Глаголица и кирилица


Категория на документа: Литература


 Глаголицата е първата славянска азбука. С нея са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които Кирил и Методий и техните ученици са разпространявали християнството в Моравското княжество и Панония през IX век. Като обикновено писмо се използва в българските страни, а частично и в други славянски области до към XII век, след което е изместена напълно от кирилицата.

Наименованието и идва от думата "глаголъ" - "дума", като това название е възникнало късно в Хървадско. В старите документи се говори само за славянско писмо, но има известни основания да се предполага, че първоначално глаголицата се е наричала кирилица - в чест на нейния създател Константин-Кирил Философ. Доказателства, че глаголицата е създадена от него са следните:

Глаголицата е оригинална азбука. Начертанията на буквите, техният състав и тяхната подредба показват, че създателят на тази азбука е бил запознат с различни буквени системи и е бил отличен познавач на византийската писменост. Същевременно той е бил отлично подготвен филолог, който е съумял да създаде нова оригинална азбука, вътрешно организирана върху определени лингвистични принципи.

Глаголицата отразява звуковите особености, някои от които се срещат в т.нар. рупски български говори - тракийски, родопски, източно македонски.

В ранните глаголически ръкописи се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на Кирил и Методий в западно славянските говорни области.

"Сказание за буквите" на Черноризец Храбър свидетелстват, че първата славянска азбука е създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в "Сказание за буквите", който се възстановява по най-древни по текст преписи, съвпада по състав с най-ранните запазени азбуки - Мюнхенския, Преславския, Парижкия Abecenarium Bulgarium, както и със запазените старобългарски творби с акростих.

Графичната структура и технологията на писане на глаголическите букви е уникална. Буквената фигура в глаголицата е съставена от няколко елемента:

Чертицата е основния конструктивен елемент, който изгражда изцяло буквеният чертеж. Най-важната особеност на този графичен елемент е неговата дължина, която бива къса или дълга. Освен ограничение на дължината, чертицата има и посока на изписване. Тя може да се нанася само от горе на долу или от ляво на дясно, поради това основните разновидности на чертицата са вертикални и хоризонтални. Спрямо геометричния си вид чертицата може да бъде - прави линии или дъги - изпъкнали или вдлъбнати, с голям радиус. В зависимост от това, дали краищата на чертицата са свободни или от тях започват други чертици, се различават три вида: напълно самостоятелна, т.е. двойно свободна чертица - рядко явление в буквеното писмо; полусвободна чертица - има само един свързан край и може да участва в конструкцията на половината глаголически букви; двойно свързана чертица - най-важният конструктивен елемент в глаголическата азбука, явява се във всички буквени знаци. Когато свързаните чертици се докосват в краищата си, съединяването им може да бъде три вида: втората частица започва от там, където завършва първата; втората частица започва от същият пункт, от който е започнала първата; двете чертици свършват в една и съща точка.

Двойно свързаните чертици изграждат толкова характерните за глаголическата азбука затворени фигурки, от които най съществена роля имат петлиците. Глаголическата петлица е затворена геометрична фигура, образувана от три, четири или пет двойно свързани и последователно наредени чертици, които сключват две по две някакъв ъгъл, близък до 90º, и никоя от които не е същевременно част от друга затворена фигура. Глаголическата петлицата не е абсолютно еднаква навсякъде, има различни варианти по отношение на своята големина и форма, по разположението си в буквеното поле, а също и по начините на свързването си с останалите компоненти на знаковата фигура, в която участва. Петлиците са изградени от чертици с предварително определена дължина и за това не могат да заемат цялото редово пространство - разполагат се или в горната, или долната ивица на реда. Различават се три размера петлици: голяма, средна и малка. Геометричният и вид варира между два полюса, тя може да бъде почти правилна окръжност или да се превърне в правоъгълен четириъгълник, дори и в квадрат. Чрез лигатурно щрихче и чрез непосредствено присъединяване петлицата е винаги свързана с някоя друга буквена част. Когато петлицата има лигатурен щрих, мястото на свързването зависи от положението на петлицата в горната или долната редова писта и от вида на съединителната линийка. Непосредственото долепване на петлицата се използва по-рядко, среща се само при такива графични състави, я които участва затворен или отворен корпус, особено когато петлицата е под или над него.

