Българска следосвобожденска литература


Категория на документа: Литература



разказите не звучат легендарно, приземенин са и са реалистични
- в повечето разкази чудото се приема като неизбежност или анекдот
- външно книгата създава впечатление за еднороодност и цялостност поради ироничната стилизация
- нееднородност и незавършеност има в последните разкази от 30-те г, която идва от светогледната измененост на епохата и вскусовете
- в идеен аспект книгата не разобличава и непоучава
- битовизацията е най- честия пародиен похват
- снизява високото и абстракното и го въвежда в кръга на всекидневното и обичайното, като снизяването не води до хиперболизация или деформиране
- в основата на цялата книга е лирично- живописното
- нееднородността идва от различните стилове на разказите
- според критиката в ПМЛ Елин Пелин е отрицание на самия себе си
- ПМЛ е историята на стилизирането в българската литература в рамките на три десетилетия
- Смисълът на книгата се открива в отклонението от даден стил. Прозата на Елин Пелин се движи от иронията до реалността.

33. Елин Пелин 1877-1949- Димитър Иванов

Проза
Елин Пелин е един от най- последоват5елните застъпници на реа лизма в бълграската литеаратура. Той е един от класиците на българскатат проза и най- големият художник реаллист на българскотъо село в нашата белетристика. Изка да стане художник и дарбата му личи в разазитте- богати на зрителни впечатления и описания, които се отлиичават с голяма пластичност и изпъкналост на формите. Първите си разкази "мило е отечеството" и "На майчина гроб" и стих "зима" и "Привет" подписва с истинското си име, а с псевдонима започва да се подписва от стихотворенията тихи тъги. Други негови псевдоними са Чер Чемер и Горка- Горчица. В списание Мисъл изпраща разказа "Знаменито събитие". Не е харесан и никога не е признат като автор. По- късно ДРКР признава таланта на ж , но отрича разказите му (незначителност на темата и липса нан органична цялост). Изказва се положител соно и дори похвално за списание "селска разговорка" на Елин Пелин и за неговия разказ "На оня свят". Главният герой в неговото произведение е обикновено човекяа от село и самото село като топос. На преден план е не самия бит а човекът с присъщата му психология. В разказите си той заявява и своите позиции към държавата и общественото положение. Показва пороците на служителите на църквата; но разкрива и любовното чувство, живота на учителите, природната картина и човешката душевност; отрцателно отношение към града. Елин Пелин име способността да види и да отбележи пластично, незабравимо външното у човека, но и неговите вътрешни качества. В своите творби създава галерия оот образи. Всеки герой има свой характерен външен белег, а жестовете ии постъпките образуват техния характер. Дава прекрасни картини от природата, която не е окрашение в неговите произведения, а компонент в структурата на разказа със своя специвична роля и значение. Елин Пелин е майстор на пейзажа; художник- пластик- рисува релефно външни образи и белези; разнообразие на линии и багри. Най- внушително Елин Пелин описва сушата и зноя "По жътва", "ветрената мелница, "Напаст божия". Характерна черта в Елин Пелин е и отношението към добитъка, връъзката на човека с животното ("На браздаата", "Мил Гост", "Старият вол", но и "Нане Стоичковата върба"). Елин Пелин е първият наш селски белетрист, който чрез пластично изображение на конкретната битова и социална среда изразява душата на селянина. Елин Пелин прониква във всекидневието на селянина. Хуморът на Елин Пелин е здрав, бодър и жизнерадостен; това е не само хуморът от "Пежо и Пенда", "Аз, ти, той", но и от разказа като "Печена тиква", "На оня свят", "Андрешко", "Изкушение", "Пролетна измама", в които се разкриват типичните слабости на обикновения човек. Това е хумор на положението и културата, а не на диалекта или някои ефект. Особености на Елин Пелиновите разкази са : започва своите разказзи без шаблони, а с това , коетоо води към централния момент: пейзаж, събитие, въпрос, рразговор и т.н. езикът се отличава с особена поетична чистота, разнообразие, изразителност, предметност. Чрез езикът се описват обстоятелства, природа, герои, рисуват се отношенията между хората, построява се диалога. Основна черат на неговата проза е опозиционността. В своите разкази събира всички състояния на литературната екзистенция; многогласие в текстовета: универсализация на написаното; късия разказ носи жанровата памет на новелата като изкуствао на сюжета. В Елин Пелиновите разкази метаморфозите на сюжета са на универсалии, диалог, персонажи; един смисълл се превръща в своя противоположност. Елин Пелин е представител на т нар монолитен разказ, който се постиига чрез синтетичност; основните идеи са вложени в действията и разсъжденията на героите , а не публицистично внушени от автора.
- героите сами стигат до тези идеи, без авторът да ги ръководи
- появява се несъответствие между замисъл и реализация на текста, защото героите прояяват и своята логика в действията, противопоставят се на автора
- авторът не е явен а скрит в текста
- повествованието става обективно; темите и героите са съвременни
- събитието се развива така, както би се развило в действителността - без коментар, дидактика и актьорска игра на автора
- появява се разказ- оценка и разказ- пейзаж
- героят води събитиеето, коментира го, осмисля пейзажа и защитава основната идея
- действието е по- бързо; центъра е една случка, която разкрива цялостно характера ио съдбата на героя
- осмисля се жестът, мимиката на героя; пейзажът е изразител на душевното състоояние на героя
- фабулата е по- остра; избягва се повествованието от първо лице, засилва се реалистичността

в ранните разкази на Елин Пелин има елементи на подражание и дори фрагментарност; оосновни теми са любовта между младите, фолклорно- битови подробностии.
- героите са илюстрация не идеята; видими са следите от фолклорно художествената образна система
- но присъства и характерни за късната му проза непрекъсната социална съпротива не героите; присъствие на природата като индикатор на човешките чувства
- основни са събитийността и фабулността

разказите от 20-те години следват модела- запетая + но (Толстой); изменя се съдържателната и формално- композиционната структура
- систетичност на фраза и образи, а и на композицията
- фунционлана натоварен ост на сюжета
- Елин Пелин следва някои от принципите на народната проза - на приказаката и анекдота : жива и непосредствена реч; един герой, който е колкото традициионен, толкова и променен

ДРКР обвинява Елин Пелин, че не може да превърне анекдота в индивидуална душевна картина. Разказите на Елин Пелин се характеризират с :лаконичност, сбитост, остро социално присъствие, бързо протичащо действие, отсъствие на разказвача, героят излиза на преден план, сюжети от анекдотите и битовите приказвки
- чрез фрагментите в Елин Пелиновите разкази се подбира най-краткият и убедителен път към защита на поезията
- епизодът е максимално натоварен- придвижва действието, но и разширява хоризонта за достигане на развръската, която за Елин Пелин е началенн тласък за творческия акт
- важни са диалога, монолога и пейзажа за първия разказ
- интересно е началото на свързване на отделлните епизоди- синтетично сб иване , което води до финяала
- липса на вътрешна обособеност на епизода- той е част от цялото
- отсъствие на мемоарно- автобиографични тенденции в разказите
- отворена конструкция- отбира и организира само съществени епизоди
- разказите са не епически, а с лирически тон
- епизодитъе се характеризират не с обобщеност, а с конкретност
- повечето разкази завършват заедно със ссъбитето и без коментар
- събитието е в центъра на разказа; то събира всичко и включва дори идеята



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска следосвобожденска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.