Дръзкият Терсит


Категория на документа: Литература


ОМИР - "ИЛИАДА"
ДРЪЗКИЯТ ТЕРСИТ
втора песен
Втора песен на „Илиада” представя протеста на Терсит - обикновения войник, срещу Агамемнон - царя на Микена, който обявява край на войната, за да изпита подчинените си. Терсит изразява народ¬ното недоволство и негодувание пред несправедли¬вата подялба на благата и самоволното управление. Чрез неговия образ Омир показва зараждащото се социално разслоение и социалния бунт на масите, довеждащ до разрушаване на воинското единство.
Старогръцкият епик не одобрява настъпващите промени и броженията в обществото и отразява своето отрицателно отношение, изграждайки обра¬за на Терсит, съчетавайки в него физически недъгава и уродлива външност с неприветлив, заядлив нрав, дързост и злоезичие. Тази пристрастна авторова ха¬рактеристика на героя е израз на разбирането на епохата, че обикновеният войник няма право на глас, а със своя протест Терсит воюва за това право и нарушава колективното единство и дисциплината, което е недопустимо.
Омир откликва на настъпващите изменения в къс¬ното родово общество в древна Елада и във Втора песен на „Илиада” изобразява действителните про¬тести на народната маса. Но тъй като те са все още стихийни, той се ограничава със създаване образа на Терсит, на чийто бунт се противопоставя воинс¬кият колектив. Затова той представя народното не¬доволство като отделен глас, като физически и нрав¬ствен недостатък на един човешки образ. Терсит не е историческа личност, а е образ - идея, израз на на¬родното негодувание, бунтар. Оценяван от позицията на нашето време, Терсит из¬глежда бунтар, но за времето на Омир подобно разбира¬не на образа е невъзможно, защото обществото не позна¬ва социалния бунт.Неговото име само загатва разкритите недостатъци и пороци на характе¬ра му. Наречен Терсит, т. е. дързък, нахален, нагъл, обикновеният войник се осмелява да протестира, да негодува срещу самоволното управление на царя, който провокира войските, обявявайки край на вой¬ната. Но след като всички изразяват спонтанно щас¬тието си, че са свободни да се завърнат по родните места и да живеят в мир, истината проблясва с осле¬пителна светлина и помрачава радостта на народна¬та маса. Радостните викове на воините се заменят с безмълвие и подчинение:
С вик се понесоха в стана и
прах под нозете се вдигна.
бързаха вкъщи: викът им
достигна небето високо.
Седнаха те настанени
безмълвно на своите седалки.
Сред тишината на тълпата се чува как „Още шумеше единствен Терсит, неумерен във думи, който в душата си въдеше разни слова непристойни.” Авторовата оценка е категорично неприемане, отричане на поведението на героя. Творецът опре¬деля Терсит като „неумерен в думи” и намира сло¬вата му за „непристойни”, защото като обикно¬вен войник той значително се откроява от масата, от колектива. Нарушава законите за единство на воинския колектив, дръзва да се противопоставя на висшестоящите:
дързостно все предизвикваше
свади без повод с царете стига това да разсмива
събраните много аргийци.
За своето време Терсит представлява изключе¬ние, което застрашава авторитета и властта на царе¬те. Той е редови войник с аристократично потекло, който изпълнява съвестно задълженията си, участва смело и с чест в битките. Но засегнатите му гордост и чест предизвикват неговото негодувание. Смелостта и дързостта да изрази своето мнение, да потърси правата си, да обиди царя предизвикват безмилост¬ната авторова оценка. Освен името, което е избрано да отрази характера на героя, наред с проявените и коментирани качества, Омир добавя и непривлека¬телния физически облик на Терсит:
Между дошлите при Троя
ахейци той беше най-грозен: с гърбица, куц, кривоглед,
раменете му хилави бяха вгънати силно навътре и
сведени чак до гърдите. Имаше остра глава само с
няколко щръкнали косми.
Красноречивият физически портрет доказва пре¬небрежението и подигравката на старогръцкия поет, заменили възхищението и гордостта при обрисовката на снажната и красива личност на Ахил в Първа песен. Слабата и недъгава фигура на Терсит, грозота-та му отблъскват и предизвикват отвращение. След обстойната характеристика на външния вид на ге¬роя, Омир продължава да представя по пряк или косвен начин неговите качества. В авторовите раз¬бирания социалният протест е недопустим и затова смелостта, дързостта и противореченето на обикно¬вения войник са възприети като наглост, непристойност, мърморене:
Тях ги ругаеше често, а днес
Агамемнона нагло с крясък ужасен и злоба
нападна.
Викаше гръмко, обиждаше с
хулни слова Агамемнон...
Поведението на Терсит е обосновано от неспра¬ведливото управление на царя, който воюва за нат¬рупване на богатство:„... За тебе, водача, е срамно все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.” Обиден и излъган се чувства Терсит от подиграв¬ката на царя, изпитващ волята на войниците. Пре¬къснат е неговият стремеж към свободата, към родината, помрачена е радостта му, неоценени са качест¬вата му на войник: „... Да види полза дали му принасяме, или не служим за нищо.”
Протестите на Терсит не продължават дълго вре¬ме. Обвинен е от цар Одисей „богоравен”, че е „глу¬пав дърдорко”, „гръмогласен вития”. Чрез думите на другите герои Терсит е разкрит като злоезичен, страхлив, мислещ само за връщане:„Смятам, че няма по-долен от тебе сред смъртните хора... Иначе нямаше ти да говориш със злост за царете, да ги ругаеш пред всички, за връщане само да мислиш." Порицанието прераства в заплаха за наказание: „... ще те изпратя разплакан при нашите кораби вити, вън от съвета изгонен позорно със удари тежки.” За да докаже своето превъзходство и сила и за да защити честта на Агамемнон, Одисей наказва Терсит с бой пред всички:
Рече и сам го зашиба със
жезъла твърд по плещите.
Отношението на цар Одисеи към неподчинилия се изразява всъщност авторовото мнение - отклоня¬ването от нормите на поведение, наложени от родо¬вото общество, трябва да бъде наказано. Омир все още не може да възприеме в положителна светлина тенденцията към социален протест. Неговото нео¬добрение е отразено и в думите на колектива, който се възхищава от Одисей, извършил „пред всички най-славното дело” Фактът, че народната маса, воинският колектив се страхува от дързостта на Терсит, надсмива се над стра¬данието му, причинено от Одисей, доказва, че социал¬ното брожение е все още неорганизирано. Остават мъката, физическата и духовната болка за Терсит, кой¬то е наказан за потърсената справедливост:
Сви се Терсит и започна да
плаче със сълзи обилни.
Цял разтреперан тогава,
Терсит най-смирено си седна, сгърчен от болки, погледна
смутено, изтри си очите.
Примирен с обидата, болката и срама, Терсит се връща при колектива, който весело му се присмива. В „Илиада” Терсит е герой в обратния смисъл на думата. Той притежава отрицателни качества, грозна външност и за допълнение - име, характеризиращо го като нагъл и нахален. Чрез образа на Терсит Омир откликва на събитията на своето време - социалния бунт на масите, разрушаващ единството на воинс¬кия колектив. Изграждайки само един образ с физи¬чески и нравствени слабости, епикът доказва, че на¬родното недоволство е все още стихийно.

