Драмата в Западна Европа през Средновековието


Категория на документа: Литература


ДРАМАТА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Драматургични жанрове през Средновековието

А/ Литургически драми/ ХIII в./

Изпълненията на литургическите драми се организират от главния свещенослужител в покритото предверие /парви на /централния за града католически храм /катедралата/. Изпълнителите се подбират сред общността от юношите и младите мъже, които са от изповядващата се в храма енория. Тези драматични импровизации се изнасят от самодейни актьори като се черпят сюжети от живота и страданията на Христос и католическите светци или от историята на Светата Църква на Запад.

Б/ Драматизираните игри /ХІІІ в./

“Игра в беседката”/1262/ от трувера Адам дьо ла Ал от Арас. Действието се развива на 1-ви май, панаирът на града. Главни герои са самият автор, млад трувер, неговият баща, метър Анри и други известни граждани на Арас. Тази дреметизирана светска игра се състои според Бахтин от т р и части7 а/карнавално-автобиографична, б/ карнавално-фантастична и в/карнавално-пиршествена. Лекар констатира, че бащата метър Анри е заболял от типична за богатите граждани на града болест /скъперничество/. Във втората част се появяват три феи - Моргана, Арсила и Маглора, комичният дявол Ерлекин и посредник на Краля със смешното име Кроксо /Глупакоядец/. Изобилното ядене и пиене през нощта в кръчмата се прекъсва от звъна на сутрешните камбани на черквата. Всички участници в пиршеството се упътват вече като смирени богомолци към църквата, за да изслушат празничната меса.

В/ Миракли /ХIV в./

Този драматургичен жанр, известен още като “Игра за светци”, е един от трите главни разновидности на народната драма през Средновековието в Европа /редом с мистерията и моралитето/. Миракълът представлява реална или фикционална равносметка на живота, чудодеянията и мъченичеството на някой светец. Жанрът води началото си от църковните служби, от които се обособява през Х-ХІ век, за да се представя по време на ежегодните фестивали. Към ХІІІ век тези фестивали стават простолюдни и се изпълват с представления съдържащи светски /нецърковни/ елементи. Мираклите се отделят от църковните служби и се изпълняват на тези фестивали. Почти всички оцелели миракли са посветени или на Дева Мария, или на Свети Николай, епископ на Мира в Мала Азия през ІV век от н.е. Култовете към Девата и Свети Николай са били усърдно отслужвани през Средновековието и вярата в целебната мощ на оцелелите от тях реликви е широко разпространена. Именно в този климат процъфтява миракъла.

В драматизираните игри посветени на Девата тя най-често се въвежда в ролята на deus ex machina, богиня, която идва на помощ на всеки, който я призове, независимо дали той е благочестив или разпътен. Тя, например, спасява свещеник, който е продал душата си на дявола, жена, която несправедливо е обвинена, че е убила детето си и забременяла абатиса.

Типичен пример за миракъл е пиесата известна като “Свети Йоан Дългокосият” (St. John the Hairy). В началото Свети Йоан прелъстява и убива една принцеса. След като попада в затвора той е обявен за светец от едно невръстно дете. Той изповядва престъплението си, след което Бог и Девата се появяват и помагат на Йоан да съживи принцесата, след което убиецът, станал светец, е ръкоположен за епископ.

С подобни случки са заредени игрите за Свети Николай. Първият френски миракъл е “Игра за Свети Николай”/ок. 1200/, написан от френския трувер Жан Бодел. В “Игра за Свети Николай” на Бодел подробно се представят освобождаването на кръстоносец и покръстването на един сарацински цар.

Около 1260 година се появява и миракъла, приписван на поета Рутбьоф, озаглавен „Миракъл за Теофил”. Твърди се, че френският трувер е пренесъл на сцена епизоди от живота на църковния иконом Теофил от Адана, който за да се спаси от мизерията, в която живеел, продал душата си на дявола. След време той успява да анулира договора си със Сатаната благодарение на Светата Дева и да изкупи греха си чрез ревностно покаяние. В миракъла Теофил продава душата си на дявола, но, обзет от измъчващи го ежедневно угризения на съвестта, се обръща към Божията майка, която успява да обезсили договорката му с Нечестивия.
Il s'agirait de la source d'inspiration de la légende de Faust.