Определена роля в глаголическото знакоизграждане играе корпуса - затворено начертание, образувано от четири, пет или шест двойно свързани и последователно наредени чертици, вътре в които се намира още една двойно свързана линийка. Според начина, по който е поставен корпусът бива: хоризонтален или вертикален, като най-често срещан е хоризонталния. Корпусът е главна съставка на всички конструкции, в които участва. В състава на отделните буквени конструкции се явяват още няколко фигурки, чиито знакоизграждаща и стилистична функция е много по-малка, защото са свързани само с една-две знакови структури. По своя графичен вид тези редки знакови съставки биват отворени и затворени.

Като цялост глаголическата буквена рисунка се оформя в пространството между две крайни оси. С горна редова ос и долна редова ос се означават мислените линии, които съединяват най-високите и ниските точки на буквите в един ред. Понеже отвесните чертици не докосват едновременно двете крайни редови линии, а свършват или започват някъде по средата между тях, вътрешните им краища създават средна редова ос. Тя определя едно от най-важните отличителни свойства на глаголическата графика - вертикалната двуделност на почти всички знакови рисунки. Връзката на буквените начертания с всяка от трите редови линии не е еднаква. Най-ясно се чувства при горната ос - там минават най-голям брой хоризонтални чертици.

Ивицата, лежаща между горната и долната хоризонтална ос, образува глаголическо редово пространство. Неговата дължина е зададена предварително - тя е определена от размера на използваната за писане повърхност. Ширината на редовата линия не зависи от размерите на пергамента, а от височината на поместените там буквени чертежи. Липсата на достатъчно права долна линия, която да ограничава строго долния край на редовото пространство, позволява глаголическите букви да не бъдат еднакво високи. Затова редовата ивица е ту по-широка, ту по-тясна, разширенията се реализират едновременно и нагоре, и надолу. Редовата ивица се състои от запълнени и незапълнени пространства - буквени полета и мезограми.

По структура и външен вид глаголическите букви не само не показват непосредствена връзка с други писмености, употребявани през Средновековието в християнска Европа, но дори им се противопоставят. Ето защо глаголицата привлича вниманието на изследователи, работещи в различни области на хуманитарните науки. Много по-сложен е въпросът от какво зависи формата на всяка отделна буквена фигура в глаголицата. Особено популярна е създадената в края на XIX в, теория на Тейлър-Янич, която търси аналог на глаголическите знаци във византийския минускул - от отделни буквени начертания или от различни комбинации. Друга група учени, като Шафарик и Вондрак, се насочват към различни източни азбуки - късни приемници на северно-семитското писмо: еврейска, сирийската, арабската и др., което според тях дава на глаголицата графически образци. Глаголицата също се свързва още с латинската, с грузинската, арменската или албанската писмености.

Кирилицата е втората славянска азбука, появила се в България по всяка вероятност в края на IX век. През X и XI век се употребява едновременно с глаголицата, а през XII век постепенно започва да я измества. От древна България кирилското писмо е пренесено в Русия и Сърбия, където през XI - XIIв. възникват староруската и старосръбската кирилска книжнина. От тогава на сам с кирилица си служат всички православни славянски народи. В продължение на около пет века кирилицата е богослужебно и канцеларско писмо във Влашко и Молдова най-напред на славянската, а след това и на румънската книжнина. През XVIII век по време на управлението на Петър I е отлята руската гражданска азбука, за основа на която е послужило тогавашното канцеларско писмо. С тази гражданска азбука е набирана първоначално официалната и светска литература, а по-късно богослужебната литература в Русия, Сърбия и България. След Октомврийската революция в Русия от 1917 г. се създават азбуки на неславянски народи в СССР и в Монголия, които нямат писменост на свой език. През 1995 г. с кирилица си служат около 53 езика: абазински, аварски, азербайджански, казахски, карачаевски и др. Към момента броят е значително по- малък, което е обяснимо с разпадането на СССР. Днес кирилицата се използва в 10 държави от около 220 мил. души.

