Българската литература от Христо Ботев до Димитър Димов


Категория на документа: Литература



„Белостволи буки“ Лирическа миниатюра

„Самотен гроб в самотен кът“ Лирическа миниатюра, която се отличава със синтетичност, субективност, съзерцателност. Последната от 93 -те творби в книгата „Сън за щастие“ и би могла да се осмисли като обобщаваща идейно-естетическите прозрения на цялото. Във финалната част поетът интерпретира мотивите за смъртта, самотата и вечността. Текстът разкрива предпочитанията на поета към света на индивидуалната душа. В стихотворението цари усещането за хармония между земното и отвъдното, м/у човешкото и природното,м/у лирическия Аз и света.

„Ралица“ поема
Други поеми с фолклорни мотиви:
„Бойко“, „Коледари“, „Змейново либе“ Публикувана в сп. „Мисъл“ през 1903г.под заглавие „Идилия“. Новаторството проличава в избора на заглавието „Ралица“ - кратко, подчертаващо изключителна женственост и насочващо към главната героиня. Славейков създава поема, в която подобно на древните трагедии действието върви от щастие към нещастие. Поемата разкрива драмата на обикновената жена от народа. Причина за страданието е конфликт, който на пръв поглед изглежда нравствен, доколкото се развива в една традиционна семейна ситуация. Ралица става жертва не толкова на незачитане на патриархалния морал, колкото на разрушителната сила на тъмните човешки страсти. Ралица притежава личностни характеристики, които имат универсални значения и я превръщат в модерна героиня.
Други герои: Иво, съпругът й, който е убит от Стоичко.
Пейо Яворов
1878 – 1914г. „Градушка“ поема Яворов споделя, че няма конкретен повод за написване на творбата. Първоначалното заглавие е „Град“, но, усетил двусмислието, поетът го променя на „Градушка“. Излиза през 1990г.в сп. „Мисъл“. Опустошителното действие на природното бедствие се превръща в зловещ символ на бедите, които дебнат човека. Творбата има обобщаващ, символичен смисъл, свързан с една трагична визия за света и човешката съдба. Композиция:
- първа част – обхваща период от 3 години.
- втора част – от зимата до лятото.
- трета част – краткият отрязък от зазоряването до утрото.
Образът на градушката – рушаща стихия на наказанието, универсална метафора на страданието. Представена като рушителка на плодовете на човешкия труд, възстановявайки по този начин естествената природна хармония в света.

„Заточеници“ Елегия, защото пресъздава мъчителната раздяла с родината на осъдените патриоти. Творбата е написана през 1901г.под заглавие „Към Подрумкале“. На 6 юли 1901г 40 борци за свободата на Македония са изпратени на заточение в Мала Азия. При втората публикация Яворов преименува творбата на „Заточеници“ с посвещение на известния революционер Тодор Александров. Новото заглавие придава обобщаващ смисъл и насочва към съдбата на хиляди български борци затворени в далечни земи на Империята.
Творбата е построена като обръщение – изповед на заточениците към родината. Състои се от пет осемстишни строфи, всяка от които е свързана с основната тема – прощаването с родината. Родината – и като географско понятие, и като мисъл на заточениците за нея – е съдържателният център на творбата. И тъй като патриотите се намират на кораба, който се отдалечава от брега, физическото движение тече от сушата към морските ширини, а мисловното/психологическото/ - от морето към сушата. Във финала на творбата мотивът за изгубената родина се слива с мотива за изгубения рай.

Символизъм „ Ще бъдеш в бяло“ стихотворение Публикувано в 1907г в сп. „Мисъл“; по-късно включено в „Прозрения“. Творбата принадлежи към втория условен период от творчеството на поета, определян като модернистичен/символистичен/. Посветено на Мина Тодорова. Откроява се идеята за прераждащата сила на любовта, любовното чувство е извисено, нежно, платонично. Образът на любимата: В началото нейният образ не е конкретно очертан, ефирен, безплътен; сакрализиран чрез символиката на белия цвят – съвършенство, чистота, невинност; символиката на маслиновата клонка – свързва с идеята за плодородие, ново начало; в третия куплет – връща към настоящето - жената, въплъщение на доброто.
Лирическият Аз – присъствието му е пряко заявено.
Храмът – символен образ не само на преобразения свят, но и на постигнатото единение, сливане на душите в любовта.

„Две хубави очи“ стихотворение Поместено в стихосбирката „Безсъници“ без заглавие. През 1910г.се появява като самостоятелна творба с това заглавие.
Яворов заявява, че е посветено на Мина, но п- късно изповядва пред издателя, че е вдъхновено от Нонка Чипева – учителка от Поморие. Основен обект на изображение е любимата. Нейното възприемане от лирическия субект е показателно за една от същностните характеристики на Яворовия поетичен свят – дихотомията – разделяне на две равни части:профанно - свещено; битието „тук“ и „сега“ е свързано със страданието- това е животът сън, сянката на висшата реалност. Очите – според Яворов са лице на душата и са определящи за възприемане на образа на любимата;
Музиката и лъчите – проявления на висшата хармония, съзвучието и красотата;
Детето – придобива амбивалентен характер: едното проявление е свързано с профанното – земното, греховното; противоположното проявление съвместява – невинност, първично съвършенство.

