Епосът в стгарогръцката литература


Категория на документа: Литература


ЕПОСЪТ
Обща характеристика * Видове епос* Никандър и Арат * Аполоний Родоски
Неправилно е да се счита, че в елинистическата литература епосът е втора линия, в сравнение с поезията на малката форма по-слаба, представена едва ли не с едно-единствено произведение – „Аргонавтика” на Аполоний Родоски. Данните убеждават в противоположното - в това време епос се пише от мнозина. Ако се вземе предвид количеството на недостигналите до нас произведения, може да се заключи, че епическото творчество дори има превес. Нещо повече - епос се твори по протежение на целия елинизъм, докато поезията на малката форма се развива в определен откъслек от време в трети век пр. н. е.280
В елинистическия епос обикновено се търси проявено традиционното начало на елинската литература. Но всъщност в опозицията между малка и голяма поетическа форма съвременното и традиционното не са разположени равномерно. Ако съвременното е тази усилена поетичност, която посочихме като характерна черта за поезията на малката форма в предишната глава, ще открием, че демаркационната линия между съвременното и традиционното минава и през малките поетически форми - химнът „Към Зевс” на Клеант ще попадне в полето на традиционното, минава и през епоса - у Аполоний има пасажи епилиони от типа на Теокритовия „Малък Херакъл”, които са резултат на поетическа игра и субективен израз. Макар и не така радикално, както при малките поетически форми, в елинистическия епос също се вършат експерименти, също се търси съвременен израз. Така че епосът не е областта на чисто традиционното, той е само по-традиционен.
Но нас ни интересува принципното смислово положение, което се постига в него. По зададеност, носена в епическата форма, епосът е сфера на пластично-външно видяното битие, обективно слово, визиращо интересите на човешка общност и предназначено за човешка общност. Това трябва да се разбира широко -и в смисъла на поеми като „Илиада”, които пряко повествуват за колективна съдба, и в смисъла на поеми от типа на философската дидактика, в които става дума за строежа на битието, това ще рече за: неща, отнасящи се до целия човешки род. Предназначен за народен колектив, до епохата на елинизма епосът действително се възприема общностно, изпълнява се устно в празнична аудитория.
Широката общност, за която се пише, и обемният предмет, който се разглежда в него, са изразени естетически в голямата форма, обективния тон и условното речитативно слово.
Става понятно защо епосът е жанрът, който се използва непрестанно през цялата античност. Класическата древност мисли за света принципно пластически и
280 Пръв се противопоставя на традиционното мнение за второстепенното място на епоса в елинистическата литература Ziegler. Застъпвайки неговите идеи, добавям някои аргументи от по-специфично естество.
1

обективно, не различава специфично човешкото от специфично космическото. Постоянно митологична в изразите си, на нивото на художествената литература тя е постоянно епична. Независимо от промените, които претърпява, античната културна традиция никога не престава да се държи по епически. Затова през цялата античност Омир е мерило за литература, за мъдрост. Всичко, което се подема, има предвид него като образец в положителен или отрицателен смисъл. Той е нещо като символ за епическо възприятие и пластически обективизъм, образец, предпазващ от отклонение.
Независимо от данните, че епос се пише усилено, дори само по обществено-социологическата ситуация в епохата на елинизма би могло да се заключи, че епосът има какво да каже. Преди всичко елинизмът разполага с героически периоди - десетилетията на Александровия поход, войните на диадохите, патриотичния подем при галското нашествие, стълкновенията на елинските съюзи с Македония и Рим. Това са времена на повдигане на колективното съзнание. И ако в края на трети век пр. н. е. откриваме в Пергам тъй патетична и героическа пластика, в която омекотено звучи тоналността на класическия героизъм, мислимо е, че успоредно с пергамските ваятели са работили пергамски епически поети281.
