Ерих Кестнер - чудният вързоп от жълтурчета


Категория на документа: Литература


Ерих Кестнер - чудният вързоп от жълтурчета

Мария Илиева
Програма "Език и литература", F33980

Талантливият немски автор Ерих Кестнер е познат на широката публика предимно като детски автор, един от най-обичаните дори, но всъщност той е творил в толкова много други области, че се оказва един от авторите, които умело могат да танцуват из цялата литературна палитра. Освен детски писател, Ерих Кестнер е и лирик, сатирик и сценарист, създава красиви стихове и текстове за песни, сценарии за театрални постановки, блестящи романи за възрастни, засягащи обществените процеси, които протичат в държавата му, есета и журналистичаски статии върху обществния и политически живот, а наред с всичко това и кабаретни скечове. Самият писател в статията си "Кестнер за Кестнер" пише за себе си: "Как да свърже човек целия този безпорядък от жанрове и позиции в един изискан букет?" Букет, който би изглеждал като "вързоп от жълтурчета, орхидеи, кисели краставици, гладиоли, макарони, връзки за обувки и моливи."
Емил Ерих Кестнер е роден на 23. 02. 1899г. в Дрезден, Германия. Баща му е майстор-седлар, а майка му работи като домашна прислужница и фризьорка, за да може да подпомогне семейния бюджет и да осигури образование на сина си. Писателят изгражда много силна връзка с майка си, на която изпраща ежедневни писма по-късно, когато вече не живее с нея. Тя успява завинаги да остане неговият най-добър приятел и съветник, като двамата преброждат планините на Германия, запознавайки се с живота на много обикновени хора, което по-късно е от изключителна полза за творчеството на писателя. Образът на грижовната майка е пресътворен от него по-късно, в детските книжки "Антон и Точица", "Емил и детективите", "Емил и тримата близнаци".
През 1913г. Кестнер постъпва в училище за учители в Дрезден, но три години по-късно напуска и то малко преди да завърши образованието си. За него е пределно ясно, че учителството не е това, което ще му донесе удовлетворение. Писателят възнегодува срещу налаганите тогава норми на обучение, които по-скоро дресират учениците и налагат безропотно подчинение и послушание. През годините в Дрезден, макар и първи по успех, писателят често е наказван за своеволията си. Точно тези ученически пакости той по-късно описва в романа си "Хвърчащата класна стая" и макар че книгата е обичана от поколения, самият писател през целия си живот остава огорчен от ограничената тогавашна немска педагогическа система. Това му огорчение можем до доловим и в изпълнените му с обич обръщения към децата, които за първи път прекрачват училищния праг. Той пише: "Мили деца! Вашият съдбоносен час настъпи. За вас започва живот по часовник и с това всъщност приключва животът." Но въпреки всичко, с непогрешим педагогически усет той съветва децата как да се отнасят към учителите си, така че от общуването помежду си да получат най-голяма полза, без да пречупят крехките си светове.
След като напуска Дрезден Ерих Кестнер е мобилизирам в армията и изживява жестокостите на Първата световна война. Това оставя траен отпечатък в автора и формира завинаги анти-военната му нагласа.
След края на войната авторът завършва образованието си, като дори получава "Златната стипендия на град Дрезден" за отличие. След това заминава за Лайпциг, където следва литература, история, филофофия и театрознание и защитава докторска степен само на двадесет и шест години.
Още в Дрезден той публикува първите си стихотворения в училищните списания, а в Лайпциг започва да пише, за да припечели допълнителни доходи. Кратките му разкази се радват на интерес в лайпцигските вестници и скоро талантът му да пише едновременно хапливо, но с чуство за хумор и тънка ирония, е забелязан от редакторите и той получава постоянно сътрудничество, а по-късно и редакторски пост.
През този период Ерих Кестнер твори плодотворно и неуморно. Рецензии и репортажи, стихове и афоризми - всички в неговия прям и свободомислещ стил. И въпреки мнозината неприятели, които си създава покрай своята искреност, острота и талант, академичните среди приемат с възторг дисертацията, с която той защитава докторската си теза и се изказват изключително ласкаво за него.
Но всичко това не насочва Ерих Кестнер към академична кариера. Напротив, той продължава да пише, предимно стихове, които скоро издава в стихосбирката "Сърце върху талията" , през 1928г. Оказва се, че тогавашното лайпцигско общество държи да демонстрира морализаторски дух и не след дълго младият автор е уволнен и без пари. Тьй като няма какво да прави в Лайпциг, Ерих Кестнер заминава за Берлин и след няколко месеца като на шега написва и издава "Емил и детективите" и уволненият и безпаричен писател изведнъж се превръща в любим автор, чиято книга е преведена на двадесет и четири езика. Кестнер продължава да пише детски книги, излизат "Антон и Точица", "Хвърчащата класна стая", "Фабиан".

