на съвременния книжовен словашки език има за основа главните фонологични характеристики на среднословашкия диалект. Важна типологична черта в областта на вокализма е наличието на дифтонги и на дълги гласни; дистрибуцията им обаче е ограничена от т. нар. ритмичен закон. Вокалната система на словашкия език съдържа шест кратки гласни - /a/, /ä/, /o/, /e/, /u/, /i/ и пет дълги гласни - /a:/, /o:/, /e:/, /u:/, /i:/, както и четири дифтонга - /ia/, /ie/, /iu/, /uo/-ô. Системата се основава, от една страна, на качествата на гласните с оглед на артикулационната им характеристика и, от друга - на квантитета им. Гласежът им не се влияе от ударението, нито пък от околните звукове. Фонемата /ä/ има нестабилно положение в системата - не само поради ограничената си дистрибуция - само след устнени съгласни, напр. päť, žriebä, mäso, deväť (тук тя е възникнала в резултат на историческата деназализация на краткото /ę/; в позиция след устнени съгласни /ę/ се е сляло с /a/ - срв. desať, tel’a), но и поради изменчивата и артикулационна характеристика - покрай широко ниско /æ/, противопоставящо се на /a/, в съвременния език тя все по-често се реализира като обикновено средн о[е]: mäso [me-], pät’[pet’], hovädo [-ve-], holubä [-be]. Фонемата /i/ представлява историческо сливане на две фонеми - /i/ и /y/, поради което се означава с две графеми i и y. Квантитетът в словашкия език има смислоразличителна функция, срв. rad - rád, sud - súd. С оглед на квантитета дифтонгите имат същата фонологична стойност, както дългите гласни, тъй като са произлезли от дълги гласни в резултат на историческия процес дифтонгизация (XIII в.):/o:/ > /uo/-ô, /e:/ > /ie/, /ä:/ > /ia/. По същата историческа причина гласните /o:/, /e:/ са неравностойни на останалите дълги гласни и всъщност са чужди на фонологичната система на дългите гласни в словашки - гласната /o:/ се среща само в чуждици и в междуметия (bróm, história, ó! óvi!), а гласната /e:/, освен чуждици (réva, séria, šéf), се среща само в думата dcéra (и производни от нея) и в граматичните окончания на твърдия тип прилагателни (а също и някои числителни и местоимения) - dobré (diet’a), dobrého (človeka), -ému…; jedného, -ému, samého, -ému. Дифтонгът /iu/ има много малка честота на употреба - само в окончанията на някои типове прилагателни и съществителни имена - cudziu (аk. ед. ч. ж. р.), paniu (ак. ед. ч.), znameniu (дат. ед. ч.). Дифтонгите никога не стоят в началото на думата или сричката (изкл. ôsmy). При консонантизма трябва да се отбележи, че след историческите депалатализационни процеси (XI - XII в.) се е запазил палатален ред, състоящ се само от четири фонеми - /d’/, /t’/, /n’/, /l’/. Липсата на мекостно консонантна корелация е много важна типологична черта на словашкия, която го отличава, заедно с чешкия език, от останалите севернославянски езици и го сближава с южнославянските езици (без източнобългарските диалекти). В словашкия език има четири сричкотворни съгласни - [r], [r:], [l], [l:]. Фонемата /h/ е резултат от историческия преход на звучната преградна фонема /g/ в звучна гръклянна /h/ (подобно на чешки, горнолужишки, украински и белоруски език). Тази промяна в словашки не е била проведена напълно последователно - останала е незасегната групата /zg/ на границата на морфемата, в случаи като: rázga, brýzgat’, mozgy (mozog). Запазването на /g/ в тази позиция е улеснило проникването на новото /g/ във фонологичната ситема на словашки от чуждите думи като /striga, gombík, gul’a/ и други. Основа на сричката в словашкия език е звук, който в дадено обкръжение е с най-висока степен на звучност - гласен, дифтонг, а също и сричкотворните [r], [l] (само в средата на думата между съгласни): po-ria-dny, br-do, ja-bl-ko. В словашкия език носител на прозодическите качества на думата - квантитета и ударението, е сричката. Характерно за словашкия е, че като качество на сричката квантитетът се проявява не само при вокалите, но и при сричкотворните [r], [l], които също както останалите носители на сричката могат да бъдат кратки и дълги и да се редуват: vrch, vŕšok, dlhý - dĺžka, slza - sĺz. Фонемата /v/ се реализира и като билабиален. Две дълги срички в словашки не могат да стоят непосредствено една до друга в думата - в това се проявява действието на т. нар. ритмичен закон (или закон за ритмичното съкращаване на дължините). Когато при словоизменението или словообразуването се получи такова съчетание, втората сричка, обикновено суфикс или окончание, се съкращава по отношение на квантитета си (има, разбира се, и изключения): prácach, prácam, dievkam, dievkach, biely, bieleho, krásneho, mladého, dávaš, voláš, čítavam, volávam и други. Ударението в словашкия език е фиксирано върху първата сричка на думата. Основните правописни правила и знаци, с известни промени, са установени още през 1852 г. в граматиката на Мартин Хатала. Използвана е била латинската азбука, като за означаване на специфичните словашки звукове са били въвеждани постепенно някои надредни диакритични знаци. Днес такива знаци са: чертичка (dĺžeň) - за означаване на дължината на гласните, а също и на сричкотворните сонорни съгласни (á, é, í, ý, ó, ú, ŕ, ĺ); знак за мекост (mäkčeň) - във вид на кукичка или запетая (č, dž, š, ž, ň, ť, ď, ľ); знакът над а две точки (ä); знакът над о (vokáň) - за означаване на дифтонга [uo] -ô.