Христо Ясенов - живот и творчеството


Категория на документа: Литература




Христо Ясенов

(1889-1925)

Живот и Творчество

БИОГРАФИЯ

Животът на Христо Ясенов,един от най-нежните и най-мъжествените лирици в българската поезия,е пълен с горчивини,несгоди и тежки изпитания,а последните му години са пример за доблестно гражданско поведение и светла жертвеност в името на революцията.
Той се ражда през 1889 в Етрополе,тогава малко старопланинско градче.Христо е третият син на търговеца и бакалин Павел Туджаров,човек с тежък характер,чиято пестеливост и скъперничество етрополци и досега помнят.Първото непоправимо нещастие връхлита Христо ,когато е едва двегодишен-умира майка му и той израства без спомена за нейните топли ласки и майчина обич.По-късно в стиховете си поетът често ще отправя зов за подкрепа към нейния образ,ще свързва лика и с образа на майката-родина,за да изповяда вълненията си,терзанията и болките.
Когато Христо завършил етрополската прогимназия,баща му го зсаписал в гимназията в Копривщица
,а през есента на 1905 година го пратил в Държавното търговско училище в Свищов.Едни били намеренията на бащата ,но съвсем други заложбите и влеченията на сина .
Вместо да се подчини на бащинската воля,да прояви старание в овладяването на търговските и счетоводни премъдрости,та да отмени баща си в бакалницата,Христо най-неочаквано проявил склонност към рисуването и към...поезията.Израсъл край баща,постоянно погълнат от сметки и стока,треперещ над всеки грош,които трябва да се даде в свищовското училище,шеснадесетгодишният юношазапочва да осъзнава своето непреодолимо отвращение към бъдещето,което му се готви,и взема съдбоносното-да се посвети на изкуството,на поезията,макар да знае,че избраният път ще бъде тежък.Той напуска свищовското училище и се мести в мъжкото училище в град Враца.Тази негова дръзка постъпка ,една първа проява на силният му безкомпромисен характер,който ще изпъкне по-късно,е поводразлютеният баща да лиши непокорният си син от издръжка и Христо прекарва цялата учена година в ужасяваща оскъдица-живее в нехигиенична и неотоплявана стаичка-зиме където мастилото в шишето замръзва,облечен е бедно и даже се срамува да излиза из града.Но влечението му към творчеството е неудържимо късно вечер той остава в библиотеката и чете жадно книгите на Вазов,Яворов и Кирил Христов.Тъй като по онова време в България прониква западноевропейска символистична поезия-френска,немска и руска,той се захласва по Шарл Бодлер,Стефан Маларме,Пол Верлен,Алексансър Блок и др.
Тази година прекарана във Враца е изключително важна за неговото творческо развитие-без чужда помощ и насърчение той не само чете но и полага големи усилия да усвои тайната на поетичния образ,на стихотворните ритми.
През 1907 е приет да следва в София в Художественото рисувално училище.В края на 1909 година приятелят му Б.Хаджибончев го представя на Антон Страшимиров,който възхитен от стиховете му го привлича за сътрудник на литературното списание ,,Наш Живот''.Страшимиров измисля и псевдонима му Христо Ясенов,с който младият поет става известен в литературните среди.
Срещите с вече изявени писатели като Димчо Дебелянов,Николай Лилиев,Теодор Траянов и др. Са важен момент от творческата биография на Ясенов до войните(1912-1918).През този период той сътрудничи в списанията ,,Звено''и ,,Смях''.
През 1913 година Ясенов отказва да стане член на съюза на Българските писатели.Участва в Балканската война(1912-1913) и Междусъзническата(1913).През 1914 година постъпва в школа за офицери в Княжево след което е старши подофицер в Орхание(днес близо до Ботевград).Участва и в Първата световна война като командир в Сърбия.През 1919 година Христо Ясенов става член на БКП и започва да издава с Крум Кюлявков списание ,,Червен смях'',тогава се запознава и с Христо Смирненски.През 1920 година поради недоволство от качеството на първите броеве на списанието,Ясенов и Кюлявков са отсранено с партийно решение.
В края на 1922 година Христо Ясенов се разболява от туберкулоза и лежи няколко месеца в санаториум.
От 1923 година Ясенов поддържа връзка с военната отганизация на БКП,след потушаването на Септемврийското възтание,той става член на редакционната колегия на ,,Бюлетин на общия помощен комитет за подпомагане на пострадалите от фашизма''.
На 20 март 1924 година Ясенов е интегриран в Горна Джумая(Благоевград).Във вестник,,Развигор''се появяват протестни декларации на български интелектуалци срещу задържането на поета.На 30 март 1924 година литературна задгура,,Хиперион'' провежда четения в защита на Ясенов.Протести материали се появяват и в редактирания от Йосиф Хербст вестник ,,АБВ''.На 4 април 1924 година Христо Ясенов е освободен.
След атентата извършен в Софийската катедрала призори на 22 април 1925 година,Ясенов е отвлечен от квартирата си и изчезва безследно.Напразни са опитите на приятелите му да го открият.Оттук пътят на Ясенов,поета и комуниста,води към смъртта и към безсмъртието.Той го извървява като приятелите си Гео Милев Сергей Румянцев във велико единение със своя народ,със своята комунистическа партия.
Христо Ясенов ни остави и завеща своя пример за честно и жертвоготовно служене на своите идеали.Той даде най-скъпото-своя живот-и така продължи Ботевата традиция за пълно единство между поезията и революционната борба.

