Български фолклор


Категория на документа: Литература


І. Исторически предания- те могат да се възприемат като съответственик на историческите и юнашките песни, само че не са като тях в стихотворна форма, а в проза създават се по следния начин:
Към някакъв исторически спомен, за действителни лица и събития се привнасят измислени или фантастични елементи. По това че съдържат измислица те приличат дори и на вълшебното приказка, но за разлика от нея преданията винаги се отнасят за конкретни лица или места и за точно определени епохи. Разграничават се 3 вида предания: за исторически събития, за исторически лица и предания за места. Първите разказват за случки от голяма важност за народа /например за падането на Търновското царство или за Освобождението /1878/.
Втората група предани яза личности разказват за любими на народа герои, които олицетворяват идеала му за юначество или свободолюбие /най-много са преданият аз Карали Марко и за бълг. светец Иван Рилски/.
Третата група предания за места са в количествено отношение най-многобройни. Те разказват как са възникнали селища, за девойки които се хвърлят от скали, за да не им сменят вярата, за заровено имане, за чудодейно бликнали лечебни извори, за градежи на мостове, църкви, чешми и прочие.

…………………….
По принцип преданията съдържат много информация за миналото на народа или за местната култура на даден регион. На тях обаче никога не бива да им се предоверяваме, защото съдържат и елемент на измислица.

ІІ. Легенди- творбите от този жанр много приличат на преданията, но се различават от тях по по-високата степен на фантазност и обобщават 4-ри големи групи:
1. Легенди за митически същества- те разказват за среща на човека с караконджули, с вампири, духове, русалки Фолклорният човек ги предава на слушателя като напълно достоверна информация и не се съмнява в тяхната истинност. В действителност обаче случките за срещата с такива измислени същества обикновено е плод на някои по-особени психически състояния на човека на халюцинации по време на боледуване, на суеверни страхове на сънища и самовнушения.
2. Християнски легенди- те разказват за герои от стария и новия завет, като най-популярните легенди са за изгонването на Адам и Ева от рая за чудесата на свети Николай, за пророк Илия и за Архангел Михаил.
3. Легенди а сътворението на света – те предлагат наивни простонародни версии затова как бил създаден светът, а след него и човекът в резултат на двубои между дявола и Бога.
4. Легенди за появата на различни растения и животни- те са примитивни разкази, обясняващи със средствата на фантазията и суеверията как на земята са се появили различни цветя, дървета и животински видове.

Фолклорни паремии

Паремиите са най-кратките фолклорни жанрове. Към тях се отнасят пословиците, поговорките, гатанките, благопожеланията, благословиите, клетвите, гадания.
Те имат изключително голяма популярност и особеното при тях е, че могат да се срещат както самостоятелно, така и като част от някакви фолклорни обреди или жанрове.
Общото между всички паремии е, че са плод на връзката между мъдростта и натрупания житейски опит на стотици поколения хора, по образен начин сметофоричен език паремите всъщност изразяват народното отношение към явленията в живота или пък предлагат морални оценки за различни видове човешко поведение. В художествения език на паремиите основно място заемат алегориите, олицетворенията, антитезите- идейно противопоставяне или смислов контраст.

……………………

1. Пословици- кратки съждения най-често съставени от 2 израза, те предават в стегната форма обобщени житейски наблюдения. Винаги представляват завършена мисъл.
Пр.: Който сее ветрове, ще жъне бури
Каквото повикало-такова се обадило
Лозето не ще молитва иска мотика

2. Поговорките също са кратки словесни конструкции но представляват незавършена мисъл. Те функционират като клиширан етикет за някакво човешко качество или явление.
Пр.: За зелен хайвер
Мечешка услуга
С жълто около устата
Ни риба ни рак

3. Гатанки- представляват поетически въпрос, зададен към събеседник, в който въпрос се загатват качествата на предмета без обаче самият предмет да се назовава. Фолклорната гатанка не е предназначена за деца! Гатанката освен самостойна се среща и в др. жанрове и обреди. Например във вълшебната приказка, на бъдни вечер, на Коледа, фолклорната гатанка работи само с предмети от материалния свят. Най- многобройни гатанки в нашата фолклорна традиция има за небето и небесните светила, за човека и неговото ……. социално положение, за различните видове трудова дейност, за предмети от бита, за животни и растения, за природни явления.
Пр.: По- високо от човека, по- малко от кокошката. Що е то? Калпак

В художествения език на гатанката най-често се използват метафори, антитези, олицетворения. Гатанката е конструирана от 3 части:
а/ образно описание на предмета
б/ въпрос „Що е то?”
в/ отговор

Във фолклорната литература гатанката има не задача да развива, а да образова личността. Тя играе огромна роля за развиването на логическата мисъл на човека, т.е. подпомага неговите интелектуални възможности. Не случайно много вълшебни приказки са изградени върху мотива за отговаряне /Пр.: цар който подбира най- подходящия съпруг за дъщеря си чрез задаване на гатанки/. Тази кратка творба изпълнява ролята на интелектуален тест- проверява се остроумието и съобразителността на бъдещия зет.

4. Благопожеланията са най- често използваните паремии и функционират не само във фолклорната, но и в модерната култура на съвременния човек. Те са изградени на основата на вярата у фолклорния човек, че словото има магическа сила- т.е. че доброто може да се извика с произнасяне на глас. В художествения им език основно място заема хиперболата.
Пр.: Да доживееш 100 години.

5. Благословии- Това са по-големи от благопожеланията, но все пак кратки, поетически формули, които се изпълняват по време на големи годишни празници /за това те имат по церемониален тържествен характер, изпълняват се по време на Коледа, Васильовден, по време на годеж или сватба, на кръщене/. Изразяват човешко желание за благополучие, добруване и благоденствие.

6. Баяния- това са първите ранни прояви на народна медицина, т.е. примитивни опити да се излекува тялото или душата на човека. В наивността си да си обясни обективни научно своето физическо или психическо състояние човека е прибягвал до тези форми, защото е вярвал в магическата сила на словото. Баянията могат да са с цел прогонване на болестта, предизвикване на любов, откриване на загубени вещи или пък осигуряване на спокойствие по време то на дълго пътуване.

7. Гадания- словесни формули, чрез които фолклорният човек се е опитвал да узнае нещо за бъдещето и едва ли не да надникне какъв ще бъде животът му за напред. Най-често гаданията съпровождат ритуали, които са за отбелязване на гранични прагови моменти за календарният цикъл- такива са обредите по Коледа и Еньовден /24 юни/.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Български фолклор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.