Морфологичният строеж на словашкия език е от флективен тип, преди всичко при именните части на речта. Склонитбените типове обаче са доста редуцирани, особено при съществителните имена от мъжки род, където при одушевените съществителни не се прави разлика по твърдост или мекост на основата, а при съществителните от женски и среден род това противопоставяне не е рязко. В някои случаи е налице синонимия на падежните окончания, но поначало в словашки дублетността е рядко явление. Отсъстват синхармонизации и изгласни контракции (vysvedčenie). Формите на окончанията се влияят от действието на т. нар. ритмичен закон. При имената са се запазили съвсем малко от старите редувания - консонантни редувания (и то само /k/ : /c/, /x/ : /s/) има само в номинатив множествено число при одушевените съществителни имена от мъжки род (vojak - vojaci, černoch - černosi, mních - mnísi), при словообразователните типове обаче редувания съществуват (напр. vlk - vlčí, boh - boží, plch - plší). Прилагателните имена образуват сравнителна степен по аглутинативен път - суфиксите -š-, -ejš- се прибавят към основата, без да предизвикват в нея консонантни редувания. В цялата морфологична система е налице динамичност - напр. от старите дублети susedi - susedia, královi - králi, padnul - padol и др. днес се употребяват само вторите форми. При обръщение се използва номинатив, като първоначалните вокативни форми са се запазили само при някои имена - otče, bože, človeče, synku, chlapče. Вокативът изчезва там, където се губят и старите редувания, т. е. в средно- и по-голямата част на западнословашки. Граматичните категории на словашкия глагол са вид, залог, лице, число, време, наклонение. Някои нелични глаголни форми се изменят по род (причастията и сложните глаголни форми, в които те участват) и падеж (отглаголното съществително). Сравнена с праславянски, глаголната система на словашкия език показва особеностите, присъщи на съвременните севернославянски езици. Със запазването и сравнително активното функциониране на плусквамперфект (в словашката граматична терминология антепретерит) словашкият език е изключение сред славянските езици без прости минали времена: перфект - robil som, robil si, robil, robili sme, robili ste, robili; bol som, bol si, bol, boli sme, boli ste, boli; плусквамперфект - bol som urobil, bol si urobil, bol urobil, boli sme urobili, boli ste urobili, boli urobili; bol som býval, bol si býval, bol býval, boli sme bývali, boli ste bývali, boli bývali; бъдеще време - opýtam sa, umyjem sa, napíšem, vyhodím; budem, budeš, bude, budeme, budete, budú robit’.Ще приведем примери за отделните части на речта.1. Съществително име: chlap, dedo, hrdina, dub, stroj, mesto, srdce, vysvedčenie, žena, ulica, dlaň, kost’, žiak, otec, poslucháč, učitel’, host’, vít’az, muž, otecko, ujko, medved’, kôň, mäso, pät’, človek, čert, diabol, vlk, pes, boh, syn, duch, rýchlik, budík, kút, kabát, prst, salón, bôľ, strom, breh, hrad, dotyk, únyk, ľan, ocot, l’ud, chlieb, herec, majster, manžel, reč, lož, sol’, siet’, gadziná, královná, päta, srna, slza, cibul’a, dievča, polievka и други.2. Прилагателно име: vel’ký, široký, pekný, biely, piesočný, drevený, mesačný, psí, orlí, zajačí, hovädzí, mačací, človečí, krátky, živý, mrtvý, nemý, nahý, cudzí, prázdný, dlhý, d’aleký, drzý, malý, čierny, dúži, múdry, svätý, svieži и други3. Числително име: jeden, dva, tri, štyri, pät’, devät’, deset, obidva, desiatdevät’, šest, sedem, osem, piati, šiesti, siedmi, ôsmi, deviati, dvadsiati, sto, dvesto, tristo, pät’sto, tisíc, dvetisíc, štyritisíc, dvoje, troje, desatoro, štvoro, dvakrát, pät’krát, prvý, druhý, tretí, štvrtý и други.4. Местоимение: ja, ty, on, ona, ono, oni, ony, my, vy, seba, sa, svoj, môj, tvoj, náš, váš, jeho, jej, ich, ten, tento tu, tu ten, tenhl’a, tamten, taký, onaký, kto (koho, komu, koho, o kom, kým), čo (čoho, čomu, čo, o čom, čím), ktorý, ký, aký, niekto, dačo, ktorýsi, čokol’vek, všetok, každý, žiaden и други.5. Глагол: padat’, niest’, vidiet’, rozhodnút’ sa, chytat’, rozumiet’, hynút’, brat’, žat’, pracovat’, robit’, kričat’, voňat’, čítat’, vracat’, lietat’, siahat’, múdriet’, krásniet’, zdĺžiet’, mŕtviet’, môct’, spievat’, byt’, jest’, vediet’, chciet’, íst’, stat’sa, kúpat’ sa, bát’ sa, bežat’, behat’, viest’, vodit’, bodnút’, fajčit’ и други.6. Наречие: ráno, celkom, spamäti, navrchu, potme, príane, teplo, bratsky, mlčky, idúcky, ležiačky, koňmo, priatel’sky, vedecky, hlučne, chutne, mocne, denne, ročne, značne, dávno, rovno, prázdno, dusno, nevidno, možno, vol’no, smutne, smutno, dôležite, zložite, bohato, husto, čisto, žlto, milo, smelo, veselo. zrelo, náhle, skvele, zúfale, krátko, dobre, zle, d’aleko и други.7. Предлог: bez, do, k, ku, na, nad, od, po, pod, pre, u, s, so, v, vo, prostredníctvom, kvôli, vyše, niže, blízko, okolo, namiesto, pomocou, poza, popod, ponad, popri, spoza, spod, sponad, spopod, oproti, naproti, cez, medzi, za и други.8. Съюз: a, i, by, ale, akoby, kedže, lenže, nieto, pretože, takže alebo, ibaže, akonáhle, keby, čopriam, len čo, čo raz, ani - ani, aj - aj, nielen - ale i, ba, proto, tak ako aj, a ani, avšak, predsa, zato, hoc, hoci, bár и други.9. Частица: či, i, no, že, iste, aj, len, ani, abyže, bodajže, akoby, iba, tiež, vraj, ved’, akurát, ano, asi, aspoň и други.10. Междуметие: ah, ach, br, eh, ej, fuj, aha, hej, ny, čit, baf, bim, brnk, ceng, čup, tresk, marš, vivat, živio, basta, hergot, avanti, hosanna, hl’a, hja, hybaj, pod’, bože, Ježiš, Kriste-pane, Ježišmárialozef, preboha, halo, nate, ahoj, nazdar, čau, servus, zbohom, vitaj и други.