Българска възрожденска култура и Eвропа


Категория на документа: Литература



Трето прекъснати са връзките с европейската култура. Той като този период ще съвпадне с Ренесанса и развитието на буржоазната цивилизация, България ще изостане с няколко века.

В резултат на тези промени българската култура се оказва след XV в. в една нова система. Намираики се в османска култура и политика, българите запазват идентичност чрез езика и религията, но тя вегетира векове притисната политически и социално и духовно ограничена, пише Генчев.

През периода XV - XVIII в. се появява тенденция към уеднаквяване на балканските култури, изразена в стремежа за оформяне на общ балканоориенталски културен тип, отбелязва автора.

"Тази тенденция не може да си осигури историческа перспектива. Започналото през XVIII в. балканско възраждане, опряно исторически на националистическия принцип, бързо я разнищва, за даде ход на обратния процес, който превръща балканските етнически култури в националнобособени културни системи."(Генчев, 1988:260)

В началото на Възраждането българската култура се изправя пред сложен комплекс от международни връзки и ангажименти, пред много проблеми, от регулирането на които до голяма степен зависи обхвата на настъпилия период, както и историческата перспектива на българския духовен живот, пише автора.

Какво е състоянието на българската култура - България е откъсната от европейската цивилизация и от славянския свят. Поради нежеланието за реформа в Османската империя, българската култура е изостанала в сравнение с водещата култура на епохата, обобщава автора.

Промените, които предизвикват към живот възрожденските процеси са: Османската империя и българските земи са въвлечени в стопанския и културен оборот, предизвикан от буржоазната епоха. Това нещо позволява въстановяване на контактите на българското общество със Западната цивилизация. По този начин българската култура ще получи възможност да се докосне до европейската култура и по-лесно да направи прехода от Средновековие към Ново време, смята Генчев.

Тази нова връзка ще изостри конфликта с Османската империя, която поради социални и политически причини се противопоставя на културата на Новото време, а с това и на възроцденските тенденции в българската култура, пише автора.

Българската култура ще заеме нова позиция в балканската християнска културна общност, споедля Генчев.

С началото на Балканското възрадждане през XVIIIв. настъпват много промени в отношенията на българската с гръцката култура. В гърците се заражда т.н. "мегали идея", т.е. въстановяване на Византийската империя с оглед асимилация на българската и на другите балкански култури, пише автора.

Гърците разчитат на факта, че са наследници на Древна Елада, а именно античността е заложена в Европейския ренесанс и гръцката културта изпреварва останалите балкански култури, смята Генчев.

Поради този факт, през XVIIIв. българската култура, бива принудена отново да се възползва от гръцкия културен опит. Последица от това са гръцките училища в които се обучава първото поколение на новата българска интилигенция. Без тази вързка е трудно да се представи началния тласък на възрожденската пробуда, твърди Генчев.

"В началото на XIXв. българо - гръцкото културно общуване е било помрачено. Гърците се възползват от контактите си с българската интилгенция, за да осъществи илюзиите на "мегали идеята". Властта на гръцкото духовенство в българсите епархии е призована да унищожава древните български паметници, да търси средства на културна и езикова асимилация на българите."(Генчев, 1988:261)

Срещу тази експанзия на гръците се изправя българския национализъм. По социални и национални съображения към 30-те и 40-те години българите изоставят гръцките училища, започва национално движение срещу гръцките владици, така България се разграничава от тази духовна сфера. Гърцизма се превръща в смъртна опасност за българското духовно възраждане, казва автора.

"Динамиката на балканското възраждане пресистематизира отношенията на българската култура и с южните съседи" (Генчев, 1988:262)

Контактите със сръбската култура имат традиция още през Средновековието, укрепени чрез властта на Печката патриаршия над няколко български територии, през XVIIIв. започват да се активизират отново.

Това сътрудничество намира отражение в южнославянската литературна школа, от която произлизат двама известни писатели на XVIIIв. - Хр. Жефарович и П. Павлович

От началото на XIXв. сръбската и българската култура поемат поотделно пътищата на национална консолидация. Сърбия запазва известно предимство заради по-високите училища в Сърбия, особено сред австрийските славяни. По-развит е сръбския книжовен език, освен това чрез австрийските славяни Сърбия по-рано осъществява контакти с европейската култура, споделя Генчев.

След Кримската война отношенията се променят и преминават открито в национално - културен антагонизъм, макар и двете култури да продължават да си сътрудничат чрез общуване на най - добрите си сили. От българска страна това са - Г. С. Раковски и Л. Каравелов, пише автора.

През 60-те години Сърбия поема курс на културна експанзия в Македония и западните български земи. Идеята е за "Стара Сърбия", която според белградските националиости обхваща западните български предели и Македония до Солун, отбелязва Генчев.

Тази експанзия е съпроводена от създаване на сръбски училища в градове и села в Македония и финансирана от Белград. Идеята е да се првличат млади българи да учат в Сърбия и Хърватско, но това е посрещнато с бурни възражения от българската интилигенция и окончателно ограничава контактите на двете култури, казва Генчев.

Възрожденския период пресистематизира и културните общувания на българите във Влашко и Молдова. През ранните векове на османския период тези връзки са две - религиозно единство и еднаква писмена система, пише Генчев.

Националистическите тенденции в Румъния не могат да спрат културните контакти, установени между българи и власи, както става с Гърция и Сърбия, пореди две обстоятелства - Влашките княжества не могат да си позволят да бъдат изолирани от балканската и славянската култура и второ българите имат етнически и културен потенциал на север от Дунав, споделя автора.

Възраждането предизвиква ново отношения между българската и турската култура. Взаимните влияния през раннире робски години са прекратени. Българската култура е изменена в буржуазен тип и не намира опит и подкрепа от Османската империя. Така Възраждането подтиква българската култура да се разграничи окончателно от ислямската духовна сфера, от това разграничение ще зависи по - нататъшната съдба и ориентация на българската култура, твърди Генчев.

2. Българската възрожденска култура и славянската духовна сфера




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска възрожденска култура и Eвропа 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.