История славянобългарска - анализ


Категория на документа: Литература


фигури от Светото Писание: "Но всички тия праведни праотци са били земеделци
и овчари и били богати на добитък и земни плодове, и били прости и
незлобливи на земята. И самият Христос влезе и заживя в дома на простия и
бедния Йосив."
Така чрез словото, което обединява високите октави на възхищението и
прославата с гневни интонации на разочарованието и гнева, Паисий прибавя
поредните щрихи не само към своя духовен портрет, но и към този на
опонентите си. За него блгарите отцеругатели се нареждат до надменните и
горделиви, но безнравствени гръцки и сръбски духовници, опитващи се да
пренебрегнат, да уязвят националното ни достойнство. В споменатата опозиция
"свое - чуждо" предателите на българската кауза категорично са приобщени към
"чуждите" образите им са изградени изцяло в негативен план. Освен
многобройните експресивно - оценачни изразни средства, творецът трикратно
използва една стилистична маркирана дума "влачиш", за да заяви презрението
си към тези жалки люде: "... и се влачиш по чужд език", "хвалиш чуждия език и
се влачиш по техния обичай...". Цитираният глагол се обвързва смислово с
представата за недостойно и безгръбначно поведение и се асоциира с някои от
символните значения на змията - изкушение, предателство, отрова, мрак,
смърт. Активизирайки само негативните смисли на този сложен символен образ,
Паисий за пореден път използва възможностите на словото да въздейства както
чрез силата на обичта, така и чрез логиката на омерзението и отрицанието.
Във финала на вторият увод светогорецът отново се обръща към своите духовни
двойници, обичащи отечеството си. Тяхната любов и всеотдайност той дарява
със силата на знанието, за да пребъде във времето българският национален
дух: "При все че се намира в много книги по малко и накратко писано за
българите, но не може всеки човек да има тия книги, да ги чете и да ги
помни, затова разсъдих и събрах всичко в едно". В това заключително изречение кристализира формулата на цялата творба, призвана да се превърне в откровение за съдбата на родината, в своеобразна национална Библия, кодирала в себе си мъдростта и прозренията за Възкресението на един изстрадал, но незабравен от Бога народ.
Ако трябва да обобщим ролята на Паисий като родоначалник на нова културна епоха, можем да кажем че неговата на пръв поглед скромна "книжица" наистина дава тласък в посока на голямата Промяна. Дарявайки на българина познания за миналото му, Хилендарският монах му връща чувството за национално достойнство и гордост и го подтиква към дългия и сложен процес на национална идентификация. Така книгата на възрожденеца - синтез от историческо повествование и актуално публицистика, се превръща в емблема на възраждането и ново начало в духовното развитие на българите въпреки робството.
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
История славянобългарска - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.