Исторически промени. Същинската история на словашкия книжовен език започва едва от края на XVIII в., като дотогава развитието му преминава през няколко етапа. След идването на маджарите в славянските земи през X в. започва едно много близко и дълговечно съжителство на словаците с маджарите и ако в началото този факт благоприятства за формирането на словашката народност, то по-късно, в условията на двоен национален гнет в Австро-унгарската империя развитието на словашката народност и на словашкия език значително се затруднява и забавя. Като официален език на Унгарската държава господства латинският, и то твърде дълго - почти до средата на XIX в. Следите от великоморавската книжовна дейност се откриват в традицията да се използва разбираем славянски език за нелитургични обреди и текстове. В латинските текстове на Библията се срещат редица глоси на словашки. Макар че словаците не са имали свои органи на самоуправление, нито своя собствена господстваща класа и самостоятелна църква, през XIII и XIV в. започва формиране на словашката народност. През този период словашкият език има ограничена социална функция, и то изключително в устна форма. Отделни словашки езикови елементи се срещат в старочешки паметници от XIV в. През XV в. за книжовен език се приема чешкият език. Възприемането на чешкия език като културен език на словашката народност става постепенно, главно чрез дейността на чешките духовници. За този процес спомага и хуситското движение, откриването на Карловия университет (1348 г.) и най-вече необходимостта от един наддиалектен писмен език, който да спомогне за преодоляването на феодалната раздробеност и за консолидирането на нацията. Като говорим общонароден език обаче се използва среднословашкият диалект. Словашкото национално възраждане (подобно на възраждането в останалите славянски страни) се характеризира като лингвоцентрично. Първият значителен опит за кодифициране на книжовен словашки език е свързан с дейността на А. Бернолак. Обаче неговата езикова норма, която всъщност е била прочешки ориентирана, не се възприема. Съвсем естествено в творчеството на Л. Щур се налага среднословашкият. Правописът на Л. Щур рязко се отличава от чешкия, но с оглед на писмената традиция по-късно М. Ходжа кодифицира друг правопис, който по принцип не се отличава от чешкия. Едва след разпадането на Австро-Унгария и след образуването на Чехословашката република (1918 г.) словашкият език става официален държавен език, като навлиза в училищата и в цялостния културен живот. Ще разгледаме някои по-важни фонетико-морфологични промени.1. Праславянската ятова гласна *ě > e (ч. > е, ě при кратък ят), а при квантитет *ě > ie (ч. í): *světъ > слш. svet, ч. svět, *měra > слш. miera, ч. míra, *věra > слш. viera, ч. víra.2. Докато общо взето западнославянските езици вокализират силните ерове в /е/, среднословашкото наречие върви в това отношение по самостоен път и развива покрай /е/ още и /о/ (известно и в лужишките езици) и /а/ (познато и в южнославянските езици), т. е. *ь ,*ъ > e, o, a: *dьnь, *sъnъ > слш. deň, sen, *dъska > слш. doska, *ovьsъ > слш. ovos, *dъždь > слш. dážd, *lьnъ > слш. l’an.3. Праславянската голяма носовка *ç > u (под дължина > ú), а праславянската малка носовка *ę >ä [æ], което се пази след устнени съгласни, а в останалите случаи > ia (когато малката носовка е била под дължина), т. е. *ę > a, ia, ä: *mçžь > слш. muž, *rçka > слш. ruka, *mçka > слш. múka, *kçpati sę > слш. kúpat’ sa, *desętь > слш. desat’, *rędъ > слш. riad, *męso > слш. mäso.4. В словашкия език не се наблюдават прегласите /’a > ě, ’u > i, aj > ej/, известни в историята на чешкия език: *duchja > слш. duša, ч. duše, *ulica > слш. ulica, ч. ulice, *ljudъ > слш. l’ud, ч. lid, *duchjç > слш. dušu, ч. duši, слш. vajco - ч. vejce, слш. daj - ч. dej.5. В словашкия език не е извършена дифтонгизация на дългите вокали, за разлика от чешкия език: (*ç (*u) >) ú > ч. ou и ý (í) > ч. ej.6. В словашкия език не е извършена контракция на дифтонгите (ie, uo), които в чешкия език през XV в. се монофтонгизират: (*ě >) ie (слш.) > ч. í,(*o: >) uo (слш.) > ч. [u:] - ů.7. Праславянската група *dj > dz (подобно на полски език).8. Словашкият език пази сричкотворни *r, *l.9. Още през XII в. праславянско *r’ в словашкия език затвърдява (подобно на белоруския език), докато в чешкия език *r’ > ř: *morje > слш. more (брус. мора), ч. moře.