Епос трябва да се търси не само там, където пряко се наблюдава колективен подем. Колективното начало се проявява косвено в личността на водача, на монарха. Елинистическите пълководци се героизират. Най-напред Александър е пригтден да се възприема по епически282, после диадохите. Деметрий Полиоркет, Антигон Гонат, Пир твърде лесно стават герои на епоси, те са герои още в самата действителност. Но и по-късно, когато отминава героичното време, остава жестът да се похвалява. Похвалата може да бъде пряка - така успоредно с риторската епидейктика283 се заражда епидейктическият епос. Може да бъде и косвена, изпълнена в някаква митологическа перспектива.
Понеже в епохата на елинизма човешката общност става комплексен феномен, усложнява се и нейното художествено изражение - епосът. Явяват се различни видове, предназначени за различни аудитории, удовлетворяващи различни обществени нужди. Сега се заражда епидейктическият епос като вид по-пряко политическо слово. Пише се исторически епос. Той е почти история, ако не се счита патината риторично-официален тон. Особено при риторичността на елинистическата история поне по функция между нея и историческия епос няма съществена разлика.
В епохата на елинизма епосът може да бъде предназначен за изпълнение пред широка аудитория. Епидейктическият епос например понякога се изпълнява пред слушатели. Иначе другите видове се разпространяват като книга. Именно така, бидейки четиво, те придобиват един вид прозаически функции. Развличат, но служат и за просто осведомяване, пренасят обективно знание. Удоволствието от това, че е уловено, се предава в условната епическа форма. Философско-
281 Срв. Ziegler, 49. Според автора тия, които са издигали Пергамския олтар, са имали за образец
епически произведения. Общото в стила би трябвало да се изразява в известна бароковост. За това
говори и начеващото по същото време азианско красноречие.
282 Знаем, че скептическият философ Пирон (367-275 г. пр. н. е.) бил автор на епическа поема за
Александър Македонски.
283 Епидейктически означава тържествен. За тържественото красноречие вж. в главата „Прозата”.
2

дидактическият епос на архаиката и класиката се превръща сега в научен трактат с много по-определена практическа цел. Най-после епосът е средство да се реагира на миналото. Посредством него се изпълнява нещо като реверанс към миналото, възприемащо се като епическо. Тази функция може да бъде засилена и тя е особено засилена в чистия митологически епос, където митологията служи на размишлението над традиционен предмет, на нуждата да се осъзнае отправният пункт, да се преодолее отдалечението, получило се в еволюцията284.
Разнообразието от видове епоси в епохата на елинизма се създава, като се използват в известна степен съвременни средства. Елинистическият епос изпитва влияние от риторическата и историческата проза. Но основното средство за постигане на видово различие е разместването и засилването на това, което вече съществува в традицията. То не е малко - Омир с неговата сложна сюжетна постройка, равното повествование на циклиците, Хезиод и неговите последователи, дидактическите поети. Над тези примерни положения, изглежда, се дискутира повече, отколкото над проблема „голяма или малка форма”. Всъщност формата на по-кратък епос с по-конкретно, обозримо и актуално съдържание вече съществува в линията на Хезиод. Тъкмо поради това беотийският поет получава толкова често похвали в ранния елинизъм. От своя страна Аполопий Родоски предизвиква недоволства, защото възприема линията на циклиците. На някои тя изглежда нефункционална. Риан пък, по всичко личи, избира Омировото усложнено повествование. Както вече се каза, елинистическият епос не просто е противопоставен на малката форма. Вътре в него се борят няколко образеца, идещи от традицията и имащи различна функция в съвременността. Тази борба е жанровото основание за разнообразяването на видовете. Самият малък епос, епилионът, е една от тенденциите в развитието на елинистическия епос, хем подкрепена в традицията, а същевременно съвременна, разбира се, тенденция центробежна, отвеждаща отвъд епоса в сферата на това, което нарекохме усилено поетическо слово.
