Български фолклор


Категория на документа: Литература



За да се подсилят прекрасните качества на хайд. народния певец разкрива унисон /съответствие/ между портрета и нрава на образа, на силния характер съответства и красивата външност у героя, облеклото му е пищно, оръжието му е богато украсено. В хайд. песни е силен момента на лиризъм, той е резултат от описанието на природната картина, която е мн.специфична. Хайд. винаги е нарисуван сред очертанията на величествена планина или разлистени дървета, природата задължително е олицетворена- гората е представена като грижовна майка, която ги закриля от опасности, най- много хайд. песни има за Страхил и Индже, Чавдар и Сирма Войвода.

ІV. Митически песни и балади- в тях е отразен най- старите и наивни представи на човека, който поради наивността си вярва в суеверия митични същества и тайнствени сили. В тези песни по-силно изразен е езическият, отколкото християнският елемент, фантастичното е силно застъпено.
Митическите песни се делят на три основни групи:
1. За олицетворени природни стихии / в тях се срещат образи на лами, змейове и самодиви/
2. За олицетворени небесни светила /срещат се образите на Слънцето и Месчината/
3. За олицетворени епидемични болести /от тях най-популярен е образа на Чумата/
Митичните песни разказват драматични и необикновени случки, най- разпространени са следните мотиви : за девойка залюбена от змей, за слънце, което си харесва невеста Грозданка, за овчар женен за самодива, за надпревара между момък и Слънце и пр. Обикновено в тези сюжети финалът е трагичен за човека, защото винаги природната стихия е по-силна от него, най- драматични са песните за чумата, която има хиляди жертви.
Близко съдържание до митичните песни имат баладите. В тях обаче фантастичния елемент е по-слабо застъпен, те разказват за житейски човешки проблеми, когато хора попадат в изключителни обстоятелства. Основни мотиви са: възкръсване на мъртъвци, прераждане на хора след смъртта им в растения, заздравяване на строежи чрез вграждане на човек в основите им. В баладите се срещат фантастични същества, но като главни персонажи, гл. герои са хората, а фантастичните само се намесват в човешкия живот в критични моменти, за да внесат драматичен обрат, такива фантазни образи са- птици говорещи с човешки глас, преструване на мъртви на живи, превръщане на предмети в др.предмети, някои от баладите разказват за драматична раздяла на влюбени или на съпрузи, при което е поставена на изпитание тяхната вярност.

V. Битови народни песни /БП/- този цикъл е най-голям по брой, защото отразява живота на патриархалното семейство във всички негови аспекти и взаимоотношенията вътре в дома. БП се делят на 2 подгрупи:
1. Любовни песни- те отразяват трепетите на влюбените и за това в тях персонажите са само 2- момък и девойка. Кратки са и са подчертано лирични, пресъздават вълнението на най-красивото чувство, любовта не се крие от обществото, а публично се заявява и това я прави още по-чиста. Но за разлика от фолклора на съседните балкански народи в българската любовна песен няма силно изразени еротични елементи, тъкмо обратното винаги се подчертава духовността, а не плътската страна на привличането. Реализмът на тези творби се постига чрез природните описания, красивото любовно чувство на младите е показано на фона на прекрасна обстановка: те се срещат сред разцъфнала градина, в зелена гора, край студен кладенец и така съвършенството на природата е показано в унисон с хармоничното чувство между влюбените.
2. Другата подгрупа БП са семейните- те могат да се възприемат като своеобразно продължение на любовните, защото отразяват следващия етап от човешките взаимоотношения. Тези творби обикновено засягат връзката между отделни членове в семейството: м/у братя и сестри, м/у снахи и свекърви, м/у снахи и зълви, м/у мъж и жена или родители и дела. Тази богата палитра от сложни взаимоотношения предполага и разнообразни конфликти, като най-чиста и силна е показана връзката м/у братя и сестри, тяхната обич е по-устойчива дори и от обич м/у съпрузите. Братята за цял живот остават закрилници на сестрата, защитници на нейната чест. Типична в този смисъл е песента /Два са бора ред, поредом расли”…
Особено драматични са песните за взаимоотношенията м/у снаха и свекърва в тях се подчертава силния авторитет на майката, която обаче не винаги може да е справедлива, суров житейски реализъм откриваме в песните за съдбата на омъжената жена, нейният живот е труден, защото хем дели на равно с мъжа си тежката полска работа, хем на плещите й падат всички отговорности за домакинството и децата. Най-жестока е съдбата на онази омъжена жена, чиито съпруг е заминал на гурбет /на далече за да работи/ тогава тя не само трябва сама да се грижи за прехраната, но е подложена и на психически тормоз- хем е загубила опора на мъжа си, хем върху нея се изсипват обиди и ревност от страна на зла свекърва и зълви клеветници.
Традиционен поетически образ в семейните песни е клонестото дърво, то е метафора на родовата връзка между отделните генерации /поколения/. Здравите корени това са предците, силният дънер родителите, яките клони са синовете, а зелените вейки внуците.

