Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература


Категория на документа: Литература



четене или слушане на литературната творба. Възприемащият се "потапя" в образния свят, заживява с атмосферата, настроението, действието на героите. Способността на възприемателя да се отдаде спонтанно, непосредствено на четеното произведение , е гаранция за пълноценно худ. възприемане. На този етап на възприемане методическите решения целят емоционалното раздвижване на учениците, съсредоточване на вниманието, ангажиране на сетивата и мисълта им. Макар и в най-общ план те долавят насочеността, замисъла на изобразеното от автора. Четенето, препрочитането, разказването, словесното рисуване и др. похвати приобщават ученика към изобразеното от автора.

Изследванията показват, че някои ученици дори и след

началното училище остават на степен сетивно-емоционално възприемане. То е естествен етап, от който учениците в началните класове вървят към формиране на знания и умения да разбират словесно-художествените образи, смисъла, красотата, естет. същност на худ. творба.

И при възрастния и при малкия читател възприемането на худ.

произведение като своеобразно емоционално-образно отражение на живота, по принцип трябва да предхожда възприемането му като творба, като изкуство, като дело на определен творец.

В методически и психологически план втората степен на худ.

възприемане - осмислянето, осъзнаването на идейно-естетическото съдържание - включва анализиране и разбиране на худ. творба като произведение на изкуството.Вниманието, мисленето, репродуктивното и творческото въображение се насочват към тълкуване, съпреживяване и осъзнаване на смисъла на творбата. Споредвъзрастовите възможности на учениците и целите на обучението в съответен клас обект на наблюдение и осмисляне са някои основни жанрово-композиционни, стилни особености на творбата, единството между съдържанието и формата й, като се отчина индивидууалността на отделния възприемател.

В заключение - худ. възприемане при малките ученици е

естетическо по характер и се характеризира с висока степен на емоционалност и непосредственост. По същността си е своебразна сътворческа дейност, тъй като обучаваните влагат своите знания, опит, за да "досътворят" образите, изградени от автора, за да се постигне цялостно худ. познание на изобразеното в конкретна худ. творба. Съвременното обучение по четене (литература) се гради върху разбирането за единството и взаимодействието между сетивното, емоционалното и рационалното в процеса на худ. възприемане.

Друга типична особеност на детското възприемане (освен неговата непосредственост и емоционалност) е, че то има наивно-реалистичен характер.

Чрез термина "наивен реализъм" се определя качеството на

възприемането на произведения на изкуството, като се има предвид трайната "привързаност" на възприемателя към реалния живот и неумението му да вникне, да разбере условността на худ. образ. Обикновено това качество на възприемане се свързва с ученици, които са в 5, 6 клас.

Не бива да се отъждествява непосредствеността на худ

възприемане с наивно-реалистичното отношение към литер. произведение, което се преодолява с възрастта и въздействието на обучението. Непосредствеността на худ. възприемане, като степен на познание и като качество, се запазва.

Малките ученици не могат да осмислят условността в

изкуството. Поради бедния си читателски и житейски опит, техниката на четене и конкретно-образния характер на мисленето си те отъждествяват изобразеното в худ. творба с реалната действителност, а не го възприемат като нейно отражение по законите на худ. познание върху основата на худ. измислица и авторовата оценка в съответствие с определен естетически идеал. Затова в много случаи при прочит на худ. творба, по време на куклен спектакъл, телевизионнно предаване децата реагират спонтанно и искат да предупредят, даизразят чувствата си към някои от действащите лица. Или по думите на Молдавска "Детето възприема худ. действителност само като друга форма на действителния живот. Това е именно естествената почва на наивния реализъм".

Според изследванията на О. И. Никифорова наивно-реалистичното отношение на малките ученици към худ. литература се проявява в две форми: а) най-примитивна. Тя е характерна за децата от ранна и предучилищна възраст. При тях наивно-реалистичното възприемане се изразява в действено отношение към литературната творба - закриват с ръка очите си, за да не гледат опасна за даден герой ситуация, възкликват "Това не е вярно..Нали е жива... На този етап от своето развитие децата имат смътно усещане за творбата като нещо измислено, то им въздества като реалност;б) по-висша форма на реализъм при децата от началните класове. При тях литер. произведение се приема като изображение, но не с характерната за изкудтвото обобщеност. За тях худ. творба е изображение на конкретни постъпки, на конкретни случки и живи хора...

В заключение, наивният реализъм е закономерно явление,

обективен етап в литературното развитие на учениците. Учебно-възпитателният процес следва да се съобразява с тази особеност на худ. възприемане на учениците, но заедно с това целенасочено и с методическа мяра да се работи да се работи за преодоляване то му в периода 1 - 4 клас. Преодоляването на наивния реализъм не трябва да става прибързано и грубо. В съвременната методическа система на обучение по литература това убеждение се защитава в авторитетни изследвания (Молдавска, Никифорова Жабицка, Маранцман и др.). Но и на ниво наивно-реалистично възприемане малките ученици придобиват емоционален и сетивен опит, вълнуват се и съпреживяват в определена степен разказаното от автора. При обективните възрастови възможности и развиващата се техника и качества на четенето учениците от началните класове изпитват влиянието на идейно-естетическото съдържание на худ. произведение. Литературното развитие на учениците и израстването им като съзнателни читатели е възрастов и заедно с това учебен процес. Чрез него се прониква в условния език на худ. литература, като особено познание за живата.

В процеса на литературното развитие на учениците от

началните класове се проявяват някои несъвършенства, типични за худ. възприемане. Те са следните:
- детското худ. възприемане се отличава с фрагментарност

Децата обръщат внимание на отделни детайли, на отделни
страни на худ. творба, без да ги подчиняват на целостта на творбата и вложеното в нея идейно-емоционално съдържание. Поради това те не вникват в логическата връзка между отделни страни на худ. текст, отделните детайли се възприемат като конкретни от обкръжаващия ги свят и без връзка с авторовия замисъл
- характерно за учениците от началните класове е неумението им да вникват в подтекста на художествената словестност

Затова при четене на литературен текст те следят "външната" страна на съдържанието, не търсят смисъла. Следят поведението на героя, постъпките му. Без помощта на учителя не са в състояние да вникнат в постъпките на действащите лица. Вниманието им е съсредоточено върху събитията. Затова, когато трябва да открият кое е най-важното в даден текст, те често подробно преразказват определен епизод или действие, които са привлекли конкретно-образното им мислене.
- друго несъвършенство на детското худ. възприемане е неумението да анализират и отделят същественото от несъщественото в худ. образ
По думите на Жабицка вниманието на децата се привлича от някоя



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.