10. За словашкия език е характерно съкращаване на дългите гласни под “староакутна” интонация, докато в чешкия език се пазят:*korva > слш. krava, ч. kráva, рус. корова, *berza >слш. breza, ч. bříza, рус. берëза.11. Словашкият език е съкратил гласната -i от инфинитивното окончание *-ti, но пази следа от нея във вид на мекост на -t’: *dati > слш. dat’, *věděti > слш. vediet’, *mogti > слш. môct’.12. Не се пазят звателните форми.13. Не се пазят резултатите от втора праславянска палатализация (за разлика от чешкия език) в дателен и местен падеж, женски род, единствено число: слш. o matke, na nohe, bol som v Prahe; ч. o matce, na noze, byl jsem v Praze.14. Изравняване на окончанията на прилагателните за множествено число на среден, женски и мъжки неодушевен род: vysoké hory a lesy, dobré vedrá, pekné ženy.

Полски език
A a, ą, B b, C c, Ć ć, Cz cz, D d, Dz dz, Dź dź, Dż dż, E e, ę, F f, G g, H h, Ch ch, I i, J j, K k, L l, Ł ł, M m, N n, ń, O o, Ó ó, P p, R r, Rz rz, S s, Ś ś, Sz sz, T t, U u, W w, Y y, Z z, Ź ź, Ż ż
Полският език принадлежи на лехитската подгрупа на западнославянските езици. Освен полския език към лехитската подгрупа се причисляват още редица повече или по-малко отдалечени от територията на полския език нееднакво проучени говори. По-добре са изучени диалектите на полска територия - от източнопоморските кашубският и отмрелият словински. По-слабо познати са западнопоморските и говорените на територията на Германия и на о-в Рюген. Данни за тях се извличат главно от собствени имена на местности и лица в латински и немски документи. По-добре е познат отмрелият в началото на XVIII в. полабски език, особено говорът на древяните, известен от запазени кратки текстове от XVII и XVIII в. Полският народ се е образувал от интеграцията на пет племенни групи, три от които са били по-тясно споени - поляне, висляне и силезяне, и две по-свободно свързани с останалите - мазовяне (мазовшане или мазурци) и кашуби. Що се отнася до кашубите, някои все още ги смятат за отделна народност с отделен език, близък до полския. Мнозинството от специалистите обаче не са склонни да му признаят самостойност на книжовен език, още повече че за това са необходими преди всичко съответни културно-исторически и социално-политически условия.
Полският език започва да се формира като отделен език през X в. , когато се образува полската държава, първо на базата на великополските, а след това на малополските говори. По-късно доста силно влияние му оказват източните говори и украинският език. Когато в края на XVI в. полската столица се премества от Краков във Варшава, книжовният език е вече доста стабилен и въпреки че някои особености на говорите на Мазовше оказват влияние върху неговия развой, той не приема една от основните негови черти - т. нар. “мазуризъм” (изговарянето на [c, z, s. dz] на мястото на [č, ž, š, dž]). Мазуризмът е характерен и за малополския диалект, където се появява по-късно, а липсва във великополския.
До XIV в. полският съществува само като говорим език - в държавната администрация и църквата ролята на писмен език изпълнява латинският. Езиковият материал от този период се ограничава с единични полски думи в различни латински текстове. Един от най-важните документи от този вид е Гнезненският хрисовул от 1136 г. Развитието на писмения литературен език започва през XVI в. Най-старият паметник на полската средновековна проза са Швентокшиските проповеди от средата на XIV в., фрагменти от които са намерени през 1890 г. Освен религиозната литература се появяват и произведения със светска тематика. Ускореното развитие на полската писменост и по-бързото нормиране на литературния език са свързани със създаването на печатници в Краков. През втората половина на XVI в. полският литературен език бележи своя златен век. Когато в края на XVIII в (трите поделби) Полша губи своята независимост, полският език се превръща в единственото свързващо звено на разделената полска нация. През този период през XIX в. живеят и творят Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и други, чието творчество допринася за развитието и обогатяването на езика.
Върху полския език са оказвали доста силно влияние латинският (в лексиката и синтаксиса), чешкият (през средновековието), немският, френският, италианският, украинският, унгарският, татарският и други (става въпрос обаче главно за лексикални заемки; полският език е по-толерантен към чуждиците за разлика от чешкия, например силните пуристични движения през Чешкото възраждане). Съвременно състояние. Полската фонологична система се характеризира със сравнително беден вокализъм и с богат консонантизъм, което се отнася както до броя на консонантните фонеми, така и до голямата свобода при тяхната съчетаемост. Прозодичните фактори (мелодика, интонация, квантитет) нямат фонологична стойност. Като архаична черта на полската фонетика трябва да се посочи запазването на носовите гласни. Налице са две стилистични разновидности на книжовното произношение: т. нар. театрално, което е доста консервативно, и т. нар. училищно, близко до произношението на средния образован поляк. Различават се също така две регионални разновидности: варшавско и краковско-познанско произношение. Докато вокалната фонологическа система на литературния полски език е съвсем близка до праславянската, консонантната система е получила значителни промени. Вокалната система притежава следните гласни звукове: a, e, o, i, u, y, ę, ą. Гласният [y] е малко по-заден от [i] и в правописно отношение той стои след т. нар. исторически меки съгласни, като заден позиционен вариант на [i]. Разпределението на полските носовки не винаги отговаря на праславянското разпределение - вследствие на насъпилото преди XIV в. смесване на носовките в полския език. Смесването на носовките се обяснява със загубата на квантитета, като двете стари носовки са били и квантитетно маркирани. Счита се, че днешната голяма носовка в полския е наследник на старите дълги голяма и малка носовка, а днешната малка носовка е наследник на старите кратки голяма и малка носовка: /ą:/, /ę:/ > ą, /ą/, /ę/ > ę - *rçka > ręka, *vъzjęti > wziąć, *vęzati > wiązać, *gçsь > gęś. Освен това в полския език са се образували и вторични носовки, т. е. става въпрос за случаи, при които в праславянските форми липсват носови гласни, но те са се развили в полската форма по-късно: *medja > między. Разколебано е и носовото им произношение, като носово те се произнасят в средисловие пред проходни съгласни, напр.: męski, wąski, wiązać, węże, ciąża, węch, pięść, więzień, а също така и в следните случаи - sens, benzyna, komfort, tramwaj, kunszt, czynszt, winszować. В заетите думи носовките се появяват и в начално положение: amfibia, instynkt, enzym. В краесловие носово се произнася само голямата носовка, докато носовото произношение на малката се смята вече за изкуствено: idą nową ulicą, piję wodę, imię, się, kocię. Когато носовките се намират пред билабиалния /ł/, настъпва пряка деназализация: zaczął, poczęła, wziął, wzięła, wzięli. В останалите случаи, т. е. пред други съгласни (устнени, предноезични и други) носовките се изговарят като [о] или [е] и носов съгласен, най-близкият артикулационно към съседния, напр.: dąb [domb], ząb [zomb], dęby [demby], tędy [tendy], kąt [kont], pięć [pjen’ć]. Полските носови гласни се произнасят асинхронно, т. е. първо се артикулира устнен гласен ([o] или [e]) и с малко закъснение се появява носов резонанс.