Димчо Дебелянов


Категория на документа: Литература


ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - КЛЮЧОВИ МОМЕНТИ ОТ ЖИТЕЙСКИЯ И ТВОРЧЕСКИЯ МУ ПЪТ
1. ЖИТЕЙСКИ ПЪТ
а) семейна среда
- Роден е на 28 март 1887 г. в Копривщица като шесто дете в семейството. Кръстен е Динчо - на своя легендарен дядо (според преданието - болярски потомък, чиято фамилия идва от с. Дебелец, Великотърновско).
- Потомствен занаят на семейството е абаджийството.
- Родът му е един от най-заможните. Развива дарителска дейност.
- 1896 г. - на 9 години остава без баща и семейството му се премества в Пловдив при най-големия брат Иван.
- 1904 г. - премества се в София, където завършва с отличен успех Първа мъжка гимназия. После следва литература и право, но поради липса на средства не завършва висше образование.
б) работи като коректор, редактор, преводач и стенограф в Народното събрание.
в) личен живот
- приятел с Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Гео Милев
- известни са две негови сериозни любовни връзки: с учителката Иванка Дерменджийска (от гр. Ихтиман), с която на приливи и отливи поддържа връзка до смъртта си през 1916 г.; и с Мара Василева (учителка в с. Козлодуй), на която посвещава едно от най-хубавите си любовни стихотворения - "Аз искам да те помня все така".
г) убит е в Първата световна война - на 2 октомври 1916 г., ненавършил 30 години

2. ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ
а) 1906 г. са отпечатани първите му стихотворения на любовна тематика (в книжка 5. на сп. "Съвременност")
б) 1910 г. излиза първата у нас "Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам", чиито съставители са Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов, който помества в антологията 9 свои творби ("Черна песен", "Грижа", "Отгласи", "Утро"...)
в) На фронта написва своите последни 9 стихотворения на военна тематика ("Тиха победа", "Мъртвият не ни е вече враг", "Сиротна песен"...)

Приживе Дебелянов не издава стихосбирка. По-голямата част от стихотворенията му (публикувани и в ръкописи) са събрани и издадени от негови приятели след смъртта му.

3. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ПОЕЗИЯТА МУ

а) елегията - основен жанр

б) противоречието между идеал и действителност, разгърнато в плана на спомена и отминалото време - основен конфликт (сблъсък) Този разрив поражда трагизма на поетическите изживявания.

в) носталгията, страданието, тревогата и самотата - доминиращи чувства

г) основните мотиви са характерни за символизама и са свързани с:
- неизживяния живот,
- изгубената младост,
- невъзможното завръщане (в миналото, в света на спомена, към корените, към детството),
- представата за света като затвор на човешките пориви и мечти
- сиротната и бездомническа участ на човека
д) поетика, характерна за символизма

Димчо Дебелянов, чието кръщелно име е Динчо, се ражда на 28 март 1887 г. в Копривщица през нощта срещу един от най-хубавите християнски празници - Цветница. Той е шестото дете в семейството. Кръщават го навръх Великден. Когато проплаква за пръв път, баща му Вельо, развълнуван, казал: "Роди се дядо Динчо Дебелян." По външен вид и характер момчето наистина по-късно прилича на легендарния си дядо, за когото казват, че бил болярски потомък от рода на Шишмановци. Според преданието за рода и фамилното име на поета родът му води началото си от с. Дебелец, Великотърновско. Там, близо до столицата, били имотите на търновските боляри. Когато турците (в края на ХІV в.) стигнали до селото, разграбили къщите на болярите. Тези, които не искали да им се подчинят, запалили живи. Малцината успели да избягат дълго се крили из горите и по-късно основали град Копривщица.

Представителите на Дебеляновия род, повечето от които се занимавали с абаджийството (Произвеждали връхни горни дрехи от вълна.), били едни от най-заможните и уважавани хора в градчето. С помощта на техни дарения е построена църквата "Успение Богородично", в двора на която и до днес е гробът на Димчо Дебелянов. Дават пари и за построяването на мъжкото и на девическото училище в града. В дарителските акции най-активен бил дядото на поета - Динчо Дебелян, а след неговата смърт - баща му и чичо му.

По майчина линия Димчо Дебелянов също не е от случаен род. Баба му e била жена със силно развито обществено чувство, събирала дарове и ги носела в черкви и манастири. Когато някоя копривщенка останела вдовица, тя я вземала под свое покровителство и се грижела за нея.

В дома на Дебеляновото семейство царува патриархална човечност, задружност и уют, по които поетът по-късно напразно копнее и възпява в някои от най-хубавите си творби, между които и "Скрити вопли". Динчо бил най-обичаното дете в семейството, може би защото бил изтърсак. Имал много щастливо детство. Голямата копривщенска къща (сега къща музей) побира многолюдните и задружни семейства на двамата братя - Иван и Вельо (бащата на Д. Д.). Двамата изкарвали прехраната на семействата си, като изработвали абаджийски стоки и търгували с тях из Османската империя. Пролетно време закупували вълна, преработвали я в аба (груб вълнен плат), ушивали селски дрехи и през есента заминавали на гурбет.

Безгрижното детство на бъдещия поет приключва, когато едва 9-годишен загубва баща си, който умира няколко месеца след смъртта на своя брат. Само 40 дни след смъртта на бащата осиротялото семейство заминава за Пловдив, където най-големият брат - Иван, е назначен за чиновник в пощата (телеграфист). Именно той поема грижата за цялото семейство. Там Динчо е записан като ученик в четвърто отделение и за първи път се сблъсква с несгодите на недоимъка. Той се затваря в себе си и добива изострената наблюдателност на рано опозналата живота чувствителна душа.

От 1904 г. семейството заживява в София, като наема квартира на ул. "Оборище" 46. Динчо завършва с отличен успех Първа мъжка гимназия (днес 1. СОУ), като си спечелва име на сърдечен и талантлив младеж и добър декламатор. Само седмица след завършването на средното си образование е назначен на служба в Централната метеорологична станция.

В кн. 5 на сп. "Съвременност" (1906 г.) са отпечатани първите му стихотворения на любовна тематика. По това време негови кумири са Пенчо Славейков и Пейо Яворов. През 1907 г. посещава с. Долна баня, където живее брат му Илия. Там се запознава с Николай Лилиев, с когото стават най-близки приятели. Той го въвежда в кръга на младите хора на перото - като Димитър Подвързачов, Гео Милев, Георги Райчев и др. Сред тях Дебелянов израства като поет. Учи сам руски и френски език и започва да чете в оригинал и да превежда поетите, които му стават любими: Бодлер, Маларме, Пушкин, Блок и др.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Димчо Дебелянов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.