Димчо Дебелянов - живот и творчество


Категория на документа: Литература


ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Филологически факултет
„Български език и история”
Татяна Данчева Данкова; 2-ра група; 792 – БИ

Реферат

по

История на българската култура след Освобождението

На тема:

Димчо Дебелянов – живот и творчество
(1887 – 1916г.)

Димчо Дебелянов – живот и творчество
(1887-1916г.)

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод.
Параграф I.Историческа картина на времето, в което се ражда и твори Димчо Дебелянов.
Параграф II.Лична биография на Димчо Дебелянов.
Параграф III.Проекция на първите две части върху литературното му наследство.
1.Ранната лирика на Димчо Дебелянов
2.Зрелият период на Димчо Дебелянов след 1910г. – елегии
3.Стихове от фронта на Димчо Дебелянов.
Заключение.
Използвани източници.

Увод
Димчо Дебелянов се ражда и твори в един изключително динамичен и значим период от българската история. Той изживява много драматични и често трагични събития, които се случват в края на XIXв. и първата четвърт на XXв.
Дебелянов не е като Ботев глашатай на революционните идеи на своето време, не е като Вазов летописец на народните борби и страдания, не е като Пенчо Славейков създател на нова тенденция в литературата, нито като Яворов могъщ проницател в дълбините на човешката душа, но той е безспорно от големите ни поети. Дебелянов е признат майстор на стиха, задушевен певец на любовните копнежи – на младежки радости и на приглушени скърби. Поезията му въздейства върху чувствата и мислите на хората. Творчеството на Димчо Дебелянов е малко по обем и не е особено богато на мотиви, но то е необятно по своето идейно-емоционално и естетическо съдържание.