За дистрибуцията на вокалите е характерно, че два вокала се появяват един до друг по принцип само в думи от чужд произход или на морфемната граница, напр.: poezja, nauczyć, nausznik. В говоримата реч съществува тенденция към ликвидиране на вокалните съчетания и в чуждиците, което понякога намира отражение и в правоговора, напр.: idea [idea] или [ideja], но само ideał [ideaw], Korea [korea], kakao [kakao]. Фонемата /y/ не се появява след средноезичните съгласни и /l/ и в началото на думата.Характерна особеност на полската консонантна система е наличието на т. нар. исторически меки съгласни и наличието на средноезични съгласни. Исторически меките съгласни в полския език са: sz, rz, ż, cz, dż, c, dz - за тях е характерно, че са наследени от праславянския език и днес те вече са затвърдели; в останалите славянски езици в семантични еквиваленти на полски думи, съдържащи тези съгласни, ще се откриват същите съгласни звукове. Например: *časъ > п. czas, ч. čas, рус. час, *rěka > п. rzeka, ч. řeka, рус. река. Полските средноезични съгласни са получени след като полският се е отделил от праславянския, т. е. те са резултат от самостойното историческо развитие на езика: ś, ź, ć, dź, ń, j - за техния произход ще споменем по-нататък. И полският език, подобно на украински, белоруски, словашки, лужишките езици и словенски, също притежава билабиално /w/, означавано с /ł/: był, ławka, dał. Характерни за полския език са геминатите. Те не са възможни само в изгласа, напр.: zzuć, zżymać [žžymać], panna, ballada, ssać, lessowy. Голям е броят на консонантните съчетания, като съществуват много съчетания от три и четири съгласни, а дори и от пет: pszczoła, następstw. Липсват обаче сричкотворни съгласни.Носител на сричката в полския език са само вокалите. Сонорите никога не изпълняват тази функция и когато се намират между две шумови съгласни или след шумов в изгласа, често не се произнасят (jabłko [japko], szedł [šet]). Сричката в полския език може да започва с гласен и със съгласен: oko, zeszyt. Ударението в полския език е динамично. Ударените гласни се произнасят с по-голяма сила, малко по-дълго, с по-висок тон в сравнение с неударените. Не се забелязват други различия. Не се срещат редукции на неударените вокали. Ударението е постоянно и пада почти винаги на предпоследната сричка. Изключение прави една група думи от чужд произход, главно латински и гръцки, които имат ударение на третата сричка от края на думата, напр.: polityla, poliklinika, uniwersytet. Същото ударение имат някои думи от полски произход, напр. rzeczpospolita. В творителен падеж множествено число и в думи, образувани от споменатите, ударението пада на предпоследната сричка: uniwersytetami, polityczny. Енклитики са едносричните местоименни форми mu, ci, się (powiedz mu, spiesz się), частиците by, że, no (napisaliby, chodź no), елементите -sta, -set в числителните czterysta, siedemset, т. нар. подвижно окончание на минало време przyszliśmy, poszliście. Проклитики са предлозите: do (domu), przed (domem) и някои съюзи. Дългите думи имат понякога допълнително ударение, което пада обикновено на първата сричка: zauważyłem. Все по-често срещан начин да се подчертае значението на дадена дума е тя да се акцентува на първата сричка: To jest niedopuszczalne. Полската графична система е изградена на основата на латинската графика. За графичното представяне на полските звукове, липсващи в латинския език, се използват буквени съчетания и диакритични знаци: ch, cz, sz, dz, dź, dż, rz, zi, si, ci, dzi, ni, ź, ś, ć, ń, ż, ó, ł, ą, ę. Графичната система се формира през Средновековието, когато се правят първи опити да се запишат полски думи, до началото на XX в., когато приема днешния си вид. Полският правопис има смесен характер - етимологично-фонетичен. Той не отразява например асимилацията по звучност, опростяванията на някои консонантни съчетания, не дава информация за произношението на носовките. Чуждите лични и фамилни имена, както и названията на градове, села, области и други на езици, употребяващи латиница, запазват по принцип своя оригинален правопис ( подобно на чешкия език).От морфологично гледище полският език е силно флективен. Той се характеризира с развита падежна система и различни склонитбени типове. И при имената, и при глаголите се наблюдават в различна степен регулярни морфонологични редувания, следа от стари фонетични процеси. Склонението се характеризира с наличието на множество форми с една и съща функция. В морфологичната система на полския език се използват както аглутинативни, така и аналитични конструкции. Типичен пример за аглутинация са формите на минало време и на условното наклонение, а за аналитизъм - при сложните форми на бъдеще време на глаголите от несвършен вид, при пасива и някои други случаи. В някои граматични категории се конкурират два типа конструкции - синтетични и аналитични (напр. формите на степените за сравнение на прилагателните и наречията). Характерни морфологични особености на полския език са наличието на мъжко-личен род (męskoosobowy rodzaj), на неопределено-личните глаголни форми на -о, запазването на рефлексивния компонент się при отглаголните съществителни. В глаголната система съществува диференциация според родов признак в минало време (dali - dały). Грамемите аорист и имперфект на праславянската категория време не са запазени; пазят се перфектните форми и тези на плусквамперфекта, чиято фреквентност обаче не е много висока (перфект: dałem, dałam, dałeś, dałaś, dał, dała, dało, daliśmy, dałyśmy, daliście, dałyście, dali, dały; плусквамперфект: dałem był, dałam była, dałeś był, dałaś była, dał był, dała była, dało było, daliśmy byli, dałyśmy były, daliście byli, dałyście były, dali byli, dały były). Глаголите от несвършен вид в полския език образуват бъдеще време с помощта на футурните форми на глагола być и инфинитива на глагола или футурните форми и еловото причастие на пълнозначния глагол (napisać /св. вид/ - napiszę, pisać /несв. вид/ -będę pisać и będę pisał), като предимството на втория начин за образуване на бъдеще време е, че чрез него се сигнализира и род. Ще приведем примери за отделните части на речта.
