Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература


Категория на документа: Литература



1. Същност на отделните качества на четенето - съзнателност, правилност, скорост и изразителност. Методически условия за формирането им.
2. Видове четене

1. Същност на отделните качества на четенето - съзнателност, правилност, скорост и изразителност. Методически условия за формирането им

Съвременната теория на обучението по четене определя четири

основни качества на четенето - съзнателност, правилност, бързина и изразителност. Някои от тези качества характеризират техниката на четене (правилността), други - разбирането (съзнателността), трети - и двете страни (бързина и изразителност). Като характеристики на единен процес, качествата на четенето съществуват в единство, във взаимна връзка и обусловеност. Това обуславя комплексния подход в процеса на формирането им. Съвременното обучение по четене реализира още от самото начало единно формиране на всички качества.

Съзнателност. В своята същност съзнателността като качество на четенето допира до разбирането. При разбиране на прочетеното при най-малките ученици съществуват затруднения от психолого-лингвистичен характер. Те са : а) вниманието на детето се поглъща в значителна степен от техниката на четене, поради недостатъчното й развитие; б) отсъства събеседник, и следов. подпомагащите при разбиране на устната реч паралингвистични средства (мимика, жест, интонация) липсват; в) отсъства конкретна, естествена речева ситуация, която при устната реч ориентира в смисъла на изказването; г) в много случаи преобладава учебна мотивация, отсъства вътрешна потребност от комуникация - да се съобщи някому нещо.

Т. Егоров установява някои закономерности във формирането на съзнателността през различните етапи от развитието на четивните навици. Например, през първия етап /аналитичния/ разбирането върви след възприемането, а не в процеса на самото четене. Затова децата повторно четат сричките в думата или думата в изречението с цел да разберат прочетеното. През втория етап /етапа на овладяване на цялостни синтетични похвати на четене/ е налице определено единство между четене и разбиране, но то е още несъвършено.През този етап четенето се реализира чрез цялостно узнаване на думата по някои опрни признаци. Нараства ролята на смисловата догадка. Много често смисловата догадка се превръща в налучкване и това нарушава разбирането. Едва през третия етап /синтетичния/ се преодолява несъвършенството между възприеманото и разбирането, постига се единство между тези два взаимосвързани компоненти. Процесът на автоматизация на четивните навици води до съсредоточване на детето върху възприемането и разбирането на прочетеното. Рязко се подобрява разбирането.

Осмисленото четене е възможно при следните три условия:
1) Да се разбира значението на отделните думи като отправен материал на изказването /лексикално равнище/.
2) Да се възприема системата от думи като синтактическо цяло, като завършена мисъл или като изречение /синтактична равнище/.
3) Да се осмисля съотношението на мислите в цялото произведение, т. е. текста като цялостно съобщение.

Съвременната методика на обучението почетене разполага с методически похвати за изясняване на думите.Те са следните:
- чрез показване на предмета или действието, означени с думата;
- Чрез изображение на предмета или действието (картини, рисунки, макети, модели, схеми)
- чрез разгърнато описание
- чрез включване на непознатата дума в изречение и разбиране на значението й на фона на цялото изречение;
- чрез логическо определяне, т. е. чрез подвеждане на видовото понятие под родово с изброяване на видовете понятия, ако думата е родово понятие;
- чрез анализ на морфологическата структура на думата;
- чрез подбиране на синоними, думи, близки по значение , познати на децата;
- чрез антоними;
- чрез примери взети от конкреттния житейски опит на децата (при изясняване на отвлечени понятия от нравствеността).

Лексикалната работа в уроците по четене не е самоцелна, а е обвързана с анализа и възприемането на худ. текст. Поради това организирането й и провеждането й не бива да е самоцелно, а трябва да се отчитат закономерностите на худ. реч. Разбирането на думите в худ. текст не се изчерпва само с усвояване на речниковото /предметното/ им значение. Трябва да се осмисли и непосредствено обозначаващата функция на думите /т. е. представното й значение/, многозначността в конкретния контекст, преносното значение. Речниковата работа работа в уроците по четене не бива да ограничава цялостта на худ. възприятие, т. е. да се извършва самоцелно и изолирано преди възприемането на худ. произведение Тя е добре да съпътства четенето и анализа на текста.

