Драмата в Западна Европа през Средновековието


Категория на документа: Литература


Моралитетата са междинен жанр разположен между литургичната и професионалната светска драма, който съчетава елементи от двете. Те са изпълнявани от почти професионални актьорски трупи, които много разчитат на поддръжка от добродетелната публика. Тези пиеси са обикновено кратки и включват фарсови интермедии.

В датската пиеса “Чудотворното ябълково дърво”, например, Верният добър приятел и Непоколебимата вяра са възнаградени, когато Бог създава за тях едно вечнораждащо нови плодове ябълково дърво, което има свойството да вкаменява всеки, който без разрешение се докосне до плодовете му. Това води до предвидими и хумористични последствия.

Най-прочуто е френското моралите от Никола дьо Ла Шесне ”Осъждане на пиршествата” (Condemnation des banquets, 1507 г.), в което се препоръчва Умереността като се показва лошия край, който дебне компанията от заклети гуляйджии, включително Лакомията и Вечно гладната уста /постоянно налятата със слюнка/. Сред най-старите английски пиеси е моралитето “Замъкът на Постоянството” (The Castle of Perseverance, ок. 1425 г.), в което се представя битката за Човешкия дух (Humanum Genus). До нас е оцелял план на постановката върху кръгла сцена на открито съз укрепен замък в средата. За най-велико от моралитета се счита “Обикновеният човек” (Everyman), което се играе до днес.

А най-популярното френско моралите е “Благоразумният и Неразумният”/1436/, чийто общ брой на стиховете е 8000, а действащите лица в него са 59.

Е/ Фарсове /ХV – ХVI в./

Още през ХІІІ век различни самодейни актьорски гилдии в Западна Европа започват да представят на простонароден език пиеси на отдалечени от храмовете места. При тези условия църковната тематика бързо е изоставена и тези пиеси биват изпълнени с апокрифни разкази и неприлични сцени. По-късно в тях се въвеждат сатирични нападки срещу докторите, военните, съдиите, а дори срещу монаси и проповедници.

Фарсът е смехотворна драматична пиеса, в която са въведени неправдоподобни, но забавни ситуации, стереотипни характери, екставагантни преувеличения и колоритни груби шеги. Обикновено фарсът се счито по-нисък жанр от комедията от духовна и естетическа гледна точка с грубоватото обработване на характерите в него и с пеправдоподобните му интриги. Но той е поддържан от своята популярност и модата му е все още жива в Западна Европа.

Предвестници на фарса могат да се открият в театъра на Древна Гърция и Древен Рим, както в комедиите на Аристофан и Плавт, така и в предшестващата Комедия ателана, в която се появяват типажи като белобрадия старец, лакомника, клоуна и др.

Първият известен френски фарс е “Адвокатът Патлен”, публикуван е през 1486 година в издание на Гийом дьо Роа. Съчинен е в Корпорацията на чиновниците /Базош/.

Господин Патлен е хитър, но беден адвокат с оредяваща клиентела. Той решава да си обнови личния гардероб без да похарчи дори едно су. Патлен отива при продавача на сукно Гийом, моли го да му отреже парче плат за костюм, преструва се, че си е забравил кесията и го кани да гостува в дома му, за да му изплати дълга си. Когато Гийом се озовава пред дома на адвоката, Патлен и жена му разиграват потресаваща сцена: Патлен е „толкова болен, че всеки момент ще умре”. Сукнарят, обзет от страх, избягва.

След време при адвоката Патлен идва за помощ простодушният овчар Тибо Агънцето, тъй като господарят му, търговецът на сукно Гийом, е завел дело за заклани тайно от него и присвоени овце. Господин Патлен предлага на довереника си хитра стратегия, която той да приложи на процеса: да блее като овца пред съдията, за да покаже така, че е малоумен и изобщо не разбира задаваните му въпроси. В края на процеса Тибо Агънцето е оправдан, но когато господин Патлен поисква хонорара си от него, хитрият овчар започва да блее и пред него. Поуката от фарса: На всеки един измамник се пада измамник и половина.

В Германия терминът фарс придобива гражданственост едва през ХVIII век. Тогава Гьоте използва тази форма в подигравателните си диспути с неговите литературни съперници.

Ж/ Комедия дел Арте

Играе се от смешниците / д з а н и /, състои се от импровизирани сценки / л а ц и /, в които се появават постоянните типажи като Докторът, Панталоне, Бригела, Арлекино, Пулчинела, Коломбина, Капитанът и други.

В Комедия дел арте се открояват четири основни типажа: 1/ роли на старци – Доторе, учен педант от Болоня, който дърдори празни фрази или Панталоне, стиснат търговец и неудачен донжуан от Венеция; 2/ роли на двамата слуги от Бергамо, наречени Първи и Втори Дзани – Първият дзани е наречен Бригела и е мързелив интригант, а Вторият дзани е първоначално наивен и недодялан, а впоследствие се развива в остроумния и рафиниран типаж на Арлекино или Арлекин; друг слугински типаж е Пулчинела, чийто произход се корени в неаполитанския народен театър; 3/ ролята на кокетната камериерка Коломбина; 4/ ролята на офицера-самохвалко Капитано. Част от тези сценични типажи е взаимствана от римската комедия ателана.

Бригела и Арлекино са слуги, но Бригела е по-хитър, изобретателен, предприемчив, докато Арлекин е по-муден и трябва да му се показва какво да прави. Докторът е облечен в черна мантия, носи огромни очила. Той е уж учен мъж, но всъщност е схоластик, със закостенял ум, сляп за всичко ново в живота. Панталоне е облечен в тесни червени панталони и шапчица, облича да слуша звъна на монетите и изобщо има слабост към парите. Капитанът е натоварен с най-много отрицателни черти, олицетворява подтисниците, обича да се хвали и да разказва за победите си. Пулчинела пък непрекъснато променя мнението си и няма установени житейски възгледи. Труфалдино е измамник, който непрекъснато заблуждава хората.

Комедия дел арте възниква от италианските карнавални веселия, както и от комедиите, написани на диалект, и ранноренесансовите състезания между дворцови актьори-любители, които се упражняват в импровизационното майсторство. Скоро се образуват първите странстващи трупи от професионални актьори /първата е основана през 1545 година в Падуа под името „Компания ди Мафио”/, които разпространяват тази театрална форма из цяла Европа, от Мадрид до Петербург. С реформата на италианския театър, предприета от Карло Голдони, който изхвърля всички импровизационн елементи от сцената и създава близки до живота сценични характери в реалистична среда, започва залезът на Комедия дел арте.

В началото на ХIХ век комедия дел арте отмира напълно. Едва през 1945 година в Италия са направени успешни опити за възраждането й /например, чрез основаването на „Пиколо театро” във Милано/. Комедия дел арте оказва значително влияние върху развоя на европейската комедия през периода ХVI – ХVIII век. Комедията на характерите на Молиер /чиято театрална трупа дълги години дели сцената с италианския ансамбъл „Комеди италиен”/ е повлияна от нея в същата степен, както и испанските комедии и ентремеси /ентремеси = испански жанров термин, съответстващ на италианското интермецо, т.е. едноактна пиеса с фарсов, комично-сатиричен характер, която се изпълнява в паузите между действията на комедията/ на Лопе де Вега и Карпио.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Драмата в Западна Европа през Средновековието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.