Кирилица се състои от 24-те букви на византийското унциално (уставно) писмо и от още 12 букви, създадени, за да бъдат отбелязани онези звукови особености на старобългарския език, които не са били присъщи на гръцкият език. Има кирилски буквени варианти и буквени съчетания, които се срещат в едни старобългарски ръкописи, а не се срещат в други, или пък се срещат навсякъде, но употребата им не почива на едни и същи правила. Част от тези буквени варианти и буквосъчетания са заети от византийският устав, а друга част са били изобретени за нуждите на славянското писмо. Важна особеност на кирилицата са четирите йотуваните гласни, които не се употребяват във всички старобългарски кирилски ръкописи. Кирилските букви имат същите имена, каквито имат глаголическите, а числена стойност имат само онези кирилски букви, които са заимствани от византийското писмо.

В науката се спори кой е създател на кирилицата. За нейното авторство съществуват различни догадки, които се свеждат до три предположения, едно от които е, че кирилската азбука е славянско писмо, създадено преди Константин- Кирил въз основа на гръцката азбука за културните нужди на българските славяни. Друго предположение е, че кирилската азбука е дело на самият Константин-Кирил, на брат му Методий или някои от преките им ученици и последователи. Третото предположение е, че кирилската азбука е създадена въз основа на гръцката азбука по образец на глаголицата.

Създател на хипотезата за постепенната историческа поява на кирилицата е руският учен В. Ф. Милер, а неин защитник е Е. Георгиев. Според него българските славяни много преди Константин-Кирил са използвали за своите потребности гръцкото писмо, като непрекъснато са го приспособявали към своя език.

Хипотезата на Милер и Георгиев е в противоречие с историко-филологическите извори. Липсват сигурни вести, че преди Кирил и Методий е функционирала славянската азбука, устроена въз основа на гръцката писменост. Според един напълно достоверен източник - съчинението на Черноризец храбър, в продължение на много години след покръстването си славяните правили опити да записват своята реч с гръцки букви.

От предположението, че кирилицата не е по-старо писмо от глаголицата, следва, че 12-те допълнителни знака са били изработени или въведени по едно и също време и от едно и също лице, което е приспособило гръцката азбука за записване на славянска реч. А за образец според Лавров и Трубецкой е послужил съставът на глаголическата азбука, но редица букви са били преобразувани или сътворени наново съобразно праволинейния тип на византийския унициа.

В Кратко житие на Климент Охридски е казано, че той измислил по-ясни начертания за някои букви в сравнение с онези, които изработил Константин-Кирил. Навярно става дума за частични промени в глаголическото писмо, за каквито намеква и Черноризец храбър.

Липсата на убедителни доводи, че кирилското писмо е съществувало преди края на IX в., подтиква Ягич да предположи, че автор на тази славянска азбука е някой книжовник от Симеоновия кръг. Много важно указание за това са североизточните български епиграфски материали от края на IX в. и първата половина на X в., както и многобройните староруски преписи от кирилските ръкописи, възникнали в епохата на цар Симеон.

Според хипотезата на Илински новият български княз Симеон се е стремил да въведе по-просто и по-удобно унициално писмо, разбираемо за всички, които са знаели да четат на гръцки. Съставянето на новото писмо било възложено най-напред на Наум Охридски, който не се е съгласил да отстъпи от Кирило-Методиевата традиция, за това новата азбука била изработена от Константин Преславки въз основа на византийския унициален шрифт и на глаголицата.

Преходните писмени системи стават основа за създаването на нови - доказана и трайна традиция в еволюцията на писмеността. Глаголицата и кирилицата са използвани няколко века успоредно в старобългарската книжовност, но от X в. кирилицата се утвърждава като официална държавна и църковна азбука, доказателство за което са ранните преславки транслитерации за глаголическите паметници.

??

??

??



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Глаголица и кирилица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.