Езически свят и митологични представи на славяните. Полски богове. Славянски хроники и светци. Ян Кохановски.


Категория на документа: Литература


 Езически свят и митологични представи на славяните. Полски богове. Славянски хроники и светци

Това е дописен период. Писмеността идва през Средновековието и приемането на християнството. За рекострукцията на на периода ни помага топонимията, фолклорът, езикът, археоогия и писмените извори на други народи - примерно византийски хроники - Прокоп Кесарийски, който пише сведения за славяните, скандинавски хроники - Саксон Граматик - за божеството Свентовит.
Жорж Дюмизил прави първата класификация на славянските богове, които можем да ги разположим в три нива.
1. Най-горе нареждаме божествата с право на магическа власт
2. Богове войни
3. Богове със стопанска функция
Боговете могат да се разделят на две - свързани с небето и свързани със земята

Няколко полски богове:
- Перун - Перуника - името може да се свърже с българския обред за дъжд - Пеперуда, а и с думата "пера", която в миналото се е свързвала с удар, мълния. С този обред народът измолва от бога дъжд. За обреда се избира младо момиче, което символично да се подари на Бога и с този жест да го умилостиви. Така тя става булка на бог Перун и той освобождава небесните си извори.
Съществуват камъни на Перун, които са с определена форма, считат се за талисмани.
- Свентовит - Господар на света, името му не се свързва със светлина - това е бог с четири лица, съществуват богове с до седем лица, неговото светилище е с две части с общ покрив. Характеристиките му на войнстващо слънчево божество го сближават с Дажбог. В дясната си ръка държи рог от бик, пълен с вино, а в лявата - меч. С едната ръка дава изобилие, а с другата брани хората от зли сили и дава на всеки това, което заслужава. Той вижда всичко с четерите си глави, които гледат в четирите посоки на света.
- Волос (Велес) - волос-рус. ез. - бог на животните, клетвата, магията, отвъдния свят, патрон на ловците с демонични характеристики. Името му може да идва от вели-душите на мъртъвците. Балтийскита славяни го наричат Велиолис. Бог на изкушението, смятало се е, че заради неспазена клетва, той наказва с болестта скрофулоза. Той символизира философските аспекти на смъртта, в качеството й на прераждане - преминаване от едно състояние в друго в права линия, а не в цикличност. Славяните са наричали владенията му Рай.
- лъчеви божества - Дажбог, Еровит, Стрибог
Дажбог - свързан със слънцето, източници за него само в Киевска Рус, такъв персонаж се среща и в сръбския фолклор. Името му идва от дати, което на старославянски значи давам, възнаграждавам. Съпруга му е богинята на реките, ручеите Дана. Децата им са Вечерница и Зорница, а синът им се казва Орей, а името му произлиза от "Орач".
Бог Яровит, еровит - почетано от западните славянски племена. Среща се и името Ярун. Коренът на думата яр означава суровост, сила, по-късно придобива войнски образ.
Стрибог - смята се, че е бог на въздуха, времето, климата, на ветровете. Носител на възмездието, което достига навсякъде, както ветровете достигат до всякъде. представя се като зрял мъж, сравняват го и с пълководец, княз и от там покровител на върховната княжеска власт. Съпругата му е Немиза - богиня на ветровете, а синът му е Провей - крилат бог на западния есенен вятър.
Еньовден - ден на лятното слънцестоене, цялата природа придобива невероятна сила, билките са попили тази огромна енергия.
горски духове - мечка, вълк
змейове и хали - небесни сили, свързани със земята

Стари славянски литератури

Границите на Европейското средновековие може да се разглеждат с Великото преселение на народите, като долна граница, и Великите геогрифски открития, като горна граница, предхождащи Ренесанса.