До нас са оцелели малко английски миракли, тъй като са били забранени през средата на ХVІ век от крал Хенри VІІІ и поради това унищожени или изгубени.

Г/ Мистерии /ХV в./

Названието на този средновековен драматургичен жанр произлиза от думата misterium (церемония) в срудновековния латински език. Мистерията е композирана от импровизирани сцени и диалози, които са съчинени, за да задоволяват вкуса и религиозните представи на простолюдието в града, където се играе.

Този жанр е една от трите най-популярно разновидности на простонародната драма /редом с миракъла и моралитето/ през Средновековието в Западна Европа. В мистериите се представят библейски сюжети, развити от игрите, написани на латински от високо ерудирани монаси и посветени на историята на Светата Католическа Църква. В тях най-често се описват Сътворението, Адам и Ева, убийството на Авел и Божия съд.

Във Франция е запазена само една мистерия от Арну и Симон Гребан със заглавие “Деянията на апостолите”. В нея на сцената се явяват последователно 494 действащи лица, а текстът й е от 61,908 римувани стиха. Тази мистерия е била изпълнявана изцяло в продължение на 40 дни.

Първата известна мистерия е “Страданията Господни”/1345/, написана е на провансалски език.

“Мистерия от Стария завет” се състои от 50000 стиха, появярват се 242 действащи лица.

В Англия едва през първите десетилетия на ХVI век се появяват цикли от 25 до 50 мистериални игри, като, например, Честърските игри и Уейкфилдските игри. От Йоркския цикъл до нас са достигнали в пълен текст 48 мистерии.

Формата, в която се представят мистериалните игри, допринася за тяхното изоставяне в края на ХVІ век. Църквата престава да ги поддържа, тъй като техния принос за укрепване на вярата се оказва съмнителен. Ренесансовите учени не проявяват особен интерес към тези тромави и многословни пиеси. Публиката предпочита да гледа спектаклите на странстващите актьори пристигащи от Италия. В Англия, където се изповяда англиканската вяра, мистериите и мираклите са заподозрени, че внасят идеологията на Римокатолическата църква, и затова постепенно биват обречени на забрава.

В кулминационната точка на модата на мистериите те са били поставяни с изключителна изобретателност на площадите пред големите катедрали. В Англия те обикновено се поставят върху подвижни сцени, които са снабдени със сцена-естрада и съблекалня, така че могат лесно да се придвижват. Във Франция и Италия спектаклите се устройват на широка 100 фута /30 м./ сцена, като в единия й край е представен Ада, а в другия – Рая, а сцените на земята протичат между тях. В пиесите няма опити да се постигне единство на действие, място и време, затова могат да се представят неограничен брой географски местности и да се съпоставят различни климатични зони. Използват се всякакви механични сценични приспособления: врати отвеждащи под пода на сцената, платформи за представяне на “полета на ангелите”, бълващи огън механични чудовища и чудновати преображения.

Д/ Моралитета /ХV-ХVIв./

Алегорична драма, много популярна в Европа през ХV и ХVІ век, в която характерите въплъщават морални качества (напр. милосърдието или порока) или абстракции (напр. младостта или смъртта) и на сцената се изнасят нравствено поучителни уроци.

Редом с мистерията и миракъла моралитето е една трите разновидности на народната драма през Средновековието. Действието е съсредоточено върху премеждията на персонаж въплъщаващ човешкия род, чийто морал е атакуван от персонифицирани диаболични сили като Седемте смъртни гряха. Този персонаж може да получи опрощение и да бъде спасен от Четирите дъщери на Бог (Милостта, Справедливостта, Умереността и Истината).




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Драмата в Западна Европа през Средновековието 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.