Истината в "Майстора и Маргарита"


Категория на документа: Литература


Но щом има добро, трябва да има и зло, нали? Щом говорихме за Бог, ще трябва да поговорим малко и за Сатаната!

В самото начало на произведението, авторът ни показва живота на двама литератури и тяхното мнение за съществуването на Бог. Те двамата не вярват в съществуването му и отказват да повярват на каквито и да било доказателства за това. Докато те двамата седят спокойно на една пейка в градината на “Патриаршите езера”, при тях се появява един чужденец, за който по-късно те ще разберат, че е Сатаната. Този чужденец се опитва да докаже на двамата литератури, че Христос съществува.
Той се опитва да покаже на двамата литератори, че Бог съществува и е този, който се разпорежда със съдбите на хората. Той се опитва да им докаже съществуването на Христос и по друга причина, защото ако Бог не съществува, няма да съществува и Сатаната. Ако силите на доброто и злото не съществуват на света ще настъпи хаос и човечеството няма да може да съществува. Ако самите ние диктуваме съдбата си, ще искаме ли някога животът ни да свърши, ще искаме ли съществуването ни да приключи, когато всеки има да направи още толкова неща.
Малко по-късно Воланд казва:
“Имайте предвид, че Иисус е съществувал….Няма нужда от никакви становища….Просто той е съществувал, и толкова.”
За съжаление и тези думи на Воланд, не успяват да накарат двамата литератори да повярват в съществуването на Христос, поне в този момент.
Наистина Сатаната е олицетворение на всичко зло по света, но той е този, който не прави зло на хората без причина, той е този, който е справедлив към всички. На много места в книгата Сатаната доказва, чрез действията си, че наказва само тези, които са заслужили, тези, които са мошеници, алчни, дребни престъпници и т.н.
По време на посещението си в Москва Воланд изнася представление на гражданите, като се представя за професор по черна магия. На това представление Воланд и верните му другари правят много номера и за пореден път доказват, че са справедливи и наказват измамниците и алчните. По време на представлението те предлагат на женската част от публиката да вземат чисто нови рокли, в замяна на старите, с които са по-време на представлението. Алчността проговаря в доста голяма част от публиката и те разменят роклите си за чисто нови. Естествено, че това не е безплатен подарък и алчността на жените е наказана. След края на произведението всички жени на излизане от театъра се оказват голи.
По време на представлението Воланд на няколко пъти показва, че не е нечестен, а напротив точно обратното. В един момент от постановката, един гражданин започва да говори лъжи, и това много ядосва Сатаната и той решава да му откъсне главата. Малко след като го прави, той казва:
“- Е добре - отвърна той замислено, - и те са хора като всички. Обичат парите, но това винаги е било така... Човечеството обича парите, от каквото и да са направени, от кожа, от хартия, от бронз или злато. Е, лекомислени са... вярно... но и милосърдието чука понякога на техните сърца... обикновени хора... общо взето, напомнят предишните... само дето жилищният въпрос ги е развалил... - и заповяда високо: - Сложете му главата!”
(Глава 12 “Черната магия и нейното разобличаване”, стр. 164)

С тези свой думи Воланд показва справедливост и прошка за постъпките на човека. Той доказва за пореден път, че злото, Дявола е справедлив и му показва истинската същност. Той показва, че колкото и да не одобрява мисленето и постъпките на хората, той се е примирил с това, че каквото и да става, в тях е заложено чувството на алчност и това няма да се промени толкова лесно, поне не и от веднъж.
Воланд е олицетворение на справедливостта и доброто. Той излага на показ греховете и лошите намерения на хората.

До тук говорихме за истината, какво представлява всъщност Сатаната, но за да запълним напълно картината, трябва да поговорим малко и за истинската любов.