Съществен момент в разбирането на прочетеното е възприемането и осмислянето на текста като цяло. В обучението по четене това се постига чрез цялостната методическа работа в нейната строга последователност - подготовка за възприемане на худ. произведение; първоначално съприкосновение с произведението чрез изразителен прочит; усвояване на конкретно-образното съдържание на произведението; осмисляне на идейно-образното съдържание на произведението, на идеята в резултат от работата над текста и обобщаващата беседа.

Правилност. Като качество на четенето правилността предполага точно възсъздаване на звуковата форма на думите в процеса на четенето, точно привеждане на графичната форма в звукова. Следователно правилното четене е четене без грешки: без изпускане, без заменяне, без прибавяне, без разместване, без изопачаване на звукове и срички в думите, правилно поставяне на ударението. Правилността като качество на четенето се постига постепенно, нараства от клас в клас. Тя е в пряка зависимост от степента на развитие на четивните навици. Изследванията на Т. Егоров (Психология овладения навыком чтения, 1953) показват, че на различните етапи от развитие на навиците за четене има различие както в количеството, така и във вида на допусканите грешки. Своеобразието на грешките изисква диференциран подход на методическата работа за преодоляването им. Според Егоров през първата степен на аналитичния етап /буквено-аналитичния, когато се синтезират звуко-буквените означения и синтезирането им в срички/, типични грешки са: неразпознаване и подменянето на буквите, грешки в синтезирането. Във всички следващи етапи грешките имат друг характер - "собствено четивни грешки" по думите на Егоров, а именно - повтаряне, размяна, заместване и пр. През втория етап на аналитичния период грешките са поради незрялост на синтеза. Най-чести са повторенията на сричките в рамките на думата. През втория етап /етап на овладяване на цялостни синтетични похвати на четене/ е установено рязко намаляване на грешките. Най-често срещаната грешка е замяната на дума с близка по форма и значение. През третия етап /етапа на синтетичното четене/ грешките се изразяват най-често в перефразиране на текста, което по същество е замяна.

Развитието на правилността на четенето е свързано и с типа на на формиращия се четец - субективен (налучкващ) или обективен (текстуален) по Егоров. Субективният четец се ръководи не толкова от зрителното възприятие, колкото от смисловата догадка, поради което постига по-голяма скорост на четене, но по-ниско равнище на четивна правилност. Обективният тип четец се ръководи предимно от аналитичното възприемане на думата, проверява смисловата догадка с действия от зрителен план, чете по-бавно, но правилността е по-висока.

Съвременната методика на обучение по четене препоръчва следните методически похвати за формиране на качеството правилност на четенето:
- графично разделяне на срички на по-трудните за четене думи - използва се в периода на ограмотяването;
- предварително изясняване на смисъла и предварително прочитане на някои непознати думи, трудни за четене думи, които се срещат в текста;
- четене с установка за висока правилност, при което вниманието на децата се съсредоточва върху показателите на правилностт. Този похват не бива да пречи на съзнателността.
- гласно четене - създава условия за контрол и самоконтрол (използва се в различни варианти - индивидуално четене, хорово четене и др.).
- поправяне на допуканите грешки по отношение на правилността в различни варианти - детето само поправя грешките си, насочвано от учителя, останалите ученици откриват и поправят грешките, учителят попътно поправя допусканите от ученика грешки и др.

Скорост (бързина, темп). Чрез стимулиране на скоростта се осигурява възможност за възприемане на по-голямо количество информация за единица време. Този проблем е особено актуален днес, когато количеството на информацията нараства непрекъснато.

Формирането на скоростта като качество на четенето в 1 - 4 клас следва някои закономерности, които трябва да се познават:
- приема се, че в началното обучение не е възможно да се постигне в пълнота развитието на скоростта, което е възможно да се постигне по отношение на правилността. Кулминацията в този период настъпва в периода 13 - 19 години;
- В периода 1 - 4 клас постигането на възможна бързина на четене става косвено и попътно - в процеса на цялостното овладяване на четенето като техника и разбиране, а не пряко /не чрез специално обучение/.
Съвременната методика на обучението по четене използва



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.