„Стон“ стихотворение С подзаглавие „На Лора“
/Посветено на Лора Каравелова/ Раздвоението като основно екзистенциално изживяване на лирическия Аз, който като че се наблюдава, без да се анализира – просто страда, без да търси причините. Любовта е едновременно и полет , и страдание. Лирическият субект не отрича страданието, а му се наслаждава. Образът на любимата отново е раздвоен – той сплита плътско и духовно, земно и небесно, сатанинско и божествено, което създава опозициите:
смърт – любов;стон – зов; плът – призрак; близо – далеч;

„Две души“ Жанрът на творбата може да бъде определен като интелектуална, философски осмислена изповед на лирическия Аз. Включено в поетическия цикъл „Прозрения“, издаден в антологичната стихосбирка“Подир сенките на облаците“ - 1910г. Заглавието на творбата насочва към представата за двусъставната същност на човешката душа, водеща в модерната концепция на твореца за човека. Представя драмата на битието и себеусещането, породена от невъзможността вътрешният свят да бъде почувстван като единно цяло. В този смисъл основната тема е изява на мъчителната невъзможност на личността да види себе си и света в едно сигурно цяло. Изграден е образ на раздвоената, разкъсана от противоположности личност, чийто път към себе си и света, към сегашността и времето, е страдание. Символите на ангелското и демоничното се борят в човешката душевност. Личността едновременно е добродетелна и греховна, извисена и покварена.

„ Сенки“ Стихотворение – психологическа изповед;
може да се определи като лирически етюд, лирическа песен или психологическа елегия. Публикувано в цикъла „Дневник“ през 1906г. Основна тема – тайните на душата, разкрити от зрителния ъгъл на търсещия и неудовлетворен индивид, който страда от самотата, породена от непостижимостта на идеалния свят.. Образът на сенките се появява като странна рожба на специфичното отношение между светлината и тъмнината.
Други образи в творбата: Архетиповете, организиращи пространството на родното, са нощта, неусвоената светлина,двете сенки, „бялата завеса“,нечутото слово. Чрез тях се изгражда представата за пътуване през нищото, към сянката на анонимността, емблема на привидно спрялото време.

„Песента на човека“ Стихотворение Включено в издадената през 1910г книга „Подир сенките на облаците“. С него завършва цикълът „Прозрения“ и наред с „ Часа на синята мъгла“ е една от философските Яворови творби. Преплитат се два основни мотива – за страданието и познанието. Внушена е представата за напразните усилия на човека да проникне в трансцинденталното. Напразни са усилията на лирическия Аз да проникне в света, който остава ням и непроницаем. Лирическият човек се себеразкрива, неговата чувствителност е изострена до краен предел; отново се появява мотивът за раздвоението – лирическият аз е раздвоен мужду живота и смъртта. Вечният въпрос за смисъла на екзистенцията , на пътя през живота тревожи човешкия дух. Във финала трагизмът се засилва – надделява представата за напразността на човешките усилия да бъде извървян докрай пътят на познанието.

„Маска“ стихотворение Посветено на Владимир Василев и поместено в цикъла „Прозрения“. Творбата е представителна за Яворовото творчество, защото синтезира почти всички мотиви – животът и смъртта; страданието и неговия смисъл; съмнението. Доминира проблемът за мисията на поета, за смисъла на лутанията между света на хората и този на „свръхземните въпроси“. Карнавалът е преосмислен - от празник, който преодолява организацията на всекидневния свят, за да даде възможност на човека да постигне хоризонта на Вселената , се превръща в забава, която изтръгва човека от неговия абстрактен свят.
Образът на поета е изграден в духа на модернизма – противопоставя се на общата стихия на карнавала и сам се мъчи да дамери отговор на „свръхземните въпроси“.
Образът на непознатата жена – маскирана като вакханка, символизираща триумфа на живота.
Елин Пелин „Ветрената мелница“ разказ Публикуван в сп.“Летописи“ и както отбелязва писателят прави голямо впечатление. Заглавието отвежда не само към градежа на мелницата, но и за героите: „ветреното начинание“, „ветрена работа“. Пресъздава един митологично-фолклорен сюжет, свързан с прехода от Хаос към Космос.Настъпилата суша и решението да се построи ветрена мелница са необходимата връзка между света на природата и социалния свят. Лазар Дъбака – името му отпраща към библейската основа,върху която се гради разказът. Прякорът – дъбът е аналог на дървото на живота.
Христина – внучката на дядо Корчан, успява да отдели строителя от работата му. Надиграването – кулминационен момент, в който героите разкриват стихията на своите чувства. Идеализацията на героите се постига и чрез възхищението на наблюдателите.

„Косачи“ разказ Отпечатан през 1903г , а по-късно писателят решава да го постави на първо място в първия том на своите съчинения. Творбата разгръща мотива за това как в човешкия живот се преплитат делнично, обикновено, чудновато и възвишено. Внушено е, че наред с изпълнената с несгоди и труд реалност, съществува и приказният, мечтаният свят, който е очарователен, красив и интересен

На фона на отблясъците на огъня авторът рисува образите на героите – сладкодумният разказвач на приказки-Благолаж и младият Лазо, чието име отвежда към библейската притча за Лазар, когото Христос връща към живота. В епилога авторът съобщава за тръгването на Лазо, чрез което става ясно, че героят е прозрял нищожността на материалното в сравнение с магията на любовта.

„ Задушница“ разказ Отпечатан през 1903г. Заглавието подчертава важното значение на времето, в което се развива действието – ден, в който живите отдават почит на мъртвите. Действието се развива на гробищата, където се срещат вдовици,сираци, просяци, луди – пространство на хаос и страдание. Според Валери Стефанов това е творба за застрашения и отново съхранен живот. Станчо и Стоилка . Самотници, загубили своите „половинки“, което е подчертано чрез повтарящия се мотив за кукувицата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската литература от Христо Ботев до Димитър Димов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.