Дървото на живота


Категория на документа: Литература


От изобретяването на телевизията до ден днешен е изминал приблизително един век. Тя е една от най-бързо развиващите се медии. Жаждата за знания и информираност са основният двигател на нейното модернизиране. През годините телевизорът от лукс се е превърнал в необходимост.

За първо същинско телевизионно предаване се приема демонстрацията на Джон Луиджи Беард през 1925 г. От 1932 г. започват редовни излъчвания на тестови телвизионни предавания от първото в Европа телевизионно студио. Макар и постепенно, страртира излъчването на подредени в схема, наречена по-късно програмна, редовни телевизионни предавания: Франция и Германия - 1935 г., Великобритания - 1936 г. и САЩ - 1939 г. След 1936 г. започват постоянни излъчвания. В България първото предаване е пряко излъчване на седмо-ноемврийската манифестация от площад "9 септември" през 1959 г. Днес телевизията е неизменна част от ежедневието на хората в България и повечето домакинства притежават поне един телевизор.

Може да се каже, че телевизията е най-мощната и влиятелна медия на XX в. Въздействието й е толкова голямо, че някои я наричат четвъртата власт след законодателната, изпълнителната и съдебната. Споредн е въпросът за положителното и отрицателното й влияние.

В последните години тя служи за огромна пропаганда. Несъзнателно за нас, зрителите, от малкия екран много лесно могат да ни бъдат "насадени" мнения и факти, да бъдем излъгани, манипулирани и дори контролирани. Често телевизиите са зависими от властта и не служат в полза на гражданите. Не правят ясна разлика между инфромация и мнения. В България са много малко обществените телевизии, които са финансирани от държавата и не зависят от частния бизнес. Законът за свобода на словото е колкото полезен, толкова и вреден, тъй като с тази свобода доста се злоупотребява.

Но на фона на отрицателното влияние на телевизията може да кажем, че положителното също е неразделна част от нея. Научнопопулярните канали и документалните предавания ни дават възможност да опознаем света, да се докоснем до красотата му, да "посетим" кътчета, които иначе не бихме могли, да "преживеем" събития, които са част от историята.

Един от способите, чрез които историческите събития могат да бъдат увлекателни за трудно задържаемото зрителско внимание, е превъплатяването им във филми и сериали. Те представляват интерес за широката аудитория.

Такъв пример е наскоро появилата се в национален ефир българска телевизионна сага "Дървото на живота" - историческа семейна драма, чието действие стартира с обявяването на Независимостта през 1908 г.

Сериалът е създаден по мотиви от романа на Владимир Зарев "Битието", който е първата част от трилогията на автора, която разказва за житейските премеждия, възходите и паденията на тръгналия от Видин род Вълчеви. Действието в първата книга "Битието" започва в далечната 1890 година и проследява драматичните събития от следосвобожденската епоха, през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война до Девети септември 1944 година. Втората книга "Изходът" осветява сложното и противоречиво време на социализма в България и чрез съдбите на героите поставя остро проблема за властта, за всепроникването на тоталитарната власт във всекидневието и в човешкия свят. Третата книга "Законът" рисува двуличното и подмолно време на преустройството, първоначалния чист възторг от демократичните промени след Десети ноември 1989 г., а сетне и онези механизми, по които е ограбена и обезкръвена България, чудовищния егоизъм и арогантността на политическата класа, уродливостта на началното натрупване на капитала, парализата на имунната система на всяка държавност - корумпирането на съда и на полицията.

"Дървото на живота" доста се различава от сериалите, които до този момент се излъчваха по българските канали. Той е мащабна продукция, която умело и точно успява да пресъздаде епохата и духа на времето.

В момента се излъчва първият сезон, който се радва на голям успех. Всяка неделя епизодите приковават вниманието на зрителите с романтиката и патриотизма, вплетени в сюжетната линия. Някои от дрехите и мебелите са автентични. Освен специално създадения декор на сериала, "Дървото на живота" се снима още на ключови локации като дворец Врана, резерват Витоша, Сан Стефано 6, сградата на KNAUF, Семинарията, Домът на Москва, Военна академия, Храм Св. Николай Софийски, яз. Пчелина, къщата на Елин Пелин в с. Байлово и други. Типично българската фонова музика също оказва въздействие върху емоцията на зрителите. Всеки един от изброените компоненти е от огромно значение, а когато са хармонизирани в едно цяло, ефектът е впечатляващ.

Една от основните теми е за съпричасността на българите от Северна България, които оставят семейства, къщи и имоти, за да се включат във Вътрешната македоно-одринска революционна организация и да помогнат за освобождението на все още поробените българи в тези области. Величието на тези патриоти се изразява най-вече във факта, че вместо да се радват и отдадат на спокоен живот, който им е осигурен след Освобождението, те рискуват всичко за свободата на събратята си, не искайки нищо в замяна.

Втората и най-вълнуваща сюжетна линия е разказващата за любовта между българин и туркиня, която е вдъхновена от реалните събития, познати в историята ни като т. нар. Кървава сватба в Русе. Годината също съвпада - 1910 г.

В сериала също е спомената трагедията с потъването на кораба "Титаник" през 1912 г., като няколко от второстепенните герои загиват на борда му.

На зрителите е показан и автентичен за тогавашното време един от първите автомобили в България и е пресъздадено всеобщото изумление от това изобретение, което е собственост на един от главнит герои.

Чисто човешките страсти са неразделна част от главните герои. Семейство Вълчеви е богата и известна фамилия от Видин, коята е раздирана от конфликти. След смъртта на главата на семейството още в първия епизод запозва разединяването. Четиримата братя са коренно различни -идеалист, социалист, материалист и кариерист. Сблъсъците между тях са неизбежни. Любовните премеждия също преследват героите. Именно любовта е една от допирните точки на всички поколения, както и негативните качества - омраза, алчност, лицемерие...

За мен "Дървото на живота" е сериал, който заслужава да бъде гледан от поколенията от всяка възраст. Можем да открием себе си в изказванията на героите, в образите и емоциите им. Сценарият и актьорската игра са на много високо ниво. Повечето от репликите са като афоризми за живота, но звучат много точно и на място в контекста на разговорите. Историческото, което е в основата на целия сериал, ни напомня за величието на българския народ, кара ни да се чувстваме горди, да си спомним за нашите предци, които също са били част от тази история. Именно и такова е мотото, с което се представя сагата: "Тяхната история е нашата история."

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дървото на живота 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.