1. Съществително име: lekarz, kot, kamień, matka, pani, wilczyca, bułka, dziecko, kurczę, siodło, muzeum, dziadzio, wilk, kocur, karaś, motyl, dąb, gaduła, niedołęga, niezdara, sierota, kaleka, kobieta, Kraków, Dunaj, mleko, złom, szczęście, pszczoła, słuch, młodzież, żona, nożyce, widły, ręka, mąż, dzień, oczy, uszy, człowiek, ludzie, rok, lata, gość, wujcio, gołąb, karp, kwiecień, szczebel, uczeń, jeleń, król, gwóźdź, zając, miesiąc, wróg, nóż, talerz, róg, chłop, pies, mróz, ząb, świat, zjazd, zdanie, znamię, kurczę, jezioro, imię, dusza, ściana, córka, msza, kradzież, mysz, męka, gałąż, gwiazda, krew, sorabista и други.2. Прилагателно име: ciekaw, godzien, gotów, łaskaw, miłościw, mocen, świadom, wesół, zdrów, biały, nowy, cnotliwy, cienki, wąski, ścisły, ciepły, chytry, przyjazny, mocny, pusty, łatwy, śmiały, uczony, blady, wesoły, gorący, krótki, daleki, szeroki, dobry, zły, mały, duży, wielki, chory, cudzy, łakomy, łysy, obcy, gniewny, głupi, słaby, blady, beznosy, ryży, męski, ubogi и други.3. Числително име: jeden, dwa, trzy, cztery, pięć, siedem, sześć, dwanaście, dwadzieścia, dwieście, siedmiuset, tysiąc, kilka, kilkanaście, kilkadziesiąt, kilkaset, pięćset, oba, obydwa, dwoje, troje, oboje, obydwoje, czworo, sześcioro, dwanaścioro, pięcioro, dziesięcioro, dziewiętnaścioro, kilkanaścioro, tysiąc dziewięćset czterdzieści cztery, jedna trzecia, cztery piąte, pięć ósmych и други.4. Местоимение: ja, ty, on, ona, ono, my, wy, oni, one, siebie, się, kto (kogo, komu, kogo, kim, kim), co (czego, czemu, co, czym, czym), ktoś, coś, ktokolwiek, byle kto, lada co, nikt, nic, ten, tamten, ów, taki, taki sam, ten sam, mój, twój, swój, nasz, wasz, jaki, który, czyj, jakiś, którykolwiek, jakibądź, niektóry, nieczyj, niczyj, żaden, każdy, wszelki, wszystek, tak, tam, wtedy, dotąd, kiedy, jak, którędy, kiedyś, jakoś, kiedykolwiek, inaczej, niekiedy, nigdy, nijak, nigdzie, donikąd, znikąd, wszędzie, zawsze, zewsząd, ile, tyle, ileś, ilekolwiek, ktoż, cóż, kiedyż, jakże, tyluż, tak to, skąd to и други.5. Глагол: pisać, napisać, szyć, poić, napoić, robić, zrobić, likwidować, karać, prać, wyprać, budować, spalić, dać, dawać, oblać, oblewać, kupić, kupować, oszukać, oszukiwać, oplątać, przepisać, wypisać, zgnić, mówić, szkodzić, całować, pocałować, myć, szyć, wypić, wyschnąć, kocić się, nakarmić, nauczyć, wrócić, usiąść, brać, wziąć, powiedzieć, oglądać, obejrzeć, kłaść, położyć, darować, donosić, kazać, jęknąć, móc, musieć, śmieć, bywać, czytywać, sypiać, chorować, leżeć, żyć, chodzić, chadzć, jeść, grać, grywać, nieść, wlec, iść, jeździć и други.6. Наречие: zimno, cicho, szybko, smutnie, szczerze, chytrze, chwilami, teraz, potem, odrobinę, pewnie, rzekomo, widocznie, nawet, właśnie, niemal, dziś, wczoraj, szwroko, źle, głupio, obco, biało, szybko, długo, głucho, głupkowato, łagodnie, burzliwie, zdecydowanie, mgliście, dobrze, szeroko, do syta, do sucha, na prawo, na gorąco, z francuzka, z cicha, po ludzku, po chłopsku, po nowemu, z rzadka, a blizka, za zimno, za drogo, coraz, naprzód, pod spodem, pojutrze, nocą, latem, siłą, trochę, wtem, odtąd, po drugie, po trzecie, niechcący, na siedząco, łatwo, prosto, ściśle, krótko, daleko, głęboko, rzadko, szeroko, szybko, źle, mało, dużo, wiele, bardzo и други.7. Предлог: