Човекът и градът в поезията на Христо Смирненски


Категория на документа: Литература


Поетът одухотварява тълпата, за да постигне внушението за метежната и съзидатилна сила, от която ще се роди новият свят. Тя е надарена с героизъм, защото самият подвиг го изисква, защато самата метаморфоза в мисленето е изначално героично дело.

Не на последно място е изведена идеята тълпата носи и утвърждава светлината необходима, за да пламне революционния огън да осветли пътуването на човечеството от мрака и мизерията и безправието към надеждата и справедливостта.

Освен градът друг основен топос в лириката на поета са улиците. Те се превръщат в арена на грандиозния сблъсък със силите на злото и неминуемата победа над тях. В тяхното пространство се ражда историческата промяна, изразяваща се в метаморфозата от мястото на грижите и горестта в арена на съдбовния двубой.

В едноименното преизведение `` Улицата`` улцета е изобразена като динамичен, шумен и пулсираш свят, кръстопът, на което се срещат различни социални класи, изправени една срещи друга. Тя е граница между старият свят и този, които ще бъде изграден от довчерашните жертви. Улицата е топос, в които се ражда историческата промяна, революционният устрем и новото съзнание. Част от свирепия и чудовищен град, тя се превръща в оръжие за неговото озъптяване, в арена на сблъсъка със силите на злото:

един до друг деца и старци бледни
угасват върху камъните ледни (…)

Улицата сближава противоположностите в апокалипсиса на революцията пред лицето на борбата всички се си изравняват. Вдъхновени от една кауза и стари, и млади излизат на улицата, за да умрат заедно, сбъдвайки мечтата си.

Освен на масите Христо Смирненски отдела внимание на изключителния човек, които изпиква над тълпите. Стихотворенията като ``Йохан``, ``Разя Люксембург``, `` Смъртта на Делеклюз`` и други представят величието и саможертвата на героя, бунтарят, които се опълчва срещу несправедливо устроения свят. Поетът отдава чест на чуждестранни революционери и произведенията му придобиват универсален характер, на в тях се оглежда не толкова конкретно- историческата личност, колкото борецът за свобода, новият Месия, осъзнал ръководната си мисия.

Представата за революцията като светъл празник, от които ще се роди новият свят е отразена в емблематични за Смирнински стихотворения- ``Юноша`` ,``Пред бурята`` ,`` Червените ескадрони``. Те изобразяват революцията като пречистваща стихия, която ще възвърне справедливостта в живота, като реализация на мечтата и вярата в победата на доброто над социалното зло.

Пътуването на човечеството от мрака но мизерията и безправието към светлината на надеждата завършва с осъзнаването на борбата като единствена алтернатива. Подобно на Ботев , Смирненски също естетизира революцията- представя я като неината романтична визия, възприема е като тържество на свободолюбивия човешки дух над остарелия обществен ред. Художествените внушения поетът постига чрез редица образи-символи, които изпълват цялата му революционна лирика. Светлинната символика в различните си нюанси разкрива един подчертано активен борчески патос. Тя е доминирана от образа на огъня, които пресъства като знак за унищожението на ретроградното, но и като символ на пламенната жажда за подвиг и саможертвовение , на подема и възторга. Огънят ражда пожарите, а те със своята разрушителна стихия ще пречистят света, за да може на негово място да се създаде нов свободен свят- символ на самата революция, на сплотените и обединени хора, които ще унищожат една загиваща действителност, за да възкресят друга, красива и светла:
Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши !
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!

Огънят и пожарът имплицитно внушават идеята за светлината и червения цвят. Тяхната омиротворяваща сила проблясва, за да освети мрачното пространство на едно отиващо към своя край незадоволително време. Червеното е символ на старостта, кръвта и вероятната смърт на борците, които ще изгорят в апокалиптичното взривяване на робския свят, в елиминирането на стария ред.

Революцията е видяна и като пречистваща буря, в метежността на която цялото човечество ще се опълчи срещу безумието и абсурдността на света, за да го премени и моделира по свой вкус:
… и бурята с гръм ще призове
Възбунените свои синове.

( `` През бурята``)

Символният образ на бурята като въплъщение на борбата и бунта е знак за гръмката промяна, за разрушението на ретроградното и съзиданието на новото битие, за прехода от смазващото бреме на грижите и угнетяващото страдание към опиянението в разгрома на битката.

Бурята ще помете тясното, подтискащо робско пространство, за да открехне необятния простор на свободата и духовната разкрепостеност.

Визията за човека и обществото в художествения свят на Христо Смирненски не се ограничава само в поетичните измерения на жертвеността и подвига и в трагичните аспекти на социалното страдание. Поетът създава и

множество хумористично-сатирични творби, в които се оглежда актуалната обществено-политическа действителност. Сатиричният шедьовър ``Приказка за стълбата``, разкриващ човека между победата и компромиса, се утвърждава като творба, чиито прочит е общовалиден за всички общества и времена.Структуриран
като диалог между Дявола - алегоричен образ на изкушението, и младия момък- ``плебей по рождение``, текстът изобразява изкачването нагоре по стълбицата на властта, но с цената на отнемащи човешкото достойнство сделки. Оказва се, че социалният възход нагоре е всъщност стремглаво падение в низините на нравсвената разруха.

В стихотворението ``На гости у дявола `` Смирненски насочва вниманието към истината и привидността, към победата на общественото лицемерие над честта. Ценностната система е парадоксално преобърната и осветена от светлината на фалшивите закони на обществения морал. Тя е напълно закономерна в един свят, дирижиран от конформистите и духовно обезличени хора.

Изграждайки два пълнокръвни и ярки образи на човека-жертва и човека- преобразовател , Смирненски всъщност преследва трудния и мъчителен процес на пробуждане на социално онеправдания. Тежестта на едно унизително битие отключва градивния гняв, който ще се трансформира в борба за справедливост и който ще превърне довчерашната жертва на света в новия победител.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Човекът и градът в поезията на Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.