Българска следосвобожденска литература


Категория на документа: Литература


- определя героите му като неживи, непластични
- забелязва силна композиционна рамка
- избягва ефектите.
- Положително се изказва за "разказ на една бабичка" въпреки неговите недостатъци- недоразвити характери , невероятност на случката
- "Дядовата славкова унука" - има характери, незавършени, но ги има
- "Леля Гена" - посредствено изложение на събитията, връзка с "разказ на една бабичка"
- "Ратай" - по- дълбока характеристика на мъжкия образ, почти липсват възклицанията, характерни за други творби, групира лицата по контрастен принцип

37. Димчо Дебелянов -1887- 1916
Личността на Дебелянов събира в себе си трагедията, нерадостите и бляновете на своето време. Дебелянов прижииве и след смъртта си не е забелязван и критикуван. 1920г посмъртно излиза стихосбирката с избрани негови стихотворения, които предизвикват широк обществен интерес и отзвук. Високо оценени са неговите елегии. Признат е за майстор на стиха, за душевен певец на лююбовния копнеж, на младежките радости и приглушени скърби. Като поет Дебелянов се ражда в Пловдив, а не още в родната Копривщица. От европейските писатели вижда и се научава как животът, страданието се превръщат в поезия. Първите му стих са меланхолични- за несподеленото чувство или хумористични скици за педантични учители. Първите си по- стойностни стих печата в сп. "съврееменност", "Из нов път", "Българска сбирка"- 1906-07г. влияние му оказва ПС в отношението на стил, светоусещане,, емоционален строй, съзерцателната импресивност на природата; духовна пречистеност на лююбовното чувство, възвисената красота и т.н. но влиянията върху Дебелянов не водят до подраажателтво, зад тях се усеща индивиддуално- н3еповтооримото. Дебеляновите стих носят подчертана експресвност, непринуденост и лекота на поетическия изказ, ярка и непосредствена емоционалност. Важна е връзката още в ранните му стих между личното преживяване и изввисената човешка мечт. В рахха му лирика основно място имат любовните преживявания. Във всичките му любовни стих има една основна черта- героят е покорен от любовната мечта и страстно се стреми да я постигне; важни са състоянията на самозабрава, спомен, предчувствие, съмнение и т.н. Разкрива предимно първите усещания. В спомена се разкриват повечето преживявания, където се преплитат реалност и фантазия. Лирическият герой не познава граници за своите чувства. Сстихотворениеето "Светъл спомен"- бързи преходи между радост и тъга, надеждата и разочарованието. Любоовната лирика на Дебелянов е любовен зов на сърцето за щастие, ответ, към любимата. Дебелянововата лирика отразява духовното, възвишеното, стремеж към облагородяване на читатееляя, но тя е и подчертано човешка, проста и земна. Тя е непосредствена, искрена и задушевна. Природата е другият поетически образ в ранната му лирика. Тя го привлича с своята идилична хармония и въззвишеност. Възприема се цялостно, а не чрез отделните и елементи. Той не я рисува, а я изразява чрез естетическо впечатление ии обаяние. Природата въздейства върху емоциите; тук лирическият герой се слива с природата. Проявява предпочитание към пролетните , а не към мрачните еесенни пейзажи. Природата е символ на живота. Всичките му ранни стихотворения съдържат мотива за мечтата, типично романтична. Мечта и реална действителност се преплитат и противопоставят. Мечтата е пробудена от неудовлетворението от живота. Отрицателно отношение към съвременната му действителност. Ранната лирика на Дебелянов е предимно затворена в сферата на интимните ппреживявания. Тя не отразява никакви обществени събиития; грубото реалното е само фон. Дебеляновата поезия носи в себе си индивидуализма и естетизма. В раннат си поезия Дебелянов е предимно романтик. В нея субективното начало е силно хиберболизирано, а мечтата е в основата на всяко стихотворение. Има и стих за обикновения трудов човек и неговия тежък живот. Лирическият герой е част от колектива.
