Българската авторизирана приказка в творчеството на Каралийчев, Пелин и Босилек


Категория на документа: Литература


ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

по

ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА
„Българската авторизирана приказка в творчеството на Ангел Каралийчев, Ран Босилек и Елин Пелин”

изготвил: проверил:

Съдържание

1.Приказката като феномен

2.Жанрови черти на фолклорната приказка

3.Жанрови черти на вълшебната приказка

4.Жанрови черти на авторизираната приказка

4.1 -характер на сюжетно-композиционната система

4.2-жанрови трансформации в областта на персонажа

4.3-стилови особености на българската авторизирана приказка

5.Сравнителен анализ върху творчеството на Р. Босилек,А. Каралийчев и Е. Пелин

5.1 Ран Босилек(Генчо Негенцов)

5.1.1 Лирика

5.1.2 Проза

5.1.3 Римувана проза

5.2 Ангел Каралийчев

5.3 Елин Пелин(Димитър Стоянов )

5.4 Сравнителен анализ и съпоставка на приказката „Тримата братя и златната ябълка” от Ангел Каралийчев,Ран Босилек и Елин Пелин

1.Приказката като феномен

В своето дълго историческо развитие приказката се е оказвала винаги една от най-жизнените и богати прояви на духовната човешка дейност. Като творчески акт,от една страна,е като източник на естетическо въздействие,от друга-тя е почти толкова стара,колкото и самото човечество. Но като обект на задълбочени научни проучвания приказката твърде дълго остава настрани от вниманието на изследователите. Дори и днес проблемите на приказката като специфична форма на художествено повествование не са изяснено достатъчно всестранно и задълбочено.
Приказките,наред с преданията и легендите,създават основите на художествената проза,продължавайки да влияят върху нейното развитие и до днешно време. С приказката е свързано и изследването на проблема „устно творчество-писмена литература”. Нейната историческа еволюция се оказва в пряка връзка с модификациите на прозаичните жанрове,,с фолклорните традиции в художествената литература,с въпросите за народопсихологията и литературния процес и т.н.

За да се определи жанровата специфика на художествено-повествователния тип „приказка”трябва да се уточни преди всичко един основен теоретичен въпрос:Що е приказка? Изчерпателно и абсолютно приемливо определение на понятието приказка не е дадено и до днес. Трудностите произтичат главно от историческата еволюция на приказката като жанр съчетана с особеностите на националното й своеобразие и специфични отлики – в някои отношения твърде съществени – между отделните видове приказки:вълшебни,битови,приказки за животни.

Един от най-видните изследователи на приказката в наше време Вл.Я. Проп обръща сериозно внимание на съзнателното творческо начало в приказната измислица като неин най-характерен,макар и не единствен белег. В статията си „Жанров състав на руския фолклор” той пише:”Приказката е основата на съзнателно търсена измислица и този признак не е вторичен и не е случаен-той в значителна степен определя цялата поетика на приказката…Приказката е нарочно търсена поетическа фракция. Тя никога не се представя за действителност.Приказката привлича не с изображението на самата действителността с необичайността на своето повествование.Несъответствието с действителността,измислицата доставят особено наслаждение”.
СН Азбелев,сравнявайки преданието,легендата и приказката,обръща внимание на факта,че поетическата измислица в приказката е тясно свързана с алтернативната „достоверност-недостоверност” и на тази основа той търси жанровата специфика на приказния повествователен вид:”Приказката-това е устно създаден епически прозаически разказ,основаващ се на измислицата,но непретендиращ за достоверност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българската авторизирана приказка в творчеството на Каралийчев, Пелин и Босилек 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.