Дядо Йоцо гледа - Анализ


Категория на документа: Литература


- Старецът вдигна глава, обърна към него безжизнените си очи, които не се движеха.

- Чинеше се на стареца, че той пръв път след пет години бе прогледнал за един миг и видял "българското" - една лучица от "българското" - и се беше напълно уверил, че няма турци вече и е настанала слободия по света.

- Една радостчица само му оставаше и му облажаваше тъмния живот: съзнанието, че България е свободна.

- - Няма ли да подойде насам някога?
- Кой? Княза? - И войникът, и Кольо се смеят на простотията Йоцова.

- И дядо Йоцо плъзнеше в незнание за световните събития в ненарушимия покой на селцето си.

- Той падаше полека-лека в безучастна апатия към всичко, що го заобикаляше, в едно незлобиво състояние, близо до старческо полишване.

- Тоя слух стигна и до ушите на дяда Йоца и разтресе като с чук душевната му летаргия.

- Но слухът упорствуваше, продължаваше да смущава въображението на слепия старец; той даде работа на ума му - по всичко друго останал в състояние на детска незлобивост.

- Удиви се старецът.

- Изпълни се душата на дяда Йоца с възхищение. И войска, и паши, и топове, и княз, и учени хора, и милиони, и чудосии над чудосиите!

- Когато чу първите пукоти на канарите, които се строполяваха долу от мините, той си отри с ръкав очите, защото се просълзиха.

- Той сякаш оживя, възроди се.

- Той му говореше с гърмежа си ясно за новото, за "българското" време

- И когато наближаваше тя да изпищи, той зарязваше всичко и тичаше с тояжката си на канарата, за да гледа...

- съгледваха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по тоя начин нова България.

- Тоя умрял за живота и за света човек възкръсваше само при ехтежа на влака и му се радваше с детинска радост.

- Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили като с броня душата му от разочарованията на тъмните й страни, които разочарования изпитваме ние, окатите...

- Честит слепец!

- - Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата? Някой луд?
И селяните отговаряха обикновено:
- Не бе, дядо Йоцо гледа...

- Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България...

Извод:

Наивно, по детски, героят желае да се запознае с българското. Сякаш лишен от зрение, неговите сетива биват изострени и той „вижда” по-ясно и от зрящите. „Сякаш те са слепи” – Вазов иска да каже: слепци са онези, които не могат да оценят онова, за което хиляди българи са жертвали животите си. Слепци са онези, които не могат да отворят душите си за този толкова ценен идеал – свободата. Привикнали към нея, те забравят значението й и продължават живота си, сякаш робство никога не е имало. Детско е тяхното поведение и невъзможността им да „прогледат”, да „помахат на нова България.” Недъг имат те, слепите, душевно слепите, те са мъртвите. Докато дядо Йоцо е този, който е възкръснал, този, който се е преродил и този, който ще живее вечно. Той се явява като коректив на българското съзнание и чрез изграждането на този образ Вазов се опитва да внуши идеята, че не трябва да се гледа толкова повърхностно на живота, че свободата наистина е най-важното нещо. Сякаш българският народ има непрекъснато нужда да му бъде напомняно за това.

Слепотата на дядо Йоцо го изолира от света и предпазва душата му от делничните разочарования и както е било тогава – разочарованията, породени от несъответствието между блянове за свобода и следосвобожденческата действителност. Пазител на забравени идеали, дядо Йоцо е представител на един свят, който всички други вече са напуснали.

Но тук може да се говори и за втори вид „поглед” – на душевните слепци. Те виждат реалното, а не идеалното. Те живеят със „същите страсти, неволи и сиромашия.” За тях свободата е попадане в една и съща действителност, изпълнена с бедност, сиромашия и трудности. Свободата е навик, хората са останали равнодушни за тази даденост.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дядо Йоцо гледа - Анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.