В романа истинската любов е въплътена в двама от най-важните персонажи – Майстора и Маргарита.
Кои са Майсторът и Маргарита? Две души, загубени, самотни, нищо незначещи една без друга, живеещи безсмислен живот, до момента в който съдбата не ги среща. Те се допълват, заедно са една личност, творят чудеса, вече не само съществуват, те живеят. Майсторът Твори, тя е неговата муза, която го подкрепя, вдъхновява, обича, разбира… Той е надарен с Третото око, позволяващо му да разбули мъглите на времето, тя е единствената, която има вяра в него. Той вижда неща, които обикновените хора подминават и не забелязват, защото няма с какво да ги забележат, нямат това сетиво, тя е неговото сетиво. Заедно сътворяват чудо. В един момент той се предава, това изначално създание, той се разпада, разпада се с него и светът на Майстора, животът на Маргарита губи всякакъв смисъл. Но тъй като той в Творец, Майстор, той има привилегия, която не е дадена на обикновения човек – адът му е отказан. Адът е небитието, забравата, онова място, което не гори душата ти, а нещо по-лошо, то е нещо, което унищожава душата ти, същността ти, всичко, което си бил, то е това, което превръща човека само в биологична система, състояща се от вода, кости и правилно подредени аминокиселини. И този ад си го създаваш сам, вярвайки в него. Има ли право Творецът да унищожи творението си? Излиза, че няма. По-скоро – че не може. Дори и да го изпепели, то оставя следи във времето, в спомените… Унищоженото творение не оставя просто дупка във водата, която се запълва веднага, след като него вече го няма, но всичко, което е било около него, помни и съхранява. Нещата не са толкова прости. Можеш да унищожиш човека, не можеш да унищожиш душата му. Единствен той може да я погуби, и в този смисъл основният избор е негов.
Майстора е обикновен човек – писател, романа, който написва е за известните ни вече, Пилат Понтийски Иешуа Ха-Ноцри, но редактора му не е съгласен с написаното и това докарва до лудост героя и в последствие и с други драми, в крайна сметка се оказва в лудницата. Известно време преди да влезе в лудницата Майстора се запознава с Маргарита и лудо се влюбва в нея, както и тя в него.
“Маргарита Николаевна разполагаше с пари. Маргарита Николаевна можеше да си купи каквото й хареса. Сред познатите на мъжа й имаше интересни хора. Маргарита никога не беше докосвала примус. Маргарита Николаевна не познаваше ужасите на живота със съквартиранти. С една дума... тя беше щастлива? Нито миг! Откакто деветнайсетгодишна се бе омъжила и беше заживяла в тази къща, тя не знаеше какво е щастие. О, богове, богове! Какво й липсваше на тази жена, в чиито очи винаги трепкаха загадъчни пламъчета, какво й липсваше на тази малко кривогледа с едното око вещица, която се беше закичила тогава, през пролетта, с мимози? Не зная. Не ми е известно. Изглежда че е казвала истината - нужен й е бил той, Майстора, а не готическата къща с градината и не парите. Тя го обичаше, тя казваше истината. Дори на мене, правдив повествовател, но страничен човек, ми се свива сърцето при мисълта какво изживя Маргарита на другия ден, когато отиде в къщурката на Майстора - за щастие, без да успее да говори със съпруга си, който не се върна в уреченото време - и разбра, че Майстора вече го няма.”
(Глава 19 “Маргарита”, стр.263-264)

Маргарита – страшно богата, омъжена, но нещастна жена. Тя е може би най-важният персонаж в романа. Тя е силна, всеотдайна, обичаща и обичана жена. Тя е олицетворение на всичко, което една жена трябва да притежава. Тя показва, че е готова на всичко за човека, който обича: тя е готова да загине в името на любовта. В същото време, тя е добросърдечна и не би причинила зло на човек, който не и е причинил зло. В случая този човек е именно съпругът и:
“…и освен това мъжът ми…Моята трагедия е, че живея с човек, когото не обичам, но смятам, че е недостойно да му причинявам неприятности. Видяла съм от него само добро…”
(Глава 19 “Маргарита”, стр. 273)

Маргарита е честна и почтена, искрена и справедлива. Тя не би наранила човек, които не заслужава да бъде наранен и обратното, тя би наранила всеки, които се е опитал да нарани нея и хората, които обича. Тя показва, че хората са тези, които предизвикват лошото. След като отмъщава на редактора, които е докарал нейния любим до лудост, тя вече е удовлетворена. Това показва, че се опитва да постъпва с хората така, както те постъпват с другите, но по-късно разбира, че не тя е тази, която трябва да отмъщава, че не тя е тази, която трябва да съди. Има кой да се погрижи за грешниците.
След като Майстора се озовава в лудницата, Маргарита, която даже не знае, че той е там, е избрана да бъде домакиня на пролетния бал на Воланд:
“Месир дава всяка година по един бал. Той се нарича пролетен бал на пълнолунието или бал на стоте крале. Колко народ се стича!... Впрочем надявам се, че вие самата ще се убедите. Но месир, както навярно разбирате, е ерген. А му е необходима домакиня… съгласете се, че без домакиня ...
- Установила се е традиция… домакинята на бала да носи непременно името Маргарита - това първо, и второ - тя трябва да бъде родена там, където се урежда балът. А ние, както сте благоволили да разберете, ние пътешестваме и понастоящем се намираме в Москва. Открихме в Москва сто двайсет и една Маргарити и ще повярвате ли…, нито една не беше подходяща!”
(Глава 22 “На свещи”, стр. 299-300)

