Характеристика на митологическия слой на епическия песенен цикъл за Крали Марко


Категория на документа: Литература


Р Е Ф Е Р А Т

СТУДЕНТ І І курс ЕТНОЛОГИЯ

ТЕМА : ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИТОЛОГИЧЕСКИЯ СЛОЙ НА ЕПИЧЕСКИЯ ПЕСЕНЕН ЦИКЪЛ ЗА КРАЛИ МАРКО -

ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИТОЛОГИЧЕСКИЯ СЛОЙ
НА ЕПИЧЕСКИЯ ПЕСЕНЕН ЦИКЪЛ ЗА КРАЛИ МАРКО

В “Възвърната вода “ Радост Иванова разглежда много подробно образът на Крали Марко, търсейки връзка между мита и реалността на образът на Марко в юнашкия епос.
Дивни Крали Марко! Всеславянска славо!
На тъмни фантазии създане мъгляво!
Роланд Македонски, заветен и мил,
ти векове с твойто име си пълнил!
По кон полета, по коя пустиня
ти не си размахвал сабя дамаскиня?
Де не се e мяркал твоя страшен стан?
Къде не си мятал златен боздуган? •
Где не си се борил с някой кeсeджия?
Где не си препускал коня Шарколия?
В коя скала здрава, във кой камeняк
диря не остави грамадний ти крак?
От Белград до Прилеп, де в глуха пещера
турят ти въртопът тъмните поверя,
до Кукуш печални и до Хеликон
призракът се носи на черний ти кон
и се мярка твойта неизмерна сянка.
Коя ли бе тая баснословна нянка,
що откърми тоя дивен исполин —
с един крак на Хемус, с други—на Пирин?!
Иван Вазов, 1882

