Български фолклор - Еньовден


Категория на документа: Литература


Има и гадаене по сянката ако сянката ти е цяла ще си здрав цяла година, но ако не е цяла ще си болен.
Църквата ни чества денят на рождението на Йоан Кръстител. Според тази вяра неговото рождение е подсказано „свише“ — родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще добият син. Ражда се няколко месеца(6) преди Иисус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.

ЗАПАЗВАНЕ НА РЕКОЛТАТА И ПЛОДОВИТОСТТА НА ЖИВОТНИТЕ
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природни сили са придобили забраната да се жъне на Еньовден.В народните представи той е аталия (лош) ден и се вярва, че св.Еньо ще порази с гръм и трясък нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.Затова на Еньовден избягват да жънат на своите ниви, а могат да ходят само на чужди.

Със забраната за трудова дейност не свършват грижите на стопаните около запазването на реколтата. Ноща срещу Еньовден се смята особено благоприятна за действията на различни магьосници, които имат способността да отнемат плодородието от чуждите ниви и млякото от домашните животни..Те са обикновено жени, наричани – мамници, обирачки, житомамници, вражалици, максулници, магьосници.Разказва се,че магьосницата отива през нощта в чужда нива, обикаля я гола, бае нещо, застава сред нивата и извиква: „Дядо Еньо, знаеш ли за какво съм дошла? ” След тези думи житото поляга към нея, като остават да стърчат само най- едрите класове (наричат ги „царе” или „майка” на нивата ) , които тя откъсва и отнася със себе си.

Действията на магьосницата и словесната магия са подсилени от някои атрибути – лъжица, кросно, престилка или метла. Вражалицата си слага отзат дръжката на една лъжица и с нея три пъти обикаля нивата. След като „пребере” , слага края на лъжицата в устата си и житото поляга към нея.В някои села магьосницата обикаля чуждата нива с кросно (държи го в ръце или го възсяда).Другаде житоманицата връзва на краката си престилка и обира с нея росата, която после изцежда в своята нива. В някои села обирачката си вързва отзад метла, за да отнеме житото от чуждата нива и да го отнесе в в своята.

Плодородието от нивите и кравите може да се отнеме и чрез сваляне на слънцето. Смята се, че това може да стане само на Еньовден с помощта на търкало, направено от пъпа на новородено от мома дете. Магьосницата(трябва да е жена без мъж) обикаля гола селото, като внимава да не я види никой. Сваленото слънце се превръща в шарена крава, а издоеното мляко е много полезно.

За да се предпази реколтата, Еньовден трябва да завари нивите загънати. Срещу празника стопаните ожънват по няколко класа от четирите краища на нивите си и ги отнасят вкъщи.Обраната нива е мършава, класовете започват да тъмнеят и стават празни и леки.

Характерните за свършването на жътвата обредни практики са във функционално- сематична връзка с еньовската обредност. И в единия, и в другия случай усилията на човека са насочени към запазване и увеличаване на плодородието и отразяват идеята за умножаване на растителните сили на земята и непрекъснатост на вегитационния процес (земя-зърно-земя).

БИБЛИОГРАФИЯ:
1. РАЙЧЕВА, В., Г., ЕНЬОВДЕН, СОФИЯ 1990г.
2. ЙОРДАНОВА, Л., ПРЪСКИ ОТ ИЗВОРА, СОФИЯ 1973г.
3. Сивостен..за интересното около нас http://sivosten.com/content.php?review.147



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Български фолклор - Еньовден 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.