"Светла вяра", "Грижа", "Кръстопът на бъдещето", "Тъмница". Условно 1910 става границата между също условни периода в творчеството и идейно- художественото развитие на Дебелянов- рания и зрелия. Основно е стих "Кръстопът"- като преход към зрялото елегично творчество на Дебелянов. Дебелянов преминава от външно-импресионалистични описания към синттетично- експресивно пресъздаване на картините от живота, за да внуши душевното състояние на лир герой. В основата на стих лягат не м,оменти , а реални значими човешки конфликти, характерни черти на човешката психология. Основно е чувството на скръб, нерадост, недоволство, мъка. Елегията съчетава тези основни моменти и бележи нов, висок етап в развитието на Дебелянов. В жанрово отношение елегията е онова произведение, което изразява скръ, породена от съзнаанието за несъответствие между идеал и действителност, от крушението на мечтите, от излъганите надежди т.н.
"Скритеи вопли", "Пловдив", "Аз искам да те помня все така ", "Под сурдинка" са типичен пример за елегия. "Гора" изразява болката на човека, отблъснат от суетата и дребнавостта на живота; самотници- трагедията на поета, който страда самотен; "Легенда за раблудната царкиня"- за романтичната и чиста душа с погинали високи пориви. Елегичният характер на поезията му идва от неговите вътрешни жизнени драми, но и от заобикалящата го социална действителност. В елегиите му няма самоуверени изблици на мощ и вътрешна приповдигнатост, но Дебеляновите елегии не са мажорни , а минорни. В еелегиите му има силно жизнелююбие, любов към хората, морална устойчивост, благородство и нравствена чистота. Отрицателното му отношение към действителността се трансформира не в протест а в тиха тъга. Основни са прооблемите за съдбата на личността в обществото и човешкото щастие. В зрялото му творчество, мотивът за любимата се среща само в 4 стих. "Ти смътно се мяркаш", "Аз искам да те помня все така", "Жертвоприношение", "Сонет". Може да се прибави и легенда за разблудната царкиня. Любовният мотив тук е елегичен, любовното чувство е свързано със скръбта. "Сонет" е жизнерадостно стих различно от елегията и е прди ввсичко химн на любовта, апотеоз на любимата. В "Жертвоприн" еротично любовното е свързано с праезическата етика и любимата отново е чиста. Любовните преживявания са неясни, непонятни, нелогични; любовта е безнадеждна и трагична. В "Аз искам да те.." любовта и трагедията са неразрривно сплетени. Тук е предочетено необикновеното, изключителното, разтърсващото. "Пловдив" е една от най- драматичните ии трагични елегии- напомня на Яворовото стих "Великден". В елегиите основен е мотивът за несполуките, изгубената младост. В еллегиите му е отразена духовната неудовлетвореност на автора, а не неговата вътрешна тясно лична неудовлетвореност. Важен е и мотивът за самотата, който е на фона на притихналата нощ. "С нечути стъпки" "спи градът", "Скрити Вопли". Често Дебелянов е наричан бездомник в нощта. Самотността винаги е свързана с големия град. "Миг" е стих, което отразявва неудъжимия романтичен бунт срещу средата и обществото. Драмата на Дебелянов се разкрива в неговите елегии- тя е свързана с това, да носи в себе си светли и благородни пориви, а да не намира опора за тях в живота. 1915 пише своето стих "Миг", в което рисува огромната пропаст между себе си и неразбиращоото го общество. Следващата година заминава за фронта, което го сблъсква с една нова действителност. Войната поражда у него нови чувства и мисли, обогатява го с нови впечатления и го изтръгва от психологическата и идейната депресия. Поетическото вдъхновение се движи от реално преживяното и видяното. На преден план излиза животът- реален и конкретен. В поезията от фронта Дебелянов пресъздава правдата на действителността в нейното реално съществуване. Всяко стих е пряко свързано с определена обстаановка, време, поводд, събитие("старият бивак", "Нощ към солун", "един убит", '"Прииждат, връщат се", "сиротна песен"). Поетът е точен, конкретен, верен на непосредствените жизнени факти и обстановка. Поетическата иизмислица и условност минават на заден план. Появява се и нова черта в творчествоото му- подчертан обективно епически момент и описателно- разказвателен тон. Предмет на худ изобразяване е и ежедневното, обикновеното. Личното вече носи всеобщата истина, а