ТВОРЧЕСТВО

Христо Ясенов издава единствената си стихосбирка ,,Рицарски замък'' като номер едно на замислената от Гео Милев библиотека ,,Книга за малцина''.Повечето от стиховете влезли в стихосбирката са писани в периода 1909-1912 година.Стихосбирката се вписва в символистичната традиция в българската литература,като в някои цикли като ,,Пан'',,Ведрина''има силно неоромантично влияние.
Изследователите на ,,Рицарски замък''напират връзка с творчетсвото на Константин Балмонт,Алексанндър Блок,Димчо Дебелянов,Пейо Яворов.
Те казват още ,че лирическият Аз в стихосбирката,,Рицарски замък''манифестира себе си с честота,нехарактерна за другите символисти-според М.Кирова по 45 пъти в ,,Рицарски замък''и ,,Себепоклонник''се среща 1 л.
Въпреки това поетът не изгражда завършена персонална концепция за себе си. В контекста на жреческата фигура на П. П. Славейков, на мита за твореца-самотник Яворов, на скандалния К. Христов Христо Ясенов не успява (а най-вероятно не желае) да създаде публичната си литературна личност. Показателно за това е представянето на стихосбирката "Рицарски замък" в предговора към нея като документ за изживян поетически етап, а не като аргумент за поетическо самочувствие. Разминаването между публицистични жестове и естетическо самосъзнание придобива особена стойност в контекста на изявеното в самия текст творческо самочувствие на един от неговите лирически герои: Аз обичам своя стих,
лъчезарен и прозрачен -
ту ласкателен и тих,
ту язвителен и мрачен.
И по-нататък:
В него има много младост, слънце, музика и ласки,
много горести и радост, много трепети и краски!

Цар на сенките незрими,

пълен с бури и затишия,

аз обичам своите рими

и разгулни игростищщия
("Себепоклонник")

