Христо Смирненски


Категория на документа: Литература


ХРИСТО СМИРНЕНСКИ (1898 - Кукуш, Македония - 1923, София)
"Слънчевото дете на българската поезия"(Антон Страшимиров)

ХРИСТО ИЗМИРЛИЕВ - истинско име

1913 - след опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война семейството се преселва в София и заживява в най - бедния квартал - "Ючбунар" - там Христо вижда ужасяващата мизерия, в която живеят най-бедните жители на града, след което става симпатизант на левите идеи.
Записва се в Техническото училище, работи и публикува хумористични творби във в. "К'во да е", където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист- Ведбал.
1917 - постъпва във Военното училище. Редактира хумористичното списание "Смях и сълзи".
1918 - Силно въздействие му оказва Войнишкото въстание в края на Първата световна война. Става свидетел на най-кръвопролитния сблъсък край Захарна фабрика между разбунтувалите се срещу Фердинанд и правителството български войници и юнкери от Военното учлище. Ужасен от жестокостта, напуска Военното училище и се записва се в Юридическия факултет. Поради тежкото си материално положение работи като писар, ревизор, репортер, касиер и др.
1918- излиза "Разнокалибрени въздишки и стихове в проза"- хумористична стихосбирка с псевдоним Ведбал
1919- време на социални конфликти. През ноември 1919 г. по решение на Комунистическата партия започва да излиза хумористичното списание "Червен смях", в което Смирненски публикува. Участва в демонстрации и митинги, на които се поставят искания за подобряване материалното положение на трудещите се и постепенно Смирненски придобива усещането, че е "гласът" на пролетариата( =хората на наемния труд)
1920 - става член на Комунистическия младежки съюз.
1921- става член на Комунистическата партия.
1922 - редактор в "Българан". Сътрудничи на хумористичните списания "Сатър" и "Червен смях", на в. "Народна армия" и сп. "Младеж", на литературната притурка на "Работнически вестник".
1922 - заедно с брат си Тома Измирлиев издават хумористичното списание "Маскарад".
1922 - излиза стихосбирката му "Да бъде ден!". С нея Смирненски излиза извън границите на политическата и идеологическа ангажираност и заявява безкористно човеколюбие. За лявата критика Смирненски олицетворява събуденото самочувствие на пролетариата и готовността му да вдигне бунт за социалната справедливост.
18.VI.1923 - умира от туберкулоза в София. Малко преди това пише "Приказка за стълбата", в която разобличава политическите ренегати(=предатели), издигнали се от социалните низини и станали "принцове"; онези, които се изкачват по стълбата на властта, но с цената на нравствеността си, която продават на Дявола. Тази сатирична творба е номинирана за най-зрялата в неговото творчество.

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ
ИСТОРИЧЕСКА ОБСТАНОВКА По време на Първата световна война и след края й в Европа настъпва обществен хаос, а след трите опустошителни войни България се превръща в страна на резки социални контрасти. Това довежда до промяна на културната ситуация у нас. Възникват нови ляво ориентирани модернистични течения (експресионизъм, футуризъм, пролеткулт), които предлагат нов поглед върху действителността, различен от този на символизма, който в променената историческа обстановка става "излишен". Новите творци обявяват гласа на тълпата за върховен глас в историята, а яростния й гняв - за силата, която може да промени света.
ПОЕЗИЯТА НА СМИРНЕНСКИ На границата между тези исторически и културни епохи творчеството на Христо Смирненски показва как поетическата традиция до този момент може да бъде обогатена. По един нов и непознат до този момент начин Смирненски влага лексиката ( =думите, т.е. символите) на символизма в стихове с реалистично съдържание. И понеже поезията му не се вписва в нито едно литературно направление, приемаме Смирненски за ПОСТСИМВОЛИСТ или ПОСТМОДЕРНИСТ(="пост"=след)