частното- историческа закономерност. Във фронтовата поезия обективната картина придобива автономно значение. Езикът е осезаемо- реалистичен, близък до говоримата реч. Преодолява се наапевността на стиха и той се :"огрубява", става по- естествен. Меланхолията е основното емоционално съдържание на стихотворенията от фронта. в "един убит" заедно със съдбата на убития враг Дебелянов изразява и собствените си настроения и мисли по въпроси за жизнената съдба и смъртта- тиха, спокойна, ппримирена. Интересни са и хумористичните и сатиричните му стих,, в които се появява нова идейност, социална заостреност, тенденциозна, насочена към актуални обществени противоречия. Хумористични стих са - "Любов от далече", "Трагедия", "На себе си", а саттирични "Криза", 'Орден" "Война" и т.н. За хумора му са важни дисонансните асоциации и съпоставки между взаимоизключващи се явления. Дебелянов ги смята за второстепенни и низки. Хумористичното му творчество се движи в различни стилове-оот шеговите бохемски настроения до остра жигосваща статия; от дребно битови теми до унищожаващ политически сарказъм. Игривистта се заменя с хапливост на отделни места. Лукавата усмивка върви редом с ядовите стрели. Хуморът е насочен към конкретните човешки слабости. Определя ги като безгрижни, несериозни, весели, шегобийни. Това, което в елегиите и ранната лирика се отвърждава и възвисява, в хумористичните стих се представя шеговито. Дебелянов се шегува не само с живота, но и със собствените си романтични идеали , мечти и фантазии. По хумористично начало представя участта на твореца сред обществото. Използва често самоиронията. В стих се сплитат стааена гордост и ппронизваща болка. Хуморът в политическите нрави е суров, остър, безмилостен. Поетът жигосва и заклймява, а не осмива. Използва дори "непоетични" думи(храчка, магарета, и др.). централен образ е монархът ("орден" е типично стих). Сатирата му е спонтанен отзвук на вълнуващите го чувства и мисли. Усеща влиянието на ПС в тематиката. Индивидуална черта на Дебелянов е силно и пряко изразен демократизъм. Символизмът престава да бъде себе си отвъд границите на този автор. Иван Радославов е единственият критик, който пише за него. В своята статия "Градът", той обсъжда неговата поезия. Модерността в поезията му е отбелязана постскриптум. Поезията му е лабиринт, който тълкува стихотворенията му като изконно български. Първото му стих е "Кристална нощ", което е близко до градския фолклор. Ранните му текстове са опредеяни за невисока литература. Те се свързват с определена мелодия, която ги прави достъпни. Приемат се за близки до т. нар. осреднена поезия (шлагерност). Николай Райнов казваа, че Дебелянов притежава характерните за Яворов романтични съставки. Малчо Николов- мотивите и изразите му са близки до Яворовите. Главният мотив за двамата автори ев "трагедията на един обезверен". Близост се долавя в елементите на драматизъм.но за разлика от Яворов при Дебелянов сгъстеното драматично състояние се заменя от картина и образ, липсват психологическо сгъстяване а има описателност. Много критици го определят като периферен , а не като централен символистичен поет. Според Асен Разв пърите варианти н а неговите стих са в проза. В рамките на 10г Дебелянов в собствените си стих си обхваща целия път на българската поезия от първата 1/4 на 20в(от Яворов до следвоенната проза). Според Милена Цанева за Дебелянов са характерни: дълбоко жизненият извор на вдъхновение; непосредствената автобиографичност на лир аз. Чувството за живо обрисуване, за съкровена достоверност с читателя; в стих "Помниш ли..." отправя ти формата към себее си подобно на Яворов в "Песен на песента ми"; основният характер е интимно- събеседен, а в "да се завърнеш.." ти формата е обощено лична, отправя се към всеки човек и с общозначим смисъл. Милена Кирова за "Легенда за разбл..."- основен е мотивът за душата, който предполага антиномично противопоставяне на аз и останалия свят; душата е алюзия за женствеността на страданието, за зовяща печал безнадеждна меланхолия. Тя навлиза дълбоко в субективното светоусещане а страданието е психологическа абстракция. Според Любомир Стоянов Дебеляновите елегии са угризенията на поета, неговото чувство за виновност пред миналото , за измяна на патриархалните традиции. Поезията на Дебелянов е изпят мемоар.

