“Гераците”- повест за разрушената хармония в живота


Категория на документа: Литература


КУРСОВА РАБОТА

Тема: "Гераците"- повест за разрушената хармония в живота

Началото на повестта на Елин Пелин въвежда читателя в един спокоен и хармоничен свят. Това е светът на Гераците. Това е тяхното родово пространство и родово време- подредено, устойчиво, затворено в своята цикличност и сигурност.

Човекът от този свтя е цялостен и хармоничен.В него се съчетават различни, дори противоположни качества, които взаимно се уравновесяват и го карат да живее своеобразно със законите на здравия смисъл на ежедневието и същевременно в съгласие с нравствените норми на християнския морал. Нищо пресилено няма в тази човешка душевност. Крайностите са избегнати, защото са опасни за хармоничната цялост на духа. Геракът е " пъргав и трудолюбив", но същевременно е " надарен с ум практичен и с търговски способности". " Мекото и добро сърце" и склоността да помага на хората са съчетани с качеството " малко скъперник". " Веселият нрав " у него е съвместен с патриархалната строгост на наставника, който " хока" провинилите се. Направените пари и издигането между селяните му не са пречка той да поздравява " всички братски". Така именно повествователят ни представя стария Герак в началото на повестта и до този достоен мъж е и неговата също толкова достойна спътница в живота- баба Марга. Тази жена е " е душата на къщата", тя олицетворява нейната хармония и чистота. Тя е пазотелка на семейното огнище и следи зорко за справедливостта, реда и сговора:

Цели четиридесет години- от млада булка до старица- тя се движеше в кръчмата между мъже усмихната, жизнерадостна, кога с хурка и вретено, кога с малко дете на ръце, и никога за нея не се чу лоша дума. Тя не позволяваше в кръчмата кавги и мръсни приказки и пъдеше пияниците... Баба Марга и в къщи беше пълна господарка. Тя обичаше снахите и внучетата си, но се държеше строго с всички и когато кажеше нещо, искаше то да бъде изпълнено. Когато мъмреше или съдеше за нещо синовете си, те, макар и възрастни, стояха пред нея с наведени глави и не възразяваха. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи, обикаляше из двора да види всичко ли е в ред, хранеше кокошките, свинете и гъските, хокаше ги като хора и когато ги мамеше, гласът й се чуваше по цялата махала. Тя говореше високо и се смееше със звънлив глас като мома.

Челядта на Герците живее в " голяма бяла къща", сред " широк двор, в който може да се смести една махала". Това родово пространство е ориентирано към сакрализирания пространствен център - къщата е " на лично място", " сред селото", тя се вижда " отдалече" и това отдалече е повторено двукратно в едно изречение при описанието на дома на Гераците. И този чуден свят на хармония и съвършенство е ограден околовръст "като кале с бели зидове", а неговото знаме е " високият" и " прав като стрела самотен кичест бор". Той е изключителен по две причини. Неговата история крие тайнството на светостта- " донесен като малко борче от светите рилски гори", той е посаден " в незапомнени времена от прадедите на Гераците"; особена сакрална сила дървото носи и със своето пространствено положение, и със своята изключителност като присъствие- борът е " всред широкия двор", който пък е " срде селото", но борът е и " самотен... единственият бор в цялата околия". Тази изключителност придава ососбено символно значение на родовото дърво в историята на Гераците. Под неговата сянак не само умират старците на рода, но се и раждат неговите синове, а Геракът има трима сина, " народени един след друг". Дори и в тази подробност светът на Гераците е видян като хармоничен и безпроблемен- родът не само е продължен, но той е продължен с трима сина, народени бързо и леко един след друг.

Хармонията на описаното битие е хармония на труд / " работници- жени, мъже, деца- се разщракваха нагоре- надолу и се отправяха на дружини към полето" /, любов и семеен сговор / " двамата бяха живели в обич и доверие, помагаха си и искаха да оставят на децата си добро име и добро наследство"/ и ненарушим битиен кръговрат / под сянката на бора умират старци, но и се раждат деца, и така се затваря жизнения цикъл на рода/.

