Фолклор за деца


Категория на документа: Литература


Главната функция на фолклора за деца е социализацията: чрез него се реализира част от потребността от емоционална подкрепа, сигурност, признание, придобиване на нов опит, творчество, отговорност за себе си и другите, естетическо преживяване, спонтанна изява на душевните състояния. Разбира се, всичко това се извършва в твърде различен хронотоп: в семейно - родовия кръг или в детския колектив. Така фолклорът за деца може да бъде класифициран основно в три групи:

* Фолклор от възрастни за деца;
* Фолклор от деца за деца;
* Фолклор, който е бил в репертоара на възрастните, но е преминал в детския репертоар;

Творбите на фолклора за деца са твърде разнообразни. "Към тях се отнасят преди всичко тия песни, забавки, куплети и речитативи, които са предназначени специално и единствено за деца". Към тях обаче с течение на времето се добавя и един значителен свод от творби:

* Скоропоговорки;
* Хумористични песни;
* Обредни и битови песни;
* Приказки;
* Фабулата;
* Гатанки;

Те претърпяват вариативни промени, свързани с новия реципиент. Предназначението им е едновременно за забава и за възпитание; различията между тях са обусловени от нееднаквата възраст на децата, от различните възприятия, интереси и вкусове. Тематиката и идейното съдържание постепенно, с нарастване на възрастта се разширяват. Характерен за повечето произведения, поради близостта им с бита и ежедневието, е реализъм на изображение, често интерпретиран с хумор. Много мотиви и съдържания са сходни с фолклора на други славянски народи.
Приспивните песни са най-тясно свързани със семейния живот; техни създатели и изпълнители са жени. Предназначението им е да успокоят детето и поради това залагат изключително на еднообразната ритмика. Именно ритъмът е водещ - не само в българските приспивни песни, а и във фолклора на всички народи. Сходни са и мотивите, обусловени от еднаквата си функция и от еднаквите чувства и преживявания. Една част от тези песни предполага голяма доза импровизация и са доста вариативни, а друга имат постоянен определен текст, в който се променя само името на детето. Основен мотив е този за нежната обич към децата, грижата за тях и желанието да не ги засегнат неприятности в живота. Разпространени мотиви са също и тези, свързани с трудовия живот (и подготовката на детето за него). Старинният характер на някои приспивни песни проличава в мотива за заплашване на детето и вярванията в свръхестествени митически сили, които властват над битието. Според Ал. Тодоров - Балан между приспивните песни и лазарските детски песни има изключителна близост по отношение идеализацията на образа на детето и обичта към него. Някои приспивни песни променят функциите си, независимо от съдържанието; от своя страна песни от други групи произведения, тоест с различни мотиви, стават приспивни - по предназначение.
Кумулативните текстове са диалогично построени и изобразяват една гротескова апокалиптичният: светът непрекъснато се руши и непрекъснато се променя. Като цялост те пазят архаични черти и може би наистина са отзвук от най-древна магическа поезия; функционално те са залъгалки. Освен диалогична форма, те имат и монологична, пак основана на изреждане - повторение. Тук фолклорната стилистика постига внушение чрез ритмика, звукоподражания, скрити сравнения.
Наричанията "имат форма на обръщение към слънцето, дъжда, към птиците и животните". Форми на вербална магия на децата и древната обредност, те постепенно губят кода си и запазеният текст променя предназначението и функциите си към развлекателност. Не проявяват изключение и заемките и адаптациите от фолклора за възрастни. Заклинателен характер имат наричанията при определени действия, понякога също част от даден обред.
Закачките, базирани върху мелодика и ритмика, обикновено съдържат ироничен (или саркастичен) елемент, разкриващ определени недостатъци. Понякога той може да е силно хиперболизиран.
По принцип изключително важна характеристика на фолклорната култура е игровото й начало. Най-ясно доловимо то е в обичайно-празничната и обредната система, поради връзката между обреда и играта. Връзките на играта с естетическите преживявания са несъмнени, несъмнена е и ролята й в социокултурния живот.
Предучилищната възраст е най-сензитивния период, в който се поставят основите на личността на детето като гражданин. Всички видове дейности създават условия за формиране на представи у децата за явленията от обществения живот.
Основен момент в постановката за настоящата разработка е влиянието на народното творчество върху общуването на 6-7 годишните деца с възрастните и връстниците. Всички образователно-възпитателни ситуации създават условия за обмен на информация и определяне спецификата на междуличностното общуване. Приема се, че кратките фолклорни форми (гатанки, пословици, поговорки), използвани в контекста на езиковото обучение, влияе позитивно върху възпитанието на децата, върху тяхната емоционална сфера, върху отношението им към заобикалящата среда.
На базата на литературни източници в тази област може да се констатира, че използването на кратките фолклорни форми в различни ситуации пораждат различни мисли у децата, свързани с общокултурния контекст на речевата ситуация.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Фолклор за деца 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.