Български фолклор


Категория на документа: Литература



4. Вълшебни приказки – Техният произход твърде дълго време е бил загатка за фолклористите. Голям пробив в това отношение прави руският учен Владимир Яковлевич Проп, който има огромна заслуга, както за изясняване на генезиса така и за изследване на структурата на вълшебната приказка. Своите открития той излага в двата си основни труда ‘’Морфология на приказката’’ и ‘’Исторически корени на вълшебната приказка’’. Според него ‘’Произходът на вълшебната приказка е свързан с десакрализацията и вербализацията на инициационния ритуал’’. Десакранизация – отмиране на табуто, загубване на свещения смисъл, профаниране (т.е. нещо, което е било свещенно постепенно престава да се почита). Вербализация – словесно описание, устен разказ за някакво действие. Инициационен ритуал – в традиционните култури ритуал на посвещаване на индивида да премине в по-висока степен от социализацията си в обществото, като ритуалът задължително проверява индивида в изпитание. Владимир Проп установява генетичната близост м/у сюжетите на вължебните приказки и древните ритуали на инициация, чрез които се проверявала годността на юношите да станат мъже. В архаични времена в живота на първобитните племена юношите били подлагани на серия от тежки изпитания за да се провери физическата и психическата им зрялост преди да създадат свое семейство. Тези изпитания се извършвали чрез отдалечаване от родното пространство, поставяне на юношата в необичайно трудни условия за оцеляване и изпълняване на конкретна задача, която можела да удостовери физическата и емоционална зрялост на индивида. Продоловил близостта м/у структурата на вълшебната приказка и изпитанията през, които минавали юношите при инициация в мъжественост. Вълшебните приказки разказват за приключенията и борбата на човека със зли сили и необичайни трудности, като в края винаги победител е човекът. Неслучайно традиционен персонаж в тези фолклорни творби е най малкият брат. В началото той не се ползва с доверие, но след като преминава през ред трудности и унищожава носителя на злото на него вече се гледа по различен начин – признат е за юнак и получава право да се ожени. Водещ елемент в сюжета на тези творби е авантюрният всъщност тъкмо приключенията разкриват пълноценно изключителните качества на героите при общуването им с извънземни сили. Проп установява, че в сюжета на типичната вълшебна приказка могат да се срещнат 31 функции, т.е. 31 хода на сюжетното действие. Така например някои от тях са: член на семейството напуска дома; пред него се изправя табу; героят нарушава забраната; появява се негов антагонист после негов вредител или помощник; злото се унищожава и накрая главният герой получава царската дъщеря. В системата от 31 функции централният герой в началото е аутсайдер (Иван Глупака, Келешът, Най-малкият брат) в края обаче след като се е доказал в изпитания (т.е. преминал е през инициация) той вече е признат от всички за юнак. Победата му е толкова безапелационна .... и най злонамерените му врагове и пристрастните са принудени да признаят качествата му и да му отдадат заслужено уважение. Проп установява също и схемата на седем-персонажната система, която обикновено участва във вълшебната приказка:
1. Герой;
2. Лъжегерой;
3. Отправител;
4. Вредител;
5. Помощник;
6. Антагонист;
7. Царска дъщеря.
В битката със злото героят обикновено не е сам. Той има и своите помощници – добри старци, благородни сиромаси, омагьосани красиви девойки, има също и вълшебни предмети – магически пръчки, бързоходни обувки, чудни свирки, шапки невидимки и прочее. Всички те правят възможни метаморфозите (преобразяванията) от едно състояние в друго: временно заспиване, невидимост за околните, потапяне в света на мъртвите, преходи от горна към долна земя и прочее. Всъщност тези чудодейно образи не само засилват романтичната необичайност на случката не само разпалват въображението на слушателя, но и улесняват идейния контраст между силите на доброто и злото в живота. В този смисъл борбата на героя не е самоцелно противопоставяне, а се осмисля от стремежа да се утвърди перспективността на нравствената кауза и съответно да се внуши обречеността на всяка разрушителна стихия. Всъщност това е и големият дидактичен (възпитателен) ефект на вълшебните приказки. Те окриляват съпротивителните сили на човека срещу всяка неправда, активизират неговата нетърпимост към злото, вдъхват му вяра, че то е победимо с воля, съобразителност и кураж. Затова за поетиката на вълшебните приказки освен фантастичните елементи задължително са присъщи и идейните контрасти.