Последният щрих в повестта от този хармоничен свят е описанието на смъртта на баба Марга. Тя умира " съвсем ненадейно", а до последния миг от своя земен път пазителката на семейното огнище е " запазена, здрава и пъргава", " със звънлив глас като мома". Тази красива и лека смърт, доколкото може да бъде красиво и леко напускането на земния свят, е в съгласие с митологичния тип съзнание за хармоничност и представя естественото сближаване на смърт и рождение. Смъртта е съположена с моминския глас. Животът е минал бързо и леко, като сън, и неговото напускане не е трагедия, а отстъпване на място за нов живот, за ново рождение. Моминският глас остава като символ на зачеване в смъртта, символ на постоянни жизнен кръговрат между рождението и умирането.

Смъртта на баба Марга обаче отбелязва края на митологичното време на рода на Гераците и с нея започва тъжната история на този род. Историята за разрушаването на един хармоничен свят, на прекъсването на цикличния кръговрат на натуралното битие и втурването в разрушителната стихия на промените. В новия свят вече няма място за хармонични хора. Той не търпи целостността и няма усет за завършеност. Хармоничната човешка същност на главата на рода- стария Герак- като че ли се разпада на три части. Всеки от неговите синове получава своето духовно наследство, но това наследство, както и населденият имот, е гибелно в отделеността си от цялото.

Божан е трудолюбив, но това трудолюбие, лишено от противотежестта на другите качества на баща му, постепенно се изражда в скъперничество. Прегорелият цвят на пшениченото зърно по лицето му е подменен от отблясъците на златото:

Полската работа бе неговата стихия. Всичките му грижи и мисли бяха там. Лицето му имаше прегорелия цвят на пшеничено зърно и душата му гледаше небето, облаците и слънцето с надеждите и тревогите на плодородната земя...

Божан сега бе в стихията си. Съблечен по риза, с голяма като паралия сламена шапка на главата си, той се хвъргаше да връзва снопите като върху скъпоценна плячка. Той работеше бързо, неуморно, като че се състезаваше. Той повдигаше всеки вързан сноп, както скъперник повдига торба със злато, и после ги редеше на кръстци със свещенодействие, като че градеше жертвеници...

Божан вървеше и сипваше житото в хамбара си с една трескава алчност и ненаситност. Той събираше класовете, закачени по плета, и зърната, паднали на земята. Гонеше с псувни врабците, кито страхливо се застъпваха за своя мъничак дял. Той пъдеше с викове и попръжни и калугерите и просяците, които идеха с благословия за шепа жито сега, на харман, когато бог толкова изобилно го сипеше, и дълго не можеше да се успокои, като че го бяха нападнали разбойници...

Петър е с меко и добро сърце, но тази мекота на духа без пъргавия ум и пресметливостта на стария Герак се превръща в безволие и слабохарактерност:

Петър, средният син на дядо Йордан, беше пък съвсем друг човек. Той имаше широко и безгрижно сърце, беше голям нехайник, ден губеше се по лов, напиваше се и пущаше вересия- и комуто трябва, и комуто не трябва. По неговото мъничко лице всякога играеше една чиста и нехайна усмивка, която го правеше безкрайно обичлив. Той беше наивен, доверчив и способен да даде душата си на оня, който знаеше изкусно да го поласкае и подлъже...

Сега той имаше само земя, широка и корава земя, с която трябваше да се бори. Труд и нищо друго. Но неговото сърце беше леко, птичо сърце. Той обичаше да живе тъй, само по себе си. Трудът го плашеше. Той гледаше тая обширна бурелива земя, облещена към небето за благодат и мислите му се носеха над нея черни и нерадостни като орляк врани.

Той почна да мечтае и да пие. Мечтите убиваха волята му за работа. Пиянството го угнетяваше.

