Българската литература от Христо Ботев до Димитър Димов


Категория на документа: Литература



- второ, 120г.назад към времето на Пайсий;

- трето, светогорският монах го препраща по-назад в далечното минало. Това последователно проектиране на няколко времеви перспективи, създава впечатление за дълбочина и предисторичност. Образът на Паисий носи в себе си конфликтното начало, пренася сблъсъка между епохите в своя микрокосмос от човешки качества. Очертават се двете лица на персонажа: -простосмъртно - на човешка простота и незабележимост;
- митологично – на пророческа дързост и духовно величие.

„Кочо“ ода Одата е сред петте творби, отпечатани в стихосбирката „Гусла“. На фона на драматичните исторически събития творбата насочва към вътрешния човешки драматизъм. Пресъздава десетдневната защита на Перущица, а взема за център последните дни, когато населението търси спасение в църквата. Одата се състои от лирически увод, лирически легендарен разказ за отбраната на перущенци , епилог.
Образът на народа – осенен от героизма на водачите си.
Образът на Кочо - „простият чизмар“ вълпъщава патриотичния патос на Априлското въстание, като дава пример на съратниците си как да умрат непобедени.

„Опълченците на Шипка“ ода Отпечатана за първи път в стихосбирката „Поля и гори“ през 1884г, представлява не само логически завършек на „Епопея...“, но и на периода на Възраждането. Тема: Прослава на българския дух.
Датировката под заглавието – 11август 1877г – насочва към конкретното събитие. Чрез образа на опълченците поетът изгражда представата за несломимия български дух.

„Дядо Йоцо гледа“ разказ Публикуван в сборника „Видено и чуто“ - 1901г В разказа се преплитат два тематични пласта:
- критически – представя разочарованието на „окатите“ от действителността след Освобождението;
- патриотичен – изразена в лирическото отстъпление, както и в желанието на главния герой да „види“ българското. Образът на дядо Йоцо въплъщава идеалната мяра за стойностите в живота
Слепец, който вижда, мъдрец, който възкръсва, тези характеристики определят героя като посредник между две епохи.

„Чичовци“ Повест – хумористична, битова. Отпечатана през 1885г.всп.“Зора“.
Творбата възкресява спомените на Вазов за родния Сопот, а чрез героите осмива редица свои съграждани. Обект на изображение е животът на българите преди Освобождението; описани са малките хора и миналото им е карикатурно представено в делничната незначителност на един изостанал бит. Силямсъза и Копринарката – рицари на честта; Хаджи Смион – политик;
Иванчо Йотата – просветител
г-н Фратю – творец на историята, революционер.

„Под игото“ Роман – епопея, защото съдбите на персонажите са проектирани на фона на грандиозно историческо събитие. Писан в изгнание – в Одеса. В основната си част е създаден през 1887г. През 1894гизлиза като самостоятелно издание. Въпреки наличието на една централна романтично – приключенска сюжента линия, свързана с образа на Бойчо Огнянов, истинският обект на изображение са битът, душевността и историческата съдба на българския народ. Герои:

Бойчо Огнянов,
Рада Госпожина,
Чорбаджи Марко, чорбаджи Йордан, Стефчов, Соколов, Кандов, Боримечката,

Маргинални герои: Милка Тодорчина, Мунчо,
Колчо Слепеца.
Алеко Константинов
1863 – 1897г. Представител на първото следосвобожденско поколение интелигенти, които най-болезнено изживяват сблъсъка между възрожденските идеали и бързата поквара в свободна България. „Разни хора, разни идеали“ фейлетон Цикълът е кулминация в творчеството на Алеко като фейлетонист и продължител на Ботевата традиция в жанра. Цикъл от четири фейлетона, събитийно несвързани помежду си. Чрез тях разкрива философията и морала на времето – 90-те год.на 19в. Героите са худож.обобщени образи, всеки от които въплъщава определен тип обществено поведение.
1 – дребният чиновник- кариерист;
2 – амнистиран политически престъпник - нагъл,безскрупулен, брутален и жесток;
3 – псевдопатриотът;
4 – диалогът между чичото и племенника разкрива образа на приспособенеца. Всичкеите очертават тъжното лице на българската народопсихология.