Яворов- 1878-1914
Яворовия свят е свят на необикновени видения, загадки и чудеса, в който звучи хубавата музика на нашия език и където се чуват неслушани до тогава съзвучия. Неговата лирикам е дълбока и мисловна и има собствена форма. Самият Яворов казва , че не е поет, литератор и определя своите стихосбирки като дневници, всеки стих има своя история. Българският символизъм (Яворов) се отличава от западноевроп. по това че в българския има много по- малко литература и много повече жизнена драма и биография. В западноевр символизъм липсва драмата на съмненият и блуждаенето около тях. Те са историческо наследство от ренесанса а в БГ драмата е силна , защото започва да се развива по това време не е установена от по-рано. Яворов е мост назад към Боотевата традиция и напред към модерното в творчеството на Вапцаров. Яворов твори на нов музикален дивен българсски език за новите страдания на раздвоената личност, за ледената стена на отчуждението, самотата, свръхземните въпроси, драмата на човешшката мисъл. Неговата поезия1 притежава най- богат синтаксис в българската литература и оставя най- индивидуален отпечатък. Според Милена Цанева по- високо художествено са първите му стихотворения и най- вече "градушка", в която всичко е вдъхновеност и съвършенство. Високо оценени са стихотворенията "Лист отбрулен" и "есенни мотиви". Определя поезията му за музикална. Второто произведение според нея носи елементи на съчинителство (т. нар. литература). И реторичност. ДРКР определя поезията му като поезия на живота- между безумието и висшата мъдрост; действието се извършва в свръхземни простори на темните, неизбродими глъбини на човешката душа. "Песен на песента" е прелюдията на един живот, а също и неговата орисия. В "Аз страдам" Яворов е реалист и изброява етапите на своето страдание. "Без път" е стих от периода след първия опит за самоубийство, който точно описва състоянието му . това е прозрение към утрешния ден. Основен мотив са слепотата и смъртта като вековечна гатанка и лична съдба. За него тя не е ужас а близък образ; призрак , от който гледа човешкото съществуване . в "маска" рисува портрет на себе си след седем години, историята на целия си живот; особеностите на творческата мисъл, разрушаване на всички илюзии и фалш- идеализации. В поезията му на мястото на деня, светлината стои ноща, тъмното , мрачното. Яворов според ДРКР има поглед само за невидимото, за скритото от очите. 1901 стихосб. "Стихотворения". 1907- "Безсънници"; 1910- "Подир сенките на облаците"; 1904- биография за Гоце Делчев; 1908- "Хайдушки копнения"; 1910-12- "В полите на витоша" и "Когато гръм удари". Характерен е със своята автентичност; той е поет, който най- определено и акцентувано говори с поезията си като с традиция, с която мойе да се диалогизира. Яворов е посветен на думите. Според ПС Яворовото слово е пре4делно ясно и няма нужда от предговаряне. Той е теоретик и вдъхновител на популярна и известна поезия. Езикът му е сроден но не и уподобим на новата символистична вълна неговото слово е вече мистично, свързано с непрозрачност, която за Яворов не е цел, а най- голямата яснота. Той е поет на противоположностите и крайностите. Владее умело поетиките и на традицията и на модерното време. Яворов е средищен поет, който носи традиционното и го свързва с новите тенденции. Творчеството му оглежда двуяко българската поезия. Образът на миналото е изчистен дестилиран. Постигната е целта на пределното слова, която не се отрича от своята общносвтна мисия. Не е проста смяна гледната точка. Традицията е доведена до съвершенство и е зададен нов модел на езика. Символизмът влия върху съзнанието за другостта. Българското писмо е унифицирано от традицията, а след яворовите "Безсъници" то губи своята емблема за образцово писмо. Яворов заговаря за