Започвайки статията си с извадка от стихотворението на Иван Вазов за Крали Марко тя ни запознава с проблематиката на митологическия слой на епическия песенен цикъл за Крали Марко.
Образът на Крали Марко е вълнувал народа в миналото, продължава да вълнува и съвременниците със своите героични подвизи, със своята смърт и безсмъртие. „Един е Марко" — казват българите и в това влагат отношението си на почит и възхвала към героя на юнашкия епос, на вярата в неговата; неповторимост и юнашко безсмъртие. Неговата безмерна сила разпалва въображението на поети и писатели, които му посвещават възхвалата на не едно поколение.
Много е писано за Марко в научната литература. Едва ли им:а фолклорист, в изследванията,на който да е „прескочена" фигурата на централния герой на южнославянския епос . Изказвани са различни становища относно появата на този образ в юнашките песни. Правени са многократни съпоставки между художествения образ и неговия прототип — прилепският владетел, Марко — от редица изследвачи на южнославянския епически фолклор. Във всички случаи обаче несъответствията между поетическата фигура и неговата реалност будят недоумение и затрудняват учените. Отново и отново се натъкваме на опити да се даде отговор на въпроса, как един малък местен владетел, който към края на живота си става турски васал и загива в борба срещу своите сънародници и едноверци, успява да спечели голяма популярност, да плени до такава степен народното въображени, че да се превърне в любим герой на голям цикъл от песни, предания и легенди.
Ето и някои отговори:
М. Арнаудов пише, че и днес е много трудно да се разкрие естеството на всички тези процеси и да се покаже как постепенно се установява в подробности поетическият образ на Крали Марко, понеже не знаем най-ранните предания и песни за него. За всеки случай, срещу вероятния по-издържан образ и определеността на чертите в тия първи версии стои фантастиката и богатството на епизодите от по-късно, гдето едва-едва прозира някаква историческа основа."
Според П. Динеков съществуващите тълкувания на образа за Крали Марко са незадоволителни и досега тоя въпрос остава неизяснен за науката. Ясно е обаче, че „образът на Марко поглъща редица черти от героите на епическите песни преди ХІV в., затъмнява образите на съвременниците, налага се в народната памет за цели векове. Огромните сътресения в живота на балканските народи през втората половина на XIV в. изострят историческото съзнание на народните маси, поставят в категорична форма въпроса за борбата срещу чуждото иго, издигат нуждата от опора в спомена за някогашната слава и храброст, от въплъщаване на патриотичните въжделения в героичните образи на миналото. Тогава изпъква фигурата на прилепския владетел... може би той е притежавал някакво обаяние в отношенията си с хората, с поданиците си, което му е създавало локална популярност. Тая локална популярност по-късно се е разширявала и обхващала все по широк кръг от населението на Балканския полуостров."3
Другият основен въпрос, който произтича от предходния, е защо и как се свързва името на Марко с песни, в които той се сражава или побратимява със свръхестествени същества: вили, самодиви, лами, хали, змии и т. н. На този въпрос намираме различни отговори.
Не подлагайки на съмнение историческото съществуване на героя, М. Елиаде разглежда този въпрос като производен на принципното отношение „мит и история". За Марко Кралевич той- пише: „Едва приета от народната памет, и Марковата историческа личност е вече ликвидирана, а неговата биография е реконструирана в съгласие с нормите на мита. Майка му е Вила -точно така, както гръцките герои са синове на нимфи и наяди. Жена му е също Вила... Марко се бори с триглав дракон и го погубва, след архетипните модели на Индра, Третона, Херакъл и др... Анахронизмите изобилстват в Марковия цикъл, както във всички други архаични епически цикли.. ."6
Подобно схващане изказват и В. М. Жирмунски и Б. Н. Путилов.
Съединяването на традиционните сюжети за змееборството с Марко Кралевич е историческа необходимост и в хода на това съединение в песните стават закономерни изменения. Няма нужда да се търсят източниците на съответните сюжети за Марко в приказките,
Б. Н. Путилов многократно се връща на въпроса за съотношението „прототип — образ", като го доизяснява и уточнява. Той смята, че епическият образ съществува до срещата си с историческата личност като художествено обобщение на определен тип. Историческата личност дава на този образ име и по правило минимум реални „биографически" данни. Поради това е неправомерно да се разглежда епосът за Марко в конкретна връзка с реалния Марко, а неговото съдържание, смисъл, образи, сюжетика представляват епическо осмисляне от народа на историческите колизии и епически израз на идеалите в периода на турското иго. Песенният Марко не следва реалния Марко, а му противостои, защото той например не се бие на страната на турците, а срещу тях. Друга, нова черта на епическия герой е, че той живее и действува в обстановката на робството—ситуация, която славянският епос преди това не познава1. В този смисъл образът на великия юнак, централен в южнославянския епос, трябва да бъде разбиран като обобщение. В резултат на смесването на традицията и реалността в този образ са получили завършен епически израз народните възрения, стремежи и исторически опит от времето на турското иго.
Правилно виждане за сложния характер на Крали Марко изразява и Е. Теодоров в монографията си, посветена на епоса. Според него образът обединява чертите на много герои и става герой на различни събития и е „изграден на основата на древни представи, продължили да съществуват у южните славяни и у българите като мит, като легенда, като предания”.
Така ясно се оформя становището, че образът на Марко, както и песните за него, не се явяват на празно място. Те се подчиняват на силна епическа традиция, при която твърде често явленията на реалната действителност се отразяват чрез мигологически образи1
Бихме могли да продължим цитирането на мнения по този въпрос, но в общи линии те не се различават от изложените дотук. Едно е безспорно за всички — Крали Марко е историческа личност. На фона на историческата реалност още по-трудни за обяснение са онези моменти от художествената характеристика на Крали Марко, в които той влиза в приятелски или неприятелски отношения със свръхестествени същества.
В българския епос митологическият културен герой се явява в специфична героическа разновидност -в ролята на борец срещу различни демонични същества: самодиви, самовили, хали, змии и пр., за да пусне спряната от тях вода (да отключи изворите, да освободи пазените кладенци или езера или да възстанови нарушения от тях ред). Песните, изградени на основата на тези архимотиви, разказват за Марко, който жаден „шета из гора зелена" и не може никъде да намери вода да пие. Той кълне гората, а гората (конят му, звезда вечерница) му отговаря, че самодива е заключила изворите. Марко намира затворената вода, напива се и погубва самодивата, като влиза в двубой с нея:
Махна сабля Марко Кралевики,

та пресече нойна руса глава
-потекли са извори и реки"!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на митологическия слой на епическия песенен цикъл за Крали Марко 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.