VІ. Трудови народни песни /ТП/- имат много стар произход, защото от край време човешкият живот е вързан с трудовата дейност – тези песни дават израз, както на човешките преживявания по време на работата, така и на стремежа ако се извършва колективен труд да се синхронизират усилията на отделните работещи, тези песни се наричат още професионални, защото в съдържанието си разкриват специфичната работа на различни професии, шивачи, зидари, ковачи, овчари, орачи, жътвари, и т.н. В цикъла на ТП се обособяват две големи подгрупи- за наемния и за свободния труд. Те чувствително се различават по емоции, настроението в първата е тягостно, защото човекът работи за обогатяването на друг, а във вторите чувствата са на удоволствие, тъй като въпреки усилията благата от труда са за човека и неговите близки. Най- популярни образи в цикъла са:
1. Орача – неговият образ винаги е идеализиран, редом с човека са и образите на животните, с които той поделя усилията- 2-та впрегнати вола, обикновено се сравняват с 2 ангела или 2 гълъба.
2. На пастира- той е отговорен за стадото, но го измъчва самотата- далеч от селото ой тъжи, че не участва в младежките игри и забави.
3. На гурбетчията, който е заминал на далеч да печели пари, неговата мъка е покъртителна, защото освен от бедност страда и от мъка по родния дом и любимите хора, чувството му на скръб е толкова силно, че не може да бъде заглушено дори от радостта от спечелените пари.

¬¬VІІ. Хумористични народни песни- в тях се подлага на присмех човешки порок или някакъв обществен недостатък с добродушен смях или с хаплива ирония се осмива или алчността, или скъперничеството, или разсеяността на влюбените, или мързелът, или пиянството. Най- често са изобличавани образите на суетните жени или на лицемерните духовници.

Фолклорна проза

Към този раздел се включва огромен брой произведения, които най-общо могат да се обособят в 2 групи: приказна и неприказна проза. Приказната има по-разгърнат сюжет, докато в неприказната проза се засяга само 1 епизод, освен това приказката е с по-устойчив текст и композиция, докато неприказната проза е с по-свободна проза.

Приказна проза
Това са устни сюжетни произведения в прозаична форма, които се разказват за забавление и поука. В миналото те не са били предназначени за деца. Много важна е социалната роля на приказката: ако песента може да се пее от човека заради самия него- то приказката винаги предполага да е налице аудитория от слушатели. Най- общо според тематиката си приказката бива 3 вида: за животни, вълшебни и битови.

І. Приказки за животни- те са най-старите по произход, в тях се разтваря първобитното мислене на древния човек, който е приписвал на животните способността да мислят и говорят, това явление се нарича анимизъм. Вярата, че дори и животните имат душа. Произходът за приказките за животни отвежда до древните митове за тотема. Тотемът е обикновено животно, което древното племе провъзгласява за началник и покровител, на тотема се преписват полубожествени, получовешки качества, принасят му се жертви, за да бъде омилостивен, именно от древните разкази на ловци, които са били надхитрени от ловки животни произлизат митове, а от тях съответно приказките за животни.
Тези творби имат висока диалогичнст, основната особеност е, че животното винаги е олицетворено – притежава не животински, а човешки способности, обикновено животните са типологизирани /обобщени, носители на трайни качества/ така например лисицата винаги е олицетворен образ на хитрия човек; мечката на тромавия глупак; заекът на страхливия; вълкът на злия и т.н. Чрез образите на зооперсонажите приказките всъщност дават представа за разнообразието на човешките нрави и характери сред обществото на хората.