bez, dla, do, ku, na, po, u, ponad, poprzez, spoza, zza, celem, względem, obok, podczas, skutkiem, blisko, wewnątrz, wzdłuż, we, ze, przede, przeze, koło, według, oprócz, dzięki, przeciw, wbrew, przez, przy, o, w, między, przed, mimo, pomimo, naprzeciw, z, za и други.8. Съюз: ale, bo, i, lecz, ze, bowiem, jakkolwiek, albowiem, dlatego, zatem, oraz, też, także, tudzież, ani, ni, albo, czy, lub, albo-albo, czy-czy, a, ale, jednak, lecz, mimo to, wszkże, zaś, za to, przeto, toteż, więc, zatem, czyli, to jest, mianowicie, iż, ponieważ, że, gdyby, jeśli, jeżeli, skoro, żeby, aby, po to, byle, choć, choćby, chociaż, mimo że, dopóki, jak, nim, jak tylko, zanim, niż, niżeli, niby, im-tym, gdyby-to, dopóty-dopóki, dopóty-aż, nie tylko-lecz także, o tyle-o ile, skoro-to и други.9. Частица: niech, by, czy, nie, oby, bodaj, bodajże, że, ż, no, to, ci, -kolwiek, byle, bądz, byle co, byle gdzie, kto bądź, cokolwiek, tam, ani, jakoby, podobno, tak и други.
10. Междуметие: ach, och, oj, hej, aaa, bzz, ćwir-ćwir, gul-gul,aj!, au!, ou! Ha! Oo! Fu! Fe! Pfe! Cha-cha-cha, sss, wrr, kap-kap, tup-tup, rech-rech, ko-ko, cyk-cyk и други.Исторически промени. За полския език са характерни следните по-важни особености, наследени както от края на праславянската общност, така и нови ( придобити в по-голямата си част в средновековието).1. Развой на праславянските групи *tort, *tolt, *tert, *telt > trot, tłot, tret, tlet (чрез метатеза на плавния, но без удължаване на вокала). По тази особеност полският се доближава до лужишките езици, но се различава от чешко-словашката подгрупа, в която развоят е еднакъв с този в южнославянската група езици. Например праславянските лексеми *korva > п. krowa, *solma > п. słoma, *dervo > п. drzewo, *melko > п. mleko. Непреметнати тези групи се срещат в Крайния север и в полабски: gord, gorch, vorna.2. Промяна на праславянските групи *dj > dz и на *g по втора палатализация в dz: *medja > п. miedza, *světja > п. świeca, *sadja > п. sadza, * na nogě > п. na nodze. 3. Промяна на праславянска *ě > o (пред праславянски *t, *d, *s, *z, *n, *r, *l и задноезична гласна ), протекла преди изясняването на силните ерове (процесът не е засегнал е < *ь, *ъ): праслав. *berç, *nesç > п. biorę, п. niosę, но: bierzesz, niesiesz.4. Запазване по принцип на носовите гласни, които в средновековието (XIV в.) се изравняват по тембър; на мястото на праслав. опозиция *ę : *ç се установява опозиция на квантитетна основа, която впоследствие - във връзка със загубата на квантитета - отново се преобразува в качествена опозиция, при която всяка кратка носовка дала /ę/, а всяка дълга носовка дала /ç/ (правописно ą).
5. Запазване на праславянско *g (каквото в севернославянските езици се отбелязва освен в полския само в долнолужишки и книжовния руски език, като в украински, белоруски, чешки, словашки и горнолужишки *g се променя във фрикативен, гърлен съгласен).6. Още в предисторическо време праслав. *ъ > е (*sъnъ > sen), а праслав. *ь > ’e, което силно смекчава предходните /d, t, s, z, r > dź, ć, ś, ź, rz/: *dьnь > п. dzień, *tьnьkъ > п. cienki, *dvorьcь > п. dworzec, *sněgъ > п. śnieg, *sestra > п. siostra, *zemja > п. ziemia, *bergъ > п. brzeg, *berza > п. brzoza.7. Праславянският сричкотворен *r > ar, *r’ > er (erz): *grdlo > п. gardło (ч. hrdlo),*tvrdъ > п. twardy (ч. tvrdý), *črnъ > п. czarny (ч. černý), *smr’tь > п. śmierć (ч. smrt).