От този откъс се разбира, че съдбата и е преплетена с тази на Воланд и това я прави много важен персонаж в книгата. Тя е готова да направи всичко за да бъде с любовта на живота си и поради тази причина, тя без да се замисля се съгласява да бъде домакиня на бала на Воланд.
По време на бала тя разбира, че всички хора, които са поканени на този бал са били грешници през живота си, и естествено плащат за грешките си. На бала, тя среща жена - Фрида, удушила детето си с носна кърпичка и толкова години след това всяка сутрин, тя намира кърпичката на масата и каквото и да опитва да направи, кърпичката всяка сутрин била на масата, за да и напомня за греха, който е извършила.
След като приключва бала, Воланд и свитата му питат Маргарита, какво би желала да каже на сбогуване и след като тя казва, че не иска нищо, Воланд отговаря:
“- Ние ви подложихме на изпитание - продължи Воланд, - не молете никога и за нищо! Никога и за нищо, особено по-силните от вас. Те сами ще ви предложат и самите ще ви дадат всичко. Седнете, вие сте горда жена! - Воланд свлече от Маргарита тежкия халат и тя пак се намери седнала до него на леглото. - И тъй, Марго - продължи вече меко Воланд, - какво желаете срещу това, че бяхте днес тука домакиня? Какво желаете срещу това, че по време на бала бяхте гола? На колко оценявате вашето коляно? Какви щети ви причиниха гостите ми, които току-що нарекохте обесници? Говорете! И вече без стеснение, защото сега аз ви го предлагам.”
(Глава 24 “Изтръгването на Майстора”, стр. 332)

Този отговор показва,че Воланд има страшно много власт, но в същото време е честен, спрямо хората, които заслужават. След като и предлага да си пожелае нещо, Маргарита иска от него да опрости греха на жената убила своето дете. Този акт на милосърдие, показва, че Маргарита наистина заслужава да бъде щастлива.
В този момент справедливостта на Воланд се изразява в това, че той връща при Маргарита нейният любовник Майстора.
Истината в произведението се изразява и в отношението между Воланд и Иисус Христос. Те двамата не са в лоши отношения, а напротив те са си разделили “длъжностите” и всеки един от тях се занимава, с това, което трябва. Воланд уважава Иисус, не се противопоставя на неговата работа и обратното.
“- Охо! - възкликна Воланд, като гледаше с насмешка влезлия. - Най-малко тебе можехме да очакваме тук! За какво си дошъл, неканен, но предвиден гостенино?
- Дошъл съм при тебе, дух на злото и повелител на сенките - отговори влезлият, като поглеждаше враждебно изпод вежди Воланд.
- Ако си дошъл при мене, защо не ми каза добър ден, бивш бирнико? - заговори сурово Воланд.
- Защото не искам дните ти да бъдат добри - отвърна дръзко влезлият.
- Но ще трябва да се примириш с това - възрази Воланд и усмивка разкриви устните му, - едва се появи на покрива, и веднага изтърси нещо нелепо, а сега ще ти кажа в какво се заключава то - в твоите интонации. Ти произнесе думите си така, сякаш не признаваш нито сенките, нито злото. Няма ли да бъдеш така добър да поразмислиш по въпроса: какво би станало с твоето добро, ако не съществуваше злото, и как би изглеждала земята, ако от нея изчезнеха сенките? Та нали всички предмети и хора хвърлят сенки. Ето сянката на моята шапка. Но има и сенки на дървета и живи същества. Нали искаш да одереш цялото земно кълбо, да пометеш от него всички дървета и всичко живо заради твоята приумица да се наслаждаваш на голата светлина? Ти си глупав.
- Няма да споря с тебе, стари софисте - отговори Леви Матей.
- Ти и не можеш да спориш с мен поради причината, която вече споменах: ти си глупав - отвърна Воланд и попита: - Е, кажи накратко, без да ме уморяваш, защо си дошъл?
- Той ме изпрати.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Истината в "Майстора и Маргарита" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.