Неприказна фолклорна проза

Към нея се отнасят редица прозаични жанрове, от които най популярни в българското народно творчество са историческите предания и легендите.
1.Историческите предания са прозаичен аналог (съответственик) на историческите и юнашки песни, само че са в немерена реч. Създават се като към даден исторически спомен за действителни лица или събития се привнасят измислени или фантастични елементи. Така понякога преданието може отчасти да се доближи до вълшебната приказка, но неговата специфика е в това, че винаги е конкретизирано (!) – за определена епоха, за личност или за място. В българската фолклорна словестност разграничаваме три типа (групи) предания:
1.1. За исторически събития. В тях се разказва за случки, които имат голяма важност за живота на българския народ. Най-много от този вид са преданията за падането на престолния град Търново под османска власт и за насилственото помохамеданчване на християните под робство.
1.2. За исторически лица. Те повествуват за станали любими на народа герои, в чието лице българите виждат въплатен своя идеал за юначество и свободолюбие. Най-популярни за преданията за Крали Марко – как станал юнак сучейки от самодива или как освободил три синджира с роби; в югозападните ни краища пък особено популярни са преданията за светецът монах Иван Рилски възприеман като покровител защитник на всички българи.
1.3. Предания за места. Отстатистическа гледна точка те са най-многобройните. Предания за местности и селища са разпространени из абсолютно всички региони населявани от българи. Най често срещани мотиви в тази подгрупа са:
а/ за девойки, които се хвърлят от морски скали или от планински пропасти за да избегнат насилствено потурчване;
б/ за скрито имане, което излъчва светлина само в определена нощ от годината;
в/ за чудодейно бликнали лечебни извори;
г/ за неочаквано появили се езера;
д/ за градежи на църкви, чешми, крепости, мостове;
е/ за наименованията на различни селища.
По-принцип всички предания съдържат много богат познавателен материал, но макар в основата си често да носят исторически сведения достоверността им не бива да се надценява тъй като винаги включват елементи на измислица.
2. Фолклорни легенди. И като поетика и като тематика легендите стоят близко до преданията, но се различават от тях по по високата степен на фантазност. Делят се на четири големи подгрупи:
2.1. Легенди за митически същества – обикновено сюжетът им представлява кратък разказ за срещи на човека с вампири, караконджули, духове, русалки, дяволи. Фолклорният човек разказва за тези фантазни срещи, като напълно реални случки и безрезервно вярва в истинността им. В действителност обаче те са плод на човешко суеверие, на невежество, както и на някои по специфични психически състояния – халюцинации при боледуване, лоши сънища или самовнушение.
2.2. Християнски легенди – Те разказват за герои от Стария и Новия завет и са създадени като по примитивни простонародни повествования на епизоди от църковната книжнина. За разлика от официалната църковна литература, в фолклорните християнски легенди езикът е значително по достъпен, стилът е близък до необразования човек и това и прави популярни. По нашите земи най разпространени са християнските легенди за добрите дела на Свети Николай чудотворец, за покровителя на гръмотевиците пророк Илия, както и за Архангел Михаил.
2.3. Легенди за сътворението на света. – Те представляват простонародни версии как били създадени светът и човекът, като виждането в тях е плод колкото на библейската, толкова и на апокрифната притча на единоборството м/у дявола и бога. В тях, църковните догми на официалната религия отстъпват място на схващанията на широките народни маси.
2.4. Легенди за произхода на различни животни и растения. – Те носят следи от древния анимизъм. Сюжетът им одухотворява различни природни явления и разказаното е плод на човешкия стремеж да се обясняват със средствата на фантазията и суеверието явления от окръжаващата действителност.

Тематични песенни цикли във фолклора

Като документ за най-старото мислене на човека народната песен обхваща всички страни от живота на хората и включва най-разнообразни образи. Огромният брой творби може да бъде класифициран според основната тема в творбата.
І. Юнашки песенен цикъл /ЮП/- ЮП са най- стабилната част от българския фолклор, които имат своята близост с хайдушките и историческите, но са по-стари от тях. Освен това докато историческите песни са по-реалистични то в юнашките е по-силен фантастичния момент; докато хайдушките са лирични, в юнашките елементи на лиризъм не се срещат. Юнашките песни са много наброй и най-общо могат да се поделят на три големи групи:
 Песни за Момчил Юнак
 Песни за Крали Марко
 Песни за др. юнаци, от които най-много са за Дойчин
Песните за Момчил са създадени най-рано, предполага се, че са били и повече на брой, но с времето част от тях са били асимилирани /погълнати/ от песните за Марко, това означава, че творбите, които са били за Момчил вторично са били изпълнявани за Крали Марко, така Марковият цикъл днес се оказва по-многоброен от Момчил.
Доказано е, че Момчил е бил реална историческа личност- феодален владетел, чийто земи са били в Родопите и Беломорието. На този действителен човек в песните се преписват много фантастични качества, смята се, че и Марко е бил исторически персонаж, но не е уточнено със сигурност къде е живял, в народната памет той е останал като храбър защитник на всички онеправдани. Освен това е важно да се подчертае, че песни за Крали Марко се срещат не само по българските земи, но и се пеят сред всички народи по Балканския полуостров, тоест навсякъде, където е имало феодален гнет.
Юнашките песни са създадени в периода 10-14 в., тоест времето, в което българския народ е преживявал драматични епизоди и е бил подложен на нападения от различни страни във време, когато хората са се чувствали най-беззащитни те естествено са имали потребност да подхранят вярата си, че има някой, който да ги закриля, този закрилник е бил олицетворен от образа на юнака. за това на него се преписват необикновени качества, при изграждането на юнашкия образ важно място заема хиперболата, обикновено юнака е представен в плана на преувеличението на физическата му мощ. Той е толкова силен, че с един замах на сабята разсича три синджира роби, толкова е бърз, че почти лети с коня си, П. за Крали Марко проследяват целият житейски път на юнака- от раждането му, от самото начало през придобиването на юнашката сила, през срещането му с коня Шарколия, през освобождаването на сестрите му от плен, през женитбата му, през стотиците му подвизи, та чак до смъртта му, която обаче се оказва мнима /лъжлива/ и така героят продължава да съществува. Народният певец рисува Марко с подчертана симпатия: той е непримирим с неправдата, яростен в битките с враговете, но и много човечен към беззащитните, хипербола на качествата му го прави фантастичен образ, но в същото време се загатват и някои човешки черти у него – понякога е гневлив, лесно избухва, дори ревнив, така народа го рисува хем в идеализираща светлина, хем и близък до реалните хора, за да се подчертае изключителността на юнака се хиперболизира и външният му вид: доспехите му блестят като слънце, сабята му /сабя дамаскиня/ не може да бъде вдигната от никой, др. фантастични способности има и коня Шарколия, в критични моменти той проговаря с човешки глас, за да напомни на юнака, че е забравил оръжието си или пък му подсказва в каква посока са избягали враговете. Със силата, ловкостта и хитростта си образът на юнака въплъщава народния идеал за закрилник в трудните моменти от живота.