ОСНОВЕН ТОПОС - Големият град - място на резки социални контрасти, място на покварата и греха; в него богатите живеят, а бедните съществуват; градът е виновник за мизерията, в която живеят социалнте аутсайдери; наподобява чудовище, което поглъща жертвите си- невинните и беззащитни жители. На неговите улици обаче ще избухне гневът на тълпата, на "ний".
ГЕРОИ - "Децата на Града" и улицата-старият музикант, малката цветарка, аутсайдерите от градските предградия, безименните страдащи тълпи, но и юношата, Йохан, тълпата, множеството, осъзнало силата си да промени света.
ДОМИНИРАЩО ЧУВСТВО - страданието
ПРОМЯНАТА - Смирненски вярва, че гневът на бедните и онеправданите ще доведе до бунт, оприличен на апокалипсис, на катастрофа спасение -старият свят ще бъде разрушен, виновниците ще получат наказането си за причинените страдания и ще бъде изграден нов справедлив и хуманен свят
ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА Катастрофата спасение е изобразена чрез всички разновидност на огъня, бурята, урагана, а образите на тълпата са хиперболизирани, грандиозни, монументални
КЛЮЧОВИ ДУМИ - Град, братя, вериги, трънен венец, деца, смърт, жълтата гостенка, зора, весела и бездушна тълпа, пролет, стихии, улица, бунтовна тълпа, буря, празник, маскарад, бунт, светлина, огън
1. Тематичен кръг: Героите - жертви на несправедливия живот - "Цветарка", "Старият музикант" и цикълът "Зимни вечери".
2. Тематичен кръг - Представата за катастрофата - спасение и за участниците в нея - тълпите- "Да бъде ден!", "Ний", "Юноша"
3. Тематичен кръг - Реалните резултати от катастрофата спасение - въстането в Берлин - "Йохан"

"СТАРИЯТ МУЗИКАНТ" - ЕЛЕГИЯ - КОМЕНТАР@

ВЪВЕДЕНИЕ По време на Първата световна война и след края й в Европа настъпва обществен хаос, а след трите опустошителни войни България се превръща в страна на резки социални контрасти. Това довежда до промяна на културната ситуация у нас. Възникват нови ляво ориентирани модернистични течения (експресионизъм, футуризъм, пролеткулт), които предлагат нов поглед върху действителността, различен от този на символизма, който в променената историческа обстановка става "излишен". Новите творци обявяват гласа на тълпата за върховен глас в историята, а яростния й гняв - за силата, която може да промени света.

Христо Смирненски е първият български поет, възпял живота на на най-бедните жители на града и внушил, че тълпата има сили и воля да разруши стария несправедлив свят и изгради един нов.

ГРАДЪТ Модерният човек от началото на ХХ в. се чувства бездомен, самотен и неразбран в големия каменен град, а след трите опустошителни за България войни той става място на резки социални контрасти, на духовна и социална нищета и в него основният проблем за човека става физическото оцеляване. Големият град се отнася към своите "деца" - бедните и беззащитни жители -като жесток пастрок(=мъж на майка им), който оставя на произвола на съдбата завареничетата си. В стиховете на Смирненски полусрутените къщи в предградията, бляскавите витрини и скъпите заведения в центъра, звънът на трамваите и виковете на вестникопродавачите стават реален декор, на чийто фон още по -ясно се откроява драмата на "децата на града".

"СТАРИЯТ МУЗИКАНТ" -ОБЩО В "Старият музикант образът на цигуларя обобщава съдбата на изоставените стари хора. Героят седи под моста унижен, оскърбен и ограбен от живота и въпреки че носи инструмент за радост и веселие - цигулка, изглежда най - тъжният и самотен човек на света Тук мотивът за ограбената младост ("Цветарка") е трансформиран в мотива за ограбения живот и така се внушава представата за обречеността на човека от социалното дъно от изгрева до залеза на живота му.
Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.