Разполагаме с малко - Аполониевата „Аргонавтика”, дидактическите поеми на Арат и Никандър. Останалото е фрагменти285, названия, преразкази и имена на епически поети. Дори ако се гледа само броят на стиховете, които притежаваме, епосът има предимство пред поезията на малката форма - само „Аргонавтика” съдържа над пет хиляди хекзаметра.
Нищо не притежаваме от епидейктическия епос, актуалния епически вид на елинизма. Знаем, че край пълководците се въртят поети, това е обичайно от времето на Лизандър, чиито подвизи са възпети от Антимах и Никерат. За това се плаща добре. На своя придворен епик Хойрил от Иасос Александър Македонски заплаща по златен статер на стих. Стиховете му, изглежда, не са особено добри -Хораций ги нарича „необработени”. Запазено е и едно изказване на Александър -
284 Това осъзнаване на отношението към миналото е изобщо белег на цялата елинистическа
литература. Според Giangrande, 2, то се проявява като своеобразна импликация на вече известното,
вършена умишлено. Тя важи и за особения език на елинистическите автори, в случая специално за
Аполоний Родоски.
285 Повечето фрагменти от епоси на елинистически поети, за които става дума в главата (с
изключение на Аполоний, Арат и Никандър), са събрани от Powell (ц. с. - вж. бел. 10 към
предишната глава).
3

предпочитал да бъде Терсит у Омир, отколкото Ахил у Хойрил286. Тази поезия с неособени качества за сметка на това има актуален характер. Макар и повърхностно патриотична, отразява стихийно народното съзнание. По примера на Александър няма пълководец и монарх, който да не държи при себе си епически поети. Симонид от Магнезия пише за Антиох I Сотер, за Евмен пише Лесхид, дори Клеопатра си има свой епидейктик - поета Теодор. Тези похвали в епос служат по-късно на Плутарх като извор за „Успоредните животописи”.
От втория основен вид - историческия епос, също притежаваме главно имена на автори и заглавия. Някъде не е много ясно дали не става дума за история в проза. Изобщо историческият епос в епохата на елинизма е нещо като история за по-широка среда. По това време се белетризира в хекзаметър - прозата е предназначена предимно за специалисти. Няма събития, настоящи или минали, които елинизмът да не дръзне да пренесе в епоса. Само от Риан знаем четири заглавия - поема за Ахея, за Месения, за Тесалия, за Елида. Фест пише епос за историята на Спарта, Аполоний за основаването на Родос и Александрия. В първи век пр. н. е. поетът Архий описва в хекзаметър войните на римляните с кимврите и с Митридат, Боетос от Тарс - битките при Филипи и Акции. Чужденци популяризират по този начин историята на своята родина: Филон Стари пише епос за Ерусалим, самаритянинът Теодот - поема за юдеите.
Повече знаем за Месенската поема на Риан, от която е запазен откъс в четвъртата книга на Павзаний287. Риан от Бене Акте на Крит живее във втората половина на трети век пр. н. е., занимава се и с филология, пише епиграми, автор е и на митологически епос „Хераклия” в четиринадесет книги. Сюжетът на поемата, за която става дума, е взет от някакво историческо съчинение, предава се епизод от втората месенска война. Може би стимулиран от филологическите си занимания с „Илиада” и „Одисея”, Риан имитира не само отделни Омирови сцени, но, изглежда, и цялостната структура на Омировото повествование. Събитията стават около 500 г. пр. н. е. Героят Аристомен иска да освободи родината си Месения от спартанско иго. Самият той е стилизиран като Ахил, но сюжетът е развит по-скоро романно, с перипетии и чудесно стечение на обстоятелства. Риан ползва като че ли езика на вълшебната приказка. Аристомен попада в плен у спартанците, но една жрица на Деметра, влюбена в него, му помага да се освободи. Хвърлен при второто си пленничество в дълбока яма, бива освободен от орел, който го взима на крилете си. Чудесното освобождение се повтаря още няколко пъти - участва и една лисица, също едно момиче, което, получило указание насън, напива стражата и освобождава героя. Накрая Аристомен разбира, че въстанието няма да има успех разделя се със своите хора и отива на Родос, където умира и бива погребан с почести.