„Бай Ганьо“ Авторът определя“Бай Ганьо“ като „невероятни разкази за един съвременен българин“ - сборник от разкази, обединени от фигурата на главния герой.
Тончо Жечев- цикъл от фейлетони
Св. Игов – поредица от фейлетони, които се натрупват до едно повеств.цяло. Според П.Славейков ядрото на образа Бай Ганьо се е зародило още в удивителните разкази на Иваница Константинов за „подвизите“ на българи в чужбина. В пътеписа „До Чикаго и назад“ - Ганьо Сомов. От април 1894г.в сп.“Мисъл“ започват да се печатат отделните очерци на „Бай Ганьо“. Като самостоятелно издание творбата се появява през 1895г., като в нея е включен и очеркът „Бай Ганьо журналист“. Основната тема е свързана с проблема за оцеляването и изгубения национален идеал, както и с проблема свое – чуждо. Бай Ганьо се стреми към“келепира“ във всяка ситуация и то на всяка цена. За героя идеалите са „бошлаф“. Ако в условията за лично оцеляване егоизмът не е толкова страшен, то в условията на изграждане на бълг.национ.общност това отсъствие на принципи се оказва фатално. За единното звучене на творбата способства централният персонаж.
Започва с кратко въведение – символичния акт на преобличането;
- първа част „Бай Ганьо тръгна по Европа“ - акцентира върху телесното присъствие на героя;- втора част „Бай Ганьо се върна от Европа“ - героят е показан м/у личното и публичното пространство.Книгата представя два типа българи- Бай Ганьо и героите разказвачи.
Пенчо Славейков
1866 – 1912г. Кръгът „Мисъл“поставя начало на българския модернизъм.Представители – Д-р Кръстев, П.П.Славейков, Петко Тодоров, Пейо Яворов.
Индивидуализъм „Cis moll“ стихотвориние Създадено през 1892г.и е посветено на Франциска Шоутекова. Публикувано и в трите издания на „Епически песни“. Епиграфът трябва да създаде емоционална нагласа за възприемане на авторовото послание. Оглушаването на Бетовен е повод за размисъл, относно извисяващата сила на изкуството. Преодоляването на страданието е представено като болезнена борба със самия себе си, но побеждава, за да изпълни своята избранническа мисия. Образът на Бетовен е близък до светоусещането на Славейков, който проектира в него драматизма на собствената си съдба.За първи път в бълг. Литература поетът прехвърля търсенето на героичното в сферата на духа и творчеството.

„Ни лъх не дъхва над полени“ Лирическа миниатюра
/ пестеливост на изказа,недоизказаност, психологически подтекст, който дава възможност за различни тълкувания. Публикувана за първи път в сп.“Мисъл“ - в цикъла“Сън за щастие“. В отпечатаната през 1906г.стихосбирка, носеща заглавието на цикъла, стихотворението е поставено на първо място и тази ключова позиция определя значението му на програмен текст. В миниатюрата природната картина /обективна и сетивна/ е в синхрон с душевното състояние на на лирическия човек, който споделя съкровеното чрез изказ в Аз форма. Присъствието на лирическия Аз е пряко заявено във второто четиристишие чрез глагола „дишам“ - често срещана метафора на човешката екзистенция.

„Спи езерото“ Лирическа миниатюра, призната от литературната критика за шедьовър на поета. За първи път е публикувано в сп.“Мисъл“ през 1899г. В сборника „Сън за щастие“ през 1906г. Стихотворението утвърждава копнежа по тишина и покой и невъзможността той да бъде осъществен напълно. Двата основни худ.образа в творбата са езерото и буките. Те са въведени равностойно още в първия стих.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската литература от Христо Ботев до Димитър Димов 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.