Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература


Категория на документа: Литература



"Съставянето на план за съдържанието на творбата" е методически похват, който често се използва в педагогическата практика (Вж. по-подробно Попов К. и др. Методика на обучението по български език и литература за ИНУ. С., 1980). Съставянето на план улеснява аналитичната дейност над текста и вникването му в идейно-ест. съдържание. Помага по-бързо и лесно да се разбере композицията на произведението; сюжетното развитие; допринася за развитието насвързаната монологична реч на учениците и качествата на мисленето им. Планът може да бъде даден наготово от учителя, да се състави колективно по време на анализа на текста или да бъде поставен като индивидуална задача към учениците (в края на урока, като домашна работа).

В заключение изготвянето на план на съдържанието на изучавано худ. произведение удовлетворява методически цели в различни моменти от работата с текста.

Етапи на работа с текста на художествената творба - първичен синтез, анализ, вторичен синтез

Процесът на общуване с художественото произведение е интересен, но и труден за неопитните читатели, каквито са учениците от 1 до 4 клас. По думите на Светловска четенето е знаково-символична дейност, чиято същност "се заключава в активно, целенасочено преобразуване и подчиняване на текста на различни потребности на социалния субект". Успешното реализиране на тази дейност в условията на литературното обучение в периода 1 - 4 клас задължава и ангажира учителя. Той трябва да е наясно с целта и задачите на литературното обучение и в частност с конкретните образователни цели при работа с определен худ. текст в урок по четене. Освен това трябва да познава възрастовите възможности, както и спецификата на детското художествено възприемане. Педагогът следва да познава и същността на литературната творба като произведение на словесното изкуство.

Пълноценното естетическо възприемане на художествения текст от учениците предполага определен социален опит, познания и преживявания. Художественото произведение въздейства многопосочно върху малките читатели - върху тяхното мислене, представи, чувства, въображение... В условията на обучението по литература в 1 - 4 клас работата с определен худ. текст следва едновременно да активизира и да обогатява естетическото и социалното познание на ученика. Затова в уроците по четене от особено значение е да се създадат благоприятни условия за емоционално-естетическо възприемане от 6 - 10-годишните ученици. С определени средства тези условия се създават в началото на урока, а в други случаи, според особеностите на худ. текст, и преди урока - ден или два преди това.

Предварителната подготовка включва различни задачи - индивидуални, колективни, по групи. Чрез тях се стремим да активизираме преживяванията на учениците, да обогатим представите и знанията им за съответна епоха, събития, отношения между хората, за да ги съотнесат към фактите от конкретен худ. текст. В този смисъл е добре да се организират целенасочени екскурзии до исторически и природни обекти; посещения в изложбени зали; гледане на художествен или научно-популярен филм, на учебен филм; срещи със специалисти от различни области; посещение на къща-музей на определен писател (в 3 и 4 клас, когато учениците се запознават с живота на даден писател - отделни ученици, насочвани от учителя ще се подготвят да запознаят съучениците си с факти от живота и творчеството на автор, чието произведение предстои да се изучава)... Съдържанието на предварителните задачи учителят обмисля според общото развитие на учениците, равнището на читателскта им култура и идейно-естетическото съдържание на предстоящото за възприемане худ. произведение, както и с наличната материална база на училището. При създаването на интерес към даден автор и неговото творчество от значение са възможностите, които има извънкласното четене и взаимодействието на училището с обществените библиотеки. Дейностите, които предшевстват четенето и общуването на учениците с конкретен худ. текст, дават възможност да се разкрие лексикалното значение на думи и изрази, значението на понятия, които са нужни за възприемането на дадена творба.

Според целта и задачите на литературното обучение в началния етап на основната образователна степен предварителната подготовка на учениците за среща с конкретна литературна творба следва да осигури характерната атмосфера за това обучение като взаимодействие на различни типове общуване - социалнопсихологически, естетически и социокултурен. При подготовката за възприемане на даден текст (преди урока или в началото му) се реализира опора върху житейския опит на учениците, уточняват се и се обогатяват знанията им за действителността, за хората под въздействието на конкретно идейно-естетическо съдържание.

Художественото произведение е сложно единство, в което си взаимодействат всички негови компоненти - идейно-естетически замисъл, сюжет, композиция, изобразителни средства. Худ. образ е образ в развитие, който се разкрива чрез сюжета. Като се отчитат тези особености, може да се уточни, че работата за възприемане на художественото произведение е своеобразна аналитична дейност.

При приоритетност на дейността четене и нейните разновидности, като се има предвид психологията на художественото възприемане, общуването с литературната творба преминава през три етапа - първичен синтез, анализ, вторичен синтез.