Параграф I.
Историческа картина на времето, в което се ражда и твори Димчо Дебелянов
Освобождението на България поставя начало на нова епоха в историята на българския народ. Османската полуфеодална система е разрушена, а собствеността на турското население преминава в български ръце. След почти пет вековно чуждо владичество, българите имат своя държава. Заедно с това обаче, нова България се изправя пред тежки предизвикателства, които трябва бързо да реши успешно, за да бъде равноправен член на семейството на европейските народи. Османската империя, от която българите са били толкова време част, е изключително изостанала икономически и дори най-развитата ѝ част-българските земи, не могат да се сравняват като обем и качество на производство дори с по-малките и бедни западноевропейски държави. Берлинският конгрес, който потвърждава и узаконява свободата на България, в същото време я разпокъсва и дава независимост само на земите северно от Стара планина, докато Тракийската низина с център Пловдив е превърната в автономна зона под името Източна Румелия, а Македония, Одринско, Добруджа, Ниш и земите по Морава са или оставени в пределите на Турция или предадени на съседните държави. Новоизвоюваната свобода също се оказва тежко бреме за млада нация като българската. Споровете за бъдещето устройство на страната, за отношението към освободителката Русия, нерешеният национален въпрос пораждат продължителни вътрешни конфликти. Руската администрация спомага активно за налагането на демократична конституция, която е в пълно противоречие с руската система, но това спечелва на селячеството и най-вече интелигенцията, която е оформена под влияние на просвещенските идеи. Същевременно обаче, подобен демократизъм е трудно приложим в изостанала и бедна държава като България, което довежда още при гласуването на Търновската конституция до дълбоко разделение в обществото. Либералите, които се радват на по-широка обществена подкрепа твърдо отстояват постигнатите свободи, докато противниците им - консерватори се опитват да прокарат по-големи правомощия за княз Батенберг, избран през 1879г. и съвсем естествено намират неговата подкрепа. В първите години след Освобождението партийните борби се изострят, а социално-икономическото положение на страната остава сложно и трудно. Ускореното натрупване на капитали, възможност за което е дало Освобождението, води до обедняване на част от населението. Същевременно България е почти изцяло земеделска страна с почти никаква промишленост и малобройно градско население. Това положение я оставя далеч назад зад повечето европейски държави и се превръща в голямо предизвикателство пред управниците на страната. Стремежът да се привлекат чужди капитали довежда до остри сблъсъци между руските и австрийските интереси, въпреки че като цяло руската политика се свежда до ограничаване на намесата във вътрешните дела на България. Събитията обаче провокират промяна на тази политика – княз Батенберг търси подкрепата на новия руски цар, който е поддръжник на самодържавието, за суспендиране на конституцията. През 1883г, само пет години след Освобождението, младият княз отменя конституцията и въвежда Режима на пълномощията, който му дава значително по-големи права. Ползвайки се с подкрепата на консерваторите и на руския цар, князът се опитва да прокара своите виждания за устройството на държавата, но се сблъсква с решителното противопоставяне на опозицията, която има широка обществено подкрепа. Постепенно отношенията с руския император се влошават, а офицерите, които той изпраща в страната за налагане на политиката на княза започват да се държат като фактически управници. През 1885г, с подкрепата на Княжеството, българите в Източна Румелия свалят генерал - губернатора и провъзгласяват Съединението. Извършено без санкцията на Великите сили, този акт среща силно противодействие от страна на Москва. Същевременно, подстрекавана от Австро-Унгария, Сърбия се възползва от факта, че българската армия е прехвърлена на турската граница, където очаква нахлуване на турски войски, които трябва да възстановят статуквото и напада доскорошния си съюзник. С цената на огромни усилия, българските войски са прехвърлени навреме и успяват да посрещнат сърбите на позициите при Сливница, където в ожесточени тридневни сражения младата българска армия, лишена междувременно от висшите руски офицери и командвана от капитани, разгромява опитния си противник. Огромният национален ентусиазъм компенсира недостига на сили и българските войски преминават в настъпление, окончателно разгромявайки сръбската армия. Мирният договор фактически узаконява Съединението, но войната издълбава огромна пропаст между двата народа и влошава още повече българо-руските отношения.
Отношенията между княз Батенберг и руския император са окончателно прекъснати, въпреки усилията на българския владетел. Лишен от руска подкрепа, а същевременно не получаващ реална помощ от останалите Велики сили, князът е свален чрез преврат през 1887г. от офицери-русофили. Бързите действия на техните противници връщат княза на власт, но лишен окончателно от руска подкрепа, той е принуден да абдикира съвсем скоро след това. За български княз е избран Фердинанд Сакскобурготски, роднина на повечето европейски дворове. Хитър и способен политик, той предава фактическото управление на министър-председателя Стамболов, който е главния водач на контрапреврата, върнал Батенберг на трона. Стамболов управлява седем години с желязна ръка, като се опитва да модернизира страната и да сложи край на партийните борби. Въпреки това, строгия режим и корупцията постепенно настройват обществото срещу него. Първите години от царстването на Фердинанд минават без международно признание и под знака на силната руска съпротива срещу новоизбрания владетел и българският княз се принуждава да разчита на енергичността на своя министър, за да не последва съдбата на предшественика си. Управлението на Стамболов минава под знака на ускорена модернизация на държавата, но тази политика не постига значителни резултати. Въпреки че се появяват множество фабрики и банки, а в производството навлиза модерна техника, България остава бедна земеделска страна, която разчита основно на селското стопанство като източник на блага. В течение на седемте години, вътрешните противоречия се изострят значително, изборите преминават с насилие и фалшификации, а репутацията на Стамболов е срината. Станал неудобен на княза, министър-председателят е принуден да подаде оставка, а скоро след това е съсечен и убит на улицата.
Властта се поема от консерватора Константин Стоилов, чиято главна цел е да се осигури международно признание на българския владетел. Това задължително изисква руското благоразположение и удобен повод се представя с идването на власт на новия император Николай ІІ. Извършено е помирение между двата народа, но за седемте години на противопоставяне, България безвъзвратно се е ориентирала към Запада. Австрийските, немските и други западни капитали определят стопанската, а от там и политическата ориентация на страната. Въпреки това, нормализацията на българо-руските отношения и умерената и разумна политика на новото правителство успокояват вътрешните конфликти. Едновременно с това обаче, българският владетел все повече се стреми да се намесва в управлението, а модернизацията води до промени в селото, което създава икономически противоречия. Създават се огромни чифлици, които стават част от новоизградените монополи, контролиращи банките и индустриалното производство. Дребните стопани биват обречени да обедняват и губят земите си. Традициите, които са били изградени през османската власт и най-вече през Възраждането, силно се разколебават. Западните и руските политически идеи вече навлизат много по-бързо и лесно в страната, която е отворена към външното влияние не само в политиката и икономиката, но и в културната сфера.