8. Праславянският сричкотворен *l (*l’) > eł, uł, ół, il, łu: *vlna > п. wełna (ч. vlna),*plnъ > п. pełny (ч. plný), *plkъ > п. pułk (ч. pluk), *žltъ > п. żółty (ч. žlutý), *vlkъ > п. wilk (ч. vlk), *dlgъ > п. długi (ч. dlouhý), *tlstъ > п. tłusty (ч. tlustý).9. Праславянската ятова гласна *ě (пред t, d, s, z, n, r, ł и задноезична гласна) се развива като /’a/: *město > п. miasto, *vъ městě > п. w mieście, *lěsъ > п. las, *w lěsě > п. w lesie, *květъ > п. kwiat, но w kwiecie, *měra > п. miara, но mierzyć, *věra > п. wiara, но wierzyć. 10. Промяна на t’, d’ > ć, dź (XII - XIII в. ), позната с по-късна хронология и в белоруския, и в лужишките езици, като t’, d’ > белорус. ц, дз, г. луж. ć, dź, д. луж. ś, ź: *pętь > п. pięć, но piąty, *tělo > п. ciało, w ciele, *dědъ > п. dziad, dziedzina, *gnězdo > п. gniazdo, w gnieździe, *děva > п. dziewczyna.11. Подобна е промяната s’ > ś, z’ > ź: *sěno > п. siano, w sienie, *rzno > п. ziarno, *zemja > п. ziemia.12. Същата промяна се извършва с меко праславянско /r/ *r’ > rž (от XVI в. затвърдява) > š, ž (XVIII в.).13. На редицата меки съгласни ś, ź, ć, dź (< s’, z’, t’, d’) се противопоставят фонологично затвърделите (от XVI в.) sz, rz, ż, cz, dż, c, dz.14. Графемата /ó/означава звука /u/, континуант на праслав. *o: (в затворена от звучна съгласна сричка), което вследствие на компенсационен квантитет (след изпадането на еровете в краесловие) се удължава (в края на средновековието) и се развива в звука /u/: *bogъ > п. bóg, *medъ > п. miód, *gora > п. góra, *gordъ > п. gród.15. Наличие на опозицията /l : ł/: laska (тояга) - łaska (милост, ласка).16. Загуба на квантитета (XV в.), благодарение на което полският език значително се е отдалечил от чешко-словашката подгрупа.17. Фиксиране на ударението първоначално (XII - XIV в.) върху началната сричка, а впоследствие (XV в.) върху предпоследната.18. В областта на морфологията за отбелязване са загубата на аориста и имперфекта и възникването на нов перфект чрез аглутинация на спомагателния глагол към еловото причастие на пълнозначния глагол, отпадането на двойствено число, възникването на семантичното противопоставяне мъжколичен:веществен в рамките на грамемата мъжки род и други.
Белоруски/език
А а, Б б, В в, Г г, Д д, Е е, Ё ё, Ж ж, З з, I i, Й й, К к, Л л, М м, Н н, О о, П п, Р р, С с, Т т, У у, Ў ў, Ф ф, Х х, Ц ц, Ч ч, Ш ш, Ы ы, Ь ь, Э э, Ю ю, Я я
Белоруският език е източнославянски език, който съседства с руски, украински и полски език от славянските езици. Формирането на белоруската народност и белоруския език е свързано със засилването на феодалната разпокъсаност на Киевска Рус и нейното разпадане през XII в. Едни от първите княжества, които се отделят и развиват като самостоятелни феодални центрове, са Полоцкото и Туровското. В тези югозападни територии се формират първите характерни особености на белоруския език. Татарското иго, под което попада Североизточна Рус, и включването на Белорусия и част от днешна Украйна във Великото Литовско княжество довеждат до разпадането на източнославянското езиково единство. В резултат на тези исторически и обществено-икономически процеси през XIV - XVI в. се оформят трите източнославянски народности. В основата на белоруския език лежат западни диалекти. Особеностите на западноруския език, който е функционирал като официален държавен език в Литовското княжество, са широко отразени в писмените паметници от XV в. Това дава основание да се говори през този период за отделен белоруски език със свои фонетични, граматични и лексикални особености. Откриват се в паметниците на белоруския език - многобройни грамоти, документи, преводи, оригинални литературни произведения. Разцветът на белоруската писменост спира, след като Литовското княжество се обединява с Полша. След 1696 г. официален държавен език в Белорусия става полският. Старобългарската традиция бива прекъсната, а голяма част от населението насила приема католицизма. В края на XVIII в., след трите поделби на Полша, Белорусия влиза в състава на Руската империя. Започва формирането на националната култура, засилва се интересът към фолклора, започва издаването на белоруски вестници. Наред с публицистиката се създават и значителни произведения на художествената литература (Я. Чечот, В. Дунин-Марцинкевич, Ф. Богушевич). При формирането на новия белоруски език обаче се нарушава приемствеността между старобелоруския писмен език и новия език, който се изгражда късно - в края на XIX в. , върху основата на народните говори. От друга страна, руското царско правителство забранява печатането на книги на белоруски език и това пречи на нормирането на книжовния език. Най-голямо значение за неговото обогатяване и кодифициране има творчеството на Я. Купала, Я. Колас, М. Богданович, Я. Карски.Диалектната основа на книжовния белоруски език отразява особеностите на преходните среднобелоруски говори, които се формират по-късно. Двата основни диалектасевероизточният и югозападният, се разграничават ярко и имат редица фонетични различия. От всички белоруски диалекти се отделят полеските говори, разположени най-югозападно. В тях липсва редукция на неударените гласни /o, e/, липсват африкатите [ц’, дз’], получени от смекчаването на /т, д/. Съгласните пред предните гласни са твърди, а рефлексът на праславянската ятова гласна е /i/.Съвременно състояние. Фонологичната система на белоруския език дава предимство на консонантите пред вокалите. В консонантната система съществуват две корелации: звучност-беззвучност, мекост-твърдост. За втората корелация е характерно, че фонемата -j- няма твърд корелат, а р, д, т, ж, ш, ч нямат мек корелат. Звук /дз/ се среща само в думи от полски произход, а дз’ < d’. Етимологично /ц/ е затвърдяло (цана), а ц’ < t’ (цёмны). Появата на ц’ и дз’ е известна като цетизъм и дзетизъм, датира от XV - XVI в. От XIV в. белоруският съгласен /р/ затвърдява: рака, мора, радавы, гарачы. В белоруския език има фрикативен звук /h/, отбелязван графично с /г/. Често явление са дългите консонанти в интервокална позиция: з - ззяць, с - калоссе, дз - суддзя, ц - жыццё, ш - зацiшша, ж - збожжа, л - вяселле, н - снеданне, ч - ноччу.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Южнославянски езици 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.