Една невъзможна любов (Литературноинтерпретативно съчинение върху повеста „Крадеца на праскови” на Емилиян Станев)


Категория на документа: Литература


 Една невъзможна любов

(Литературноинтерпретативно съчинение върху повеста

"Крадеца на праскови" на Емилиян Станев)

Една от най-хубавите повести на Емилиян Станев е "Крадецът на праскови".В нея творецът се
проявява като тънък психолог на човешките души.В повестта авторът разкрива трагедията на двама
влюбени от различни националности-българка и сърбин, чиято любов е невъзможна сред ужасите на войната.Между тях стоят и психологически бариери.Авторът рисува героите сред убийствената атмосфера, между Първата и Втората световна война.Нищо не се е променилон в спомените от Първата световна война на младия разказвач-гладът, епидемиите, жалките пленници.Така че с тези картини авторът ни внушава, че между двете войни нищо не се е променило във военно Търново и конфликтите водяд само до смърт и страдание.Сред тази подтискаща атмосфера авторът ни представя образа на Елисавета-"облечена в светло синя рокля, ослепително бели ръце, къдрави коси..."В очите на момчето тя е съществото от неземния и омагюсан свят, от приказките.Още от това първо описание лъха лека поезия, романтика, която е отговор на нейната красота.Героинята рязко се откроява на фона на ужасяващата война.Тя жадува за всичко онова, което войната е разрушила-за любовта, щастието и духовната свобода, които не намира в живота.Трагедията и се засилва от факта, че е бездетна-бракът и е по разум, а съпругът и е комендант на града, когото никой не обича.От тук идва вътрешната и неудовлетвореност."Панически страх ни обземаше, когато чуехме металическия му глас да ни отправя проклятия и закани.Той беше шишкав, към петдесетгодишен, плещест, късоврат, с плътно прилепнали към черепа уши, с остри, сиви очи и побелели коси, стригана алаброс.Тоя алаброс придаваше на главата му израз на рис."Елисавета е изпълнена с милосърдие."Защо да не бъдем малко по-човечни?"Тези думи са искрен зов за човечност и милосърдие, но грубия и съпруг отвръща иронично:"Я остави тия даскалски приказки."Този диалог е доказателство за жестокото разминаване на духовния свят на двамата.Образът на полковника е пълна противоположност на Елисавета.Той е символ на грубостта и носи всички недъзи на съсловието си.Емилиян Станев внушава идеята, че подобни личности ни отблъскват със своята студенина и враждебност към обикновените хора, към войниците и към пленниците, които нарича роби.Ето една причина да се роди една красива любов.Запознанството на Елисавета със сръбския войник я поразява силно.Любовта между двамата има съдбовен характер заради противоречията, които я правят невъзможна.Иво е олицитворение на жертвите на войните, макар че е враг на България.В момента на срещата обаче животът му е разбит именно поради войната.Умело авторът рисува неговия външен вид -"мургав... хубав... мъж с къдрави коси и пръсти на артист."Той живее унизително-окъсан и гладен, но човешките пориви у него не са угаснали.Също като Елисавета той жадува за любов и щастие.Те са сродни души-духовно близки, което е предпоставка за зараждането на любовта.Трогателни са моментите на тази любов.Емилиян Станев пресъздава най-интимните трепети на душите им -тайните романтични срещи, откраднатата нежност, прекрасните им взаимоотношения и копнежа им един за друг.Особено важни са трепетите на женската душа.Елисавета е отегчена, скучаеща дама, застаряваща и отчаяна.Но след срещата с Иво тя засиява от любов, а на края достига до трагичното самоубийство от любов.През цялото време Емилиян Станев описвайки красивата любов между двамата, авторът внушава идеята, че тази любов е невъзможна.Причините са слижни, свързани с жестоката вражда между двата народа-българи и сърби, които войната тласка един срещу друг.Причините за тази война са непоправими и правят любовта невъзможна.От една страна Елисавета се бои да престъпи строгите закони, страхува се от изневярата, изпълнена е с морални предразсъдаци.Тя става герой-нарушител на морала и затова този морал я наказва жестоко-със смърт.Друга психогогическа пречка за невъзможната любов е поведението на ординареца.Отвращение будят у Елисавета "потните и жалти длани...отбласкащ тил, покрит с рядка коса... тъмен поглед."Този герой символизира грубата и зла сила на войната.От една страна, той има комплекси като самотник и вдовец, не е равнодушен към красотата на господарката си, но знае добре, че няма шансове пред нея и я ревнува от роба-съперник.От друга страна той е вярнотокуче на стопанина си и като типичен войник изпълнява заповедите му.С убийството на Иво той прави любовта им невъзможна.С други думи всичко в тази история е против любовта- тя е обрачена да зъвърши трагично.Иво и Елисавета са тъжни жертви на националните и психологическите предразсъдъци, на ужасите нрави на войната и грубата военщина.Повестта "Крадецът на праскови" е прекрасна, но трагична история за невъзможната любов сред ужасите на войната.По този начин Емилиян Станев продължава традициите на тази тема след Йовков и като хуманист отрича тази кървава касапница-войната, която прави невъзможни любовта, щастието и красотата в живота.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Една невъзможна любов (Литературноинтерпретативно съчинение върху повеста „Крадеца на праскови” на Емилиян Станев) 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.