Характеристика на българския литературен процес


Категория на документа: Литература


За романа през 50-те години е характерно:
-преобладава историческата тематика;
-темата е епически разгъната в два плана- обществен и личен;
-действителността се отразява в нейното историческо развитие, а хората със своите лични съдби са обвързани с тази действителност;
-повествованието е обективно и реалистично;
-героите са монолитни и не страдат от трагични раздвоения;
-драматизмът е плод на сблъсък между герой и общество, а не на вътрешни конфликти между различни сили у човека, между идеали и чувства, разум и страст.
Тези характеристики обединяват „Железният светилник” на Димитър Талев и „Тютюн” на Димитър Димов. Романи ,съчетаващи чертите на двата периода са „Гласовете ви чувам” на Д. Талев/четвъртият роман от четирилогията/ и „Иван Кондарев” на Емилиян Станев. Типични за 60-те години са романите на Ем. Станев „Легенда за Сибин” и „Антихрист”. За тези романи е характерно следното:
-историята е само фон на събитията;
-в центъра на действието е личността и личностният избор;
-пластичното изображение, действието, външният жест отстъпват място на психологизма , на вътрешното преживяване, на душевното действие;
-засилва се субективното авторово начало при оценката на действителността;
-най-често героите са трагично раздвоени, колебаят се в избора си, трудно вземат решения;
-основните конфликти са психологически: между идеали и чувства, разум и страсти, между неосъзнати и неразгадаеми сили у самия човек;
В края на 60-те години започват процеси на „разпадане” на романа и през 70-те године се завръща жанровото господство на разказа чрез творчеството но Васил Попов, Йордан Радичков, Николай Хайтов, Павел Вежинов и т.н.

Забележка: Този материал очертава рамката на ключови знания, необходими за ДЗИ!!! Отнесете се към него с необходимото внимание!!!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характеристика на българския литературен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.