ІІ. Исторически песни /ИП/- те са създадени след 14 в., но в замяна на това пък чак до средата на 20 в. ИП възпяват събития от гражданската или военната история и отразяват спонтанното народно отношение към събитията, затова имат демократичен характер /народностен характер/. Но макар да откликват на реални исторически факти достоверността им не бива да се надценява, на тях не може да се гледа като на сигурен исторически документ, защото все пак съществува елемент на поетическа измислица, освен това в ИП твърде често се наблюдава анахронизъм /разместване във времето/, тъй като са създавани в продължение на 6 века ИП могат да се групират според събитията, които отразяват – най-старите са за мъченията на бедните хора под робство, за еничарството; за подготовката и избухването на априлското въстание, за Освободителната война, та чак до драматичните събития през І и ІІ Св. война през 20 в. Обща характеристика на ИП, че са сравнително дълги, тях по-рядко се споменават конкретни имена на герои, по-често се описват масов народен героизъм, имена на действителни личности се срещат в песни за Априлското въстание- за подвизите на Панайот Хитов, Ст.Караджа, а най- много са песните за четата на Ботев, обща особеност на ИП е, че не разглеждат случките и събитията в тяхната причинно-логическа последователност, а нар.п. подбира обикновено само един, но пък възможно най-драматичния епизод, така като привличат внимание към някакъв изключителен момент, тези творби открояват и изключителните качества на народа: неговата несломима воля да защитава свободата си, самоотвержеността и героизма, които проявява, когато трябва да защитава родината и честта си.

ІІІ. Хайдушки песни /ХП/- спрямо юнашките и историческите сравнително по- нов цикъл- създават се в интервала 16-19 век, различават се от юнашките песни, че докато юнакът се ражда при необичайни обстоятелства, то хайд. произлиза от бита, докато в юнашкия образ е силно застъпен фантастичния момент, то в хайдушкия е по-реалистичен, докато юнака е безсмъртен, хайдукът е смъртен.
Хайд. п. отразяват човешкия стремеж за справедливост и борбата на народа срещу неговите грабители. Важното е, че хайд. отмъщават за ограбените бедни, независимо дали те са българи или турци, той брани човешките права на всеки сиромах, независимо дали грабителят е турски феодал или български чорбаджия, тоест и хайд. е ръководен от чувството за социална правда и това прави образа му обаятелен. Обикновено в песента се разказва за храбростта на хайдутина, който за грабителя е страшилище, но за бедните е крило, народният певец го рисува в идеализиращ план- хайдутинът е прекрасен както по външност, така и по нравствени качества, той е толкова убеден в справедливата си кауза, че не се бои дори от смъртта, не изпитва чувство за страх от нея, тъй като е сигурен, че делото му е свято, за това в мин. преди гибелта хайд. изглежда по-красив от всякога, на бесилката русият му перчем се вее, а ризата му се белее. Обикновено в характера на героя се изтъкват 5 основни качества:
1. Той е жертвоготовен и без колебание се отказва от удобството на семейния уют
2. Вярно другарство го свързва с членовете на дружината
3. Покровителства всички бедни, без значение от етноса и религията им
4. Издръжлив е на мъки и опасности
5. Равенство между мъжа и жената



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Български фолклор 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.