Христо Смирненски


Категория на документа: Литература


Христо Смирненски 1898 - Кукуш, Македония - 1923, София - Родът на Смирненски е от град Измир - Турция, където открай време са живели всякакви народности. Гръцкото име на Измир е Смирна и затова Христо Измирлиев "става" Христо Смирненски. По време на Междусъюзническата война 1913 г. Кукуш е опожарен, семейството се преселва в София и заживява в най - бедния квартал - "Ючбунар" - точно там Христо вижда ужасяващата мизерия, в която живеят социалните аутсайдери. Този беден квартал превръща Смирненски в поет на града и симпатизант на левите идеи, намерили почва у нас най - вече след войните.
1922 - излиза стихосбирката му "Да бъде ден!"
18.VI.1923 - умира от туберкулоза
ИСТОРИЧЕСКА ОБСТАНОВКА Христо Смирненски започва да твори около и по време на Първата световна война - време, характеризиращо се с обществен хаос в Европа и олевяване на масовото съзнание. След войната светът на капитала е превърнат в развалина, без да бъде засегната същността му. Това с пълна сила се отнася и за България, която след три войните се превръща в страна на резки социални контрасти. Няма вече майка родина, има държава мащеха. Това довежда до промяна на културната ситуация в България – символизмът навлиза в дълбока криза, възникват нови ляво ориентирани модернистични течения – експресионизъм, футуризъм, пролеткулт. Всички те предлагат нов поглед върху действителността, различен от този на символизма, който не може да удържи на динамичната историческа обстановка. Новите творци обявяват гласа на тълпата за върховен глас в историята, а яростния й гняв – за силата, която може да преустрои света.
ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ На границата между тези исторически и културни епохи творчеството на Христо Смирненски показва как поетическата традиция до този момент може да бъде обогатена с нови образи, теми и идеи. Поезията на Смирненски е поезия на градската мизерия, нищета и смъртта, но и на огъня, бунта и революцията. Чрез единствената си стихосбирка “Да бъде ден!” Смирненски не се вписва изцяло нито едно литературно направление и все пак можем да го определим като ПОСТСИМВОЛИСТ.
С творчеството на Христо Смирненски в българската поезия се появява образът на "ние" - това са бедните, онеправданите, множеството, тълпата, която вече излиза на улицата и заявява волята си да разруши стария свят и да съгради нов.

Дълбоко хуманистичната идея олицетворява вековния човешки стремеж към справедлив социален ред, равенство, право на свободен труд и творчество. Тези ключови ценности определят облика на Новото време (20 век)..

1. Тематичен кръг: Героите - жертви на несправедливия живот - "Цветарка", "Старият музикант" и цикълът "Зимни вечери".
2. Тематичен кръг - Представата за катастрофата - спасение и за участниците в нея - тълпите- "Да бъде ден!", "Ний", "Юноша"
3. Тематичен кръг - Реалните резултати от катастрофата спасение - революцията в Русия и Германия - "Йохан"

" СТАРИЯТ МУЗИКАНТ" - ЕЛЕГИЯ

Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Героят седи под моста унижен, оскърбен и ограбен от живота и въпреки че носи инструмент за радост и веселие – цигулка, изглежда най – тъжният и самотен човек на света. Трагичната му съдба разкрива социалната обреченост на човека от социалното дъно.
Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни. Представата за духовната и социалната му отчужденост е внушена чрез контраст между него и града. Цигуларят се е затворил в себе си, а тълпите са шумни и пъстри; той е стар и немощен, наоколо животът кипи.
Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач -
стареца немощно става.

И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени

Там - от скованата в мраз висина -мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла. Симетрията между зимния пейзаж и музиканта налага идеята, че както природата умира, така гасне и животът на цигуларя. Зимните вихри шепнат неразбираеми слова, музикантът е съвършено изолиран от този свят; бледата луна безстрастно го наблюдава, а на него като че ли вече му е всичко безразлично; зимната вечер настъпва, настъпва и краят на живота на героя. Несретникът е на границата между настоящето и отвъдното и сякаш нито животът, нито смъртта го искат.

А зад гърба му пристъпя Смъртта,кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.

В тази зловеща обстановка появата на Смъртта дава знак на стареца, че е време да изсвири последната мелодия в своя живот преди Абсолютния край. Затова поемането му по улицата символично наподобява устремяване към Смъртта - основна посока на човека в елегиите на Смирненски.

"ЦВЕТАРКА" - ЕЛЕГИЯ - разработва мотива за жената жертва и нейната неизбежната духовна смърт.

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.