музиката като ключ към едно друго слово. Това е коренна промяна, обръщане към други нови ресурси на словото. Игнорира се напълно българския дискурс. Втората половина на 19в. се обуславя понятието модерност, което се разяснява чрез ттворчеството на Бодлер. Това е поведенческа стратегия, която приемат хората, за да се оформи образът на твореца. Поетът е и жрец и жертва. Авторите се разглеждат като част от написан текст, който често е стока и се продава. Вече не вдъхновението , а усилието е творец на текста- това е неговият смисъл и мотивация. Авторите се превръщат в аутсайдери; неосъзнатото се превръща в осъзнато; модерността се изразява и в това, че това е поезия от големия, а не за големия град. Хората са скъсали с природата, те имат друга чувствителност, модерно мислене. Основни са ароматите, на които се обръща внимание. Важни са личния вкус и индивидуалността. Любовта е духовна, а не истинска любов, тя се противопоставя на разума. Човекът е самостоятелен, но е и неконтролируем. Основните чувства са меланхолията и сплина(безпричинното тъжно настроение). Акцент върху преходното мимолетното, неудовлетвореността. Изкуството вече не е уникално и не може да се създава по медела на аристотеловия мимезис. Пиетет към странното, чудноватото. Стиховете са двупланови- видимото и невидимото, маскираното. Нарушени са прозодията- пише поезия в проза. Набляга се на нюанса, а не на плътен цвят, избягва с и се отрича реториката.
Символизъм - манифест на Мореаз; означава свободомислие, стремеж към новото, изразява живота, неговите отклонения, детайли, нюанси. Това е индивидуално изкуство. Поезията се схваща като дело а не като думи. Стремеж към музикална регистрация на словото; вглъбяване в себе си. символизмът става симбиоза между началото на живот и началото на писане. При Яворов животът не е типичен за символистичнияначин на живот. Той е градящият, който изживява разрушаването на своя градеж. Самотата му е не самото на различния, а на поетично неразбрания. Предчувствието е по - важно от изживяването. Самотата е съзерцаване на самия себе си ; тя е драма - лична и вътрешна. Яворовата поезия носи крайна болезненост. Традиционите мотиви са преобърнати. Символистичната поезия е поезия и на подръжанието и на постигането на своя обект. Поезята му внушава граничност. Границата е бнай- постоянното нещо в неговата поезия на непрекъснатост; на отвореност и затвореност, като постоянни опозиции. Душа и дух и са постоянни символи. "Подир сенките на облаците" е автоантологична книга. Тя не говори за еволюция, намя чувство за развитие. Яворовите текстове се четат винаги чрез паралел с други текстове. "Великден" и "Край морето" - алюзии с Кирил Христов "недей ме пита" и "Желание", с Ботев. Яворов създава не философска а психологическа поезия. Лир гер е с изострена емоционалност, душевна чувствителност, богато въображение. Покоят и хармонията са му непознати. На фолклорна основа са поемите "Калиопа", "Хайдушки копнения". На селските бунтове против десятъка "Бабина приказка", "Край огнището" , "сезиф", "1900-1901", "Май". Емблематични са творбите "На нивата", "Градушка", "арменци", "заточеници", "Еврей", "Бежанци" - плод на неговото социално вдъхновение. Вечното търсене на човека, мъчение и начало на съществуване- "Есенни мотиви", "Копнение", "Великден", "На един песимист". От поемата "Нощ" започва и мотивът за слепотата- стих "Без път", "Песента на човека", "Може би" и "възход". Започват и нощните заглавия "Безмълвна нощ и адски мрак", "дни в нощта", "Затмение", "Угасна слънце", "По-близо до заход", "В часа на синята мъгла", "среднощен вихър", "По здрач" и "Царици на нощта". Филосовска проблематика нооси стих "Песен на песента ми"- сплитат се различни представи и легенди. "Великден" и "Недей ме пита" .

Поемата "Нощ" - 1901г.