Император Константин с Миланския едикт узаконява християнството: държавният акт на приемане на християнството, създаване на християнска държава, въвеждане на писмеността - литургични текстове, жития на светците.
Християнството в Рим е една от религиите там. Впоследствие тази политеистичност поражда необходимостта от единен ход, единна религия.
Между седми и десети век се образуват славянските държави и се случва покръстването.
Чешко-словашка група - Моравско Княжество, което е образувано от Воймир първи, а при управлението на Ростислав се осъществява мисията на братята Кирил Методий. Тази традиция остава дълго време в две средища - Сазавски манастир и Емауски манастир.

- Нитранското Княжество - 830 г. осветен храм от княз Прибина. Гораст - един от учениците на братята Кирил и Методий е от този край.
- Държавата на Само - държавно образувание. Едни са смятали, че това име е символично, абривиатура на няколко царе. Централизация-столица Прага. Борживей е князът, който централизира Княжеството със столица прага, е покъстен от Методий.

- сърбите създават държавата Рашка - Тя се утвърждава при княз Властимир. Официалната им християнизация е през 12 век при династията на Неманичите, на които основател е Стефан Неманя.
Полша се християнизира през десети век. Мешко е първият християнски владетел, жени се за чешката принцеса Добравка - политически брак.
През девети век хърватите създават своята държава. Търпимир въвежда глаголицата, която се поддържа доста дълго време - хърватски глаголизъм, запазена до 17/18 век в отделни манастири. През 18 век те под унгарско владичество.

Хроники - литературно-исторически съчинения, прототип на историческия роман. Главните герои са крале и светци (литература на кръста и меча)
Полска хроника: Хрониката на Галл Аноним от 12 век, бенедектински автор, хрониката е писана на латински. Галл значи, че е дошъл от Галия , а Аноним, че е пожелал да не назовава името си. За Средновековните писатели е важно да възпроизведат това, което им говори Бога, сякаш чрез тяхната ръка говори Бог.
Хрониката му се е състояла от три книги. Първата представя времето, на което той е бил свидетел. Част от втората книга и цялата трета разглежда времето на Болеслав Кривоусти.
Галл живее и работи в двора на Болеслав Кривоусти. В хрониката си той тръгва от избирането на земя при Великото преселение на народите. Лех е праотецът на поляците, а Гнезно е най-старата полска столица.

Хроника на Винценти Кадлубек - хрониката е в четири книги и е от 13 век. Тя допълва историята на Галл Аноним и за пръв път се срещат истории за Краков. Интересно е, че хрониката е построена в диалогична форма - между двама епископи, .написана е в по сложен стил, много е морализаторска.
Хрониката на Ян Длугош - от 15 век-последният век на Средновековието. Състои се от 12 книги, писани на латински. Допълва другите хроники.
Хроника на Владислав Ягело - 1410 г. Битката на Гюнвалд с Тевтонския орден. Конфликтът между Полша и тевтонците назрява дълго време и се реализира чрез тази битка. Владислав Ягело умира пре 1444 г. във Варна. В тази хроника има изключително много дати, битоописания, истории, които са свързани с битовизми, градския живот. Забележителен момент в хрониката е описанието, когато преди влизане в битка войниците пеят "Богородица" - първата старополска песен, химн. Мотивът може да се види ив иконопис.

В чешката литератула има две важни хроники.
Хроника на Козма - от 12 век. Наричат го още Козма Пражки. Той разказва за най-старите летенди, избора на земя при Великото преселение на народите, стари обичаи. Фигурата на крал и светец в едно - Свети Вацлав-чешки крал, който става светец благодарение на мъченическата си смърт. Убит е именно от брат си. Баба му Людмила изиграва огромна роля в неговото развитие, след смъртта си тя също става светица.

Далимилова хроника - от 14 век. Преразказва хрониката на Козма, но все пак я обогатява, истории за битки. В разказа си стига до времето на Карл Четвърти. Пише и за покръстването на Боживей от Методий.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Езически свят и митологични представи на славяните. Полски богове. Славянски хроники и светци. Ян Кохановски. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.