Фолклорът като вид изкуство


Категория на документа: Литература


Фолклорът като вид изкуство- същност и специфика.Фолклористиката като наука за него- предмет и задачи
1. В света съществуват повече от 30 дефиниции що е фолклор. У нас е приета тази на професор Иван Шишманов, формулирана още през 90-те години на XIX в. Тя гласи: "Фолклор е всичко онова, което народът знае и вярва за себе си, за своите близки, за природата и околната среда, която го заобикаля". Фолклорът (народното творчество) е изключително древно изкуство, но като понятие самата дума "фолклор" е наложена сравнително скоро. Тя е употребена за пръв път през 1846 г. От английския учен Уилям Джон Томс в неговата статия, отпечатана в списание "Атенеум". В текста ѝ Томс уточнява, че е създал новия термин като е съчетал два корена от англо-саксонски произход, а именно- folk-народ и lore-знание, мъдрост. В същата статия Томс пояснява, че под фолклор ще разбира цялата система от знание и о опит на даден етнос, които се предават по вербален път-нрави, обичаи, песни, приказки, традиционни вярвания, запазени сред народа и предавани от генерация на генерация.
2. В дългия път на човешката цивилизация, фолклорът се е ползвал с различен статут. Има епохи, в които народното творчество не само не било уважавано, но дори е било отричано от църквата като "бесовско изкуство" (дяволско), а самите му носители са били преследвани и горени на клада. Такава епоха е Средновековието, минало под знака на инквизицията. Има обаче и други епохи. Например през XVII в. във времето на Романтизма фолклорът е обект на почит, защото се смята, че съхранява духовната мъдрост на народа. Тогава народното творчество започва да се записва и изучава, за да може тази мъдрост да се съхрани като богатство във времето за следващите поколения.
3. Тъкмо през Романтизма възниква и фолклористиката- науката, която изучава фолклора. Тази наука се заражда за първи път във Франция, но бързо се разпространява и утвърждава и в другите европейски страни. Първоначално тя е била възприемана като раздел на филологията, но впоследствие се еманципира от нея като самостоятелен научен клон. Задачите на фолклористите са:
* Да записва всякакви материали от областта на народното творчество
* Да ги изучава
* Да ги класифицира
* Да ги анализира
* Да съпоставя фолклорни явления на един народ с подобни на друг етнос
4. Фолклорът е синтетично и синкретично изкуство- тоест то включва елементи от различни основни видове изкуство, които при това съществуват едновременно в неразрядна свързаност.
5. Фолклорът има пет основни характеристики:
* Той е анонимно изкуство
* Той е вербално изкуство
* Фолклорната творба е вариабилна- всяка творба съществува в многобройни вариации, при които се запазва основната форма на съдържанието ѝ, но се допускат незначителни промени
* Повсеместно разпространение- творбите не се ограничават от съсловни, възрастови, полови, религиозни или етнически лимити.
* Той е диалектно изкуство- всяка творба, и то във всичките си варианти, е нормално да носи спецификата на местния говор (диалект), към който се числи съответния изпълнител.

*(Спецификата на фолклора като изкуство би могло да се падне като евентуален въпрос и е важно да бъдат дадени 4 и 5 точка от темата)1

6. В България интересът към фолклора започва да се проявява хронологично по-късно спрямо Европа и при това в началото той е засвидетелстван от чужденци. Така например през 1822 г. сръбският учен Вук Караджич публикува текст на българска народна песен в своя сборник, озаглавен "Сръбска народна песнарница". Науката отчита този факт като първи опит да се популяризира българското фолклорно произведение в чужбина. Друг чужденец с подобен принос е руският учен-славист Юрий Венелин, който през 1829 г. издава изследователското списание "Древните и сегашните българи", в което коментира както историята, така и спецификата на българската етнография. Нещо повече- Венелин подбужда българските книжовници да започнат активно да събират материали от българската традиционна култура, за да стане тя достояние на света. Подтикнати от него, от средата на XIX в. много български възрожденски интелигенти се впускат активно в събирателска дейност, като записват не само текстове на песни, приказки, легенди и пословици, но и описват ритуали, носии и тези записки се обнародват във възрожденския периодичен печат. Така през втората половина на столетието у нас вече се наблюдават наченки на фолклористични изследвания. Сред тях по значимост са следните:
• Издаденият през 1861 г. сборник "Български народни песни", събрани от братята Димитър и Константин Миладинови. Той включва повече от 600 образци, записани от различни краища.
• През 70-те години излиза сборникът "Показалец", създаден от Георги Раковски. Това издание се доближава до високите научни изисквания за етнографски сборник, защото освен записи на произведения и обреди, в него вече се появяват и паспортни данни за авторите- след всеки текст, Раковски се стреми да даде данни от кого е записал самото произведение, на колко години, с какъв социален произход и от кой край е самият информатор.
• След Освобождението фолклористиката у нас вече се развива на академично ниво. Доказателство за това е взетото решение от Българското книжовно дружество (дн. БАН) да започне отпечатването на "Сборник с народни умотворения". Той е замислен като периодично издание и продължава да излиза и до днес. По страниците му се публикуват както текстове на фолклорни творби и етнографски обреди, така и научни статии, които анализират етнографските проблеми. Пръв редактор на изданието е професор Иван Шишманов, който отпечатва в I том на "Сборник с народни умотворения" и своята програмна статия "Предмет и задачи на нашата етнография". Тя очертава пътя, по който ще се развива фолклористката наука и точно в нея от произлиза Шишмановата дефиниция що е фолклор.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фолклорът като вид изкуство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.