Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература


Категория на документа: Литература


* "анализ" на литературното художествено произведение, който включва достъпни дейности, с чиято помощ учениците възприемат и осмислят естетически конкретното съдържание на творбата.
4.Обобщение (вторичен синтез). Включват се задачи и дейности, които възстановяват отново целостта на литературното художествено произведение
5. Преценка за работата на учениците по времена урока и възлагане на задачи за домашна работа

1. Психологическата подготовка за възприемане на
литературното художествено произведение има за цел да създаде подходяща емоционална и психологическа нагласа за осъществяване на естетическо възприемане и осмисляне на изучаваната творба. Обемът, съдържанието и методическите решения за провеждането на тази уводна част от комбинирания урок по четене зависят от психофизическите особености на 6 - 10-годишните деца; от особеностите на худ. им възприемане; от жанровата специфика на изучаваното литер. произведение; от целта и задачите, които учителят решава чрез този урок.

Основната задача на подготовката за възприемане на худ. произведение в урока по четене е да се осъществи, както подчертахме, подходяща психологическа и емоционална нагласа. Необходимо е още от първите минути на урока да заинтригуваме малките ученици, да провокираме вниманието и емоционалната им отзивчивост към худ. текст, като не преповтаряме скучно познати неща (например някое историческо събитие, което лежи в основата на създаване на лит. творба, или знания за природата, получени по време на екскурзия). Важно е как ще стане това, за да се постигне ново, преосмислено преживяване, което да събуди интереса към худ. произведение. Поради спецификата на худ. произведение като словесно изкуство, което носи в себе си нещо неповторимо в конкретното осъществяване на темата, в жанра, в езика си, подготовката преди четене на произведението не търпи еднообразие. Първите мигове от всеки урок трябва да носят нежо ново, интересно, което не бива да е самоцел, а предпоставка за естетическо възприемане.

Основните методи и похвати, които се използват при психологическата подготовка за възприемане на худ. произведение са: беседата, разказът на учителя (например, даване на информация за определен автор, за жизнения и творческия му път; може да се изяснят образите на героите, да се разшири представата на учениците за тях; информация за жанра на произведението; допълнителна информация за епохата, отразена в произведението, която е непозната за децата и др.); използването на творби на други, сродни изкуства - репродукции на картини, фотоси, музикални произведения, съзвучни с общия тон литературното произведение и създаващинеобходимата емоционална нагласа за възприемане на худ. творба; възприемане на детски рисунки, показване на диапозитиви; слушане на откъси (записи) от произведения; предварителни творчески задачи, които са изпълнени от децата и се въвеждат в урока с определена цел; литературни екскурзии; обсъждане на познат текст; игрови похвати; решаване на кръстословици, ребуси, отгатване на гатанки, и др.

При осъществяване на предварителната подготовка за възприемане на худ. произведение учителят следва да се опира на конкретни впечатления и преживявания на малките ученици. Актуализирането на наблюдения и впечатления от различни житейски ситуации, на спомени от преживявания ще улесни децата при възприемането на аналогични случки или чувства, настроения и преживявания чрез образите на героите, при възприемането на описание на обстановка или пейзаж.

С по-голямо внимание следва да се реализира подготовката за възприемане на лирическа творба поради бедния сетивноемоционален опит на децата и спецификата на лириката като изкуство. Затова при запознаването с лирическа творба, за да се почувства субективното човешко преживяване, отразено в произведението и спецификата на метафоричния език, е необходимо с подходящи методи и похвати да се активизира сетивно-емоционалният опит на детето, за да се осъществи "образно творческо наблюдение" по думите на Ушински.

В педагогическата практика се наблюдават някои несъвършенства при риализирането на този важен компонент на комбинирания урок по четене: неподходящ избор на картина или музикална творба, който измества читателското възприемане; често се злоупотребява с вмъкването на по-голям обем историческа информация, отколкото е необходимо; подробни биографични данни за автора на худ. произведение; изясняване на непознати думи при при подготовката за възприемане на худ. произведение. Всички тези несъвършенства изместват фунциите на психологическата подготовка за възприемане на худ. произведение.

2. Мотивиране и съобщаване темата на урока.
Трудно е да се обособи мотивирането на темата на урока от
предхождащата я подготовка за възприемане на худ. произведение и от първото цялостно възприемане след обявяването на темата.

Много често подготовката за възприемане на худ. произведение прелива плавно в обявяването на темата и оттам - към изразителния прочит на учителя, т. е - първото възприемане на съдържанието на творбата.

