Героическа идеализация в Oмировия епос


Категория на документа: Литература


Героическа идеализация в Омировия епос. Способи и средства.

Героите в епоса или романа могат да бъдат изобразени по два противоположни начина:
(1) чрез идеализация
(2) чрез осмиване, принизяване
Героическата идеализация поражда определени неща както в старогръцкия епос, така и във всички видове епос: европейски, античен, дофеодален героичен, феодален героичен..
Тук може да се пресметне абсолютната епическа дистанция в двете поеми, приписвани на Омир. Приемаме хипотезата, че Омир е сътворил "Илиада" и "Одисея" в първата половина на VІІІ в. пр. н.е. Въз основа на датирането на археологическите феномени с радиоктивен въглерод можем да приемем, че войната под стените на Троя се е състояла през втората половина на ХІІІ в. пр. н.е. Тогава абсолютната епическа дистанция на двете поеми е приблизително около 400-450 г. (по-малко от половин хилядолетие).
Според Бахтин в епоса няма съприкъсвателна точка между минало и съвременност поради наличието на абсолютна епическа дистанция. Точно тази абсолютна епическа дистанция е генератор на героическа идеализация, поражда я.
Елинистическият роман възниква около І в. пр. н.е. в зоната на контакта(М. Бахтин), където става пресичане между художествените координати на повествованието (времето на развиване на повествованието) и времето на самия повествовател.
Героите имат много впечатляващи, изпъкващи черти които е наложително да бъдат идеализирани. Митологическото време е циклическо: природните цикли, циклите на рождението, смъртта и т.н. В митологичните култури могат обаче да се появят наченки наисторизъм. Историческото мислене на митологичния човек е инволютивно, докато в развитите цивилизации (пр. европейската цивилизация) историческото време се възприема като еволютивно. Двата термина не присъстват в студията на Бахтин, въведени са от проф. Симеон Хаджикосев.
Митологическото разбиране за протичането на времето в историята е инволютивно, а в цивилизацията то е еволютивно. В митологическите култури срещаме обратния цикъл на движение - от съвършенство, към упадък, докато в цивилизационната култура се налага разбирането за развитието като един постепенен, бавен, сложен, противоречив, труденпрогрес. Еволютивното развитие е характерно за новоевропейската история (след епохата на Средновековието). В новите времена енволютивната представа за развоя на човечеството достига своя връх в знаменитата "Теодицея", на немския философ Готфрид Лайбниц (1646-1716), в началото на ХVІІІ в.
Инволютивното развитие в митологическите култури придобива завършен вид при Овидийв неговите "Метаморфози". Това е легендата за трите века (трите епохи) в човечеството: (1) Златна епоха (2) Сребърна епоха и (3) Бронзова епоха. Чрез легендата се представя метафорично разбирането за упадъка на човечеството. Според някои от вариантите й има и четвърти век, Желязна епоха. Той се идентифицира с въвеждането на желязото в исторически план, на металните оръдия на труда и металните оръжия (края на Неолита). Въз основа на тази парадигма на упадъка абсолютната епическа дистанция поражда героическа идеализация. Инволютивното митологическо мислене препраща към образци от миналото, които са непостижими за съвременността.
Способи и средства за изобразяване на героическата идеализация в Омировите поеми - има два начина за постигане на героическата идеализация:
(1) чрез поредица от сложни съставни епитети: Одисей и Ахил са описвани и идеализирани с помощта на 45-46 постоянни епитета, като голяма част от тях се употребяват и за останалите герои: велемощен, многосилен, юначен и пр.
Всичките герои, които се споменават на страниците на поемите (особено в "Илиада") притежават тези качества, но особено важни са индивидуализиращите сложни епитети(композитуми с характер на причастия), които много често трябва да се превеждат на български език с изрази, а не само с една дума. Някои от епитетите са:
Ахил е богоподобен, божествен. Той е единственият полубог (син на Тетида и Пелей), затова и тези епитети се употребяват само за него.
Хектор - конеукротител, шлемовеещ
Агамемнон - пастир народен, цар на мъжете, широковластен
Одисей - божествен, злочест, безутешен, мъдрият мъж, многоумен, непреклонен в бедите,благороден, изобретателен, многомощен, дълготрпелив, многоопитен
Одисей се различава от Ахил, който е "грубата сила": "Ахил беше генерал на негово царско величество Агамемнон" (Георги Милев, "Септември").
Атина - бляскавоока, совоока, совооката дева
Зевс - Кронид, върховен владетел, Олимпийски, бащата на хората и боговете, събирач на облаци тъмни, всемогъщ татко
Посейдон - земедържец
Калипсо - гиздавокосата нимфа
Хермес - сразителят зорък на Аргус
Друг много интересен способ за внушаване на героическа идеализация, който не е отбелязан никъде в писанията за Омировия епос:
(2) чрез прост наглед: онагледяване на съвременниците на поета рапсод и героите от сказанието - какво могат едните и какво могат другите (пр. "Илиада", VІ песен).
През Средновековието в Европа на VІ песен е дадено името "Подвизите на Диомед" (Диомед е син на Тидея). В превода на проф. Ал. Милев и Блага Димитрова четем:
Синът на Тидея юначен, камък огромен повдигна.
Двамина от днешните хора него не биха понесли,
а той го самичък захвърли.
Това е пример за прост наглед за това какво могат днешните хора спрямо онзи непостижим герой на древността, който с лекота повдига сам огромна скална отломка, която захвърля със сила.
Подобен прост наглед се среща и в още няколко подобни случаи в "Илиада". В ХІІ песен за подвизите на Хектор той вкарва троянците в укрепения лагер на ахейците. За целта Хектор помества огромен камък, разбива катинарите и разтваря вратата на лагера.
Героите, изобразявани в поемите (особено в "Илиада"), са разположени върху една своеобразна пирамида: в основата й са героите-бойци, които изнасят войната на плещите си, нагоре пирамидата се надстроява от героите, а към върха й са най-големите герои.
В стана на ахейци герой номер едно е Ахил. В този на троянци е Хектор. Ахил е боецът, който ще реши изхода на войната, а Хектор е опората на троянци. Неговата гибел би означавала гибел за Троя. Но и древният рапсод, както и древният слушател не може да не си задава въпроса: Какво ще се случи при срещата им? Древният човек е познавал добре тези сказания, но Омир прилага простия наглед при героическата идеализация в ХХІІ песен, когато Ахил и Хектор се срещат. Това са най-силните мъже, които стоят на върха на войнската пирамида. От наша гл.т. нещата изглеждат леко комични. Не такива са изглеждали обаче те в продължение на поне 1000 год. след възникването на поемите.

При срещата на двамата отвъд крепостните стени, Хектор се обръща и побягва. Ахил бързоноги хуква да го гони. След като два пъти обикалят крепостните стени на Троя, се намесват боговете. Атина взема образа на един от петдесетте братя на Хектор и го придумва да спре да бяга и да посрещне Ахил в битка. Смешно е от гледна точка на това, че юнак като Хектор не би следвало да тръгне да бяга от противника си, а още по-смешно е, че бързоногият Ахил не може да го догони.
Бягството на най-личния троянски герой свидетелства за могъществото на Ахил. Той е бил толкова внушителен и могъщ, че Хектор тръгва да бяга от него. Това е прост наглед. Ахил бързо побеждава Хектор, но това не му е достатъчно. Той завързва мъртвия герой за колесницата си и обикаля с него няколко пъти града. Това е най-драстичният пример за прост наглед.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Героическа идеализация в Oмировия епос 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.