Историческа поетика


Категория на документа: Литература



АРХИТЕКТОНИКА – единството от художествени техники, постигащи хармоничността на текста (предимно на поетическия като най-“направен”). Най- важните понятия, обясняващи поетическото като единство на смисъл и начин на изразяването му са:
СТИХ – редът в поетическия текст, най-малката единица завършен смисъл.
СТРОФА – два или повече стиха, свързани като изказване на някакво състояние, картина, преживяност, мисъл – като една от подтемите на поетическия текст. В астрофичните текстове отделните смислови цялости се обособяват в различни по големина и структура фрагменти (части от цялото с относителна самостоятелност в него).
РИМА – съзвучие в края на два или повече близки стиха (един от видовете повторителност в поетическия текст) - създава се чрез еднаквостта или близостта в произнасянето на краестишията и мястото на ударението в тях.
Според мястото на римуваните стихове, римата може да е:
съседна - Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела”;
кръстосана - Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани!
Душата ми в огън тлее,
сърцето ми – в люти рани. ;
обхватна - Сърцето ми е стон. Сърцето ми е зов,
защото аз съм птица устрелена –
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов.
Според мястото на ударенията в римуваните думи римите са:
мъжки – ударението е на последната сричка (зов-любов);
женски – ударението е на предпоследната сричка (пела-клела);
дактилни – ударението е на пред-предпоследната сричка (есенни-песенни)
СТИХОСЛОЖЕНИЕ – построяването на стиха като дължина и ритъм. В поезията ни преобладават два основни типа стихосложение – силабическо и силаботоническо:
силабическото стихосложение е онаследено в литературата от фолклора и се определя от равния брой срички (силаба – сричка) в стиховете, както и от мястото на паузата (цезурата) в тях. Използва го най-вече Ботев, за да приближи звученето на творбите си към песента – един от най-значимите образи в поезията му. Най-употребяваните от него силабични размери са:
десетсричник (5+5) - Ти-ли-си-ма-ле // тъй-жал-но-пе-ла
осемсричник (4+4) - Теж-ко-бра-те // се-жи-ве-е
осемсричник (5+3) - Я-на-дуй-дя-до // ка-ва-ла
силаботоническото стихосложение е вече чисто литературно явление и обвързва броя на сричките (вече не е задължително да е еднакъв, но обикновено е кратен) с мястото на ударенията (тоника – ударение, акцент) в стиха. Силаботоническите размери се обособяват в две групи – двусрични и трисрични. Двусричните са ямб и хорей, а трисричните – дактил, амфибрахий и анапест. Една двусрична или трисрична група се нарича “стъпка”:
ямб – ударени са само четни срички в стиха ( _ / ):
Ста-ни, ста-ни, ю-нак Бал-кан-ски
хорей – ударени са само нечетни срички в стиха ( / _ ):
Глъх-нат сгра-ди-те зло-ве-що гле-да вся-ка
(както се вижда във втория пример, не всяко възможно място на удареност е оползотворено – тези стъпки, които остават без ударение, се наричат перихий)
дактил – ритмическата последвателност в стъпката е “ударена и две неударени срички” ( / _ _ ):
Пом-ниш ли, пом-ниш ли ти-хи-я двор
амфибрахий – ритмическата последователност е “неударена, ударена, неударена сричка” ( _ / _ ):
Вър-вя край смъл-ча-ни-те хи-жи
анапест – ритмическата последователност е “две неударени, ударена сричка” ( _ _ / ) :
Аз не зна-я за-що съм на тоз свят ро-ден
АНАФОРА – повторение на дума или израз в началото на няколко последователни стиха, чрез което се градира емоцията и се акцентува обектът, към когото се отнася повторението :
Кой не знай Чавдар войвода,
Кой не е слушал за него… (“Хайдути”, Ботев)
СИНТАКТИЧЕН ПАРАЛЕЛИЗЪМ – няколко последователни стиха с един и същ синтактичен строеж, който допълнително ритмизира строфата и градира чувството:
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
Пплетете венци и китки
да кичим глави и пушки. (“На прощаване”, Ботев)
ОБРАЗЕН ПАРАЛЕЛИЗЪМ – оглеждане, синонимизиране на природно и човешко състояние (среща се и в епическите текстове):
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
а буря приглася с нечувана мощ… (“Арменци”, Яворов)
Има още много понятия, назоваващи спецификата на художественото. Техните определения и проявления могат да бъдат открити в речниците на литературните термини.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Историческа поетика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.