В края на ХІХ век се заражда и земеделското движение, на което е съдено да играе съществена роля между световните войни. Въвеждането на натурален данък десятък, съчетан с икономически проблеми, породени от природните условия, настройва силно селскостопанските производители срещу властта. Особено засегнати са едрите чифликчии, които са принудени да дават значително количество добитък и друга земеделска продукция в натура на държавата. Те използват социалното недоволство сред по-бедните селяни и финансират изграждането на земеделска партия и подстрекават бунтовете на земеделските производители в последните години на века.
В началото на ХХ век българската държава е в икономически подем. Натуралният данък е отменен, производството нараства с бързи темпове и България изпреварва своите съседи. За първи и последен път в периода до 1944г. България няма бюджетен дефицит. Относителната политическа стабилност е подчинена на нарасналото влияние на княза, който фактически избира министър-председателя. Българската армия, която има самочувствието на победителка в неравната война със Сърбия започва ускорено да се превъоръжава. Управляващите кръгове в страната започват да гледат на реализацията на националното обединение като на постижима цел, макар че България продължава да бъде изостанала и сравнително бедна европейска държава. След неуспеха на Горноджумайското въстание през 1902г. и Илинденско-Преображенското през 1903г. единствената надежда за национално обединение остава войната. През 1908г. е премахната първата пречка по този път. Съгласувайки общите действия с Австро-Унгария, Фердинанд използва анексирането на Босна и Херцеговина от австрийците и обявява независимост, провъзгласявайки се за цар на българите. Според Берлинският договор България е васално княжество на Османската империя. Българските управници никога не са зачитали тази зависимост, но юридически българската държава остава в неравноправно положение и неизгодните договори, които империята е принудена да сключва, важат и за София. Острият дипломатически конфликт, който поражда обявяването на независимостта бързо е смекчен от усилията на руския цар, който изплаща значителна сума на Високата порта като компенсация.
Следващата стъпка по пътя на националното обединение е решителна война срещу Османската империя. Поучени от опита на своите съседи, българските военни и политици, не смеят да започнат самостоятелно военна кампания, която най-вероятно би завършила катастрофално. С руско съдействие е изграден военен съюз. Първо между България и Сърбия, а впоследствие и между България и Гърция. Черна гора също се присъединява към коалицията. Съюзническите договорености се отнасят само за периода на войната и оставят крайно неясни виждания за бъдещето разпределение на Балканите. Турция все още владее значителни християнски територии, които са населени предимно с българи (ако не смятаме Тесалия), но към тях предявяват претенции и Сърбия, и Гърция. Положението на Румъния също остава неизяснено, тъй като тя настоява за компенсации при евентуална съюзническа победа, които могат да дойдат само от България. Войната избухва през есента на 1912г. Българската армия удържа победа при Лозенград и нанася решително поражение на турските сили при Люлебургас. Одрин, който е силно укрепен, е обсаден, докато в Македония и Тесалия сърбите и гърците успяват постепенно да изтласкат малобройните турски сили. Българската армия не успява в щурма на последната отбранителна линия пред Цариград и е спряна при Чаталджа. Това поставя начало на мирните преговори, които са осуетени от младотурския преврат в Истанбул. Турция предприема последен опит за настъпление, който обаче е отбит, а българските войски превземат с щурм Одрин. На Запад черногорците завладяват Шкодра, а гърците Янина. През пролетта на 1913г. е сключен мир, с който Турция отстъпва всички области зад линията Мидия-Енос. Огромната радост на българското население обаче продължава твърде кратко. Неясните споразумения преди войната стават причина за конфликти при разпределението на освободените територии. Българското правителство лекомислено се поддава на провокациите и заповядва офанзива срещу съюзниците. Онова, което е спечелено с толкова загуби е пропиляно в една кратка, но кървава военна авантюра през лятото на 1913г. Въпреки че българските войски успяват да отблъснат сръбските и да обкръжат цялата гръцка армия в Кресненското дефиле, ударът в гръб, който нанася Румъния, предопределя изхода на войната. Румънските войски заемат цяла Добруджа, а предните им части достигат София, пресичайки незащитените северни граници, докато турските войски окупират Одрин и Одринска Тракия. Мирният договор, сключен в Букурещ, е първата национална катастрофа за България. Макар и победила Турция, българската държава е принудена да отстъпи почти цяла Македония, както и Южна Добруджа, отказва се и от Одринска Тракия. Огромното разочарование ражда желанието за реванш. Макар че икономиката понася тежък удар, Българи в никакъв случай не е смазана от войната. Нейната армия остава най-добре подготвената на Балканите с огромна мотивация и решимост да възстанови изгубения си престиж. Възможност за реванш е предоставена много скоро.
Изострените противоречия между великите европейски държави и неравномерната подялба на колониите провокира общоевропейски конфликт, който бързо прераства в световен. Сръбски националисти убиват австрийския престолонаследник, което става повод Австро-Унгария да обяви война на Сърбия. Русия се намесва в защита на своя съюзник, което провокира Германия и Франция да изпълнят съюзническите си задължения и да се намесят във войната. Избухва Първата световна война. И двете враждуващи коалиции се стремят да привлекат България на своя страна, но Съглашението(Англия, Франция и Русия) не може да обещае Македония, тъй като Сърбия е техен съюзник. Гаранциите, които дават Германия и Австро-Унгария за национално обединение и колебливото поведение на Русия в тази ситуация, решават избора на България. През 1915г българската армия нахлува в Сърбия и смазва сръбските войски, окупира по-голямата част от територията на бившия си съюзник и се сблъсква с англо-френските части в Гърция. България влиза в Първата световна война с огромни надежди и желание за реванш, но изтощена икономически от предишните две войни. Невижданият дотогава военен конфликт е призван да реши всички европейски и световни противоречия, включително и българският национален въпрос.

Параграф II.
Лична биография на Димчо Дебелянов

„Умира млад този, който е скъп на небето" — тази мисъл като че ли е изречена за Димчо Дебелянов, един от най-де¬ликатно устроените български поети, покосен от смъртта ненавършил тридесет години. Последно дете на Велю Де¬белянов и Цана Илиева, Динчо — такова е истинското му име — се ражда на 28 март 1887 г., сякаш за да изпълни определена мисия в живота. Не е случайно, че майката на поета е вярвала дълбоко в звездата на своя син и е пазила тази вяра до края на дните си.
Но за да стигне до славата, Дебелянов трябва да извърви тежък път, белязан с жертвен знак. Той е само на девет години, когато умира баща му и над техния дом надвисват облаците на мизерията и горестта. Голямото семейство от две сестри, трима братя и майката вдовица се установява в Пловдив при най-големия брат на бъдещия поет Иван, който поема грижата за всички.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Димчо Дебелянов - живот и творчество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.