Павел е гордостта на баща си. С гъвкав ум и търговски способности, той е призван да продължи семейната традиция, но тези му качества без баланса на другите черти от характера на Герака много бързо деградират в безчувственост и цинизъм:

Павел беше най- малкият син на дядо Йордан. Той беше пъргав, пресметлив и очоваден човек. Някога баща му възлагаше големи надежди на него...

През първите години Павел си дохождаше често в отпуска. През всичкото това време той пиеше със съселяните, караше циганите да му свирят, ловеше бас на големи суми, пееше някакви си мръсни руски песни и на хорото пред всички щипеше булката си по бузите и я караше да не знае къде да се дене от срам...

Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил, че станал лош, живеел с държанка и го ударил на разврат.

В новия свят хората са други. Любовта е избягала от човешките сърца. Омразата разкъсва душите на деца, родители, съпрузи, братя. Хармонията е отстъпила място на всеобщото разтление и хаос. Човешките същества започват да губят своята идентичност и усещането си за род. Жените на Божан и Петър не са назовани и са представени като Божаница и Петровица, но това вече не е проява на патриархалната традиция да не се назовават омъжените жени, а лишаване от име, защото те са Божаница и Петровица вече извън рода, който се е разпаднал и в който техните съпрузи също рядко са били назовавани по име и съобразно с традицията са били наричани " големият син на Герака" и " средният син на Герака". Многозначително е и обстоятелството, че навсякъде в текста жената на Павел за разлика от несимпатичните си етърви последователно е именувана Елка.

Човешките същества имат два пътя: да се отдадат на страстите и пороците си или да изберат смирението и да се уповават на вярата, надеждата и любовта. И в двата случая обаче те са изхвърлени от митологичния родов космос, който дарява сигурност и топлина със своята хармоничност, и са обречени да бъдат или палачи, или жертви. Елин Пелин симпатизира на тия, които избират пътя на жертвите. Неговото сърце е с тях. Той плаче над страданието им и същевременно поставя акцент върху спасените им души. Тези герои са представени с поредица от определители за святост и чистота:
- физическо страдание / Елка- " скоро след заминаването на Павел Елка се измени страшно. Тя отслабна съвършено. Лицето й увехна и доби жълт, болничав цвят... често тя падаше внезапно в някой кът на къщата или стряхата, свиваше се на купчинка, лежеше дълго и скимтеше болезнено и страшно, като някое недобито псе" ; Йовка- " Лицето й бе сухо, бледо, дори прозрачно. Тя боледуваше постоянно. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете и то от ден на ден линееше и съхнеше като цвете, в чийто корен живее червей"; Маргалака- " почернял, измъчено лице"; Захаринчо- " момченце с болнав вид" /;
- тъжни, замислени очи и благ поглед / Елка- " големи жални очи, които гледаха мило и благо"; Захаринчо- " тъжния поглед на майка си"; Йовка- " очите й бяха замислени"/;
- чистота, любов и покорство / Елка- " чисто сърце"; Йовка- " нежно и мило дете... тя всички обичаше и на всички желаеше да угоди"; Захаринчо- " дете незлобливо, мило"; дядо Матей- " душа, пораснала в покорност на съдбата - мека, блага, изпълнена с вяра и надежда, че всяко зло има край"/;
- усещане за родство със себеподобните / Елка и Йовка се наричат " сестрице", за дядо Матей Елка е " чедо"- " аз ще те заведа на Сеславския манастир, да се помолиш на чудотворния образ на Света Богородичка"/;
- безтелесност / Елка- " между тях се мяркаше Елка като далечна сянка, като странно безтелесно видение'; Йовка- " болната седеше на постелята си слаба, бледа, сякаш че хрупкото й тяло не беше в дрехите й"; дядо Матей- " дядо Маргалак се мяркаше като пустинник"/;
- святост / Елка- "светица е станала' , ' свято видение'; Йовка- " лицето й приличаше на светица"; дядо Матей- " брада на светец", " ангел пазител"; внучетата на Герака имат " хвъркати бели душици" /;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
“Гераците”- повест за разрушената хармония в живота 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.