Електра - анализ


Категория на документа: Литература




Гено Генов

"Е Л Е К Т Р А"

от

ЕВРИПИД

През Античноста трагедията е единственият жанр, чрез чието посредничество се разказват митове пред събраната /обикновено за някой божески празник/ племенна или по-късно общност в Древна Елада. Тогава персонажите свързани чрез неизменния механизъм, на който е подчинен мита. Нищо не може да спре, смути или преориентира развоя на събитията, които изграждат използвания от трагическия поет мит.

"За явната склонност към разсъждения Еврипид си спечелил прозвището "философ на сцената". Неговите герои често разсъждават в реалистичен тон върху съвременни проблеми...Актуална, със силно нарушена художествена илюзия, Еврипидовата драма прилича на енциклопедия от възгледи и с това напомня противоречивостта на Омировия епос." /1, с.142/.

Стратегията на трагедиографа Еврипид е много по-различна от изкуството да се представят митовете на сцена, развито преди него от атинските драмописци Есхил и Софокъл. Той попада под влияние на софистите, отначало наемни странстващи учители по красноречие, а по-късно авторитетни философи, които предават на младите хора най-удачните подходи за постигане на успех и щастие в живота.

"Софистите донесли ново разбиране за човешката природа. За старата аристократическа етика благородството и добродетелта били неизменна даденост, за софистите те стават постижими. Воден от добър учител, всеки би могъл да достигне житейската мъдрост. Така била демократизирана представата за човешката природа и се създала нова демократична педагогика, според която политическите добродетели стават достъпни за всеки. Затова софистите особено държали на умението да се говори и доказва."/1, с.148-149/. В драматургията на Еврипид откриваме често морална загриженост, повлияна от софистите, дали боговете са достатъчно солидни гаранти на нравствеността.

Наистина Еврипид все още се придържа към древните легенди и митове, но той се одързостява да ги преценява много по-прецизно, да ги видоизменя много по-свободно и да ги критикува много по-открито. Очевидно е, че той не вярва във всемогъществото на боговете и на предопределящата им намеса в участта на хората. Той вече не е склонен да схваща митологията като единствено валидния за всички хора мироглед.

Неговите персонажи приличат на повечето от съвременниците му. Те разсъждават самостоятелно и не изпитват особен респект към традиционните вярвания. Героите на Еврипид не се чувстват безропотно подвластни поданици на всесилната, според доскорошните представи, Съдба. Те са много по-често жертви на собствените си емоционални избори и страсти.

Докато Есхил се стреми да предизвика у зрителите ужас, а Софокъл - ужас и състрадание, Еврипид пробужда чрез творбите си само състрадание у хората. Не без основание комедиографът Аристофан го атакува заради увлечението му да разнежва зрителите чрез представянето на нещастни хора, облечени в дрипи и подпиращи се на патерици. Сред съвременниците си Еврипид се прославя като проникновен анализатор на майчинската обич на Андромаха и Хекуба, на страстната и ревнива любов на Медея и Федра и на пожертваната любов на Алцест. Но сред ценители на високите поетически жанрове в края на класическата епоха този драмописец не получил одобрение, тъй като "се отклонява от жанровата схема и държи, нарушавайки я, на инстанцията на произведението"/3, с.74/.

Митът: Съдбовната грешка идва от Пелопс, син на Тантал и баща на Тиест и Атрей, който убил, като го хвърлил в морето, кочияша Миртил, син на бога Хермес. Тогава Хермес проклел прадядото на Електра и Орест и целия му род.Богът накарал сина си Пан да изпрати овена със златното руно, залогът на царската власт, за да се породи свада между двамата братя /Тиест и Атрей/.

След смъртта на Пелопс Атрей станал цар на Аргос и Микена и прогонил брат си Тиест, защото научил, че той влязъл в непозволена връзка с жена му Аеропа и с нейна помощ му отнел вълшебния овен. По-късно Атрей се престорил, че прощава на брат си, поканил го на угощение и му поднесъл в гозба части от телата на неговите синове Калилеонт и Орхомен.

Втората съпруга на Атрей била Пелопея, дъщеря на Тиест. Тя расла далеч от баща си и без да го знае, родила от него Егист, който бил възпитаван в дома на Атрей като негов син. След време Атрей го изпратил да убие Тиест. Но той разбрал кой е истинският му баща и обърнал меча си срещу Атрей, съсякъл го и предал царската власт на Тиест.