В зависимост от задачите, които си е поставил учителят за реализиране чрез подготовката за възприемане на худ. текст, към обявяването на темата на урока се подхожда по специфичен начин. Ако в подготовката за възприемане е поставен акцент върху авторовата личност, то и обявяването на темата на урока ще е свързано с името на автора и заглавието на неговото произведение; съответно, ако нагласатае насочена към възприемане образа на лит. герой, чрез обявяването на темата вниманието на учениците също се насочва към образа на героя; ако вниманието е насочено към случката, към сюжета, обявяването на темата включва освен автора и заглавието и насочване на вниманието към развитието на действието; вниманието на обучаваните в зависимост от психологическата нагласа за възприемане на конкретно худ. произведение може да се насочи и към жанра, и към темата, и към подтекста, към идеята, към чувството, настроението или преживяването, към мястото на действието и др.

Мотивираното съобщаване на темата на комбинирания урок по четене в 1 - 4 клас се обуславя от няколко фактора - от целта и задачите, които си е поставил учителят за провеждането на урока, от читателския и житейски опит на учениците, от техните потребности, интереси и възможности за възприемане на худ. текст, от своеобразието на лит. творба.

3.Работа с текста на литературното художественото произведение:
* първичен синтез;
След мотивираното съобщаване на темата на урока се пристъпва

към първото цялостно възпримане на худ. произведение. Обикновeно то се осъществява чрез изразителното четене на учителя. Худ произведение може да стигне до учениците и по други пътища - чрез прослушване на запис на актьорско изпълнение на произведението или чрез четене на худ. творба от предварително подготвен ученик, който е добър четец.

Изразителният прочит на худ. произведение от учителя е дълбоко осмислено изпълнение, което довежда мислите и чувствата на автора до децата. За да се реализира този процес на активно творческо възприемане на худ. текст, учителят трябва да реализира предварителна подготовка. Тя се отнася до начина на преподаване и изпълнение на худ. произведение и има три етапа: 1) първият предхожда коннкретната работа върху текста. Той е свързан с един общ поглед върху времето, когато е създадена творбата, нейната творческа история, справка в худ произведение, ако в читанката е поместен само откъс от него; 2) вторият етап е свързан с конкретната работа върху текста. Тук са необходими няколко прочита, за да се осмислят сюжетът, композицията, худож. образност, особената роля на изразните средства, идейният замисъл; 3) третият е свързан с подготовката за изразителния прочит. Той се отнася до по-задълбочена работа върху подтекста и неговата външна изява в интонация, темпоритъм, логически ударения и паузи.

Първият цялостен прочит е общуване на учениците с автора и тълкуване на неговата творба. Затова изпълнението на учителя не трябва да влиза в противоречие с ония изисквания, които сам той ще предяви към изпълнението на своите ученици.

Първото изпълнение носи в себе си някои особености на худ. жанр. Например, лирическата творба въздейства по-силно, когато се рецитира, защото по своята природа тя е непосредствена изява на чувствата или на емоционалната мисъл; приказката въздейства по-ярко, когато се разказва, защото по своя произход и същност тя е неписано устно творчество на народа; разказът въздейства предимно чрез четенето, защото тук е необходимо второ лице, читателят, който се отдалечава от автора, застава на своя позиция, която внушава чрез четенето.

При слушането и запознаването с текста в повечето случаи не се поставя конкретна задача.

След първия цялостен изразителен прочит на худ. произведение се прави кратка емоционална пауза, за да може учениците да се "потопят" в идейно-естетическото съдържание на худ. произведение и да почувстват неговото въздействие.
* първоначална беседа за ориентиране на учителя за възприемането и осмислянето на литературното художествено произведение от учениците;

Първото възприемане на худ. произведение като цяло предполага една най-обща беседа върху съдържанието на прочетеното, която при разказите и приказките обикновено има за цел да се разбере сюжетът, при описанията - да се обрисуват устно основните картини, а при стихотворенията - да се разкрива чувството, настроението. Много често поради яркия дидактически характер на някои приказки, разкази и басни още след първото прочитане учениците могат да стигнат до поуката. Задачата на учителя е чрез работа над сюжета да ги подпомогне да го осмислят по-дълбоко.
* следва тих самостоятелен прочит на художественото произведение от учениците с поставена задача;
* "анализ" на литературното художествено произведение, който включва достъпни дейности, с чиято помощ учениците възприемат и осмислят естетически конкретното съдържание на творбата.
Работата с текста за неговото осъзнато възприемане започва с т. нар.

тих прочит на худ. произведение. Тихият прочит на цялата лит. творба води до задълбочаване на читателското възприемане на учениците, съдейства за обогатяване на читателските впечатления и представи за съдържанието и формата на худ. произведение. И с тихия прочит при предварително поставена задача от учителя, и като се има предвид жанра на изучаваното худ произведение, се цели най-обща ориентация в случката, образите на героите, мястото на развитие на действието, чувството или настроението, изразено в творбата и т. н. Поради това и поставените при тихия прочит задачи имат по-общ характер.
След тихия прочит следват конкретните наблюдения над худ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характер, цел и задачи на съвременното обучение по литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.