Поемата е сред първите, която открито се насочва към новия тип интерпретация на психологическата проблематика. В началото на българската психологическа поема, обособенотоо като самостоятелно жанрово явление е поемата "Нощ" на Яворов. Тя е едновременно край и начало на два етапа на лиро-епиката. Край на разпръснатите елементите на самоаналитично художествено мислене, тяхното обощение, преосмисляне и съвършен поетически синтез и начало на автономно реализирани идеино- художествени насоки на новия век - субективен психологизъм, изповедното начало се извежда до момента на отпадане на конкретно- личностните ограничения, крайно субективното преминаване в своята противоположност- универсализира човешкото преживяване. В поемата се отразяват мотиви и идеи на много творци от миналото
- има много възки с възрожденско- патриотичната поезия
- важно е класическото триединство- майка , родина, любима
- има елементи и от сътилистиката и патоса на романтично -патриотичната поезия; фолклорна поетика; образи от народно- песенната традиция
- поемата е естетическа кулминация на една затворена система от проблеми, мотииви и образи, а зад всяка кулминация започва процесът на естествен спад
- в естетико- психологическата структура на "Нощ" всеки елемеент на системата може да създаде връзки едновременно със всичките си валенции

основен е стремежът даа се обединят всички части
- съществуват два образно- стилистични пласта: * по- традиционен, романтично приповдигнат , представите имат реален контур и конвенционална смислова натовареност- характерен е за сънищата. * въплъщава художествените стремежи на модерно психологическото мислене, асоциативна образност, елиптичност, липса на вътрешна логика в действието, променящи се в зависимост от настроението предевстави.
- Структурно поемата се състои от три сравнително обособени момента- три последователни съновидения със собствена вътрешна подчертано антиномична композиция- две взимно противопоставящи се части. * първата част е спокойна уравновесена , оптимистична; Яворов включва елемнти от романтическата стилистика, която влияе върху посоката на художественото внушение. * вторият елемнт се противопоставя чрез наличието на внезапен въпрос или елиптично изречение, което разбива илюзорната надежда.

Двата пласта се сблъскват и разрушават логиката на романтичното видение, травестира смисловото му съдържание и то става емоционално неадекватно за внушението на творбата
- така се създава динамика на преживяването
- чувството нсе движи спираловидно, редуват се страдание и отдих, кошмар и мечта, тъмнина и светлина
- поемата изисква максимално напрежение на възприемащото я съзнание
- всички представи и сетивни възприятия се сливат в кошмар, който езаличава границите между начало край
- в поемата се създава нова лироко- експресивна структура, която статичноостта е недопустима и отделните звена са в непрекъснато движение
- ддинамиката на структурните елементи е принцип, по който Яворов изгражда своята поема
- поетическата тъкан се изгражда предимно от причастия
- чрез причастните форми се разкриват вековните страдания на душата нейната трагична обреченост
- в поемата се постига лаконизъм и внушителна ударна сила на смисловата експресия
- цветовта организация внушава максимално психологическо напрежение
- основни цветове са черно- червено, които не се противопоставят а създават образно сетивно усещане за адски огънм, пламък и тъмнота едновременно; за изгарящо страдание и ледена самота
- в поемата повечето изречения са възклицателни и така се създава приповдигнатост на емоционалната атмосфера
- съобщителните изр също са далеч от основната си съобщителна функция- носят емоция
- пшоемата стои между сантименталното и духовно- задълбоченото, между наивно - патетичното и оригиналното
- неиндентифицираният носител на злото също засилва напрежението
- въображението е силно развито и ззасдилва усещанията
- съновиденията се разширяват- в началото на всеки сън пространството е концентрирано в душата на преживявания субект- то се разширява, обхваща реални предмети; излиза от конкретната действителност и обективно - материалния свят- насочва се към космическата необятност и идва края на съня, който разрушава хипотетичната пространствена бездна
- подобни пространствени движения внушават не само чувство на страдание на отделния лирически герой , а носят широки нравствено- психологически и философски измерения
- в основата е извечната човешка обреченост
- поемата "Нощ" е надличностна творба



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Българска следосвобожденска литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.