Но "Фабиан" не е детски роман. Съвсем не. Това е роман за един млад човек, който опитвайки се да си изгради свободен от илюзии мироглед, навсякъде се сблъсква с гибелта. Дори първоначалното заглавие на романа е било "Пътят към пропастта". Този роман носи много биографични черти и показва и героя, и автора като хора, които въпреки всичко вярват в порядъчността и я търсят, сякаш е чудо.

В тази книга и в предговора и от самия писател, който много обича да пише предговори и послеслови, ясно проличава прозорливостта му за катастрофата, към която вървят Германия и Европа. Проличава и човеколюбивата му същност и вярата му в един по-добър свят и надеждата му да бъде чут и да може да промени посоката на нещата. Той иска да предупреди нацията, да спре гибелта, към която всички са се устремили. Ерих Кестнер е автор-мечтател, той е мечтаел с тази книга да изтръгне сънародниците си от духовната бездна, към която уверено и самовлюбено са крачели. Скоро след това обаче Хитлер идва на власт и започва гонение на неудобните интелектуалци. Сред тях е и Ерих Кестнер, още повече, че той е сложил подписа си на документ, който призовава за спирането на разпространението на нацизма. Но Кестнер остава в родината си. Нещо повече, той се връща в нея, защото по това време е в Швейцария. Наблюдава събитията сред собствените си съграждани. Сред тълпата от хора е, когато изгарят книгите му, наред с книгите на редица други писатели и интелектуалци. Разпитват го, забраняват му да издава книги, подлагат го на лишения и дори го лишават от възможността да види обичната си майка преди смъртта и. Но той остава.
" В тежки времена един писател трябва да споделя съдбата на своя народ. Аз искам да остана, за да бъда очевидец на ужасите, които идват. Искам да напиша роман за нацистката диктатура. Искам да съм видял със собствените си очи онова, за което ще пиша."
И Ерих Кестнер устоява на обещанието си, остава и се превръща в "будното око и съвестта на епохата". Безпогрешно долавя недъзите на обществото, жестокостите, лицемерието, еснафщината, които описва обективно и макар сам да се определя като моралист, никога не пише сухо и досаждащо, а с лекота, обективност и с хумор, който кара лекарите да препоръчват книгите му като съпътстващо лечение, наред с традиционната медицина.
Макар да му е забранено да пише и книгата му "Трима мъже в снега" да не излиза в Германия, а в Швейцария, Кестнер трупа впечатления и дори и след войната не спира да я изобличава и да се включва в различни антивоенни кампании, дори по-късно се обявява против войната във Виетнам.
Заема също и твърда позиция срещу държавните мерки, в които вижда ограничия на свободата и пресата. През 1952 година той протестира срещу "Закона за разпространение на литература, застрашаваща младите хора", а през 1962г. е сред интелектуалците, които се обявяват срещу обиските по време на аферата "Шпигел", когато журналисти са преследвани по политически причини.
Всичко това не го спира да пише за деца, защото той винаги поставя децата на равно стъпало с възрастните и недоумява как порасналите хора могат да забравят колко тъжно и самотно може да е понякога едно дете.
За децата той написва "Двойната Лотхен"(1949), "Конференция на животните"(1949), "Малкият мъж и Малката мис"( 1967). Кестнер изиграва и основополагаща роля в основаването на Международната детско-юношеска библиотека в Мюнхен - най-голямата в Европа. Често чете пред публика творбите си и дори участва с гласа си във филмите по тях, в ролята на разказвача.
Талантът му поднася и още изненади на публиката, когато в следвоенните години със завърналите се от емиграция приятели основава литературно кабаре "Ди Шаубуде" и написва множество песни, които оформят образа на немския шансон.
Но това, с което спечелва всички е, че и в книгите за деца и в книгите за възрастни, в есетата си и стиховете, той е винаги чистосърдечен, истински, пише за хората ясно, разбираемо, елегантно и с неподражаемо леко чувство за хумор. Самият Кестнер, в едно от интервютата, които дава, разказва, че ненавижда така модерната в неговата родина на мислители "дълбочина".
Спечелил множество награди и признания, в късните си години писателят почти спира да издава книги, но никога не изменя на гражданската си позиция, на смелия си език, на своята иронична "нова обективност" и остро зрение за кривините на обществото. Разказвайки за една от книгите си и позицията на главния и герой, авторът разкрива и своята собствена: "Неговото място открай време е било и си остава изгубена позиция. И той я отстоява, доколкото може. Девизът му винаги е бил и все още е: Въпреки всичко!"





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ерих Кестнер - чудният вързоп от жълтурчета 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.