Българска възрожденска култура и Eвропа


Категория на документа: Литература


"Динамиката на културните общувания на България с чуждия свят, след като тя се разграничава с балканоориенталската сфера, я принуждава да тръси компенсация за разкъсаните връзки. Така от 30-те години на XIXв. насетне започва постепенна преориентация към славянската и главно към руската култура."(Генчев, 1988:265)

В славянската духовна сфера българската култура се сближава с културата на славянските страни - Чехия, Словенско, Полша и Хърватско. Контактите със западните славяни са вдъхновени от развитето на славянистиката като наука, която утвърждава идеята за общославянско единство, култа към делото на Кирил и Методий, интереса към старобългарската литература, пише автора.

Две от изброените страни участват по-непостерствено в културното развитие на българското общество. Първата е Хърватия, сближена с България чрез идеите за илиризма. Активна е ролята и на Чехия, главно чрез активната роля на чешките училища в които се обучават голям брой български младежи, казва Генчев.

Общуването със западнославянската сфера остава твърде ограничена поради религиозни съображения. В славянската културна общност българите ще потърсят по-голяма близост с Русия. През XVIII - XIX в. Русия се превръща в световна империя и търси пътища и средства да да преустрои средновековната си духовна структура на модерни начала, споделя автора.

"Българската и руската култура имат обща мая - византизма. Тях го сближава източното православие, църковнославянския език и вековното общуване на двете култури" (Генчев, 1988:266)

През 30-те години българите започват да се ориентират към руската просвета и кутура. За три десетилетия Русия приема близо 700 млади българи, подготвя 40% от българската интилигенция с висше образование. В същото време Русия подпомага финансово българското учебно и църковно дело, пише Генчев.

3. Българската възрожденска култура и Западноевропейската цивилизация

Единствената духовна сфера, която може през XVIII - XIX в. да даде плът и кръв на булгарското възраждане е европейската буржуазна цивилизация. Това се дъжи на факта, че Българското възраждане хронологически съвпада с епохата на просвещението, отбелязва Генчев.

Българското възрадждане започва три века по-късно от Ренесанса и преминава през съкратени периоди през същите фази на преход от Средновековие към Ново време, отбелязва автора.

България е включена в европейското развитие чрез търговия и стопански отношения и разкрива необятно поле от културен опит и идеи, които импонират на социалните и духовни потреби на прехода към Ново време, казва Генчев.

"В хода на тази поредна интеграция на българската култура в една принципно нова духовна сфера се осъществява синтезът между националната традиция и високите образци на модерната цивилизация, синтез, от който в последна слетка ще се роди и изяви новата българска култура"(Генчев, 1988:267)

От Европа сред българското общество проникват хуманизмът и рационалистическото мислене, националноосвободителните и просвещенски идеали, политическите възгледи за равенство между хората, за равнопревие на нациите, отбелязва автора.

От буржуазна Европа се заимстват, преработват и усвояват модерните концепции за социалната роля и духовна функция на културата, допълва Генчев.

По европейски образец се изгражда и новобългарското училище. Именно от Западна Европа идва идеята за преминаване от духовно към светско образование. Оттам българите взаимстват методи и начини на преподаване, както и образци за своите гимназии, пише автора.

"Рожба на европейското влияние е и българската драматургия, възрожденския театър. По своите основни идеи и теми, по стил и форма българският театър възпоризвежда ренесансовите идеи от XV - XVIв." (Генчев, 1988:268)

Генчев казва, че европейските постижения в живописта, архитектурата, скулптурата, в художествените занаяти са определящи за преустройството на българското възрожденско изкуство.

От 40-те години насам положението се изменя. Разделянето с византизма и новогръцката култура, отхвърлянето на културните стандарти на османската империя довеждат до пряк контакт с литературата и изкуството, с идеите и постиженията на Западна Европа, казва Генчев.

Модернизацията на българската култура в европейски стил се ограничава от липсата на достатъчно високообразована интилигенция, която в пряк контакт с патриархалните ценности не може да направи сполучлив избор, да се насочи директно към Западна Европа.

4. Европейски влияния върху Възрожденската българска култура

Превръщайки се в неразделна част от европейската култура, усвоява духа и постиженията на Западната цивилизация. България установява конкретни отношения с културата на различни европейски страни.

Най - голямо влияние върху Българската култура оказва Франция поради две причини. Първата е, че Франция е водеща сила не само в Европа, но и в света. Второто е, че Франция чрез езика си, заема непосредствено участие в подготовката на българската интилигенция. Този език е най - предпочитан във всички училища в Ориента и е най - популярен в българските училища, пише Генчев.

По друг начин се осъществява връзката с немската култура. До средата на XIX в. България няма достъп до културата на немски език. В края на Възраждането обаче контактите с немската култура се умножават. Много български младежи учат във Виена, Лайпциг, Мюнхен. Контакти се установяват и чрез посредничество на чешката и хърватската литература и от делови отношения, смята автора.

Според автора, не са ясно причините поради които връзките на българската с англосаксонската култура остават ограничени, Въпреки, че около стотина български младежи завършват Роберт колеж в Истанбул и в английските университети, въпреки, че са отворени няколко протестантски училища в България, преведена е литература в края на XIX в. българската култура е далеч от английския език и литература.

Ограничени са контактите и с италианската култура. Преводи от италиански, както и лица владеещи този език се броят на пръсти, констатира Генчев.

Освен към водещи европейски култури, казва Генчев, възрожденската интилигенция проявява интерес и към страни извън Европа. Има интерес към култури от Азия, Африка, САЩ и Америка. Този интерес очертава нови кръгозори на българската култура и е подхранен от духа и стила на европейския космополитизъм.

До колко може да бъде измерена степента на европейзация на българската култура е факта, че от XIX в. по дух, по структура, по организация, по идеология, по морални норми и естетически ценостти тя е европейска култура, описва автора.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска възрожденска култура и Eвропа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.