ІІ. Вълшебни приказки- те представляват най-интересната част от приказната проза, разказват за приключенията и борбата на човека със зли сили и необичайни препятствия, но в края на двубоя винаги се оказва, че победител е човекът. Произходът на тези творби отвежда към ритуала на инициацията. ИНИЦИАЦИЯТА е ритуал, в който човекът е посвещаван в правото да може в по-висока степен на социална зрялост, който ритуал се извършва като човек е подложен на проверка в някакво изпитание. Според фолклориста Владимир Проп вълшебните приказки водят началото си от най-древни иниационни ритуали, за посвещаване на юношеството в мъжественост. В дълбока древност, за да придобие правото да създава семейство юношата е подлаган на трудни изпитания и проверката в тях е решавала дали да остане съпруг и баща или да продължи все още да живее под опеката на родителя и тъкмо от тези древни проверки водят началото си приказките за необикновените препятствия, които трябва да преодолее младежът, за да получи в края на сюжета признание, че е юнак и ръката на царската дъщеря. Във вълшебната приказка винаги водещият елемент е авантюрният /приключенския/. Тъкмо в необикновените приключения и в общуването на главния герой с извънземни сили се разкриват истинските качества на неговия характер, обикновено в началото на сюжета той не се е ползвал с авторитет в семейството- той е изтърсакът най- малкият брат, дори подигравателно го наричат глупакът или келешът. Но след като побеждава злото, към героя отношението е рязко променено. Едва в авантюрите той е проявил положителните си качества, които до тогава не са били познати на околните. А в края именно поради тези позитивни качества на него му отдават заслужено уважение.
В борбата си със силите на злото героя обикновено не е сам, той има своите вълшебни помощници, добри старци, благодарни сиромаси, омагьосани красиви девойки. Помагат му и вълшебни предмети, като улесняват пътя му през непознатата обстановка. Такива могат да бъдат вълшебните пръчици, бързоходни обувки, чудни свирки, шапки невидимки и др.
Обикновено всички тези чудодейни образи засилват романтичната необичайност на случката и разполагат въображението на слушателя, защото са твърде странни, важно е да се отбележи, че в битката между доброто и злото героят действа целеустремено, тъй като е убеден че защитава справедлива кауза, т.е неговата воля за борба е осмислена от нравствени подбуди.

ІІІ. Битови приказки- Те възникват от естественото общуване между хората, в сюжета им се разказва за човешки социални и житейски конфликти затова тук е по-силно застъпен реалистичния елемент отколкото във вълшебните и в приказките за животни. Битовите приказки най-общо предлагат 1 общоприет идеал за достойното и съответно недостойното човешко поведение, тя може да описва проблеми от социалното неравенство, богатството и сиромашията, ума и глупостта, трудолюбието и ленивостта, благородството и коравосърдечието. Може да показва сложните взаимоотношения между различни обществени групи или между членове на семейството: богати и сиромаси; ратаи и чорбаджии; селяни и духовници.
Като се има предвид, че българинът се прекланя пред честния трудолюбив човек е обяснимо защо в най- много от битовите приказки срещаме мотива за различния тип отношение към работата, тоест основният конфликт е между трудолюбието и мързела /”Галена Богданка”, „Сливи за смет”/. Това обяснява защо в битовите приказки основен похват за изграждане на образите е антитеза /идейно противопоставяне, смислов контраст/. Винаги са на лице двойка образи, които взаимно се противопоставят по основните си качества.
Най- интересна част от битовите приказки са хумористичните и особено тези за надлъгване, те представляват разказ за интелектуален двубой, в който борбата се води не с оръжие, а с думи. Основен похват в тях е хиперболизацията на негативните черти на някои от героите, техните пороци предизвикват по- хитрия и съобразителен човек да пожелае да накаже злосторника с хитрост и бърза мисъл. Обобщен герой, въплъщаващ качествата на хитроумния шегобиец в българския фолклор е Хитър Петър, а негов еквивалент в тур. вариант е … Ходжа. Хитър Петър олицетворява образа на природно мъдрия човек, който няма аристократичен произход дори се подчертава, че е бедняк, но притежава друго богатство- съобразителната мисъл, той не търпи неправдата и с хитра шега наказва всяко злодейство.

ІV. Близко до приказките за животни стои и жанра на фолклорната БАСНЯ. Героите й също са зооперсонажи, но те имат по-висока алегоричност.
Спрямо приказките баснята е много по-кратка, защото не разгръща цялостна верига от случки и събития, а се спира само на един конкретен епизод. Другата й разлика от приказката е че баснята притежава по-силно изразена поучителонст- назидателната идея е много ясно изразена, нещо повече- тази идея обикновено се поднася директно на финала на баснята под формата на изречена пословица или поговорка.

V. Анекдотите имат силна близост с битовите приказки- те се отличават с две специфики: висока степен на реалистичност и хумористична насоченост, за разлика от битовите приказки, които разгръщат пълна събитийна верига, анекдотът /подобно на баснята/ обхваща само частна конкретна случка. Анекдотът често се създава за конкретно лице или по повод на някакво реално събитие, но конкретното единичното винаги се оказва база за по-мащабно и идеално обобщение, поради това и анекдотите /също както и басните/ приключват с някаква сентенция- пословица или поговорка от типа например – пито платено; пениш се, не пениш ` ке те ядем. В събитието на анекдота героите не извършват никакъв необичаен подвиг, те просто действат според ситуацията и надделяват с помощта на своя ум, ловкост или хитрост.

………………………..

Неприказна проза
Към нея се отнасят различни жанрове, но най- популярните са два- преданията и легендите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Български фолклор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.