Дядо Йоцо гледа - Анализ


Категория на документа: Литература


„Дядо Йоцо гледа”
Иван Вазов
Анализ

1. Структура

1.1. Заглавие

Разказът „Дядо Йоцо гледа”, написан от Иван Вазов, е публикуван през 1901 година в сборника „Видено и чуто”.

Пристъпвайки към разкодирането на заглавието, ние можем да забележим, че ще има герой, който ще се казва Йоцо и очевидно няма да е в разцвета на младините си. Предположението ни е, че той ще бъде водеща фигура в творбата.

Оглеждайки останалата част от заглавието, ние откриваме глагола „гледа”. Така ние можем да начертаем един паралел между заглавието на сборника и заглавието на разказа. В българския тълковен речник срещу думата гледам има записани няколко значения. Първото и най-главното е „възприемам с очите си”. Този глагол има оттенък и на разбирам, схващам. Можем да направим извод, че очакваме някакъв проблем да бъде разискван от дядо Йоцо, той ще бъде главният анализатор и поставеният проблем ще е свързан с героя, ще се очакват някакви заключения.

От другата страна е глаголът „виждам”. В тълковния речник като първо значение е посочено: имам способността да възприемам със зрението си. Притежава оттенъци на изживявам, осъзнавам, преценявам. Можем да отнесем двата глаголо като синоними, но има една тънка граница. Не случайно съществува поговорката: „Гледам, но не виждам”. Гледам по-скоро е действието, осъществено от нашите зрителни апарати, докато виждам е образът, възприет от мозъка ни. „Виждам” съдържа в себе си една цялост и завършеност на действието, възприетост и осмисленост. Глаголната форма, използвана от Вазов е „видено”, представлява завършеност на действието, нещо се е случило и ние ще бъдем осведомени за това, като така ще се прояви и мисията на поета – да бъде духовен гид на българския „юношески” народ.

Липсва наличие на подзаглавие, което да бъде анализирано.

1.2 Фрагменти

Разказът е фрагментарен, къс. Бегъл поглед на разказа ни дава възможността да разберем, че са налични общо 11 фрагмента.

Първият елемент представлява въведението в разказа и е лирическо встъпление. Там ясно се откроява пръствието на разказвача. Това встъпление е нужно, за да се постави главният въпрос на творбата, който перефразирано звучи така: Какво би се случило, ако хората, които не са успели да доживеят Освобождението, „възкриснат”, за да видят освободена България?

Хората, неуспели да доживеят свободата са именно хора, родени във време на робство. Така ще бъде въведен и нашият главен герой, дядо Йоцо, който ще съдържа отговора на въпроса в образа си.

„Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже в най-дивните си блянове!...”
Използван е похватът анаколут – замълчаване, под въздействието на силни чувства. В тези редове е даден ясен израз на авторовата горчивина, че свободата, така чакана от нашите предци, остава толкова недооценена от съвременното общество.Опозицията между млади и стари, поробени и свободни, може да се открие в думите „гледаме равнодушно” – „не са сънували даже”.
„Не, те няма да възкръснат: никой не е възкръснал...”
Повторението на глагола „възкръснал” и опитът за убеждаване за това не-възкръсване, звучи точно обратното. Както първите думи на Ботевата ода „Хаджи Димитър” започва с „Жив е той, жив е...”, съдържащи в себе си точна противоположност на „жив”. Не, той не е жив, мъртъв е и това е реалността, казват те. Така и думите „никой не е възкръснал...” подсказват точно това, ние очакваме едно ОБАЧЕ...

...ОБАЧЕ, което идва още с първото изречение на втората част. Втората част представлява експозиция и завръзка в едно. Въведен е героят, както е налично и описанието на природната картина, които ще бъдат коментирани по-долу.

Осмата част завършва с изречението: „Изглеждаше, че нищо ново отвън няма вече да дойде да изтръгне душата му от това бавно и тихо умиране.”
Деветата част определено носи кулминацията със себе си:

„Това се случи обаче.”
С построяването на железницата, дядо Йоцо успява най-ясно да „види българското.” То поражда в него детско въодушевление и укрепва неговата душа.
Десетият фрагмент е развръзката на разказа, приключва действието.

Единадесетата част е епилогът, където след време дядо Йоцо е открит с шапка в ръка...

1.3. Сюжет
Сюжетни линии определям две, с няколко подтеми.
• Първата сюжетна линия е животът на дядо Йоцо като цяло. Неговите мисли, идеи, чувства и копнежи.

Вторта сюжетна линия се изразява в срещите на дядо Йоцо „с българското.” Тук се наблюдават три различни случки:

- срещата на дядо Йоцо с околийския началник

Дочул за новината, развълнуван, дядо Йоцо с нетърпение очаква срещата си с него. Това се случва пет години след Освобождението. Той до сега не е усетил по никакъв начин, че е свободен. „Де българското?” – задава си учуден този въпрос. Неговият едничък страх е да не умре, преди да има възможността да „прогледне”. И за пръв път той усеща, че му се дава такава реална възможност да се докосне до свободата, до българското.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Дядо Йоцо гледа - Анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.