Електра е дъщеря на сина на Атрей Агамемнон, който придобива от жена си Клитемнестра седем деца. Тя е сестра на Ифигения, която е пожертвана от баща си на богинята Артемида, която пратила ветровете за да тръгнат по море платноходите на Агамемнон за Троя. Неин брат е Орест, когото тя спасява като го изпраща при вуйчо им Строфий във Фокида, където той отраства като се възпитава заедно със сина на вуйчо му /Пилад/.

След завръщането на Агамемнон от войната срещу Троя в подвластния му град Аргос жена му Клитемнестра подбужда любовника си Егист да го убие. Егист го посреща с подобаваща тържественост и организира в негова чест пиршество. В края на угощението Клитемнестра, не успяла да преодолее ужаса след жертвоприношението на дъщеря й Ифигения, убива Агамемнон с помощта на Егист.

Узурпаторите на властта в Аргос заживяват в постоянен страх от завръщането на Орест, който, благодарение на предвидливостта на баща му, е напуснал града заедно със семейния педагог. Законният наследник на трона е прогонен от царството, тъй като заговорниците се се страхуват, че той някой ден ще открие истината, ще предяви правата си и ще поиска да бъде възцарен на трона на Агос. Електра е обречена да стане робиня.

Минават години. Възмъжалият син на Агамемнон се завръща предрешен в родния си град и открива сестра си Електра. Междувременно тя е разбрала истината за кончината на баща им и е измъчвана единствено от мисълта е как да отмъсти на убийците му. Тя подтиква Орест да убие Егист и майка им Клитемнестра. След като отмъщава за смъртта на баща си Орест отдава сестра си за съпруга на най-верния му приятел Пилад и напуска Аргос. След убийството на майка си Орест е обречен да бъде непрекъснато преследван от Ериниите, богините на отмъщението.

Така завършва големия митологичен цикъл изпълнен с жестоки отмъщения, който започва с чудовищното провинение и с мъките на Тантал, приказно богатият цар на Фригия, който бил любимец на боговете и те го канели често да сяда на трапезата им. Но той почнал да разгласява тайните им, да краде нектар и амброзия и да угощава с тях смъртните хора. Веднъж, за да изпита всезнанието на боговете, Тантал насякъл на парчета сина си Пелопс и поднесъл месата му върху поднос на трапезата им. Те разбрали измамата, съединили късовете и съживили младежа, а светотатствения му баща подложили на неспирни мъки в подземното царство - да стои до шия във вода, която се оттегляла, когато се навеждал да пие от нея; да стои под нависнали с плодове клони, които се отдръпвали от него, когато понечел да ги бере; да стои под клатушкаща се над него скала, която всеки миг можела да го затисне.

Фабула: При инсценировката на мита в трагедията Еврипид отдава първостепенно значение на разработката на фабулата. Той осъзнава, че пролозите са често излишни, когато митът е известен на всички в амфитеатъра. Еврипид пренася интереса си на драмописец-анализатор върху характерите и техните взаимоотношения. Той следва внимателно развоя им и го извежда до правдоподобен завършек. Категорично не приема изкуствените обрати и внезапната намеса на боговете във финала на сценичните си творби.

Въведението в трагедията на Еврипид е композирано от епизоди, всеки от които завършва със стазим. Еврипид преосмисля участието на хора в трагедията. Партиите на хора при него са осмислени като музикални интермедии, в които важност придобиват изпълнените с изтънчени лирически внушения, ярки образи и одухотворена поезия песни.

Целта на експозиционните сцени в трагедията е да се представи предисторията на показваните събития и да се изложат нещастията и лишенията на персонажите, за да може зрителят да вникне в моралното послание на пиесата. "Трагедията се открива задължително от събитие със смисъл на лишение от основно благо. Това начално събитие нещастие има колизиен характер и не се мисли за причинено от героя. То обикновено изхожда от извънчовешкия свят и засяга само високи ценности - свободата, безметежното съществуване на героя, връзките му с рода или с полисната общност, но най-вече неговото достойнство, основния израз на високо положени на езика на старогръцката култура."/2, с.172/.

В пролога на трагедията си "Електра" Еврипид въвежда персонажа на Селянина. Той вероятно е взет от версия на мита за отмъщението на Орест, която нито Есхил, нито Софокъл познават. Става дума за мъжът на Електра, човек от народа, с който Егист я е наказал да живее, за да не роди дете с царска кръв. В пролога Селянинът съобщава за участта на сина и дъщерята на Агамемнон след заминаването на героя за Троя:

Когато царят тръгваше за Илион,
Остави син - Орест, и нежна вейчица -
Електра. Възпитател Агамемнонов



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Електра - анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.