Първа и Втора песен на „Илиада” представят конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. Участващ във войната, за да защити честта на рода си, а също и да извоюва богата плячка, Агамемнон се сблъсква с гнева ни племенния вожд Ахил и на обикновения войник Терсит. Този гняв е породен от незагрижеността и несправедливото отношение към войските, от грубостта, ненаситността, от честолюбието, властолюбието и неоправданата дързост на царя. Така поведението на Агамемнон предизвиква негодуванието на Ахил и Терсит.
Втора песен на „Илиада” представя протеста на Терсит - обикновения войник. Терсит изразява народното недоволство и негодувание пред несправедливата подялба на благата и самоволното управление. Агамемнон решава да изпита войските, своите подчинени, като уж обяви края на войната и предстоящата възможност за тях да се завърнат в родината. Племенните вождове и обикновените воини побягват към корабите, зарадвани и доволни от вестта, но Одисей, изпратен от богинята Атина и въоръжен със скиптъра на Агамемнон, възпира бягащите. В този миг се надига Терсит, който има основателни причини за недоволство и протест. Смел и откровен, той не се страхува да изкаже мислите си. Дръзва да се изправи в словесен двубой с Агамемнон, като отправя своето порицание:
За тебе, водача, е срамно
все да увличаш във гибел и зло
синовете ахейски.
Терсит отстоява правата на колектива, макар да не се ползва с неговата почит. Поведението му е форма на неподчинение, на пренебрегване на нормите. Терсит е заплашен и наказан от цар Одисеи с жезъла му:
„Ще те изпратя разплакан
при нашите кораби вити,
вън от света изгонен позорно
със удари тежки.”
Рече и сам го зашиба със



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дръзкият Терсит 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.