В областта на чистия митологически епос прави впечатление, че се предпочитат няколко основни сказания. Най-често се пише за Херакъл. Освен Риан, за когото вече стана дума, с Херакъл се занимава Теодор, автор на двадесет и една книги епос, посветен на борбата на боговете с гигантите. Диотим от
Hor. Epist. 2, 1, 233. Porph. art. poet. 357. Същият пасаж в „Романа за Александър” {Vita Alex. I, 42). Подробно за недостигналите до нас епически творби Ziegler, 15 и сл. 287 Pans. IV, 6, 3. Също Stob. Flor. ІІІ, 4, 33.
4

Адромитион пише „Подвизите на Херакъл”, Фаидим от Бисанте - „Хераклови митове”. Дионис също е обичан герой - знаем за „Бакхови стихове” на Теолит от Метимна, за една „Дионисиада” на Неоптолем288 от Парион. И аргонавтите са търсени. Изиграва роля може би популярността на Аполоний. „Аргонавтика” пишат Клеон от Курион и Теолит от Метимна.
Какво представлява чистият митологически епос може да се разбере по особеностите на Аполониевата „Аргонавтика”. Много по-съществено за развитието на епоса е, че митологическият кадър навлиза в историческия и епидейктическия епос. Още в Антимаховите хекзаметри за Лизандър митологията помага да се придаде вечно измерение на преходно човешкото. Когато във втори век пр. н. е. римският поет Ений пренася божествения апарат от митологическия в историческия епос, подготвяйки почвата, върху която израства „Енеида” на Вергилий, той действа по елинистически и довършва една елинистическа тенденция289.
Най-оригиналното проявление на елинистическия епос е учената поезия. Тя има предшественик във философските поеми на Емпедокъл и Парменид. Новото е, че е лишена от лиризъм. Какво ли би казал Аристотел, който твърди в „Поетика”, че между Омир и Емпедокъл общото е само размерът290, ако можеше да прочетете някоя от гастрономическите поеми на елинизма. Но макар и не в традиционния смисъл на думата, това все пак е епос. Не бива да се забравя, че между другото елинистическият епос е средство за разпространяване на знание. Ритмизацията е белег за условността на самото разпространение, на това, което е по-добре да наречем публичност. Щом нещо трябва да се знае от много хора, подходящо е да се предаде в хекзаметър. Разбира се, учените поети на елинизма си позволяват волности, като описват в хекзаметър предмети, които определено не интересуват широк кръг читатели. Дали пък по този начин чрез несъответствието не се произвежда впечатление за поезия. Затова не бива да оценяваме като творческа неудача елинистическия учен епос. От антична гледна точка той е на мястото си. Стига да припомним хвалебствието, което отправя на Арат в една своя епиграма толкова тънък ценител като Калимах (Аnth. Pal. IX, 507).
Пише се за какво ли не - на гастрономически теми, съставят се цели готварски книги в стихове, прочута е например тази на Архестрат от Гела. Също на козметически теми. В трети век пр. н. е. Нумений от Хераклея пише в хекзаметър за рибарството, ученикът на Калимах Филостефанос - за невероятни явления, свързани с реки291. Както ораторът, така и епическият поет могат да се занимават с всякаква тема. Това е едно от доказателствата, че елинистическият епос изпълнява функциите на съвременната проза.
Може би най-крайният пример е Никандър от Колофон. Той живее някъде във втори век пр. н. е. и по стара традиция на поети, произхождащи от Мала Азия, се изразява надуто и тъмно. Затова достигналото от него е съпроводено от много
288 Неоптолем е автор и на една „Поетика” по свидетелството на схолиаста Порфирий, послужила за
образец на Хорациевото „Поетическо изкуство”.
289 Вж. заключенията на Zieglеr, 25 и сл.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епосът в стгарогръцката литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.