Есхил - баща на дреногръцката драма


Категория на документа: Литература


Есхил винаги поставя трагедии с политическо звучене. За да защити тезата си, че Ареопагът (свещеният съд) трябва да бъде запазен в момент, когато демокрацията изисква други начини за въздаване на гражданска справедливост, Есхил написва трилогията "Орестия". Чрез нея се противопоставя на превръщането на Атина в имперски град, тръгвайки от нравствения принцип, че богатството разваля хората.
Трагедиите на Есхил не са пряка агитация. За такава деградация на театралното действие е още рано. В "Орестия" далеч по-важно от политическите намеци е да се напомни на зрителите, че всичко трябва да се мери с нравствените критерии, които винаги се търсят в миналото. И днес когато се говори за политика, се намесва категорията морал. Но ако днес това са предизборни трикове - модерната държава е рационална и моралът няма нищо общо с реалната политика, за Есхил не е така.
Ако трябва да се обобщи какво е основното послание на Есхиловата трагедия, това е идеята за Съдбата. Есхил постоянно напомня на атиняните, че дори безсмъртните богове са безсилни пред Съдбата. На фона на голямото време на боговете човеците -еднодневки трябва да знаят мястото си. И все пак - единоборството на човека със Съдбата, единоборство смело, но предрешено, е една от главните теми на старогръцката драма изобщо. Защото в живота на античния човек сляпата случайност играе решаваща роля, а механизмите на битието изглеждат непознаваеми и неподвластни на волята и разума. Не бива да забравяме, че гърците от онова време са хора склонни към анализ и рационално осмисляне на нещата. Те вярват в силата на разума.
Идеята за всемогъщата Съдба присъства и в "Прикованият Прометей", където нищо не се случва, без да е предвидено от мойрите, които предат нишките на живота. И Прометей, и Зевс се подчиняват на предписаното. Съдбата може да се открие и във всички останали трагедии на Есхил. Трилогията "Едиподея" (от която е запазена само последната част - "Седемте срещу Тива"), поставена в една от щастливите години на атинската държава, напомня на гордите с успехите си атиняни, че нищо не е вечно, че опасности дебнат отвсякъде, че не бива да се предизвиква Съдбата.
Вината на героя в старогръцката трагедия винаги е резултат от несъобразяване със Съдбата. Престъпването на предначертаното, нарушаването на наследения ред е хюбрис, светотатство. Защо в недостигналата до нас трета част на трилогията Прометей се примирява и разкрива на Зевс тайната на неговото сваляне от власт? Не от страх. Чрез страданието той е стигнал до знанието и е осъзнал неразрушимите връзки, който спояват световния ред.
“Бащата на трагедията “ - нововъведения
При Есхил от тържествена оратория трагедията става драма
Есхил отдалечава трагедията от епоса;
Драматургът е майстор на стила – на мястото на Омировото сравнение коронясва метафората и етимологията („Прометей обяснява на Йо, че когато стигне място през, което е минала крава” – семантиката на топонима Босфор е „Крави брод”; протокът ще се казва така, защото оттам ще мине Йо).
В Есхиловите трагедии не могат да се срещнат истински характери (те присъстват в трагедиите на Софокъл и Еврипид);
Герои на Есхиловите трагедии са само богове, по-скоро стихии – Прометей се обръща към Въздуха, Хефест и Прометей произхождат от огъня.; Океан и окианидите произхождат от водата и въздуха, Хермес е цар на подземното царство; Йо е свързана със земята.
Въвежда машини за боговете и сенките от ада;
Въвежда котурните – дървени обувки, които удължават актьорите и те се виждат по-добре от целия амфитеатър;
Въвежда втория актьор, който дава възможност за диалог, спор, конфликт, който да се реши на сцената
Намалява партиите на хора свежда ги до 12 души; увеличава ролята на диалога.
Разнообразява танците и музиката.
За първи път авторът не е актьор в пиесите си
създава сцената срещу амфитеатъра, където е разположена публиката.
Установява сценичните костюми - атинското гражданско облекло и облеклото на Дионисиевите жребци; разкошът на костюмите отговаря на важното значение на трагедията; специални костюми за отделен характер.
Въвежда пищните декорации.
Всичко е огромно в Есхиловите трагедии – актьорите ходят на много високи обувки – котурни, носят внушителни маски. Представлението на една трилогия трае цял ден, а в състезанието участват трима драматурзи. Тъй че съвсем като в народните приказки атиняните "три дни яли, пили и се веселили".
В “ Жабите “ Аристофан представя Есхил и Еврепид в спор за първенство и дава палмата на победата на Есхил. Аристофан не признава Еврипид, защото двамата много си приличат – признават само този (земния) свят – единият със смях, другият с плач ( Аристотел).
Вековете не се съобразяват с Аристофан. Скоро престават да разбират Есхил. Еврипид – по-реален и психологичен, намира слушатели през цялата античност във всички епохи на новото време.
Пантеизмът и универсалният дух на Есхиловата драма остават неразбрани. Единствената активна форма, живяла през епохата на Романтизма и Просвещението е трагедията му „Прикованият Прометей”



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Есхил - баща на дреногръцката драма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.