Епопея на забравените- история и поетически мит


Категория на документа: Литература



и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

Гибелта за отечеството е „сладка радост” – тя е най-високото себеосъществяване, най-висока нравствена победа – победа над смъртта и над страха от нея. Смъртта за отечеството, щом е „юнашка”, е прекрасна, тя е вдъхновяващ стимул и увенчава героя с вечна слава, с безсмъртие. За епохата на Възраждането най-висша проява на нравственост е героичната смърт за свободата на отечеството. Хиперболата „цяла вселена” поставя подвига на опълченците над определено пространство – този подвиг е с вселенско значение.

Самоотричането в името на свободата е доброволният избор на българските патриоти. Той опровергава клеветата, че свободата е подарена на народа ни. Слели се с високия връх, опълченците измиват срама и позора чрез пролятата си кръв, чрез удивителната сила на духа си. Високото им патриотично съзнание изрича клеветни слова (една от поантите в текста):

България цяла сега нази гледа,

този връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!

Върхът израства в символ не само на духовната извисеност на опълченците, но и на високата отговорност – пред съвременниците и пред историята. Името България (метонимия) е олицетворен образ на българския народ, на всичко родно и свидно за патриотите, което е тяхно знаме, техен нравствен стимул. Те са дали обет пред родината, изправили са се на невероятен връх – сред царството на орлите - и няма да предадат отечеството си, няма да се унижат с бягство. Единственият достоен избор е славната смърт – ще изкупят с кръвта си срама на историята, ще защитят и своето българско име и гордост, и честта и достойнството на родината, която е вперила в тях „цяла” своя взор – с надежда и вяра.

Постоянно растящото напрежение достига своя връх (кулминация на същинската част):

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък – бомба,

всяко нещо – удар, всяка душа – плам.

Застанали пред лицето на смъртта, опълченците претърпяват фантастично преображение. В критичните си мигове битката придобива нереални измерения – свидетели сме на масово доброволно жертвоприношение („хекатомба”). Антитезата „няма-има” внушава необичайността на баталната сцена – лишени от стандартните оръжия за бой, опълченците предлагат изумителната нравствена сила на телата си. В нетрадиционни оръжия се превръщат дървото, камъкът, човешката душа. Чрез повторението на обобщителното местоимение „всяко”, чрез ярките метафори (меч, бомба, удар, плам) се абсолютизират смелостта, решителността и саможертвата на опълченците. Като че ли те сливат телата и душите си с родния Балкан и заедно с него участват в една грандиозна схватка със силите на злото. Мъртвата материя се одухотворява в ръцете на героите – израз на изключителната им духовна сила и свързаност с природата на родния Балкан, с неговата българска мощ. Липсата на глаголи (заменени с тирета) сгъстява напрежението.

Силата на порива към свободата е внушена и чрез една нереална, абсурдна ситуация – телата на убитите опълченци са единственото възможно оръжие, Толкова е силна волята за победа (дори и чрез „смърт юнашка”), че тази воля „съживява” мъртвите и те даряват своята демонична сила на живите бранители на върха в последната им отчаяна схватка с врага. Героизмът и храбростта граничат с безумието, героите превръщат в нравствена сила дори и демоничното – телата на убитите опълченци са като „демони черни над черний рояк”. Създадена е една апокалиптична картина на смъртта – мъртвите и отиващите на смърт се бият заедно, изправени на ръба на гибелта.

Абсурдността на ситуацията е представена и чрез психологическото състояние на врага.:

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Страх, ужас, потрес е вледенил сърцата им. Черното и демоничното създават внушение за нещо зловещо, гротесково, за духовно безсилие и смърт.

В последната си схватка с вековния тиранин опълченците акумулират в душите и телата си титанична мощ:

героите наши, като скали твърди,

желязото срещат с железни си гърди.

Това е мощта на родните балкански скали, които преобразяват духовната сила и устойчивост на опълченците в желязо. Метафората „железни гърди” се противопоставя смислово на метонимията „желязо” като образ на вражеското оръжие (направено от желязо). На желязото (като материя) се противопоставят железните гърди на шипченските герои и смъртта „юнашка” – срещу силата на материята се изправя силата на духа, родена от патриотичното чувство и от полета на достойния човек към свободата.

Поривът към свободата чрез героичната смърт е внушен и с глагола „фърлят се”. Заявен е категоричният избор на човека, докоснал се до свободата – той целият е устремен към красивата, към достойната смърт. Песента е израз на прекрасната и героична смърт, приета доброволно и осмислена от висок идеал. Нейн контрапункт е „свирепата сеч” – образ на дивата, необузданата, безсмислената жестокост, лишаваща човека от неговото достойнство, обезличаваща го. Песента – като висш израз на духовната извисеност на човека – краси подвига на опълченците, обезсмъртява го. Убедително е доказателството, че силата и красотата са не на страната на многобройния враг, добре въоръжен и воден от сляпата си ярост, а на страната на храбростта, обвързана със светъл идеал. Щом този висок идеал мотивира борците за героична смърт, следователно е налице най-голямата победа – победата на духа. Противопоставителният съюз „но” и метафоричните глаголи „гълтат”, „потопяват” създават предчувствие за физическата гибел на шепата храбреци. Въпреки това по- силно е внушението за духовната извисеност на опълченците: дори в миговете на реалната си физическа смърт те са „орляка юнашки”. Уподобени са на царствените птици, символизиращи свободата и свободния порив. Опълченците трайно са се сраснали със „заветния хълм” и с абсолютното пространство на свободата, която за тях е жизнено необходима, както за орлите. Инверсията на епитета „юнашки” поставя акцент върху мъжеството и храбростта, с които опълченците посрещат смъртта. Героичната им смърт е равностойна на духовна свобода.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Епопея на забравените- история и поетически мит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.