Първичният синтез има за главна цел учениците да се запознаят със съдържанието на произведението, най-общо да доловят замисъла, емоционалната му натовареност. Затова се използва цялостен изразителен прочит от учителя, слушане на запис от актьорско изпълнение или предварително подготвен ученик, който е добър четец. Въздействието на творбата като образно-емоционална даденост се подпомага при възможност от подходяща музика (като фон на прочита), от прожекцията на няколко диапозитива, изобщо от нагледни средства. Използването на тези нагледни средства цели без да се измества текста да събуди асоциации, представи, образи, настроение, които са подвластни на конкретното идейно-естетическо съдържание и подпомагат възприемането и осмислянето му от малките ученици. Съобразно жанровата специфика на конретното худ. произведение се определя и конкретното методическо решение от учителя на етапа на първичния синтез.

Беседата след първия прочит има за цел, от една страна, да изясни какво впечатление е оказало худ. произведение върху учениците, а от друга страна, да заинтересува децата от анализа на текста и по този начин да създаде условия за активна работа в урока.

Анализът е вторият етап от работата с текста на худ. произведение (понятието "анализ" в 1 - 4 клас няма онзи строг литературоведски характер, с който се използваа и реализира в горните класове, а се изразява цялата разностранна дейност с текста, която е по силите на малките ученици). Анализът включва всички онези дейности, достъпни за учениците, с чиято помощ те наблюдават и установяват причинно-следствени връзки в развитието на сюжет; проследяват поведението на героите и се ориентират в мотивите, които ги движат, откриват техни характерни черти; опознават композицията на текста; вниманието им се насочва към худ. средства и решения, които доближават ученика до идейно-естетическия замисъл на автора, формират личната му оценка и естетическо преживяване.

Този втори етап от работата с текста на худ. творба винаги, почти без изключения, в условията на урока започва с тих прочит на текста. Всеки ученик чете худ. произведение за себе си, като се пъководи от задача, поставена от учителя. Според целите на урока, възможностите на учениците и спецификата на конкретна творба могат да се формулират различни задачи - общозадължителни и по избор; колективни и ндивидуални; с репродуктивен или творчески характер.

Вторичният синтез (третият етап) има важна роля в процеса на обучението. На този етап чрез различни дейности учениците стигат до цялостна, по-задълбочена представа за творбата, за идейно-естетическото й съдържание. Чрез различни по степен на самостоятелност и характер задачи учениците съпреживяват и разсъждават, макар и наивно-реалистично, но в духа на авторовия замисъл върху идейно-естетическото съдържание на худ. произведение. Различните методически похвати (преразказване, словесно рисуване, изразително четене, четене със задача, четенето по роли и т. н. ), които се използват при анализа на текста, имат място и при вторичния синтез. Но при вторичния синтез чрез използването им се цели глобализиране на детските представи и впечатления, постигнати в хода на анализа. Затова изразителното четене на целия текст или пък неговото преразказване допринасят за осмисляне на авторовия замисъл. Качеството на изпълнение на всяка от посочените дейности (преразказвам, чета изразително) при вторичния синтез се проявяват като критерии за худ. възприемане на обучаваните, за степента на литературното им развитие.

Според целта на урока и неговото съдържание всеки от коментираните етапи на работа с текста на худ. произведение има различно място в урока по литература (четене). Например, ако за едно произведение са планирани два или три урока, всеки от тях има конкретна цел. Това означава, че при втория или третия урок етапът първичен синтез ще липсва или ще има друга методическа насоченост (например да мотивира желанието на учениците за естетическо и социокултурно общуване за по-задълбочено вникване в нравственото послание, което определен автор внушава чрез поведението на героите в конкретен худ. текст; да осмислят по-задълбочено сюжета и кулминационния момент в неговото развитие, да осмислят по-детайлно ролята на изразните средства за характезиране на героите, ролята на изобразителните и изразителните възможности на поетичната реч за внушаване на настроението в лирическо произведение и т. н.).

И при вторичния синтез, както при подготовката за възприемане на художественото произведение, учениците обогатяват представите си за действителноста, духовния си мир, естетическата си оценка под въздействие на извършените наблюдения и дейности с репродуктивен и творчески характер върху текста на конкретна литературна творба.

Съвременни изисквания към урока по литература в I - IV клас

1.Типология на уроците за литературно обучение (естетическо възприемане) в 1 - 4 клас. Инвариантна структура на различните видове уроци.

2.Съвременни изисквания към урока по литература в I - IV клас.

1.Типология на уроците за литературно обучение (естетическо възприемане) в 1 - 4 клас. Инвариантна структура на различните видове уроци.
Урокът е основната организационна форма на обучението по
литература (четене) в 1 - 4 клас. Основните видове уроци по четене в началните класове са: 1) комбиниран; 2) урок за упражнение. Комбинираният урок съдържа следните инвариантни структурни компоненти:

1. Психологическа подготовка за възприемане на литературното художествено произведение.

2. Мотивиране и съобщаване темата на урока.

3.Работа с текста на литературното художественото произведение:
* първичен синтез;
* първоначална беседа за ориентиране на учителя за възприемането и осмислянето на литературното художествено произведение от учениците;
* тих самостоятелен прочит на художественото произведение от учениците с поставена задача;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.