ФОНЕТИЧНИ ПРОМЕНИ


Категория на документа: Литература


 ФОНЕТИЧНИ ПРОМЕНИ

Фонетичната система не е нещо дадено веднъж завинаги. Като останалите системи (лексикална, граматична) се променя и развива. Различаваме два основни вида промени - комбинаторни и позиционни, от една страна, и спонтанни, от друга.
I. Комбинаторни и позиционни промени
Звуковете в човешката реч рядко се употребяват изолирано. Обикновено те се свързват в съчетания, където попадат при различни фонетични условия (характер на (не)съседни звукове, положение в думата (начално, краесловие), (не)удареност и др.).
Определение: Комбинаторни и позиционни са тези звукови промени, които произтичат от особеностите на фонетичната среда.
1. Асимилация или уподобяване на звукове - даден звук се уподобява учленението на друг звук или напълно се изравнява с него, като по този начин намаляват резките контрасти в думата.
а) В зависимост от посоката на действие различаваме регресивна и прогресивна асимилация.
* Регресивна асимилация (предходен звук е повлиян от следващ):
вторник - фторник; сбор - збор; тежко - тешко; отговарям - одговарям
news[nju:z] - newspaper[nju:speipə]; five[faiv] - fivepence[faifpəns]
* Прогресивна асимилация (предходен звук влияе върху следващ): сравнително по-слабо разпространена в индоевропейските езици, за разлика от тюркските:
свой - сфой; свaт - сфат; готви - готфи
happen [hæpm]; ribbon [ribm]; seven [sevm]
б) Според степента на уподобяване различаваме частична и пълна асимилация
* Частична асимилация (акомодация, приспособяване) - звуковете се приближават по част от своите признаци:

лодка - лотка; връзка - връска; гривна - гримна;
* Пълна асимилация: (звуковете се изравняват по всички признаци):
седна - сенна; падна - панна; една - енна;
in- (from Latin) > illegal, immortal, irresponsible;
в) В зависимост от разположението на звуковете различаваме контактна и дистанционна асимилация.
* Контактна асимилация (близка, уподобяват се съседни звукове):
разходка - расхотка; сговор - зговор
* Дистанционна асимилация (далечна, влияние си оказват несъседни звукове):
вафла - фафла; февруари - фефруари; манатарка - маматарка
г) Междусловна асимилация (сандхи, от индийската граматика) - промени, на които са подложени крайните и началните звукове на съседни думи:
с жената - з жената; от града - од града; пет дни - пед дни;
his daughter (his son - z-s) - рядко срещано

В английския език обикновено не се извършва междусловна регресивна асимилация по беззвучност - звучност, но се срещат друг вид сандхи - регресивна пълна асимилация в разговорния език (that cup - thak cup, that pen - thap pen;).
2. Дисимилация (разподобяване) - Фонетична промяна противоположна на асимилацията (уподобяването). При дисимилацията два еднакви или близки звука се раздалечават в учленително и акустично отношение. Тя се дължи на стремежа да се улесни изговорът чрез отстраняване на еднообразните или твърде сходни учленителни движения, които понякога затрудняват говорещото лице. Дисимилацията е рядко явление и може да бъде:
а) По посока : регресивна (влияние отзад напред); прогресивна (влияние отпред назад);
б) По разположение на звуковете: близка (контактна); далечна (дистанционна)
в) По резултат: частична - отделни части си влияят; пълна - напълно се разподобяват
Примери за контактна дисимилация:
пламна - плавна; стръмна - стръвна; много - фного; много - млого; нокти - нохти/нофти; доктор - дофтор/дохтол; лакти - лафти; птиче - фтиче; ножче - нохче; овчар - охчар; рафт - рахт; пневмония - плевмония; фесче - фехче
Примери за дистационна дисимилация:
коридор - колидор; Григор - Глигор; хининче - хилинче; cardamon - cardamom; chimney - chim(b)ley (dialectal);
3. Преглас (метафония) - Може да се отнесе към регресивните асимилационни промени и представлява изменение на съгласната под влияние на гласната в следващата сричка.

*Променливо я: б'ал (бял) - бели;

* В немски език - вокална инфлексия (Umlaut). Умлаутът при възникването си е бил фонетично явление (вид регресивна асимилация - замяна на задна гласна с предна под влияние на съседен афикс), а сега е един от важните начини на граматично изразяване.

Hand - Hände

Wand - Wände
4. Вокална хармония (хармония на гласните) - тя е разновидност на прогресивната асимилация и е характерна за угро-финските и тюркските езици. Състои се в следното - характерът на коренната гласна определя характера на гласната в афиксите:

oda (стая, ед.ч.) - odalar (стаи, мн.ч.) - odalarda (в стаите, мн.ч., М.П.)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ФОНЕТИЧНИ ПРОМЕНИ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.