Създаването на мит за "поета на жизнерадостта" Ясенов би изисквало, в съгласие с механизмите на българското литературно съзнание, да съществува определено съответствие между поведението на поета и на лирическите субекти, привиждани в обичайната рецепция като негови двоиници.. Но колкото лирическият му герой в "Пан" е горд и гръмогласен, а в "Себепоклонник" - нарцистично себевлюбен "владетел на бурите" и "пророк", толкова човекът Ясенов е скромен и тих, дори се изчервявал, когато рецитирали негови стихове ("Пан"), според литературния му кръстник А. Страшимиров. Както отбелязва М. Цанева, "неговият "Пан", неговият "Себепоклонник", "Заключена душа" и прочие поетични преображения са не толкова лирически проекции на авторската личност, колкото лирически маски. Свидетелство за това - продължава авторката - е самата артистична лекота, с която той ги сменя". Ето защо доминиращата представа за Ясенов като "поет на жизнерадостта" е по-скоро литературно-критическа щампа, която по свой начин манипулира рецепцията на лирическия му свят, отколкото реално съществуващ персенален мит за неговата литературна личност. Но не различностите дири Ясенов в своите преображения, а възможността те да се усещат като цялост, като единство. Авторът изключително много държи на това единство. В посочения предговор той декларира, че прави определени "идейни, литературни и естетически" компромиси с поместваните текстове в името на една "необходимост за вътрешната цялост на тоя сборник''.. В рамките на самата стихосбирка "Рицарски замък" носител на единството на поетическия свят е фигурата на лирическия говорител, в чието поле от компетенции са разположени противоположни на пръв поглед лирически индивидуалности (Пан, Мадона, Себепоклонник, но и лирическият Аз от "Заключена душа" и "Рицарски замък"). Обединява ги, да повторим, делегираната на лирическия говорител авторска концепция за композиционно-стилова и емоционално-образна цялост на стихосбирката. Стиховете в нея са писани по различно време, печатани са като отделни стихотворения и като цикли. Включването им в новото концептуално единство на "Рицарски замък" означава ново прегрупиране, редактиране, писане на нови части - въобще всичко, което е необходимо за изграждане на циклизираната поемнна структура, с каквато се отличават и дванадесетте текста. Двойната, "дисциплинираща" проекция на отделното стихотворение - веднъж в поемния цикъл, втори път в сбирниковата цялост - не го лишава от лирическа самостойност. Доказателство за това са особените грижи за ритмико-музикалното и строфичмо обособяване на всяка една от частите на Хр. Ясеновите поеми. Същото можем да кажем за релацията лирически герои - лирически говорител, разбира се, стъпвайки върху друг доказателствен материал. А това, според наблюденията на М. Неделчев, е гаранция за запазване на специфичното за символизма напрегнато двоене между частта и цялото..Концептуалното единство на стихосбирката "Рицарски замък" може да бъде коментирано в различни посоки. Пленничеството на Аз-а като ключова за символизма и за самохарактеризиращия се лирически герой тема ще открием и в първата циклична поема "Заключена душа", и в следващите "Есенен сън" (радостите - "птици, попаднали в плен"), "Приказно царство" ("аз съм попаднал във плен"), "Пробудни песни" ("като развързан пленник из тъмница, // ще превъзмогна всеки земен плен"), "Небе" (от едно пленничество: "аз съм жертва на земните ями, // аз съм пленник на своето сърце" към друго: "потопи ме в лазурната бездна - // нека бъда навеки пленен!"), "Себепоклонник" ("аз пленник съм, от слънцето пленен!"), "Рицарски замък" ("и всеки мечтател ... // остава завинаги жертва на моя загадъчен плен"). Неистовият порив на Аз-а към Слънцето,към ручея (с живата вода), към вятъра, към "цветната природа"..., атрибутивните на Бога словесни формули: "Не съм ли божество, не съм ли сатана?", "Не съм ли бог, не съм ли вечни бог?", "и казах сам: Да бъде светлина!" и пр., открояват своеобразието на Ясеновия лирически герой в контекста на родния символизъм и същевременно отварят междуутекстови пространства в различни посоки - от библейски митологеми до европейския (руския - Балмонт)) символизъм, от богоборчеството на Ботев до това на Г. Милев и Смирненски ("Да бъде ден!"), от К. Христовия ексцентричен витализъм до сливането със стихиите у Багряна...
Смислово-тематичните ядра, същностните характеристики на Аз-а, оркестрират в многобройни вариации цялостта на лирическия говорител и на стихосбирката, задават вместеността им в образната система на символизма, на родната и европейската литературна традиция. По-любопитно в случая е концептуалното единство на стихосбирката, осъществявано чрез развитие на теми, образи и мотиви, окръглящи одисеите на авторската мисъл в един специфичен лирически сюжет. Така например, поставените в първата поема драматични въпроси намират своето развитие-отговор в последната 12-та поема "Рицарски замък", която ни връща към проблематиката, за да я утвърди и преосмисли. Освободената от земните окови душа е прикована о небесните. Трагичното осъзнаване на невъзможността Аз-ът да се върне сред "долините", но и да се откаже от тях, на невъзможността да поеме към Небето, но и да остане завинаги там болезнено отеква и в други текстове на Ясенов, налагайки темата за страданието като характеристика на неговия лирически говорител.Подобно саморазкъсване в българската лирика срещаме у Яворов. Но неговият лирически герой, разбирайки собственото си безсилие, изпада в дълбока резигнация и пасивност, докато Хр. Ясеновият лирически Аз осъзнава светлата трагичност на невъзможността реално да се постигне абсолюта.Тържеството на лирическия виталитет у Ясенов ("Небе", "Пан", "Ведрина", "Себепоклонник") е видимо само в контекста на цялото, в контекста на "Заключена душа" и "Рицарски замък", рамкиращи раздвоения, страдащия Аз, онзи, който знае: "няма мир за мене, // но и не търся мир посред света" ("Себепоклонник"). Жизнерадостта на мирно благославящия земя и небе, винаги "влюбен" и "всякога пиян" лирически герой е само другият полюс на разкъсваната между земя и небе страдаща душа, високият полюс на себенадмогването, на визионерното постигане на абсолюта, на Бога, на сливането с природните стихии, с космическата душа. Събирането на полюсите в един текст не ги йерхаризира, не би следвало да йерхаризираме и поемите, полюсно структуриращи стихосбирката.Но да се върнем към диалога между рамкиращите поеми като прибавим и поемата "Небе". В "Заключена душа" лирическият Аз страда от "земна скръб", от "окови // които сякаш няма да развържа", от обречеността си на Земята. В "Рицарски замък" ситуацията коренно се е променила, лирическият герой не е пленник, а господар на замъка, той е свободен: Разкъсана е земната верига
и аз съм със развързани крила.Но, оказва се, че лелеяният замък с кула, отвеждаща право към Небето, към Бога, към абсолюта, е само "гробница безгласна // без въздух, без миражи и вода". А за "бедния син на земята" спасението е, както изповядва лирическият герой в "Небе", в "лъжата мечтателно-нежна", в "приказка някаква", в "някакъв светъл мираж". Става ясно, че без миража, без мечтата обвързването с Небето, с живота там горе не носи очакваната радост). Откъсването от хората, от Земята и "земната скръб" не сродява с бога и Небето:
и заживях високо над земята -



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Христо Ясенов - живот и творчеството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.