Експресия и динамика на изразните средства в художествения текст


Категория на документа: Литература


ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"
Филологически факултет

Курсова работа

на Маринела Мариянова Манова,
Българска филология, IV курс, задочно обучение, фак.номер 12667

Експресия и динамика на изразните средства в худ. текст

Доц. Мария Илиева

Откъс от разказа "Нежната спирала" на Йордан Радичков

В един студен зимен ден пътувах с конска шейна през Лудогорието. Бяхме неколцина човека, натъпкани плътно един до друг в дъсчения сандък, едни седяха с лице към конете, други с гръб, трети се бяха настанили ребром, всички бяхме измръзнали, омърлушени и уморени. Връщахме се от лов, омотани в шалове, с вдигнати яки, с нахлупени капи или гугли, тъй че нито едно лице не се виждаше цяло. Изпод гуглите и шаловете димеше пара от дишането на хората, пара димеше и от ноздрите на конете. Когато човек пътува с шейна, изстива бързо, студът пропълзява по цялото му тяло, очите започват да сълзят, цялата природа наоколо започва да му се струва враждебна. Небето над нас бе сиво, вляво от шейната сивееше гора, от дясната ни страна се простираше равнината, леко наклонена, покрита със сняг.

Пътят лъкатушеше покрай самата гора, спускаше се в някоя долчина, катереше се, на места шейната поднасяше, плазовете стържеха върху чакъл и камъни, конете започваха да пръхтят, конярят размахваше камшика във въздуха и започваше да вика: "Дий! Дий!" Бялата равнина леко се изтегляше и завърташе край нас, смълчаната гора се измъкваше на пръсти назад, най-близките до пътя дървета подтичваха бързо, по-далечните се движеха по-бавно и се създаваше илюзията, че гората бяга назад с хиляди крака, без дърветата да се застъпват едно друго.

В езика на художествената литература няма закрепен набор от текстообразуващи езикови средства за разлика от текстовете в останалите комуникативни сфери. Творецът има свободата да избере езиковите средства, чрез които да изгради текста на своята творба. Затова в художествената литература срещаме различни начини за означаване на предмета и предметната област в текста, за означаване на събитията, за изразяване на гледната точка на автора.

Текстът е художествен, което предполага, че функцията му е да въздейства на неограничената аудитория. Общуването между адресата и адресантите е непряко, което се обуславя от писмената форма на речта. В центъра на изображението е пътуващият човек, който се среща с природата и нейната тайнственост.

Заглавието на разказа "Нежната спирала" представлява метафора. Спиралата е символ на кръговрата на живота, на прехода от видимото към невидимото, от същественото към смъртта. Символизира безкрайността и хармонията в живота - красив и в същото време - многолик и вечен. Още в самото начало на разказа Радичков ни загатва за дисхармонията, която човекът създава около себе си. И това внушение е в епитета "враждебна", създавайки усещането за призрачна нереалност.

Лексиката в описанието е изцяло домашна и абстрактна, което се обуславя от въздействащата му функция. В описанието преобладават предимно прилагателните имена както в женски, така и в мъжки род: "студен" (качествено прилагателно), "конска", "зимен" (относителни прилагателни ), "натъпкани", "измръзнали". Те подсилват експресивността в текста, създавайки на читателя по - обстойна представа на зимната картина. Има степенувани прилагателни, които субективизират текста ( "по- далечните", "най - близките", "по - бавно"). Липсват деепричастия. Глаголите са както в 1л.мн.ч. ( връщахме се, бяхме измръзнали...), така и в 3л.ед.ч ( лъкатушеше, спускаше се, се простираше.... ). Откъм време глаголните форми са в минало несвършено време, което е характерно за описанията. Единственото и множественото число са показатели за всеобхватност. За допълнителна емоционалност, Йордан Радичков е заложил на междуметието ("Дий!, Дий!") Чрез употребата му, авторът се стреми да активизира читателското внимание. Според целта на изказването изреченията са съобщителни, а по състав са сложни съчинени. Използвани са безсъюзни връзки в състава на сложните изреченски конструкции. Пълна конкретизация в текста се постига чрез употребата на числителни имена. Срещат се числителни редни ("един") и бройни ("трети"). Откъсът е разчленен на абзаци, създавайки усещането за точност и логичност.

За индивидуалният стил на Радичков е характерно честото прибягване към ефекта на излъганото очакване. Този ефект авторът постига чрез употребата на ярките метафори.

"Небето над нас бе сиво, вляво от шейната сивееше гората, от дясната страна се простираше равнината, леко наклонена, покрита със сняг." И изведнъж, без каквато и да е подготовка, полето и гората оживяват. Писателят, възприел да гледа на света с наивитета на първичния човек, представя отначало оптичната измама като чиста истина: "Бялата равнина леко се изтегляше и завърташе край нас, смълчаната гора се изтегляше на пръсти назад, най - близките до пътя дървета подтичваха бързо, по - далечните се движеха по - бавно ... ", след като неочаквано пак се връща към реалността, като одухотворяването преминава в метафорично сравнение, характеризиращо се с ефекта на излъганото очакване: "и се създаваше илюзия, че гората бяга назад с хиляди крака, без дърветата да се застъпват едно друго."





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Експресия и динамика на изразните средства в художествения текст 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.