Йовковите разкази от "Старопланински легенди"


Категория на документа: Литература


Йовковите разкази от "Старопланински легенди" са изключителни, по друг, особен начин. Произведенията ,като (Индже, Шибил) писателят ги определя като "царе" - знак за сила и власт над околните.Но автора разкрива това "повече" през понятията "добро" и "зло", преди всичко като ценности, а не като философски вид, неведнъж вземайки ги към представата за божественото.. Самотата на Йовковите герои идва като нарушеното равновесие между доброто и злото у тях, от бързината на силата, власт, красота, любов; на който се крепи целостта на човешката личност и общност, на самото съществуване на света. Героите от "Старопланински легенди" са изключителни: те са самотни, защото са принудени да направят избор, обмислен от самата същност на битието; намесени в конфликт, съществуващ отначало. В света извън тях - природа, човешко общество - божественото и нечовешко са установени в присъствието "И " се носи тежък кръст да направи личен избор, който да ги уравновеси отново. Това е жесток, мъчително самотен човешки дял.. Със смъртта си безгрешният бъдещ небесен цар изкупва човешкия грях и дава надежда за спасение. А героите от "Старопланински легенди" са само хора. Че, грешните, изкупват собствения си грях и дават надежда, че доброто, спасението е възможно и на земята. Йовков споделя тезата, че с избора си човекът заявява на коя страна да застане на спасението или на унищожението.

Повечето от героите в цикъла срещат смъртта и въпреки това са спасени чрез доброто, красотата, любовта, милостта. Дори когато злото вземе връх у човека, за него има спасение, и то е в промяната.. Но според Йовковата теза, последователно проведена в цикъла, вълшебство, чудо е преобразяването на човека в посока към доброто.

Според"Старопланински легенди" добро е да поставиш любовта над богатство, сила, живот. Тогава и смъртта е спасение и излизане от самотата. Индже се преобразява в даващия надежда и спасение, обичан от народа закрилник. Силният със злото водач на разбойниците не се бои от смъртта, но това не му придава очаквания героически ореол. Защото е нарушил най-важния закон - не дели доброто от злото ("Никога не беше се запитвал кое е грях и кое не").Божественият дар - душата - е потопен в тъмнина като в ада. Единствената светлина в страшния, свят на Индже идва от любовта, от погледа на Пауна. След скитането на детето и изчезването на Пауна остава едно сърце като камък, незнаещо милост, и следите, които оставя Индже след себе си, повярвал, че "силата му е безмерна, а волята му - закон за всички",Героят е припознат в образите символи на най-черно предателство и към човека, и към Бога. В тази му идентичност му е предсказана съдба. Проклятието е страшно не със заплаха за смърт, а с невъзможността тя да се случи като спасение. Жестоко самотна участ за човека! Нейната мрачна вероятност някак странно буди сетивата на Индже, започва "проглеждането" му за "пустата и злочеста земя, без стада и звънци, за буренясалите ниви и тревясали пътища, занемелите птици, полуизгорелите села, за дрипавите селяци, изсъхнали от глад, почернели от тегло, гледащи тъпо и равнодушно...".

Герои като Индже и Шибил най-ясно представят нейното вълшебно чудо. Злото, , може да се преобрази в добро, да прояви божественото в себе си. А Падналият ангел е обречен на крайно унищожение пред него няма път към спасение, няма възможност за прераждане в доброто. Това е един уникален аспект на Йовковата вяра в човека, виждаща пред него повече възможности, отколкото пред божественото създание, обитаващо първоначално небесните селения.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Йовковите разкази от "Старопланински легенди" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.