Българска следосвобожденска литература


Категория на документа: Литература


- тя изразява стремежа на едно пробудено народно съзнание да надмогне духовното си ограничение, което е осъзнал
- чрез общочовешките проб;еми се въплъщават драматичния опит на модерното съзнание да избяга от нормата и законите, които са го направили възможно
- в поемата основни са : драматическата смяна на противоположните психологически състояния; болезнена напрегнатост, ообразнореализирана антиномичност
- това е първото и най- цялостно поетическо самопризнание на автора, че лирическия аз, затворен в рамките на солипсизма, няма реална художествена стойност. То може да стане обект на худоожественото произведение само ако се индентифицира със света вън от себе си, с човешките прояви в техния вековен ход
- лирическият субект е затворен в пространството на личностното преживяване, но едновременно с това се осъществява и като естетически значим факт чрез своето приобщаване към отворения свят на вековния духовен опит на човечеството
- естетическото изжиовяване в поемата успява да трансформира действителността в субективна система, като запазва логическата последоватъелност и самостоятелност на емоционално- психологическите връзки
- художествената действителност и жизнената реалност съществуват автономно в съзнанието на автора
- поемата внушава извечната предопределеност на човешкото битие
- за Яворов денят и нощта символизират болното и здравото, разрушителното и строителното; нощта символизира всичко тъмно, неясно, заплашително в природата и вътре в човека
- самото понятие нощ е многозначно за него
- всичко в поемата се върши между конкретното и общото
- поемата е средищно произведение, синтез на неговите усилия и прозрения; негов самоанализ
- тя осъществява прехода между ясните жизнени и социални вълнения към екзистенциалните вълнения; от ектровертната към интровертната реакция на всичко обкръжаващо
- новото се изразява в новите функции на традиционните неща, които се променят коренно- камина(не дава топлина а студ); устата не благославя, а проклина; възглавницата е камък
- помата разкрива нов свят , враждебен наличността, свят съставен от мечти, където всичко осветено традиционно започва да изпълнява своята противоположна роля
- поемата е своеобразно резюме на всичко написано от Яворов до този момент но по- силно и дълбоко субективизирано, болезнено отчужден
- единствената, която не се променя е представата за дълга, мисълта за майката и отечеството
- композицията на съня- кошмар дава най- реална представа за радвуението
- в поемата се усеща народното страдание на фона на бурята; лирическият герой е дълбоко разкаян, защото не може да помогне и остават само кошмарите

32. Елин Пелин "Под манастирската лоза" -1936
- цикъл разкази, писани приблизително 30-те г (08-34) излизат 36
- излиза недовършена - написани са 11 разказа
- критиката отбелязва неййният "дълбоко български тон", но се отразява и близостта с книгата на анатол франс "Изворът на света Клара" * близостта е формална и личи само в първите разкази "Отец сисиой"- "негово преосвещенство отец Алонс Дони"; в стилизацията и във функцията им на пролог
- това е единствената книга за времето си , която насочва вниманието си към религиозноя живот и която по своята същност е нерелигиозна
- литературната критика я определя катоо разголване на "античовешка същност" на религията; "езически разкази" "възхвала на истината, красотата и трруда"
- според Искра Панова "ПМЛ" е интересна със своят лирико- живописен пласт на легендите ии разказите
- разчита се като своеобразен компендизъм от стилове- легендарен, биитов , идеологизиращ
- антирелигиозния патос е свързан с хумора и сатирата в книгата. Има различни изказвания за Лозата
- Георги Караславов я определя като " безпощадна сатира на църковното и монашеското осакатяване"
- М Неделчев "добродушен хумор и сарказъм", "игра на клишето и свободния изказ", "тенденция към снизяване и приземяване"
- Елин Пелин избягва хронологичната подребда на разказите и избира подхода на разместването
- Книгата се характеризира с много особености * композиционнотоо въведение е авторово обяснение за източника на историите, което е нетипично за Елин Пелин * в сборника нарежда разказите, които са самостоятелни в композиция и герои и въведението е съвсем формално * авторовата анонимност съответства на повествованието от първо лице кото е също условно * в отделните разкази отновво авторът е анонимен, героят н е действа видимо,ю по негово предписание; уникални по сюжет героите не са герои- характери, герои- символи; рязкостта на събитията открива нова страница на религиозно- моралната норма; наблюдава се апокрифно осветление на догмата; ненарушаване на нейния етично- морален извод.
- Елин Пелин не пародира религиозната или истоорическата сценка или притча
- Природата е по- скоро декор , а не реалност; важни са философската и моралната проблема, драмата на човешкото.
- ПМЛ почива върху народните предания и апокриифи, които са допълнени от авторовата фантазия, но композиционно и стилово различни от всички други произведения
- Книгата е предметно- пластично родствена с тях
- Характеризира се с това, че е с остра фабула и дълбоко рационалистична във философията си
- Критиката я определя като най- високо естетическо достижение на Елин Пелин
- Централизацията се извършва на базата на определена визия за човека

Хронологично разказите са писани 1908-09- Отец Сисой", "Светите застъпници"
1921- "Очите на свети спиридон", "ООгледалото на свети Христофор", "една обиколка на св. Георги" Жената със златния косъм""
1928- "Занемелите камбани"
1934- "Иповед", "Чорба от греховете на отец Никодим", "Пророк", "Веселият монах"
първата група разкази е предвоенния период; връзка на декаданса и Анатол Франд; т. нар. "belle epoque" ; връзка на индивидуализъм и символизъм. Втората група е следвоенни разкази- нови школи в изкуството- имажинизъм, футоризъм, кубизъм. Третата група от разкази отново е предвоенна - владеят реаизъм и експресионализъм всичко това води до вътрешна нееднородност на книгата. Разказите от първатат група стилизират духа на религиозната литература; но апокрифното тук (събора на светите застъпници) се преръща в нещо несвойствено(ггощавка); чудото се заменя с баналност. Стилизацията при Елин Пелин виинаги стига до другия полюс ; до пълно нерелигиозното, светското. Втората група стилизира житиата и апокрифите, които вече са напълно различни от оригинала. Третата група рразклаза са за монаси и често в тях има анекдотичен смисъл
- в кннигата се прокрадтва иронични несъответствия
- обектите на стилизация са доведени до абсолютната духовна проблематика
- Жената съъс златния косъм е първото отклонение от религиозната тематика- сближен е с анекдотичното от фолклора и сюжетно несъответства на остааналите разкази- отнася се към градския фолклор а не към аяпокрифите
- "Занемелите камбани" е легенда в ранно християнски дух
- в разказите за монаси светостта се усеща още по- малко * овчарят от "Изповед" е не припознат светец,а обикновен човек * отец Никоддим се оказва обладан от старчески сяантиментализъм * проръкът е патология на светостта * веселият монах е обикновена литературна теза



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска следосвобожденска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.